Относно

Списък с популярни теми, обсъждани от Литературното общество към ГПАЕ „Гео Милев“ – Бургас

1. „Час по поезия“ – с участието на бургаската поетеса Венда Райкова

2. „Метафори на красотата“ – участва и поетесата Диана Саватева ( „Памет за щастие“)

3. „Думите са по-силни от нас“

img_2724В 10 сутринта се случват най-обикновени, тривиални неща, които не отличават дните ни по никакъв начин. Пием кафе по пътя за спирката, обмисляме дали наистина сме си забравили ключовете или са някъде на дъното на чантата. Не очакваш, че днешното 10 сутринта ще е толкова различно от вчерашното 10 сутринта.

В 10:40 обаче вече е друга работа. Никога не съм мислила, че 40 минути разлика ще бъдат от такова голямо значение, но ето, че запъхтяна, с папка и невиждано голям апарат, влетях в Актовата зала на ГПАЕ „Гео Милев“, закъсняваща за Часът по поезия, организиран от г-жа Дора Лазарова и ръководеното от нея ателие „Литературно общество“. Техни гости бяха поетесите Диана Саватева и Венда Райкова.

Ако наблизо имате брой на вестник „24 часа“ съм сигурна, че ще срещнете статия на г-жа Саватева, тъй като освен поетеса, тя е и журналист. Завършила Българска филология, Диана има зад гърба си вече две издадени книги, от които втората „Градът – любовна карта“ бе представена днес на заинтересувалите се ученици на Английската гимназия.

Нека да вметна, че никога не съм очаквала да се срещна с толкова харизматични жени като г-жа Саватева и г-жа Райкова, които да говорят с такъв хъс за изкуството, да вдъхнат респект в аудиторията си с толкова прости думи. Но нека не забравяме, че всъщност това е тяхната мисия –да работят с думите, да предават преживяванията, мислите и чувствата си чрез тях.

„Думите са по-силни от нас“ заяви Диана, започвайки да ни въвежда в света на поезията. Държаща втората си книга в ръка, вяло размахвайки я докато говори, тя запленяваше творческите души с магията на речта си. „Не обичам да чета собствени неща, много рядко го правя“ сподели с усмивка, обосновавайки се, че предпочита да го прави в тесен кръг от близки хора, подготвени за това, което ще чуят. Описа отношенията си с редакторката на двете й книги Венда Райкова като едно „литературно приятелство“.

От нейна страна, г-жа Райкова описа Саватева като знакова личност на Бургас и сподели, че по нейно мнение, цитирам „Няма нищо по-добро за един творец от това да прилича на себе си.“

Учениците от своя страна бяха подготвили страхотни изненади за нашите гости. Свои анализи на творбите на г-жа Саватева представиха Дарина Попова, Михаела Иванова, Габриела Бахчеванова, Фемиш Мехмед, Камелия Христова, Янита Генова и други. Маргарита Русева от 8. клас показа завидни умения в свиренето на пиано, съпровождайки прочита на някои от стихотворенията от „Градът – любовна карта“. Бригит Димова участва с електронна презентация, а Люба Ковачева подари на поетесата собственоръчно направена илюстрация към стихотворението „Любов“. Мария Атанасова, Роберта Радилова, Василена и Мартин погалиха ушите ни със своите прекрасни гласове, дори самата аз, Вирджиния, също получих шанс да се изявя с музикално изпълнение.

„Човек рядко се замисля за нещата, които има и за поводите да каже „благодаря“, сподели поетесата преди да ни прочете последното от стихотворенията във втората си книга, а именно „Безкрайна поема“.

Успях да открадна малко от ценното за г-жа Саватева време, за да задам няколко въпроса, които, съдейки по нейната положителна реакция, й доставиха удоволствие да отговори.

Как се чувствате, когато някой говори за ваше произведение?

Странно. Особено когато са млади хора като вас, за които обикновено това не е обичайното четиво. Останах приятно изненадана от това, което чух като анализи, защото имаше много точни попадения, самата аз не съм поглеждала на нещата по този начин, защото когато пиша не анализирам, не мисля за това. Много се радвам, че това не беше поредния час по литература, който да мине просто ей така, а някои от вас наистина са вникнали в нещата и имат собствен прочит.

Има ли автор, на когото се възхищавате?

Аз намирам основание да се възхищавам на всеки автор, до когото съм се докоснала.

Коя книга четете в момента?

Чета около 3-4 неща, недостатъчно сериозно, по-скоро препрочитам. Имам няколко книги, които стоят до леглото ми и когато не съм достатъчно уморена, за да заспя почти веднага, ги разлиствам. Напоследък най-често разгръщам някоя от книгите на Хорхе Букай, може би заради усещането, че успях да се докосна до неговата невероятна мъдрост по време на гостуването му тук в Бургас. Много е трудно да си мъдрец приживе, но той има такава невероятна способност да разказва обикновени истории по необикновен начин.

Има ли книга, която е въздействала върху живота ви и погледа върху нещата?

Много са книгите и те са различни през различни периоди.

Какво намирате за предизвикателно във работата си?

Това, че всеки ден се случва нещо различно. Тя е изключително грабваща и изисква наистина голямо посвещаване.

Какво бихте казали на млад процъфтяващ писател?

Бих казала на един автор да няма спирачки, да се опита да направи максималното от това, което му е дадено, да експериментира. Да не се притеснява какво ще кажат хората – дали ще го оценят или няма да го оценят. Да следва вътрешния си импулс, да се вслушва в хората около себе си, защото от тях може да научи много неща. Да приема много съвети и в крайна сметка решенията да ги взима сам.

Вирджиния Цветкова