Тук, без теб

No comments »

Миналото път проправя пак,

не виждам бъдещето ясно.

Но без теб да продължа, кажи ми как?

Всичко ми е толкова трудно и неясно.

 

Кажи ми ти защо не те забравям

и всеки ден очите твои търся аз..?

Кажи ми в нощите безкрайни

защо все чувам твоя глас.

 

Трудно е,но ще се справя.

Силна съм и ти го знаеш.

Ще дойде ден, ще те забравя,

а ти дори и няма да го осъзнаеш.

Виновна съм

No comments »

Виновна съм, че силно те обичах

и че сърцето мое аз ти подарих .

Виновна съм, че все след тебе тичах

и да ме мачкаш аз ти позволих.

 

Виновна съм, сама ти се доверих.

Тръгнах към тъмна бездна със затворени очи.

Вървях напред без да поглеждам,

водейки се само от сърцето си.

 

Виновна съм, че правото ти дадох

да надзърнеш в моите очи.

И така по този начин

видя пламъчето как гори.

 

Виновна съм, че на куп лъжи повярвах.

Самозалъгвах се, глупава бях.

Разумът за миг не можах да чуя,

защото нежно шептеше твоят глас.

 

Виновна, виновна, виновна.

Такава съм , знаеш, нали?

Сама си попаднах в капана –

капана от твоите лъжи…

 

Нека добротата спаси света

No comments »

Колко е благородно да си добър и усмихнат човек!
По този начин светът ще стане по-добър и по добро място за живеене.
Защо трябва да има агресия,да сме лоши,да нараняваме и обиждаме хора,които всъщност обичаме.?
Да ги дарим с прегръдка и усмивка!
Какво по-хубаво има от това,да се събудим с усмивка,дарена от майчина милувка,да прегърнеш и целунеш родителите си,най-добрите ти приятели,дори домашния любимец.Денят започва с добро настроение и песни,когато се събудим и се усмихваме,а не когато сме настроени агресивно.Това е лошо качество у човека,което се поражда понякога от липса на внимание или тежко детство.Не трябва да позволяваме това качество да ни преследва в живота ни, а точно обратното с усмивка на лице се живее по-лесно.Тя удължава живота,предава един завършек на лицето и кара хората да са щастливи.
Когато се усмихне,човек прави света по-добър и по щастлив.Ето защо и вече празнуваме деня на усмивката,за да може все повече хора да даряват усмивки на ближните си,да показваме доброто в себе си,да сме добронамерени и да правим все повече добри дела.
Агресивно настроените хора са мрачни,студени,гледащи винаги черногледо на нещата.Винаги правят конфликти между хората и действат депресиращо на околните.Затова не трябва да позволяваме да сме агресивни,а да бъдем винаги усмихнати и толерантни да гледаме позитивно на нещата,да даряваме хората с усмивки,радости и много хубави моменти.
Усмихвайте се повече на света,за да може и той да ви се усмихне и да ви зареди с много положителна енергия за един вълнуващ ден.

No comments »

26.09.2013г.

Влюбих се

Изминах вече своя път,

готова съм ,потеглям,

идвам, ще се срещнем тук и сега,

ще останем сами завинаги във вечността.

Ще изживеем отново стъпките на нашата любов:

Срещнах те,

Приближих се,

Докоснах те,

Погалих те,

Прегърнах те,

Целунах те,

Изпитах те,

Вманиачих се,

Задържах те,

Влюбих се!

Това любов ли е, незнам,

но знам едно, аз идвам,

на път съм, стигнах,

за да те срещна,

приближа,

докосна,

погаля,

прегърна,

целуна,

изпитам,

вманиача,

задържа,

отново да те обикна!

 

Велислава Боянова Велинова- 8 клас

13.10.2013г.

Аз обичам Черно море

Един кораб ме отведе до там.

Една чайка се огледа в очите ми

и  предначерта  пътя ми до там.

Една сълза потече по лицето ми

и като река си прокара път и се вля там .

Един делфин ме хвана за ръка

и заплувахме по вълните на така нареченото „Там”.

Златистият пясък ме залости в пясъчно-водния си дворец

и от  него наблюдавах приказката,

започваща така – „Имало едно време едно там” .

Водораслите се сплетоха в косите ми.

Оставиха в корените им легендарната история

за началото на днешното там.

Един бриз повя полата ми тогава.

Погледнах надолу. В краката ми имаше бутилка с писмо.

В него пишеше:

„ Морският  аромат донесе спомена за твоите спомени.”

Сега се сетих!

 Това беше един много далечен и недоловим спомен.

Споменът за безкрайното синьо Черно море,

което се всели в мен, известно още и като „там”.

Велислава Боянова Велинова- 8 клас 

27

.

04.

2013г

Поклон пред земята на Ботев

Аз посях във всяко кътче българска земя

чест и достойнство ,

посъдих  в  тъмно- маслинените си очи рози ,

за да красят и обнадеждават духа на българина ,

с  душата си полях  последните  окапали цветя ,

внуците на гордостта ,

за да не  завехнат ,

а отново да се изправят  със  самочувствие

и да погледнат с гордо вдигната глава към небесата ,

сърцето си дадох , свито от мъка , търсещо път

в паяжина и  тишина за свободата ,

с ръцете си погалих родината ,

със сълзите си предизвиках дъжд ,

след  който грейна дъга за по-сладък живот ,

с топлината и обичта си я сгрях ,

с  дланта си погалих златистите й коси

и я наместих в гръдта си ,

на България предадох и завещах

сам себе си и любовта си.

Днес тя се събира пред мен за почит и поклон ,

аз гадая в очите  й желание за бъдеще

и озарен с любов и вяра небосклон .

Оживявам отново в очите й ,

вселявам се в душите й.

Сърцето си като щит съм изложил  за България

от век за век ,

за да може всеки да живее спокойно и щастливо.

Да се нарече човек.

Велислава Боянова Велинова – 7 клас

Хищен еклер

No comments »

Да ви кажа, срам – не срам,

странен беше този ден.

Еклер купих си да ям,

еклерът изяде мен.

 

Първо, да се подиграва

с мене той реши.

Рукна крема като лава

и се омазах до уши.

 

Еклерът косата ми захапа,

атакува левия ботуш,

на ръката ми покапа…

Ще ми трябва май че душ.

 

Имах крем и по палтото,

капеше на всяка крачка.

Та оплаквам се, защото

на хищен еклер станах плячка.

 

Кмет

No comments »

Дали Бургас е моят град?

Нямате си и идея.

Ще дойда скоро с кон крилат,

ще ви завладея!

С малко повече късмет

ще ви победя със моя кон.

Тогава ще ви стана кмет.

Я сега поклон!

После ще лежим на плажа,

вие носете диня студена!

Леле, честно да ви кажа,

аз за кмет съм си родена!

Още днеска след вечеря

ще извоювам своя трон.

Аз и принц ще си намеря,

ама първо – кон!

Битка

No comments »

Исках аз картофи да опържа
и се изправих в кухнята без страх.
Калните буци измих бърже-бърже
и ножа на крака си изтървах.

Добре че си имах картофобелачка,
добре че си имах и марля за пръста.
Къде ще намерите такава готвачка,
във обелки бях нагазила до кръста.

После олиото си загрях в тиган
и картофите изсипах уж напето.
И тигана се пръвърна във вулкан,
а аз треперех зад пердето.

И понеже от смях и от страх огладнях,
за две минути и картофче не остана.
За това ли час и половина си играх,
запитах се аз на дивана.

Не! Водих храбра кухненска битка!
За спомен от славният ден
ми остана порязана китка,
воинска чест и пръст изгорен!

Бягство

No comments »

Бягам но от какво?
Търся но кого?
мисля,ала защo?
Искам,а може би и мога
страхът в мен е умора,
но да продължа не мога.

Но аз бягам,бягам без да знам от какво.
Тичам и търся,но кoго?
Искам,но какво?
Можеби желанието едно
Е да върна моето детство.

Кога порастнах?
Искам да върна цялата игра
дали ще мога да направя това
то да продължи във вечността.

Усмивка

No comments »

Любов,мечти,омраза
Сбиват се в мен.
С коя от тях да започне утрешният ден?
С любов към кого?
Омраза към кой?
мечти-за какво?
Толкова чувства таят се в мен,
но избирам с усмивка
да започна утрешният ден.

Какво стана?

No comments »

Какво стана?
Та нали вчера бях сама?
Hали вчера търсех любовта?
Hали вчера намерих я?

Кога приключи това?
Кога дойде есента?
Кога загубих обичта?
Кога отново останах сама?

Дали ще мога да продължа?
Или пък да избера?
Липсва ми момента,
момента когато всичко беше на шега.