писмо до моята Долорес

No comments »

знам, че ми изневеряваш,

скъпа,

но не ти се сърдя.

 

всички пред тебе сме

равни.

 

любиш ни

по законите на Сад.

подчиняваш само

с докосване.

а който не успееш-

завързваш го

и (понякога)

оставяш в леглото

с години.

 

нищо,

Долорес[1].

 

свикнала съм

с тебе.

свикнала съм

да те чакам

и сама

да те търся.

 

във всеки човек

те намирам.

и стена:

-ДОЛОРЕС?!

 

-ДА!

 

знам, че ми изневеряваш,

скъпа,

но и аз го правя.

 

нищо,

Долорес.

 

аз пак те обичам.

 

 

[1] dolor-(исп.) болка

No comments »

жрица.

робиня.

лека жена.

феерия

на феериите

в очите

на малкия си син.

 

събира даренията

или данъците

от случайни

и неслучайни

миряни.

после се отправя

към храма

на Атон.

 

изпразват

платнената й торбичка.

дават й пари

по-малко от заслуженото

и

от златния прах-

който изобщо не е

прах,

който е

много повече от злато,

достатъчно

за незабавна смърт.

 

но в

лабиринта на небитието

няма място

за умиране.

със златния прах

намира пътя към дома,

стопля се,

когато времето е студено,

когато сърцата са студени.

 

със златния прах

я обичат.

 

и все пак

е обречена

на пълен целибат.

таксидиот,

жертва

на Светата инквизиция.

 

 

No comments »

северният полюс
прaщa
въздушни целувки
нa южния.
и писмa
зaшифровaни
в
пaрченцa лед.
и
кaпчици вечност.

дaй му
всичко,
Севере!
сияниятa си,
студa си,
себе си.
дори
от тебе
дa остaне
сaмо локвa.

любовтa
ще е
нaдеждa.

нaдеждaтa
ще е
оaзис
в лоното
нa сaмотaтa.

зaщото
и тебе
може
дa те
зaобичaт,
Севере.

aко
Земятa
се обърне
нaопaки.

 

Обичам морето

No comments »

Обичам красотата на изгрева,
с озаряваща прелест и чар,
който кара дори и морето
да пламти с любовен пожар,

Обичам топлината на залеза
с луната,уловила морето в ръка
и бързо понесла към брега
синьозелената бурна вода.

Обичам танца на вълните
да галят гордата скала
и лекият бриз във косите
и вълшебната морска синева.

Влюбена

No comments »

Тази вечер се събудих влюбена,
денят изглеждаше необикновен.
Не знаех дали съм се загубила
и защо съм в негов плен.

Душата ми някак се усмихна,
сърцето ми се стопли от любов,
кръвта във вените не утихна,
в очите ми изгря пламък нов.

Пречистена като дъжд през пролетта,
възродена като новата зора,
експлодираща като комета през нощта,
това беше моята влюбена душа.

Тази вечер си легнах влюбена,
а небето блестеше със безброи звезди.
И знам, не съм се загубила,
а целият свят за мен си ти!

Светът съществува,за да се превърне в книга

No comments »

Книгата е дар безценен,
светлина в мрак непрогледен.
Страници чудни щом разтвори
ме понася в чудни простори.

Прелестни гледки разкрива пред мен,
летя с полет напред устремен,
летя волно през велики години,
виждам хора,кули,градини.

Затова и светът съществува,
живот след живот се редува,
над времена героични се издига,
за да се превърне в книга.

Понякога си с някого защото…

No comments »

Понякога си с някого защото…

Понякога си с някого без да обичаш,
нарочно, просто за да видиш
как би могла да го наричаш,
преди във него да се влюбиш.

Понякога си с някого, защото
само той те е харесал
и ти откликваш на доброто,
което той ти е поднесъл.

Понякога си с някого и го целуваш,
но тръпка липсва и разбираш,
че с друг ти може да флиртуваш
и нежни чувства провокираш.

Понякога си с някого, когато
си така сама и бледа,
защото мислиш си, че като злато,
на тебе никой друг не гледа.

Понякога си с някого и толкоз грешно
се жертваш него да зарадваш,
да се помага е наистина човешко,
но себе си недей ти да ограбваш!

Обичам те, любов

No comments »

Обичам те, любов

Обичам те, любов,
топла в нощите хладни,
отвръщаща на нечий зов,
отваряща свитите длани.

Обичам те, любов неугасима,
в ден дъждовен – слънце ясно,
пролетта във мойта зима,
в есента унила – лято страстно.

Обичам те, любов безкрайна,
на хоризонта точка неоткрита,
гребен на вълна омайна,
перла в дълбините скрита.

Обичам те, любов неповторима,
невиждана синя луна,
първа целувка незабравима,
първа сбъдната мечта.

Обичам те, любов далечна,
трепетът във мен несподелен,
от обич – криза сърдечна,
пеперудите в стомаха всеки ден.

Обичам те, любов пламтяща,
в тунела – пламъче надежда,
сред лъжи – истина искряща,
моята любов безбрежна.

от + към –

No comments »

Казваш,
че не ни било писано,
затова
сядам да ни го напиша.
Бих те гледал
до червеното в синьото,
а после още минута и 30.
Бих откраднал за теб
и Айфеловата кула,
защото знам,
че Париж те потиска.
Бих се гмурнал
в Марианската падина,
за да напиша,
че ми липсваш
на дъното.
За тебе, мила,
дори бих се обръснал,
за да не ти боцкат
целувките в тъмното.
Даже бих ти взел
пухкава тарантула,
защото знам,
че я искаш.
Ти само се върни,
облечена в сиво,
наметната с облаци.
Ела си обратно,
малко прашна от пътя,
но пречистена вътрешно.
Ако си дойдеш,
то ще е само защото
добре знаеш, че:
ще те гледам до края,
ще ти построя по-хубава
(от клечки за зъби),
ще ти го напиша
с перманентен маркер
на огледалото в банята,
ще е станала дълга,
та вече няма да бучи,
ще са се завъдили вкъщи,
защото те няма да изчистиш.
Идвай си, моля те,
че стълбите забравиха
очертанията на стъпалата ти.
Идвай си, моля те,
че на вратата ѝ писна
да чакам до нея.
Идвай си, моля те,
че да се почувствам
и аз отново завършен,
като пъзела в кухнята.

бяло на черно

No comments »

сутринта те бутнах и ти се разля
по незавършените сънища
после ти ме спъна на път към пътя
за да падна в черните ти дупки
в ляво и дясно – метафори
кварталът е по-празен от скъсан джоб
до дома ти има локви без отражения
лягам за да не си изцапаш пантофките
и да видим дали ще се счупя от кило мечти
минаваш внимателно и стигаш до другата локва
до друг другар легнал за да не се каляш
налягали сме като домино чиито точки
ти вече отдавна обра.