БИБЛИЯТА

ВЕЧНАТА КНИГА

Метафори на доброто

Щастие е да знаеш, че онова, което правиш, е добро, да знаеш, че онова, което правиш, е справедливо не само за теб, но и за другите. Простичко, нали?

Доброто е нещо, което съществува, има смисъл и заема място в живота ни. То не е илюзия или неосъществима идея. То ни изпълва с радост, оптимизъм, състрадание и любов. В динамиката на съвременния живот не много често оставаме слепи за него. Символите на доброто са навсякъде около нас, достатъчно е човек да ги търси и носи в душата си.

Библията е истинска и прекрасна история за Бог, който води своя народ към една по-добра земя и най-накрая става човек, за да спаси човечеството. Във всяка история се съдържа скъпоценно съкровище от духовни уроци, което само чака да бъде открито. Тя е изпълнена с вълнуващи приключения, свръхестествени битки и удивителни чудеса.

Още в първите редове на книгата Битие е употребена думата добро: „Видя Бог, че светлината е добро нещо.” Доброто принадлежи към света на ценностите, но се проявява и в този свят като духовно и материално благо и е достъпно до хората. Същото понятие е използвано и в Новия завет и се свързва с личността, делото и учението на Иисус Христос.

В евангелския разказ за посещението на Христос в дома на Мария и Марта,се разкрива видимо земният и духовен смисъл на доброто. Разговорът между Иисус и двете сестри показва възможността да се избират различни форми на доброто и чрез тях да се осмисля животът. Новият завет е изпълнен с разкази за добрината и нейната възвишеност. В него откриваме всичките й проявления – любов, вяра, доблест, състрадание и саможертва.

Поучителна е също притчата на Иисус за Блудния син. Според нея човекът е свободен да избере добрия и лошия, но се осъзнава своевременно. Той побеждава злото и заслужава уважение за достигнатия нравствен връх. Разказът на Иисус Христос разкрива необикновения образ на грешника, който желае да се промени. Бог очаква и помага на всеки, който се стреми към добро.

Християнството създава ново и непознато дотогава значение за добро – любовта.Христос дава еталона и критерия за него и нравственото съвършенство.Заедно с вярата и надеждата те очертават пътя на човека към Бог.

Петя Динова IXд

Притча за вярата

Библията е наречена “книга на книгите”. Тя е сред най-популярните четива в света за всички времена и е един от най-ярките древни културни паметници на колективното словесно творчество. В нея са вградени разбиранията на хората за нравственост през вековете. Тя отразява начина на мислене и житейското поведение на прастари епохи, чиято мъдрост днес достига и до нас.

Тематичното разнообразие на текстовете в Библията е голямо, защото включва цялото многообразие на живота и натрупания във вековете опит – закони, любовни песни, лирически творби, исторически разкази, медицински наръчници, морални и философски повели.

Един ясен пример за мъдрите писания във „Вечната книга“ е притчата за сеяча. В нея Исус разказва на хората за сеяч, който сее зърно на своята нива. Но почвата е различна и семената само на някои места покълват. Почвата представлява способността ни да издържим, а това как е покълнало семето е степента ни на вярата в бог.

Според притчата има четири вида хора, както има и четири типа почва. Исус разказва и за четирите.

Първите са хората, които имат възможност да се докоснат до божието слово и благо, но думите на вярващите минават покрай тях. Тези хора не само не чуват словото, но и не искат. Те са сравнени със зърното, което пада на пътя и е изкълвано от птиците.

Други семена попадат на камениста почва. Семената, които попадали върху нея, покълват, но корените им не били дълбоки. Когато слънцето огрее, кълновете загиват. Това са хората, които в началото вярват в бог и вършат добри дела, но после забравят за него и започват отново да грешат.

В отделни краища на нивата има и корени на плевели. Когато плевелите пораснат, кълновете умират. Исус с това има предвид, че има хора, чиито добри дела се губят измежду лошите, които са толкова много, повече от добрите.

Но има и зърно, което попада на добра почва. Кълновете покълват и дават прекрасни класове. От тези сеячът може да прибере реколта. Това са хората, които са винаги готови да помогнат, да вършат добри дела и са отворени за божието слово. Тези хора са модел за подражание на всички нас, готови за саможертва, благосърдечни и душевно силни.

Вярата е нужна на човека, за да продължава напред. Без да вярваме, че доброто ще победи, че чудото съществува, накъде ще върви човечеството? Но всеки един от нас запазва правото си на избор, изборът в какво да вярва. А ти избра ли?

Завръщането на блудния син –

себеоткриването на човешката личност

В живота на всеки човек идва момент, в който иска да се отдели от родителите си и да поеме по свой собствен път. Готов е да се гмурне в дебрите на живота си, да опознава непознатото, да се радва на свободата си и да следва мечтите си.

Такъв е и героят от притчата за блудния син. Решавайки, че познатото вече не му е интересно, той тръгва на пътешествие, което преоткрива вижданията му за света. Блудният син взема своя дял от наследеното от баща си и заминава за чужда страна, следвайки волята си. Там той не само че пропилява цялото си състояние, водейки разгулен и блуден живот, но и познава горчивия вкус на нещастието. В безумното търсене на свобода и удовлетворение, той открива единствено мъка и страдание. Осъзнавайки грешката си, блудният син поема по пътя обратно към родното си място. Със сълзи на очи той моли своя отец за прошка, за изкупление на греха, който е сторил. Баща му го приема с отворени обятия, защото намирането на „изгубения син” е всичко, което е искал. Заповядва да заколят угоено теле и поканва всички да празнуват с него, защото синът Му „мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери” (Лука 15-32).

Може би всеки от нас е откривал в себе си Блудния син. Но той е осъзнал грешката си и се е покайвал за нея. Намерил е себе си след дългото пътуване и е разбрал къде точно трябва да бъде, къде е неговото място на света.

Някога замисляли ли сте се за живота – защо живеете, каква е вашата цел, какво ви е отредено? Доста от нас сигурно си казват: „Веднъж се живее, така че защо да спазвам някои ограничения, но Бог цели не да се наложи, а да ни предпази от злото, което царува в целия свят. Но хората мислят единствено за себе си и как да спечелят повече пари. Забравят собствените си родители и ценностните неща в живота . Заминават за чужда страна, търсейки щастието си, а какво намират – несполуки. Там те биват чужди и отритнати. Но където и да отидат, няма да намерят по-добро място от родното. Там, където са родителите, близките и приятелите – там е безграничната любов и истинското щастие!

Хората винаги са неблагодарни, искайки още и още.. Вместо това всички ние трябва да се замислим какво притежаваме и да благодарим за него. Трябва да сме щастливи и с малкото, което си е наше. Защото постигнем ли душевен мир, ще получим това, от което се нуждаем. Вечната книга ни кара да погледнем в сърцето си, за да открием своята истина. А посланието е едно – да се обичаме взаимно с искрена и чиста любов! А не е ли това един съвременен поглед към Доброто!?

Мария Чакърова

и Стела Янакиева

Ние,хората, сме странни същества.Уж имаме качества, които не са присъщи на нито едно животно, а сякаш не знаем как да ги използваме.Ще се вразумим ли някога?Или ще останем в същото положение- като животни, уповаващи се на първичния си инстинкт.Нали Господ е този, който ни дарява душевност? Защо вече е толкова трудно да откриеш дори частичка от Господа в себе си?

Преди стотици години на земяата се появяват трима братя.Какво е общото? Че нямат онова богатство, за което двама от тях толкова мечтаят.Какво е различното? Че по душа, третият брат е извисен, свободен.Той не се нуждае от огромна къща или много пари, за да бъде щастлив.

Тук се явява Бог.Той дава на братята по една нива. като им казва. че след години ще мине отново, за да види как живеят.

Годините минават, а през това време двамата братя разширяват нивите си, строят си огромни къщи, събират несметни богатства.А третият живее в малка, но пък спретната къщичка, с не много, но достатъчно пари.

Идва ред на посещението на Бог.Той решава да се преправи на старец-бедняк и отива в къщата на първия брат.Там още при вида му, Бог бива изхвърлен, нежелан е в къщата на мъжа, на когото преди време е помогнал.Като „награда“ Господ му отнема всичко, оставяйки го да седи върху един гол камък.

Ситуацията при втория брат е същата.Идва ред и на третия. Когато „старецът“ почуква на неговата врата, той бива подобаващо посрещнат на иначе скромната софра на семейството.Виждайки това, Бог е възхитен от отношението и като награда, дарява на брата още по-голяма къща.

Това е историята – кратка, но пък много поучителна.Но за съжаление, въпреки че това се е случило стотици години назад във времето, това отношение се среща и до ден днешен!

Човешките отношения днес са много странни.Все повече и повече откриваме лицемерието в тяхното ежедневие.Фалшиви обещания, несъществуващо щастие..Запази ли се въобще истинското приятелство? Или днес всеки се стреми само да те използва, а след това да те захвърли като непотребна вещ.

Ако ти много искаш нещо и твой приятел ти го даде, се радваш и му благодариш.Но след известно време забравяш да услугата, забравяш откъде си тръгнал.И това те прави самотник, защото ти забравяш хората, които са били до теб в началото!

Животът е хубав, когато си здрав, щастлив и заобиколен от приятели.Не позволявай жаждата за пари да те откъсва от истинския живот, защото идва време, в което ще си богат и преуспял, но приятелите ти и щастието ти ще са си отишли безвъвратно и милионите ти няма да успеят да ги върнат.

Валентина Костадинова