„Итака“

ПРОЕКТ

: „БЛОГОВЕТЕ – АЛТЕРНАТИВА НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ПРОЦЕС”

Размисли върху стихотворението „Итака“ на Константинос Кавафис.

Итака те дари с прекрасното пътуване

Поемеш ли ти нявга към Итака,

моли се пътят ти да бъде дълъг –
изпълнен със опасности, с познания.

Но винаги да мислиш за Итака –
да стигнеш там е твоя орис.
Ала никак ти по пътя си не бързай –
по-добре ще е години да пътуваш
и вече остарял край острова да хвърлиш котва,
богат със онова, което по пътя си спечелил.

Не чакай ти Итака с богатство да те срещне.
Че даде ти Итака прекрасното пътуване.
Ти никога без нея не би поел на път.
Но няма нищо друго тя да ти даде.

И ако бедна я завариш ти, Итака,
знай не те излъга…
Че толкоз помъдрял и с опит,
навярно вече си разбрал Итаките какво са.

Безспорно, това са много силни думи на Константинос Кавафис. Те се отнасят за едно бягство от дребните неща на деня, за едно пътуване към своята същност. Итака е родното място, домът на Одисей в гръцката митология. Той поема на дълго пътуване натам. То е изпълнено с много премеждия, морални уроци, загуби и победи.

Днес островът Итака се е превърнал в символ на неугасващата надежда и трудно осъществимата цел. Пътят към днешната Итака означава да преследваш мечтите си, никога да не ги забравяш, а пътуването към тях те дарява с много ценен урок. Колкото по-дълъг е пътят ти към осъществяването на мечтата ти, толкова повече неща научаваш, докато я достигнеш.

В крайна сметка се превръщаш в по-добър човек, заслужил наградата, която сам си е избрал, достоен да достигне своята цел след дългото пътуване, което е преживял. Надеждата за достигането до целта и премеждията до нея ти дават морален урок, единствен и неповторим, такъв, какъвто по никакъв друг начин не би могъл да получиш. Научаваш се да губиш и да печелиш, да обичаш и да мразиш, да получиш това, за което най-много си бленувал като едно малко дете, очакващо подарък за Коледа. Ако имаш мечта, трябва да й позволиш да се сбъдне.

Пътуването към Итака е свещено пътуване, едно духовно прераждане. Пътят ти не свършва дори когато пуснеш котва на кораб с бели платна, с усмивка на лице: „Успях!”, да стъпиш на своята Итака. Трябва да продължиш, защото островът може да е само един, но в душата на човек неговите отражения са безброй много. Не ги забравяй, те те очакват. Следвай мечтите си!

Николета Пламенова Петкова

от 9г клас

Недей забравя никога Итака!

Ранна утрин. Отваряш очи и поглеждаш белия таван. Какво ли те очаква днес? Искаш ли да знаеш или вече ти е безразлично? Поредният пейзаж в сиви багри… Еднообразно , еднакво… Но бързай, трябва да ставаш, нямаш време за губене, на работа те чакат, имаш дежурство, поредната тежка смяна…

Обличаш се, не мислиш за нищо, не искаш да мислиш… Няма смисъл, нищо няма да се промени. Това пак си остава чуждата страна, чуждият град, чуждите хора… Те никога няма да те разберат, нито теб, нито чувствата ти, нито душата и сърцето ти. Пак ще трябва да им се усмихваш любезно, а всъщност толкова фалшиво. Само ти знаеш какво те изгаря отвътре и не ти дава покой.

Ето, че вече си в колата и потегляш… Пътнико, аз знам какво искаш! Жадуваш това малко пътешествие да е до родината, а не до работното ти място, както всеки ден. Мечтата ти, пътнико, мечтата ти е отново да престъпиш прага на родния дом. Дълъг е пътят към завръщането, а ти си още в началото. Но не се отчайвай, винаги и след най-тъмната нощ с буря и силни ветрове изгрява слънцето. И твоето слънце ще изгрее за теб, само дочакай.

Пристигаш на работа и несъзнателно се заемаш със задълженията си. Поне тук се разсейваш за малко… Но смяната свършва и смазан отново трябва да се прибереш в празния апартамент, който уж сега чувстваш като свой дом. За жалост не е така. Това не е домът ти, това не е животът ти, защото за теб няма, няма и да има истински живот на хиляди километри от България.

България-твоята Итака, тъй близо и същевременно толкова далече. Родното място, което винаги ще те очаква! Там е истинският ти дом, там е животът ти… Там дори въздухът е по-хубав, дори старите сгради и разбитите улици са ти по-мили. И морето , и то те чака… Наистина за какво ти е целият океан, когато не можеш да имаш това море – Черно море, тъй синьо, тайнствено, вечно…

Сега не ти остава друго освен да се отпуснеш на леглото и мислено да се върнеш при своята Итака… Можеш да останеш там цяла нощ, да мечтаеш чак до сутринта… Но само да мечтаеш. Това е реалността , сам избра този път. Не се обвиняваш, няма значение, че животът ти не е това, което искаше. Важното е, че ти рискува, заложи всичко, имаше смелостта да заминеш. И сега си смел, сам сред хората, усмихнат, но с ридаеща душа, пренебрегващ себе си за една мечта… И ще бъдеш възнаграден за това. Все някога ще достигнеш своята Итака, своята България, своя дом. Само имай надежда и завинаги остани българин в сърцето си!

Петя Шишитева и Валентина Костадинова

от 9г клас

Моята Итака

Където ми е добре, там ми е родината.” – Цицерон

В България започна моят живот.Тук съм се родила.Тук съм поела първата си глътка въздух, направила първата си крачка и изрекла първата си дума.Тук открих за първи път що е щастие.Тук открих какво е да си влюбен и в стомаха ти да прехвърчат пеперуди.Тук, в моята родина, се научих да ценя и въздуха, който вдишам, и да уважавам земята, върху която стъпвам.

Тук намерих и страдания, и мъка, и разочарования. Тук за първи път открих какво е предателството и колко болка може да ти причини загубата на близък човек. Срещнах се с безверието, отчаянието. Видях живота и от другата му страна – грозната. Вкусих от горчилката му. Тук съм човек във всяко едно отношение и не съжалявам за нищо. Точно опитът ми ме е направил човека, който съм сега. Тук опознах себе си, намерих себе си.

Тук е моят дом, моето семейство. В края на всеки ден аз отново се връщам при тях. Те са моята опора. Лицата, които виждам всеки ден, са тези, които обичам най-много. С тях споделям и тъжни, и весели моменти. С тях съм по-истинска отвсякога. Домът е мястото, което най-обичам в моята Итака.

Когато Господ е раздавал земята на народите, сигурно българинът е закъснял. Когато той е дошъл, Бог му е казал, че няма повече свободна земя. Затова му е дал къстче от Рая. Една от многото истории за красивата ни България. Най-красивата на Земята!

През вековете България е имала и спадове, и високи постижения. Но никога не се е предавала. Във вените й бушува борбена кръв и тя може да понесе всичко. Българите са пазели надеждата си в много песни и стихотворения. Всяко поколение оставило следа в безкрайната ни история. Но сякаш с времето хората постепенно забравиха това. Забравиха с колко търпение, кураж и най-вече любов бе създадена нашата прелестна България. Гордо цитираха Иван Вазов – „Аз съм българче Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене.”. А сега …

България не обича да се хвали с прелестите си – изящните планини, неустоимите пясъчни ивици или прекрасните розови долини. Моята Итака е малка, скромна и благодарна. Тя ще приюти всеки, който почука на вратата й, и ще се отнесе с него като с почетен гост. Тя не ще отпрати никого. Но много често самите ние – нейните родни граждани – я напускаме. Съблазнени от нечия друга красота изоставяме най-прекрасната родина. Ще кажа само поговорката „Чуждото винаги е по-хубаво.”. Слепи сме за красотата на България, но сърцата ни винаги ще я обичат! Тя винаги ще бъде нашата Итака!

Мария Чакърова и Стела Янакиева IXГ

ПОЕТИЧНИЯТ ОБРАЗ „ ИТАКА” В „ОДИСЕЯ” /ОМИР/, В ПОЕЗИЯТА НА КОНСТАНТИНОС КАВАФИС И НА БУРГАСКАТА ПОЕТЕСА ДИМИТРИНА РАВАЛИЕВА

Валентина Атанасова Костадинова

ГПАЕ „Гео Милев” 9г клас

Презентация за „Итака“

Днес темата за диалога между културите е особено актуален. Светът на разтварящи се духовни пространства търси нов смисъл в познати поетични образи , родени още в древността.

Изследването се спира на този интересен преход на отделни културни теми в различни духовни територии, разчитането им като общочовешко достояние.

Всяка епоха прави свой прочит на познати вече поетични символи.Наблюденията ни доказват, че можем да говорим за диалог между отделните култури.

Образът на Итака вълнува въображението на човека още в древността.

Старогръцката митология свързва този образ с митичното пътуване на Одисей към родния остров. Изпълнено с изпитания и безброй изкушения, това завръщане разкрива порива, породен от докосването до родното, познатото, близкото на сърцето.

Омир разработва тази тема в безсмъртната си творба „Одисея”.

Една от най-вълнуващите творби на старогръцката литература е „Одисеята”, която проследява драматичното завръщане на Одисей на родния му остров. Итака е домът на античния герой, който се стреми към него, преодолявайки много премеждия.Това пътуване е изпълнено с изпитания, които не спират порива на Одисей да се докосне до родното. Образът на Итака в старогръцката митология се превръща в поетичния образ на родината, към която човек се стреми.Светът на родното е свят на доброто, на любовта и на щастието. В страшните изпитания Итака примамва Одисей като мечта да откриеш топлината на Дома.

Можем да направим извода, че в поемата „Одисея”се налага образът на Итака като образ на родината.

Поетичният образ на Итака оживява в творчеството на световно известния поет Константинос Кавафис. Неговото стихотворение „Итака”, написано през 1911 год. , разкрива едно художествено внушение на разглеждания образ.

В творбата на Константинос Кавафис се тръгва от това тълкувание на поетичния образ: „Когато тръгнеш нявга за Итака…”

Но авторът влага и ново тълкувание, свързано със светоусещането на съвременния човек. Митът „Итака”се превърща в образ на мечтата.Човек се стреми към своя блян, но често остава разочарован от него, когато не се осъществи. Поетът ни убеждава, че Итака се е превърнала в символ на неугасващата надежда и трудно осъществима цел. Пътят към нея означава да преследваш мечтите си, да трупаш знания, да израстваш в духовно отношение. В този смисъл пътуването към Итака е път към самия себе си.Себеопознанието е голямата поука от осъществяването на мечтите: „Итака те дари с прекрасното пътуване!”

Нашите наблюдения ще продължат с анализирането на един съвременен подход към тази тема. Нека анализираме и творбата „Одисей към любопитната тълпа” на Димитрина Равалиева. Младата поетеса интерпретира поетичния образ от позицията на скептично настроения наш съвременник. Модерният прочит изгражда представата за едно глобализирано понятие: „Космос е Итака”. Младият човек припознава света като едно родно пространство, разтворило в себе си границите на далечното.

Съвременният човек притежава трезв поглед. Той се отнася скептично към идоли и поетични символи.Истината за митичния остров, видяна сякаш през очите на един съвременен Одисей, е доста прозаична:

Бодли и пек, пристанище, чукари

е всъщност островът на Одисей…

Поетичното е принизено, героичното е дегероизирано. Патетичното е отстъпило на делничното, профанното. Образът на Одисей е лишен от величието, което му приписва митът.

Завърнах се.Митът за мен отплава.

Доя кози. И пришките ми парят.

Дегероизирането на образа на Одисей сякаш го доближава до реалността, превръща го в наш съвременник, който трудно би могъл да се впечатли от опоетизирани внушения.

Изследването на интерпретацията на поетичния образ Итака през различните епохи (античността, XXв. и XXI в.) показва как се променят подходите за тълкувание на художествените детайли.

Тръгвайки от героизирането на поетичния мотив, преминавайки през философското интерпретиране на внушението,достигаме до съвременното развенчаване на познати идоли. Всяка от разглежданите творби има своето художествено достойнство и сила на поетично въздействие. Може би по този начин се осъществява един вълнуващ диалог между отделни култури и епохи.