Тук, без теб

No comments »

Миналото път проправя пак,

не виждам бъдещето ясно.

Но без теб да продължа, кажи ми как?

Всичко ми е толкова трудно и неясно.

 

Кажи ми ти защо не те забравям

и всеки ден очите твои търся аз..?

Кажи ми в нощите безкрайни

защо все чувам твоя глас.

 

Трудно е,но ще се справя.

Силна съм и ти го знаеш.

Ще дойде ден, ще те забравя,

а ти дори и няма да го осъзнаеш.

Виновна съм

No comments »

Виновна съм, че силно те обичах

и че сърцето мое аз ти подарих .

Виновна съм, че все след тебе тичах

и да ме мачкаш аз ти позволих.

 

Виновна съм, сама ти се доверих.

Тръгнах към тъмна бездна със затворени очи.

Вървях напред без да поглеждам,

водейки се само от сърцето си.

 

Виновна съм, че правото ти дадох

да надзърнеш в моите очи.

И така по този начин

видя пламъчето как гори.

 

Виновна съм, че на куп лъжи повярвах.

Самозалъгвах се, глупава бях.

Разумът за миг не можах да чуя,

защото нежно шептеше твоят глас.

 

Виновна, виновна, виновна.

Такава съм , знаеш, нали?

Сама си попаднах в капана –

капана от твоите лъжи…

 

Вторият национален поетичен конкурс „Непознати улици“ раздаде своите награди

No comments »

Мери г-жа Лазарова с децатаЗа втора поредна година Мария Мутафчиева, Община Бургас, Гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев“ – Бургас и издателска къща „Знаци“ проведоха Национален поетичен конкурс „Непознати улици“, в който участваха ученици от цяла България, от VII до XII клас включително.Те представиха своите стихове на свободна тематика, които разкриват творческите търсения на младото поколение.

Организаторите посветиха тазгодишното му издание на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2019-та.

Журито бе в състав: Мария Мутафчиева – вокал и автор на песните на „Мери Бойс Бенд”, Милена Андонова – директор на ГПАЕ „Гео Милев” и Румяна Емануилиду – издател, писател и главен редактор на вестниците „Черноморски фар” и „Фактор”.

В категория VII – IX клас трета награда бе присъдена на Мартина Друмева, ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен.

Сред участниците от X до XII клас на първо място бе класиран Георги Георгиев – ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас. Втора награда бе присъдена на Дафин Козарев, АГ „Гео Милев” – Русе, а трета награда бе връчена на Десислава Кирязова, Търговска гимназия, Бургас.

С поощрения бяха отличени: Емине Хюсеин – СОУ „Епископ Константин Преславски” – Бургас; Калина Колева – ПМГ „Акад. Н. Обрешков” – Бургас; Диляна Генова – СОУ „Ангел Каралийчев” – Стражица.

Наградените творби са публикувани във в. „Черноморски фар” от 8 ноември 2013 г.

Може да ги прочетете и тук. А всичките стихове са публикувани на http://mary.gpaeburgas.org

На 04.11.2013г. от 11 часа в зала „Георги Баев” на Морското казино в Бургас Мери се срещна с участниците в конкурса и с приятели на изящното слово. Домакин на събитието бе Литературното общество в гимназията. Талантливата поетеса и вокалистка подари на своите почитатели вълнуващи изпълнения на най-известните си хитове.

На вълнуваща среща на 4 ноември в Морското казино, авторите им получиха награди от Община Бургас, ГПАЕ „Гео Милев“, издателска къща „Знаци“, БДЗП и много музика от Мери Бойс Бенд. Домакин на събитието бе Литературното общество в гимназията.

Снимки от събитието…

КЛАСИРАНЕ

No comments »

Мили момичета и момчета,

Радваме се, че тази година има много нови участници редом с познатите ни от миналата година имена.

Творете, стремете се към изразяване на своите чувства и мисли, бъдете честни.

Учете се да пишете грамотно и със собствен стил.

Обичайте поезията! Четете поезия!

Очакваме ви на 4 ноември от 11 часа в КЦ”Морското казино”, зала “Георги Баев”.

Тази година в конкурса са отличени:

  • В категория VII-IX клас:

Първо място – не се присъжда

Второ място – не се присъжда

Трето място – Мартина Друмева, ПМГ “Добри Чинтулов“, Сливен

  • В категория X-XII клас:

Първо място – Георги Георгиев, ПГТ “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас

Второ място – Дафин Козарев, АГ “Гео Милев” Русе

Трето място – Десислава Кирязова, Търговска гимназия, Бургас

Поощрителни награди ще получат:

Емине Хюсеин – СОУ „Епископ Константин Преславски“, Бургас

Калина Колева – ПМГ “Акад. Н. Обрешков”, Бургас

Диляна Генова – СОУ „Ангел Каралийчев“, Стражица

 

Отличените стихове може да прочетете тук – наградени

 

НЕИЗБЕЖНО

No comments »

 

Не исках да се влюбвам, но се случи,

не бях на себе си, не бях готова,

но те докоснах с поглед във съня си

и блесна във небето ми Свръхнова.

 

Сега съм будна, но е същото,

очите ми не виждат друго,

ръцете ми изтръпват търсещи,

сърцето ми пропуска удар.

 

Не знам дали съм в твоето съзвездие,

дали ме виждаш, как да разбера,

не знам, но ако всичко се повтори,

едно е сигурно – пак теб ще избера.

Бризът със мене мечтаe

No comments »

 

Заля ме вълна и остана по мен,

като тънка свилена риза.

После, сгушени нежно във плен,

дишахме в ритъм еднакъв със Бриза.

 

Дълго мечтахме за мен и морето,

за всяка целувка и пърхащо ято,

за морския фар, достигащ небето,

за сладкия мирис на  лято.

 

За дългите пръсти на слънцето жарко,

за меката ласка на пясък,

и за луната, огряваща ярко,

двама ни с приказен блясък.

 

Ще носи Бризът тази любов,

страстно и дълго в сърцето,

ще разказва за нас на всеки ден нов,

за двама ни – мен и морето.

Улици

No comments »

 

Свои радости меки

                           всяка уличка има”

                                           Валери Петров

 

Улиците са изпънали снаги,

стройни, шумни, многолики,

прави и извити на дъги,

с устни-стъпки са покрити.

 

Улиците са косите на града.

В дълги плитки ги заплита,

мие ги със утринна роса,

с топъл вятър ги премита.

 

Улиците са животът на града.

С тях вълшебна песен пее,

с тях заспива и се буди сутринта,

плаче, радва се,  копнее.

 

Улиците срещат и разделят

нас, забързалите се за някъде,

премълчават и споделят,

могат да ни заведат навсякъде.

 

Нека добротата спаси света

No comments »

Колко е благородно да си добър и усмихнат човек!
По този начин светът ще стане по-добър и по добро място за живеене.
Защо трябва да има агресия,да сме лоши,да нараняваме и обиждаме хора,които всъщност обичаме.?
Да ги дарим с прегръдка и усмивка!
Какво по-хубаво има от това,да се събудим с усмивка,дарена от майчина милувка,да прегърнеш и целунеш родителите си,най-добрите ти приятели,дори домашния любимец.Денят започва с добро настроение и песни,когато се събудим и се усмихваме,а не когато сме настроени агресивно.Това е лошо качество у човека,което се поражда понякога от липса на внимание или тежко детство.Не трябва да позволяваме това качество да ни преследва в живота ни, а точно обратното с усмивка на лице се живее по-лесно.Тя удължава живота,предава един завършек на лицето и кара хората да са щастливи.
Когато се усмихне,човек прави света по-добър и по щастлив.Ето защо и вече празнуваме деня на усмивката,за да може все повече хора да даряват усмивки на ближните си,да показваме доброто в себе си,да сме добронамерени и да правим все повече добри дела.
Агресивно настроените хора са мрачни,студени,гледащи винаги черногледо на нещата.Винаги правят конфликти между хората и действат депресиращо на околните.Затова не трябва да позволяваме да сме агресивни,а да бъдем винаги усмихнати и толерантни да гледаме позитивно на нещата,да даряваме хората с усмивки,радости и много хубави моменти.
Усмихвайте се повече на света,за да може и той да ви се усмихне и да ви зареди с много положителна енергия за един вълнуващ ден.

Маскарад

No comments »

Маските пред огледалото задаваха въпроси:

коя избирам, коя лицето ми днес ще носи?

 

Да бъда ли щастливата глупачка,

волна и нехаеща към тези,

дето искат да я смачкат?

 

Или поредната злобарка,

приятна на никого,

но живееща добре в собствен свят по мярка.

 

Да бъда ли лидерът с желязната ръка или

част от стадото със зашитата уста?

 

Излизам без маска,

вървя сред фалшиви хора,

а те ме стряскат.

 

Дали само грозни лица зад маските се крият,

дали са нещастни и душите им гният?

 

Крещя, а никой не слуша,

крещя, навсякъде хора,

а сякаш съм в пустинна суша.

 

Проклета да е смелостта ми,

дали се самонаказах,

проклет да е страхът им,

дали нов път си показах?

Старецът

No comments »

В злоба облечен, гледа ме с поглед проклет,

а очите му студени и мъртви.

Объркани слова от устата му чувам,

карат ме да плача, да тагувам.

 

Бъди ми близък, бъди ми кръв.

Почитай успехите ми пръв.

Бъди мил, бъди човечен.

“НЕ!” крещи той, а звукът ще кънти вечно.

 

Съвест опетнена и чуства накърнени.

Дай ми обич на колене ти падам,

ти отказваш, аз ставам.

 

И в старините си пропит си от злоба,

да се моля – спирам, немога!

 

Потънала в мисли отново,

как да се справя, защо за теб съм отрова?

 

Защо остави ме да гния в самота,

защо забрави ме и отричаш ме сега?

 

Нека, че мразиш ме изяжда те съвестта.

Оставил си едно дете на жестоката съдба.

 

Крещя, а теб те няма,

крещя, а виковете неми.

 

Върни се и накарай болката да изчезне,

не искам много, само вяра и слова нежни.