Рутина

No comments »

Ставаш, тръгваш,

времето се губи,

вървиш, не се обръщаш,

но се връщаш.

Всеки ден си идваш съвсем съсипан у дома.

Отчайваш се,

скуката е тежка и голяма.

Ежедневието си върви и умът ти посивява

и забравя…

Превръщаш се в робот.

Не си единствен, но ти е самотно.

Целият ти свят потъва в едни и същи пътища.

Ежедневието те погълва,

в жалка марионетка те превръща.

 

Една мечта

No comments »

Прашна, мрачна, седи и чака на тавана.

Една мечта, несбъдната, желана.

Ще я забравят, ще стане няма…

Ще спре да се надява

прашна, мрачна на тавана

Плахи представи

No comments »

Тласък съдбовен
усещам от вчера,
поглед лъжовен,
зъби на пантера,
скитам се аз из града сивкав,
ще се спра когато ме няма никак.
Никъде, с нигоко, напълно сам,
развитието е на преден план,
плам горещ – сетивен докос,
там гори човешкият мост.
Сласт и страст – гореща ръка,
преди и след няма без “сега”,
плет речеви, често преча ви,
човек явно често си противоречи.
Вятър ечи, посочи ми с очи,
погледа изрича всичко без думи.
Стремглавост и чест в две посоки,
умове пълни – тела бързоноги,
утопични представи вилнеят в мен,
остават невъзможни – в това съм сигурен.

Украсен мрак

No comments »

Начин търсим, пред всичко да дръзнем,

дори пред това, което ни укрепва,

дали сме принудени, от идилия прокудени,

печат на челото плоско, полагаш клетва.

Границата е в съзнанието – реална не е,

има куп възможности, а що за път пое?

Взе това, което попи през дните тежки,

топове и пешки – сантиметри земя завзе.

Че гласа е по-силен от залпа на оръдието,

как можем да си подобрим битието,

опита се, бе нужно да положиш усилие,

промени има малки, но са реални – ето,

ти си силен, дори сам, дори оплюван,

блян е утопията – цар, сенатор, хан.

Знам аз, ти знаеш, но те дали така са,

всичко е умело скрито с фалшива украса.

Заключение

No comments »

Фактите говорят, боговете и те,

разбира света, а е още дете,

чете, плете мисли и заключения,

не иска все то да бъде подчинения.

Мнения много – истината една е,

слуша, говори, може и знае ,

да, така е, опита също ключов е,

думи незачетени, защото е дете.

Психоза, синдром, цитати на Платон,

смята херцове, волтове, ом.

Философия, поезия, катарзис, смут

бори се за право докрай като Брут.

Знае, че значим е, но и заличим,

страхопочитание над човек с висок чин.

Тъпчем на едно място, после на друго,

променя чрез цитати – Викор Юго.

Юнска мечта

No comments »

Юнска мечта

Беше юнски топъл ден
Стоеше тихо тук до мен
Със светъл поглед гледаше ме ти,
изпълнен с хиляди мечти.
Мечти за хубави лета
и прелетни птици в ята
как идват и отдъхват си за кратко,
а после тръгват пак в приключение сладко.
Как летят и с птичи поглед от високо
успяват да погледнат в нас дълбоко
и виждат нашите души красиви,
гледат ни тъй нетърпеливи
да изпеят своята песен пред нас
със тихия си, нежен глас,
а ние да ги слушаме в захлас…
Щом мечтаеш ти,
мечтая тъй и аз!

Михаела Стоянова

Надежда

No comments »

Надежда

Надявам се, че един ден пак ще се срещнем.
Там, в гората, гдето реката шуми,
гдето лъчите сънливи, промъкват се между клоните криви,
и…сещаш се, гдето природа пленява души.
Или там, при морето, до кея, гдето бяла чайка лети,
а после свежда поглед надолу,
с надеждата твоята усмивка да улови.
А също и там, на планинското пътче,
ти знаеш – гдето все хубаво цвете цъфти.
Цъфти, розовее, не спира,
надява се и то да се сгуши в твоите златни коси.
Не забравяй, помни, надявам се,
Един ден пак ще се срещнем
и искрено – не зная къде, но когато се случи, с радост чиста,
С радостта на дете, аз със очите си ще запечата този момент.
Как идваш към мен, някак бледа, но все грее твоето лице,
и с красива усмивка ще сгрееш отново замряло сърце.
И с цвете, разцъфнало, розово-бяло в косите…
Ето те, идваш, нали?
Не забравяй, чакам, помни,
Защото ще вярвам, че това ще се случи,
Докато надеждата в мен не спре да блести.
Михаела Стоянова

Душевна болка

No comments »

Душевна болка

Сърцето и душата от самота са попарени,
мислите в съзнанието – от тъга покварени
Спомени нахлуват прекалено тежки,
сънят е мрачен, сън мъртвежки.
Очаквали сме дълго чувствата да са взаимни,
едва сега разбираме колко сме били наивни
Грешни чувства са, как да се покая?
Горят ме, но обичам те, как да ти призная?
Не кръв, а отрова тече във вените,
сърцето ми кърви като раните, солените.
Няма вече воля в младите ми жили,
твоята любов не ми остави сили!

Михаела Стоянова

 

Есен моя

No comments »

 

 

Бързо слънцето се скрива,

нов пакостник на преден план излиза.

Пясък и море за миг разкриват,

че нова песен от утре ще се чува.

Нов пейзаж природата рисува,

а цветята сладък сън сънуват.

Земята със слънцето разделя се,

дървета самотата своя споделят си.

Клоните в ритъм нов ще затанцуват

водени от песента на есента.

И капка по капка дъждът ще будува

с мисли тревожни на жена.

Вдъхнови ме, есен, моя есен,

с твойте септемврийски ласки.

Откакто те усетих, сърцето ми пленено е –

аз и ти сме истински, без маски.

Обичам те, есен моя, подредена

като българска шевица,

че душата ми е пленена

от твоите златни къдрици.

Апостола

No comments »

Ти, Апостоле,

не си останал в миналото страшно

името ти гордо се носи в сърцата,

а делото тя свято във висините грее.

 

 

Вървя в тъмнината-страшна и зла

със сабя в тежката ръка

тръгнал да се бори за всеобща свобода,

защото той готов е на борба

 

.

И ето, аз сега стоя

пред паметника на героя

и гледам с очи разплакани

и сърце туптящо.

 

Колко мъки изживени

в името на нашата страна.

Какво ли сърце е горяло

в тез гърди силни?

И тесен манастирът за твоята душа

ти разбра, че с молитва не ще постигне това,

за което хиляди сърца горяха.

 

Искам пак да чуя

за твоя дух свободен

Как всичко за добро си правил.

Как вярвал си в свободата.

А думите ти и сега ехтят.

Ако печеля, ще спечелят всички.

Ако загубя, никой няма да разбере.

 

Апостоле!

Прекланям се пред храбростта ти,

но искам да ти кажа

как светът сега различен е.

Как всяка добра дума се отрича

приятелството е предателство,

а светът ценичен е.

Как хората не вярват в добротата,

а прекланят се пред суетата.

 

Ти нужен си сега

за свободна и единна страна,

да ни припомниш, как живял си

в твоя свят-мечта.

Да посрещнем с усмивка деня

и да вярваме, че с доброта

ще можем и ний да променим света.

 

И защото тъй смел и непоклатим,

защото сме твои деца, а ти наш покровител.

Ще пазим твоя дух непогасим!

Апостоле, ти наш баща, закрилник и учител!