Участници в проект LEAD писаха:

На 23 март започна нашият пореден и последен обмен по проекта LEAD (Обучение, преживяване и осъзнаване на многообразието), финансиран по програма „Еразъм +“, на който нашата гимназия е кооринатор. Всички бяхме много развълнувани за предстоящето ни пътуване, а някой от нас и заради първото си излитане със самолет. Полетът ни беше рано сутринта от София. Пристигнахме на летище Севиля в 12 часа на обяд, където бяхме посрещнати от един от испанските учители. Той  ни направи едно панорамно кратко представяне на града. Но ние бяхме спокойни – на връщане щяхме да имаме повече време – цял ден за да се насладим на този прекрасен град. Седнахме да обядваме, и разбира се, опитахме традиционна испанска храна – паеля, тапас и чоризо. После имахме свободно време и решихме да отидем в катедралата, след което се разходихме из града и видяхме доста стари сгради с характерна архитектура. На всички много ни хареса и с удоволствие обикаляхме из улиците на Севиля. В късния следобед срещнахме полската и италианската група и продължихме пътуването си заедно с тях за град Вилафранка де лос Барос с домакините ни от Испания. Семействата на нашите домакини ни чакаха. След като оставихме багажа си в домовете, вечеряхме в местен ресторант. Там също пробвахме испански ястия, но те не винаги ни допадаха, какво да се прави – experience, diversity!

 На следващия ден отидохме в училището, за да участваме в задачите по проекта. Не искаме  да се хвалим, но нашата подготовка и представяне бяха най­ впечатляващи.  Нашият отбор, благодарение на госпожа Нейчева беше пременен със светли ярки блузи на гимназията. Бяхме много представителни. Показахме на останалите отбори презентации, на базата напроучвания свързани с отношението на всяка една държава – участник по проекта към мигрантите. Накрая показахме няколко снимки и карта на която беше отбелязан пътят на един мигрант от Афганистан. Останалите отбори трябваше да съставят разказ по снимките и пътя. Другите партньори също показаха свои интервюта и презентации свързани с темата „ социално включване и съпричастност към обществото “. Интересен момент от работата по проекта  беше презентацията на испански циганин, който е бил възпитаник на училището. Момчето разказа как е бил подпомогнат да завърши училището и да запише и висше образование, и как испанците помагат на малцинството да се образова. Той самият беще консултант на ромски деца, ученици в училището.

 Беше много интересно как техните училища са много по-различни от нашите в България. Тяхното училище беше голямо и просторно, че едва не се губехме в него.

През останалите дни домакините ни бяха подготвили доста пътувания до съседни градове. Посетихме град Елвас, Португалия. Извън града имаше една красива крепост, която, за съжаление, в миналото се е използвала за затвор.

 Научихме, че половината от областта Естремадура се намира в Испания, а другата половина в Португалия. Посетихме местната църква и катедралата, които се намираха в центъра на град Елвас. Много се впечатлихме от сувенирите направени от корк. Португалия е страна известна с това производство. Имахме възможност да посетим и градовете Катерес, който ни впечатли със своите тесни и наклонени павирани улици. В град Мерида посетихме стария Римски амфитеатър, който продължава да се използва за представления. Видяхме Траяновата арка и символът на древен Рим- вълчицата, която кърми Ромул и Рем.

Последният ден прекарахме в училище. Показаха ни тяхната химична лаборатория,където правихме много интересни експерименти. След това посетихме стаята по роботика, където също доста се забавлявахме. Вечерта отново бяхме в училище, където се състоя и нашето изпращане. Испанците бяха подготвили техни национални танци и характерни акапелни песнопения. Пяхме и танцувахме. Всички се забавляваха. Накрая на всички ни стана мъчно, че това е последния ни прекаран ден в град Вилафранка де лос Барос.

На следващия ден прекарахме в разходка из Севиля и посетихме различни забележителности като Алказар – един прекрасен, пълен с орнаментика дворец, с разкошна градина с невероятни ухания на всякакви екзотични храсти и дървета, Плаза де Еспаня и др. Видяхме и аквариумът на Севиля. В него са събрани всички риби, които Магелан е видял по време на своето мореплаване.

 Вечерта всички отидохме в ресторант и ядохме за последен път традиционни испански ястия. Прекрасни дни, прекрасни преживявания. Това беше един истински експириънс (опит, практика), който си струваше.

И така завърши нашето приключение в Испания. Тъжни от раздялата ни с прекрасните градове, които посетихме и лъчезарните испанци, с които се запознахме, отпътувахме към България. Останаха  в сърцата ни прекрасните спомени за тази слънчева страна, маслиновите градини и безкрайните подредени като мъниста лозови масиви. И снимки, снимки, снимки…