Космическа вечер

No comments »

Бяга лунният път, а по него-
моите стъпки оставят следи.
Вечерта ме поглежда чаровно
и разпръсква свенливи искри.
Бяла панделка вятърът носи –
тъй заплита в горещата длан
всички мои очаквани истини
и сгрешените вече мечти.
И през злата чаровност на мрака
светлини на прозорци сълзят.
Бяга лунният път, а под него
звездни страсти
звездобройци броят.

 

 

 

Морско

No comments »

Днес Сутринта ми избяга!
Събудих се, а нея вече я нямаше.
„Йо-хо-хо!”
Дали до Хаваите е прескочила?
Или се люлее в морето на кораб?
Или просто на някой самотен бряг див
лежи и със ром се налива?
И със ром се налива…
„Йо-хо-хо!”

Не-е-е !
МОЯТА сутрин не е такава!
Тя може би някъде с делфини играе…
Или пък с белите гларуси смели  над морето лети?
Дали пък не се рови по морското дъно
да търси за мен раковинка една?

Да! Моята сутрин не е такава!
Но изведнъж като някаква остра стрела
в още сънената ми, вчерашна глава
една мисъл летяща се забива –
дали пък коварната вечер
моята нежна сутрин не я отвлякла?

Не! Моята сутрин не е такава!
Тя е смела и има черен колан по карате.
Тя винаги ме изчаква да се събудя.
А щом тук и сега – нея я няма,
значи така трябва да е!

И аз отново си лягам,
през глава мислите си завивам
и заспивам.
А когато се събудя отново
моята сутрин ще ме посрещне

с чаша топло мляко с какао!

 

 

 

No comments »

Ти ме люля на детската площадка,

когато се чувствах като дете.

Ти ме разсмиваше с вицове,

когато от очите ми текаха сълзи.

Ти ми отстъпваше леглото си да спя.

Но люлката я няма вече

и вицовете се изчерпаха.

Аз не спирах да плача,

но никой не ме утеши.

Леглото вече е заето.

Няма място там за мен.

Ти ме остави да скитам сама навън

В търсене на нова люлка,

на която сама да се люлея.

Ще спра да плача

и ще се научих без тебе да живея.

No comments »

През лятото косата ти беше къдрава.

Дрехите ти ухаеха на плажно масло.

Лицето ти изгоряло с усмивка до ушите.

Дните бяха безкрайни с теб.

Събуждах се с къдриците ти в очите ми всяка сутрин.

Но есента дойде.

Обу ботите и с всеки ден ти ставаше все по-студено.

Усмивката бавно слизаше от лицето ти,

а аз все по-често бях ненужен.

Тогава започна да си изправяш косата

и аз като врабчетата останах сам през зимата.

Беше ми трудно да се топля сам,

но пролетта бързо настъпи.

Тогава те видях под едно дърво.

Косата ти отново беше къдрава,

но не заради мен.

No comments »

Кажи ми майко, как посмях

от теб далече да замина?

За таз Европа тъй копнях,

за таз далечната чужбина.

Кажи ми, как да си дойда?

Със самолет, с кола или пеша?

Животът ми е вече тук.

Ах, как не исках да те оставя сама!

Но спокойно, аз те посещавам.

Всяка нощ в сънищата си ми ти.

Ще си дойда, майко, обещавам!

Догодина, когато щъркелите отлетят.

Едно любовно писмо

No comments »

За тебе пиша аз това.

за да ти покажа любовта.

За да разбереш, че за тебе само аз мечтая

и не мога да се позная…

Какво се случка с мен сега?

Жадувам да докосна твоята ръка,

да погледна в очите ти

и да погаля аз косите ти.

 

Щом погледна нощем към звездите,

в тях виждам ти очите,

И луната щом изгрее,

сякаш песничка ми пее.

Песен за това, което

можеш да усетиш само със сърцето.

Мелодия една позната,

която сгрява ми душата.

Филмов сценарий

No comments »

Знам, че е започнала отдавна

една история за нас…

Най-мила и любовна,

изпълнена с трепети и страст…

 

И в таз история голяма,

тъй нежна и красива…

Героите са отново само двама,

а аз съм истински щастлива…

 

Ти играеш Ромеовата роля,

а аз тази на Жулиета…

И налагаме силната си воля,

но променяме сюжета…

 

И написахме сценарий

за любовен филм един..

И от краищата на всичките истории,

този ми е най-любим…

 

А край ли ще е?!

Или ще има втора част?!

Никой друг не би могъл да знае…

В този филм сме само ти и аз!

 

 

 

Котешка съдба

No comments »

Тринайсет черни котки,

скитат се из града самотни…

Кучетата улични ги лаят,

искат с лай да ги омаят…

 

Всяка с лошия късмет,

наперчено върви напред,

но кучетата упорити,

знаят тайните им скрити…

 

И тринайсетте са примадони

с тесни черни панталони…

Стига им, че са красиви,

но уви, не са щастливи…

 

Крачат смело по червения килим,

с малко или с много грим,

кучетата пак ги придружават,

ала котките не им се възхищават…

 

В чакане на своя котарак,

самотни котките умират в мрак…

И не е замесена магия,

това е котешката орисия…

АПОСТРОФ НА ВИОЛЕТА ХРИСТОВА

No comments »

АПОСТРОФ НА ВИОЛЕТА ХРИСТОВА

„Светът на нищо не мирише освен на дим, на студ и етер.”

Виолета Христова

 

Светът мирише сладко,

докато вкусва захарната ми близалка.

Светът ухае на кокос,

когато мисли за Хаваите.

Мирише и на мандарини,

когато някой по света си прави фреш.

Светът мирише на усмивки,

пътуващи по неговия път.

Светът е с аромат на ягодка

в следобедния сладолед.

Светът планува миризмата си,

докато препрочита вестника със стихове.

Какъв артист е моят свят!

 

ДОБРИТЕ ДУМИ

No comments »

ДОБРИТЕ ДУМИ

 

Доброто танцува в душата ми.

Трупа се като лавина в мен.

Не мога повече да го удържам.

Раздавам го на света.

То пърха неуверено,

невидимо гали другите,

видимо им протяга ръка.

И те продължават напред

с добрите думи,

които им пращам усмихната.