No comments »

Ти ме люля на детската площадка,

когато се чувствах като дете.

Ти ме разсмиваше с вицове,

когато от очите ми текаха сълзи.

Ти ми отстъпваше леглото си да спя.

Но люлката я няма вече

и вицовете се изчерпаха.

Аз не спирах да плача,

но никой не ме утеши.

Леглото вече е заето.

Няма място там за мен.

Ти ме остави да скитам сама навън

В търсене на нова люлка,

на която сама да се люлея.

Ще спра да плача

и ще се научих без тебе да живея.

No comments »

През лятото косата ти беше къдрава.

Дрехите ти ухаеха на плажно масло.

Лицето ти изгоряло с усмивка до ушите.

Дните бяха безкрайни с теб.

Събуждах се с къдриците ти в очите ми всяка сутрин.

Но есента дойде.

Обу ботите и с всеки ден ти ставаше все по-студено.

Усмивката бавно слизаше от лицето ти,

а аз все по-често бях ненужен.

Тогава започна да си изправяш косата

и аз като врабчетата останах сам през зимата.

Беше ми трудно да се топля сам,

но пролетта бързо настъпи.

Тогава те видях под едно дърво.

Косата ти отново беше къдрава,

но не заради мен.

No comments »

Кажи ми майко, как посмях

от теб далече да замина?

За таз Европа тъй копнях,

за таз далечната чужбина.

Кажи ми, как да си дойда?

Със самолет, с кола или пеша?

Животът ми е вече тук.

Ах, как не исках да те оставя сама!

Но спокойно, аз те посещавам.

Всяка нощ в сънищата си ми ти.

Ще си дойда, майко, обещавам!

Догодина, когато щъркелите отлетят.

Едно любовно писмо

No comments »

За тебе пиша аз това.

за да ти покажа любовта.

За да разбереш, че за тебе само аз мечтая

и не мога да се позная…

Какво се случка с мен сега?

Жадувам да докосна твоята ръка,

да погледна в очите ти

и да погаля аз косите ти.

 

Щом погледна нощем към звездите,

в тях виждам ти очите,

И луната щом изгрее,

сякаш песничка ми пее.

Песен за това, което

можеш да усетиш само със сърцето.

Мелодия една позната,

която сгрява ми душата.

Филмов сценарий

No comments »

Знам, че е започнала отдавна

една история за нас…

Най-мила и любовна,

изпълнена с трепети и страст…

 

И в таз история голяма,

тъй нежна и красива…

Героите са отново само двама,

а аз съм истински щастлива…

 

Ти играеш Ромеовата роля,

а аз тази на Жулиета…

И налагаме силната си воля,

но променяме сюжета…

 

И написахме сценарий

за любовен филм един..

И от краищата на всичките истории,

този ми е най-любим…

 

А край ли ще е?!

Или ще има втора част?!

Никой друг не би могъл да знае…

В този филм сме само ти и аз!

 

 

 

Котешка съдба

No comments »

Тринайсет черни котки,

скитат се из града самотни…

Кучетата улични ги лаят,

искат с лай да ги омаят…

 

Всяка с лошия късмет,

наперчено върви напред,

но кучетата упорити,

знаят тайните им скрити…

 

И тринайсетте са примадони

с тесни черни панталони…

Стига им, че са красиви,

но уви, не са щастливи…

 

Крачат смело по червения килим,

с малко или с много грим,

кучетата пак ги придружават,

ала котките не им се възхищават…

 

В чакане на своя котарак,

самотни котките умират в мрак…

И не е замесена магия,

това е котешката орисия…

Море на мечтите

No comments »

Море на мечтите

Алея широка върви край брега,

обсипана с детски усмивки-цветя.

Алеята води към моста красив,

които е пристан на морския бриз.

Аз тръгвам към тая алея сега,

води ме моята детска мечта.

Морето пред мен се синее, блести,

а гларус в небето с крилете шепти.

После обръщам се, виждам града,

сгушен в липи и притихнал в нега.

Тръгвам към него, домът ме зове,

алеята тръгва от мойто сърце.

Златомира Чомакова

ГПАЕ “Гео Милев”12г клас

 

 

 

 

Beauty Unknown

No comments »

They say it is silly
to fall for a day
though in moments, she actually really
did manage to struck me away

Through the sea garden walking
was no interesting task
*is she real?* when I briefly just saw her
a question, so destined to ask

Her skin looked so fair
that it dared to show
if in daylight the Moon shed light to the snow
would not seem as fairer nor as beautiful

Her voice was unknown
until I saw her that day
with such flow had she spoken
and she laughed with such grace

Her hair, though a bit short
was just what I looked for
that one of a kind sort
It stood Oh, so pretty
on her thin beautiful neck
Oh how I awkwardly silly
did not stop to watch for a sec

She might not quite get this
but seeing her makes me fly
Her presence – I’ll never forget bliss
to be the first saying *Hi ! *

Коя съм аз?

No comments »

Коя съм аз?

Аз съм волният вятър,

гонещ безспир хоризонта,

който се спира

за отдих

в крилата на старата

вятърна мелница.

Коя съм аз?

Аз съм от слънцето лъч,

галещ лицето на спящо дете,

който се спира

за миг

в дълбинете на

морската шир.

Коя съм аз?

Аз съм пръст

пръстта на земята,

даваща сила на малкото семе,

която доверчиво

се сгушва

в дланите груби

на своя орач.

Коя съм аз?

Аз съм водното капка,

в която се оглежда дъгата

и която тихо се

стича

като солена

сълза.

Коя съм аз?

Аз съм дете,

песъчинка,

искра,

трошица,

скала.

Аз съм мечта

и любов

и надежда.

Аз съм жива и истинска.

Те

No comments »

Те вървят,

хванати

за ръка.

Уморени

от грижи,

безпаричие

и злобни слова.

 

Те вървят,

разменяйки

мисли негласно –

за работа,

за дома

и за други неща.

 

Със стари

обувки

и протъркани

дрехи,

с коси

побелели,

те вървят

мълчаливо.

 

Всяка крачка

им струва

поредната бръчка,

но те не спират,

вървят.

 

Срещат ги хора

и някои се радват,

други

ги хулят,

а трети завиждат.

 

Нанасят им рани,

надежда им дават,

дори им се

смеят.

 

Те вървят.

Ей,така,на пук

на живота.

вървят

толкова

дълго

хванати

за ръка.

 

Вървят- МАМА и ТАТКО