Едно интервю с Николай Колев от X в клас и Руско Русков от XI е клас – нашата гордост в областта на физиката:

  1. Как се запалихте по физиката?

Николай: И двамата с Руско се запалихме в ’’далечнатa’’ 2015, когато госпожа Мариана Анастасова забеляза сравнителния ни интерес към математиката.

Руско: Тогава мислех, че физиката не е толкова интересен предмет. Госпожа Анастасова ни предложи да участваме в състезание по физика във Варна. Понеже не бях ходил от доста време на екскурзия реших да приема, а и поемаха част от пътните. Преди състезанието госпожа Анастасова ме хвана и ми каза, че трябва да се подготвяме за състезанието, а аз си мислех, че нещата са лесни и няма какво да се готвим. Тя ми показа, че във физиката има много мислене. Жалко, че в училище не го виждате това. Трябва ти огромно въображение преди всичко и така се запалих. На състезанието не се представих толкова добре, но не беше и толкова зле (смее се).

  1. Какво ви мотивира да се занимавате с физика?

Николай: Въпросът какво ме мотивира  е все едно да ме питате защо дишам. Физиката описва неща от живота. Аз още от първи клас се занимавам с математика  и физика. Просто съм свикнал да си решавам задачи, когато се прибера. Не знам, все едно е всекидневен навик.

Руско: Интересно е, кара те да си блъскаш ума  и трябва да се концентрираш много, за да разбереш проблема. Изисква се специфичен тип мислене и на мен ми доставя удоволствие. Теодосий Теодосиев ми е голяма част от мотивацията. Той е моятглавен учител, който ме е подготвял по физика и ми е дал основите. Тео е човекът, който вече 30 години подготвя олимпийските състезатели по физика. И аз съм един от тях. Особеното на школите му е, че не са само физика, а има и доста философски и религиозни размисли.

Благодарен съм и на гимназията и учителите по физика Венета Манева и Елена Каръмчева за подкрепата, която получавам.

  1. Разкажете ни повече за вашите постижения.

Николай: Участвал съм в голям брой математически състезания. В първи клас спечелих  локалното състезание „Черноризец Храбър“. След това продължих да се занимавам във 2-ри , 3-ти и нататък клас. След 4-ти клас влязох в Математическата гимназия, където подпомогнаха развитието ми.  След 7-ми клас се преместих в английската, където броят на успехите ми по математика намаля, но интересът ми към физиката нарасна. Имам успехи на 2-3 национални и сравнитело голям брой локални съсзтезания. В седми клас бях първи на пролетното по математика, а тази година бях втори на есенното по физика.

Руско: Ходил съм на малко състезания. 5-6, като всички са национални. В 10 клас нямах много успехи, защото си издънвах сметките и не се класирах много време. Обаче тогава се подготвях много  за следващата година и сега в 11 клас като цяло се справям доста добре. Тази година се явявах на олимпиади по специални теми, които са по университетски материал. На едната специална станах 8-ми, а на другата 7-ми, което е сравнително добре. (всъщност е много добро постижение – б.р.) После станах 5-ти на Националната олимпиада по физика. Бяхме 60-70 човека и това ме класира в националния отбор по физика за Европейска олимпиада в Естония. Ходихме и представихме България този Май.

  1. Би ли ни разказал повече за европейското състезание, където, разбрахме, че си взел сребърен медал.

Европейската олимпиада по физика е нещо ново. Тази година се проведе за пръв път, като главната идея е да се различава от Международната олимпиада по физика. На международната имаш 2-3 листа условия и като дадат начало буквално не трябва да си пускаш химикала в следващите 5 часа. Няма време за мислене – или знаеш, или не знаеш. Това е състезание, което акцентира повече на тренировка. На много хора обаче това въобще не ни харесва и от тази година се организира Европейската. Задачите са кратки. Събират се на половин страничка. Не знаеш какво трябва да правиш. Сядаш и мислиш. Това беше състезание по креативност.

Относно представянето на българския отбор – добре бяхме. Аз съм със сребърен медал и със специална награда за най-красиво решение на първа задача на теоретичния кръг. Останалите четирима са с бронз и Бойко е с най-красиво решение на втора задача.

  1. Какви са вашите бъдещи планове- мислите ли да се занимавате професионално с физика?

Николай: Аз не съм мислил много за това. Знам, че ще се занимавам с професия, свързана с физика, математика или компютри, но не съм решил още. Искам да  вляза в някой добър чуждестранен университет. (През последната година е издържал над 10 сертификационни изпита на Microsoft – Master Office 2013, Operating System Fundamentals, Development Fundamentals и др. и ще се състезава в категория Word 2016 на Microsoft Office World Wide Championship 2017 от 30-ти юли до 2-ри август в Лос Анджелис, САЩ – б.р.)

Руско: Сега съм XI клас и се подготвям за кандидатстване в Америка. Проблемът е, че е „малко“ скъпо и чакам стипендия. Искам да се занимавам професионално с физика. Едно образование по физика те подготвя за много неща и ако реша да не продължа с физика след университета имам още много други възможности. Някои хора работят в банки и всякакви финансови институции и са добре платени. Има достатъчно възможности за работа, ако реша да се занимавам с нещо друго след университета. Решил съм да кандидатствам на не твърде много места. В Америка ще кандидатствам в Принстън и разни други колежи. В Оксфорд също ще кандидатствам. Имам приятели там, знам им нивото и си мисля, че ще ме вземат.

  1. Има ли нещо, което искате да споделите на читателите?

Руско: Учете физика и математика, когато човек е целеустремен и дисциплиниран,  успехите неминуемо идват и тогава се чувстваш удовлетворен и щастлив.

 

Интервюто взеха:

Мартина Петрова

Мария Стойчева

От коментар на статията във FB на Камен Велев: „Искам да отбележа, че тия неща не стават случайно Мартина (Мартина Петрова), Руско, Николай и Борил Обрешков (по- известен като Дарвин) и 4мата от английската гимназия в Бургас всяка събота хващат влака в 5 часа сутринта за Казанлък, учат цял ден в школата на Теодосий Теодосиев (Тео) и се връщат по тъмно, пребити от път и умствено натоварване (но пък заредени с положителна енергия и вдъхновение ;)) това, както и огромният самостоятелен труд някак остава зад кулисите при подобни интервюта, та реших да споделя тези подробности със заинтересуваните…“

Безспорно е, че без труд и постоянство, без подкрепа, без ментор и вдъхновител не се постигат успехи.

Гордеем се с нашите деца, упорити, трудолюбиви, целеустремени!

Продължавайте в същия дух, Мартина, Руско, Николай и Борил! Успех!