Морски ивици

No comments »

Прозорец отворен…И лятна магия.
Будна нощта е пред мен.
Писък на чайки…Плажът тъгува,
влюбен в предишния ден.
В старата крепост – принцеса красива…
В тъмното шепнат вълни.
Морският бриз в тъмнината целува
острите, черни скали.
Лятна симфония…А диригентът?
Май ми е странно познат…
Древен магьосник – залива морето
с ухание нощния град.
Варна превръща се в триизмерно
синьо-зелено петно.
Нощният сън безвъзвратно потъва
в нейното синьо око.
Писък на гларус зове тишината-
приказки шепне нощта.
Прозорец отворен и лятна магия-
плажът заспива така.

Не мълчи

No comments »

Не съм толкова глупава,скъпи.

Разбирам мълчанието твое.

Разкъсва се нещо отвътре

и боли, и горчи да виждам как друга гледаш с влюбени очи.

 

Повярвай, зная, че го знаеш.

Знаеш колко силно ме боли.

Но дори и труда не си правиш

да спреш моите сълзи.

 

Безразлична съм за тебе, и това го зная.

Но защо мълчиш, отговори?

Не пълни сърцето с трудните въпроси

дали при мен ще се върнеш ти.

 

Дали за тебе значех нещо?

Нещо малко , но безценно.

Дали изгаряше да видиш сините като океан очи,

които днес са пълни със сълзи…?

 

Зная отговора, скъпи.

Но просто ти ми го кажи.

Не изпращай само тишината,

от която най-много ме боли…

 

 

Любов

No comments »

Любовта е чувство странно,
не че я разбирам аз!
Но като ми стане гадно,
тръгвам си завчас.

Всяка седмица все нова,
обич ме изгаря пак.
Но дали ще е отрова,
със надежда пробвам пак.

Защо са толкова красиви,
една от друга по и по
защо очите им игриви,
ме питат само к*во какво?

Нима наистина не знаят,
че наранен съм всеки път.
Къде ще му излезе краят,
ще има ли последен път.

Тати

No comments »

Седнал съм, вечер, пред топла камина
Мисля за тати, той е в чужбина
Огънят пука, искрички хвърчат,
малки сълзички по бузки течат
Искам да ме гушне, да целуне челото
наранено коляно да превърже от колелото
Пак с него за риба, да ходиме двама
По мъжки да говорим, мама като я няма.
Филми да гледаме със спортни коли.
Като го няма, душата боли!
Уж за малко отиде
Уж скоро се връща
без него е празна нашата къща.

Капки дъжд

No comments »

Капки дъжд.
За някой-жажда и утеха,
за мене-болка и сълзи.
Сълзи от радост, и от смях,
а може би от мъка и печал.
Капки дъжд видели всичко.
Видели самотата, видели любовта.
Капки дъжд, летели в небесата,
напоили жадната земя.
Вода на живот са те, вода на гибел.
Вода дала радост, сълзи и отнела нечий живот.
Капки дъжд,
отразили целия свят в себе си.
Капки дъжд.
За някои сълзи, а за мен
необикновената вода.

Моите картини

No comments »

Търся и се ровя в книги стари, учебници нови,
за своята тетрадка,
защото утре изпит ме чака.
И тетрадката си не намирам,
но нещо друго аз съзирам:
купчина бели листи-
намачкани, пожълтели и остарели.
Забравила за своята тетрадка,
ги взимам и по пода ги разстилам.
За някои те са просто листи,
за мен са спомени все още живи.
Тук дъга,
а там къща в снега,
най-различни листа,
аз ги гледам пак и пак.
Тези рисунки за мен са безценни.
Бих ги избрала
пред всяка друга известна картина в света.
За някои те не значат нищо,
но за мен са спомени живи.
Спомени от детето,което бях,
за мен днес –спомени живи.

Разходка по кея

No comments »

Вървя по кея и гледам звездите как нежно трептят,
а хората се притесняват дали ще се провалят.
И дъждове, и ветрове, и бури хората са изтърпели.
Как така все не са успели?!
А звездите леко потрепват, докато в бистрата вода се оглеждат.
И луната сияе и осветява тази вода-извор на живот, на блага.
И ето, в този нощен тъмен пейзаж,
щурците да засвирят имат кураж.
И там на небето една звезда се смее,усмихва,
а смехът и над всички други не утихва,
да ни зарадва тя се опитва
и под нощното небе една звездичка сгря моето сърце.
Гледам тази звезда и си мисля
как човекът щом в работа потъне,
не осъзнава,че товара от гърба си не може да смъкне.
Стоя и се чудя как под свода небесен,
Човекът железен,
не вижда светът колко е чудесен.

Ела в моята България

No comments »

Ела в моята страна велика,
векове опазила е тя езика.
На три морета е била държава,
с царе за гордост и прослава!

Ела в страната на смелия Левски,
виж на Дунава кораба Радецки,
с който Ботев доведе своята дружина
и геройски в неравен бой загина.

Гордо изправя се Балкана-стария,
велика там е моята България.
С червена кръв от герои полята,
напоена е до болка земята.

Ела в моята родна страна,
да видиш що е райска красота.
Щом веднъж я зърнеш,
запленен при нея ще се върнеш!

Да бъдеш човек

No comments »

Какво е днес да бъдеш човек?
Да жевееш в този модерен век,
да гониш с луд смях ветровете,
да откъснеш дъхаво цвете.

Какво е днес да бъдеш човек?
Да те радва цвета на дъгата,
в очите да носим на морето синевата,
със златно слънце да закичиш косата.

Какво е днес да бъдеш човек?
С усмивка да погалиш всеки,
да танцуваш със снежинките леки,
да вървиш по горски пътеки.

Това за мен е фа бъдеш човек
да имаш добрини от теб сторени,
да оставяш нежни,мили спомени,
в паметта да пускаш корени.

Към звездите ще тръгна пеша

No comments »

Към звездите ще тръгна пеша,
без цел,просто ей така,
да се разходя,да видя света,
прегърнала най-ярката звезда.

Ще тръгна на лунна светлина,
да зърна морето,докосващо брега,
да погледам танца на водата
и ослепителния блясък на луната.

Към звездите ще тръгна пеша,
да чуя песен,изпята от душа
на птицата,разперила крила,
полетяла към просторни небеса.

Ще тръгна над обширни поля,
окъпани в животворна роса,
ще отнеса на моята звезда,
аромата на уханни цветя.

Към звездите ще тръгна пеша,
без цел,просто ей така.
Но няма да тръгна сама,
ще взема с мен любовта!