писмо до моята Долорес

No comments »

знам, че ми изневеряваш,

скъпа,

но не ти се сърдя.

 

всички пред тебе сме

равни.

 

любиш ни

по законите на Сад.

подчиняваш само

с докосване.

а който не успееш-

завързваш го

и (понякога)

оставяш в леглото

с години.

 

нищо,

Долорес[1].

 

свикнала съм

с тебе.

свикнала съм

да те чакам

и сама

да те търся.

 

във всеки човек

те намирам.

и стена:

-ДОЛОРЕС?!

 

-ДА!

 

знам, че ми изневеряваш,

скъпа,

но и аз го правя.

 

нищо,

Долорес.

 

аз пак те обичам.

 

 

[1] dolor-(исп.) болка

Студено…

No comments »

Северният вятър
превръща костите
в шепа прашинки.
Залезът извлича
вътрешни терзания
от цветни кристали.
Белите лястовици
отвличат пламъци
от топлата камина.
Прозрачната дъга
поглъща чувствата
от миражния оазис.
Речна хронология
показва лентите
от стария филм
преди да замръзне
във вечната зима
Полярните обятия
обгръщат остатъка
от външни белези.

Дэнис Олегов

есен

No comments »

в преходността
на живота който живем
аз съм едно
закъсняло
постепенно
па
да
що
листо
дъщерята
на най-преходния сезон
есента

 

навярно минувачът
ще ме стъпче утре
бързайки към работа

свободно падане във вана

No comments »

в три сутринта седим във вана.
(и слушаме как в другата стая тавана,
напукан и олющен, капе в кофи по пода.)

“истина или предвизвикателство”
ме питаш отново,
сякаш сме в трети клас
и си търсиш извинение да ме целунеш.
а аз си мислех, че сме
пораснали.
(дали?)

прекрачваш граници без мисъл.
претегляш риск и чувства
и избираш първото
всеки. божи. път.
претършува всеки кът
от моето сърце и искаш още.
искаш да ме разкъсаш на парчета,
да претърсиш всичко,
сякаш имам какво повече да дам.

преобърнали сме бутилка (две? вероятно три?)
и боли
(гърбът ми от ръба на ваната,
главата
по безброй причини
и сърцето
по една)

сякаш сме скочили от скалата и падаме.
вятър плющи в ушите,
земята идва към нас.

играем на криеница със сърца пришити към ръкави,
играем с огън, сякаш няма да ни опари,
играем досущ като малки деца.
с разликата, че мускулите ме болят
и не искам да съм тук,
да си бях легнал преди часове.
оставих се на погледа ти да ме прикове
вместо да се оттдегля като ранено животно.

“истина или предизвикателство”
“истина”
питай ме дали искам да съм тук,
питай ме кога последно излязох от стаята,
питай ме всичко, но не и това,
което знам че си на път да.

“хареса ли ти?”
хареса ли ми, че ни бяха нужни две бутилки,
за да си дойдем на думата?
хареса ли ми горчивия ти вкус?
хареса ли ми всичкото това гонене?
хареса ли ми, че си все така студен?

“да.”
туп.

Космическа вечер

No comments »

Бяга лунният път, а по него-
моите стъпки оставят следи.
Вечерта ме поглежда чаровно
и разпръсква свенливи искри.
Бяла панделка вятърът носи –
тъй заплита в горещата длан
всички мои очаквани истини
и сгрешените вече мечти.
И през злата чаровност на мрака
светлини на прозорци сълзят.
Бяга лунният път, а под него
звездни страсти
звездобройци броят.

 

 

 

Копнежи

No comments »

КОПНЕЖИ

 

 

Ела със мене там, където

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключват в целувка техния блян.

 

Там, дето вълните са тихи и нежни

разбиват се спомени, думи, копнежи…

В скалите златисти на морския бряг,

където за пръв път аз те видях.

 

Където морето със своите длани,

затваря в сърцето отворени рани.

И гали неспирно то мойте коси

със своите чисти солени води.

 

И нека останем завинаги там, дето

се срещат брегът и морето.

И с бялата пяна, оставаща там

заключим в целувка нашия блян.

Песен

No comments »

Листата падат от дърветата,
птиците на юг отлитат
скоро ще настане есен,
а аз ти подарявам за последно тази песен….

Песен за море и слънчев ден,
песен за вълни и шоколадов тен,
песен за безгрижие и радост,
песен за любов и сладост…

Песента е вече само хубав летен спомен,
аз ще те запомня все така чаровен,
ала този чар дали не бе отровен?
Неведнъж ме заплени със своите мечтаещи очи…
Нашата песен затихна,
нашата песен угасна,
това е съдбата ужасна –
загина любовта, остана пепелта

Последната струна вече не трепти,
но аз те умолявам –запомни:
как край летния огън седяхме
и нашата песен изпяхме.

„Непознати улици”

No comments »

Вървя по непознатите улици,

Вървя, без да знам накъде.

И търся своето място,

При толкова щедро, голямо небе.

 

Намирам сетна утеха

В една чаша, пълна с кафе,

Замислям се –

Защо пък да не изпия две?!

 

Жадна съм да узная света

И във всичко да търся красота…

И знам, че той е магия,

Магия, пълна с доброта.

 

Спрях да търся своето място,

Отдавна аз съм го открила –

Гонела съм щастието,

А всъщност в него съм се крила.

No comments »

През лятото косата ти беше къдрава.

Дрехите ти ухаеха на плажно масло.

Лицето ти изгоряло с усмивка до ушите.

Дните бяха безкрайни с теб.

Събуждах се с къдриците ти в очите ми всяка сутрин.

Но есента дойде.

Обу ботите и с всеки ден ти ставаше все по-студено.

Усмивката бавно слизаше от лицето ти,

а аз все по-често бях ненужен.

Тогава започна да си изправяш косата

и аз като врабчетата останах сам през зимата.

Беше ми трудно да се топля сам,

но пролетта бързо настъпи.

Тогава те видях под едно дърво.

Косата ти отново беше къдрава,

но не заради мен.

Филмов сценарий

No comments »

Знам, че е започнала отдавна

една история за нас…

Най-мила и любовна,

изпълнена с трепети и страст…

 

И в таз история голяма,

тъй нежна и красива…

Героите са отново само двама,

а аз съм истински щастлива…

 

Ти играеш Ромеовата роля,

а аз тази на Жулиета…

И налагаме силната си воля,

но променяме сюжета…

 

И написахме сценарий

за любовен филм един..

И от краищата на всичките истории,

този ми е най-любим…

 

А край ли ще е?!

Или ще има втора част?!

Никой друг не би могъл да знае…

В този филм сме само ти и аз!