писмо до моята Долорес

No comments »

знам, че ми изневеряваш,

скъпа,

но не ти се сърдя.

 

всички пред тебе сме

равни.

 

любиш ни

по законите на Сад.

подчиняваш само

с докосване.

а който не успееш-

завързваш го

и (понякога)

оставяш в леглото

с години.

 

нищо,

Долорес[1].

 

свикнала съм

с тебе.

свикнала съм

да те чакам

и сама

да те търся.

 

във всеки човек

те намирам.

и стена:

-ДОЛОРЕС?!

 

-ДА!

 

знам, че ми изневеряваш,

скъпа,

но и аз го правя.

 

нищо,

Долорес.

 

аз пак те обичам.

 

 

[1] dolor-(исп.) болка

No comments »

жрица.

робиня.

лека жена.

феерия

на феериите

в очите

на малкия си син.

 

събира даренията

или данъците

от случайни

и неслучайни

миряни.

после се отправя

към храма

на Атон.

 

изпразват

платнената й торбичка.

дават й пари

по-малко от заслуженото

и

от златния прах-

който изобщо не е

прах,

който е

много повече от злато,

достатъчно

за незабавна смърт.

 

но в

лабиринта на небитието

няма място

за умиране.

със златния прах

намира пътя към дома,

стопля се,

когато времето е студено,

когато сърцата са студени.

 

със златния прах

я обичат.

 

и все пак

е обречена

на пълен целибат.

таксидиот,

жертва

на Светата инквизиция.

 

 

No comments »

северният полюс
прaщa
въздушни целувки
нa южния.
и писмa
зaшифровaни
в
пaрченцa лед.
и
кaпчици вечност.

дaй му
всичко,
Севере!
сияниятa си,
студa си,
себе си.
дори
от тебе
дa остaне
сaмо локвa.

любовтa
ще е
нaдеждa.

нaдеждaтa
ще е
оaзис
в лоното
нa сaмотaтa.

зaщото
и тебе
може
дa те
зaобичaт,
Севере.

aко
Земятa
се обърне
нaопaки.

 

Морски ивици

No comments »

Прозорец отворен…И лятна магия.
Будна нощта е пред мен.
Писък на чайки…Плажът тъгува,
влюбен в предишния ден.
В старата крепост – принцеса красива…
В тъмното шепнат вълни.
Морският бриз в тъмнината целува
острите, черни скали.
Лятна симфония…А диригентът?
Май ми е странно познат…
Древен магьосник – залива морето
с ухание нощния град.
Варна превръща се в триизмерно
синьо-зелено петно.
Нощният сън безвъзвратно потъва
в нейното синьо око.
Писък на гларус зове тишината-
приказки шепне нощта.
Прозорец отворен и лятна магия-
плажът заспива така.

Не мълчи

No comments »

Не съм толкова глупава,скъпи.

Разбирам мълчанието твое.

Разкъсва се нещо отвътре

и боли, и горчи да виждам как друга гледаш с влюбени очи.

 

Повярвай, зная, че го знаеш.

Знаеш колко силно ме боли.

Но дори и труда не си правиш

да спреш моите сълзи.

 

Безразлична съм за тебе, и това го зная.

Но защо мълчиш, отговори?

Не пълни сърцето с трудните въпроси

дали при мен ще се върнеш ти.

 

Дали за тебе значех нещо?

Нещо малко , но безценно.

Дали изгаряше да видиш сините като океан очи,

които днес са пълни със сълзи…?

 

Зная отговора, скъпи.

Но просто ти ми го кажи.

Не изпращай само тишината,

от която най-много ме боли…

 

 

Обичам морето

No comments »

Обичам красотата на изгрева,
с озаряваща прелест и чар,
който кара дори и морето
да пламти с любовен пожар,

Обичам топлината на залеза
с луната,уловила морето в ръка
и бързо понесла към брега
синьозелената бурна вода.

Обичам танца на вълните
да галят гордата скала
и лекият бриз във косите
и вълшебната морска синева.

Влюбена

No comments »

Тази вечер се събудих влюбена,
денят изглеждаше необикновен.
Не знаех дали съм се загубила
и защо съм в негов плен.

Душата ми някак се усмихна,
сърцето ми се стопли от любов,
кръвта във вените не утихна,
в очите ми изгря пламък нов.

Пречистена като дъжд през пролетта,
възродена като новата зора,
експлодираща като комета през нощта,
това беше моята влюбена душа.

Тази вечер си легнах влюбена,
а небето блестеше със безброи звезди.
И знам, не съм се загубила,
а целият свят за мен си ти!

Светът съществува,за да се превърне в книга

No comments »

Книгата е дар безценен,
светлина в мрак непрогледен.
Страници чудни щом разтвори
ме понася в чудни простори.

Прелестни гледки разкрива пред мен,
летя с полет напред устремен,
летя волно през велики години,
виждам хора,кули,градини.

Затова и светът съществува,
живот след живот се редува,
над времена героични се издига,
за да се превърне в книга.

Класиране за 2014 година

No comments »

Мили момичета и момчета,

Благодарим на всички, които взеха участие в конкурса.

Очакваме ви на на 3 ноември 2014 г. (понеделник) от 17.30 ч. в Актовата зала на ГПАЕ „Гео Милев“, Бургас.

Ще четем заедно стихове и ще пеем песни на Мери Бойс Бенд!

Тази година в конкурса са отличени:

  • В категория X-XII клас:

Специална награда – Георги Георгиев, ПГТ “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас

Първо място – Цветелина Йовчева, ПМГ “Акад. Никола Обрешков”, X клас

Второ място – Десислава Кирязова, Търговска гимназия, Бургас

Трето място – Антония Попова ГПАЕ Гео Милев, X клас

Трето място – Мартина Друмева, ПМГ “Добри Чинтулов“, Сливен

Поощрителни награди ще получат:

Доротея Георгиева, АГ “Гео Милев”, Русе, XII клас

Цветелина Йорданова ГПАЕ “Гео Милев”, Х клас

  • В категория VII-IX клас:

Поощрителни награди ще получат:

Никол Демирева ГПАЕ “Гео Милев”, VIII клас

Деяна Мартинова, ГПЧЕ”Симеон Радев”, Перник, VIII клас

Наградените стихове може да прочетете тук: Класиране 2014

Понякога си с някого защото…

No comments »

Понякога си с някого защото…

Понякога си с някого без да обичаш,
нарочно, просто за да видиш
как би могла да го наричаш,
преди във него да се влюбиш.

Понякога си с някого, защото
само той те е харесал
и ти откликваш на доброто,
което той ти е поднесъл.

Понякога си с някого и го целуваш,
но тръпка липсва и разбираш,
че с друг ти може да флиртуваш
и нежни чувства провокираш.

Понякога си с някого, когато
си така сама и бледа,
защото мислиш си, че като злато,
на тебе никой друг не гледа.

Понякога си с някого и толкоз грешно
се жертваш него да зарадваш,
да се помага е наистина човешко,
но себе си недей ти да ограбваш!