Ученици от АЕГ „Гео Милев“ отбелязаха Световният ден на астрономията с интересни лекции, изнесени от преподаватели във Факултета по астрономия в Софийския университет. Доц. д-р Евгени Овчаров, ръководител на Катедра Астрономия ни разказа за „Българската следа в Андромеда“.  Д-р  Овчаров ни върна във времето преди повече от 120 години, когато  в астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина е монтиран  най-стария телескоп у нас. Той е произведен в Дъблин, Ирландия и все още работи и разкрива на хората магията на космоса. Д-р  Овчаров ни разказа какво наблюдават и изследват днес българските астрономи. Интересно бе да научим, че нашите учени са се насочили към изследване на галактиката Андромеда, най-близката до нас галактика,  водени от стремежа да научат повече за Млечния път. Тъй като е невъзможно да наблюдаваме отстрани звездите в нашата галактика, астрономите се надяват изучавайки процесите в Андромеда, подобна на нашата галактика, да научат какво е ставало  „у нас“. Научихме за доц. д-р Петко Недялков,  преподавател и бивш ръководител на Катедрата по астрономия към Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, който е автор на идеята и на  първата оптична идентификация на нова звезда в галактиката Андромеда, направена през 2002 г. с мек рентгенов източник. Този метод продължава да се използва и екипът, ръководен от доц. Овчаров, е открил над 20 нови звезди в галактиката Андромеда от 2004 г. досега. През 1988 г. учените открили много рядък обект, т.нар. „червена нова“. Първата известна червена нова е наблюдавана, също в Андромеда. Червените нови представляват сливане на две звезди, като при това сливане гравитационната енергия, връзката между тях, постепенно се натрупва и се превръща в енергия на взрив. Откритието предизвикало силен интерес и в българските научни среди и през 2015 г. интернационален екип, координиран от българския докторант по астрофизика в Софийския университет Александър Куртенков наблюдава избухването на втората червена нова. В първите си дни от избухването звездата е била най-ярка, около 500 пъти по-голяма и 1 милион пъти по-мощна от Слънцето. Но тъй като е на 2.5 милиона светлинни години от нас, изглеждала около 4000 пъти по-слаба от най-слабите звезди, видими с просто око. Лекцията на гл.ас.д-р Георги Петров „Активни галактически ядра“ предизвика много въпроси: Как се наблюдават черни дупки? Могат ли да се активират чрез сливане? Как това би се отразило на живота ни? Д-р Петров отговори на всички въпроси и ни разказа за едни от най-отдалечените обекти във Вселената – квазарите. Разбрахме, че изучаването на квазарите може да даде на астрономите информация за ранното състояние на Вселената (преди 13 милиарда години).

Благодарим на лекторите за интересната лекция и  за това, че успяха още веднъж да ни покажат колко красива наука е астрономията.

Българските астрономи имат самочувствието, че са равностойни на колегите си в чужбина.

„Нашите резултати са напълно адекватни и съвместими с това, което работят хората в най-големите държави по света“.