Думи в полунощ

No comments »

По следите на едно писмо в бутилка,
на което поверих милиони мисли,
опаковала душата си, потеглям
към морето и към заливите бистри.
Там, изгубила надежда, думи диря
и прочитам ги във пясъчните стъпки.
Събирам ги в рапани от магия
и зашивам ги във слово в празни кръпки.
Знам – писмото ми се крие под вълните,
аз по пясъците скитам без посока,
а заключени са мислите в водите –
в пропаст синя, все по-буйна и дълбка.
Аз изгубила съм думи съкровени
и изпратила съм всичко към безкрая?
И изчезнали са думи, посветени
на нещата, за които си мечтая?
А листът ми – моят най-добър приятел
предал ме бил на риби и русалки,
и с бутилката – един прозрачен кораб –
пътувал все към хора непознати.
Защото думите са крехки, но раняват
и докосват този, който ги цени.
Но изгубиш ли ги, мислиш без посока
и душата ти крещи във болка с дни.
Вдъхновението сложих във писмото
и го търсех в блян объркан всеки миг.
В полунощ, в рояк от мисли, то пристигна –
морето подари ми малък стих.

Дъжд, Сняг, Слънце

No comments »

Дъжд

Когато гледам през прозореца си мисля:
„Какъв ли би могъл да е светът,
ако дъжд никога не плисва
и сух остава ни градът?“.

А като вали и всички казват:
„Що за лошо време е това?”.
Но те не знаят колко хубаво е да разказваш
как ходил си под шарена дъга.

Вали, вали, вали – не спира.
Безкраен кръговрат във вечността.
Но щом желание за по-добър живот с валежите умира,
след тях най-ярка се простира тя – надеждата.


Сняг

Изтичат всичките следи от есента.
В канавката отива си дъждецът.
Стихия буйна се пробужда от леда
и виждаш – навалял ни е снежецът.

Покрива всичко с меко одеало,
заспиват всички сладък сън.
Дори и слънцето, що до вчера весело се смяло,
потъва в бялата картина вън.

Цялата природа ледено изстива,
но ни дарява свойта снежна красота.
А животните във своя сън заспиват,
докато не дойде пролетта.


 Слънце

Всяко нещо има своя край –
дни, нощи, сезони и години.
И както всичко друго и снегът
разтапя се на локви бледосини.

И облаците мрачни си отиват,
слънчеви лъчи свободно плават.
Те светят, през прозорците минават
и с ведра светлина всичко заливат.

Пробуждат се цветята пролетни
и нов живот започва на света.
Птиците завръщат се на полети –
гостуват ни от южната страна.


Есенна идилия

No comments »

Fall.

Или иначе казано- Есен.

 

Изсъхват изпепелени от жаркото лято листата

И лъсват наяве- голи, одрани от своята премяна,

Зъзнещи, мъртви

Клоните на дърветата.

И става тихо..

 

Толкова тихо, че чак мога да почувствам как тишината натежава, настанява се на дивана

И пита:

 

Не е ли някак приятно, човешка душа.. макар и за кратко-

Да притихне, да млъкне дори,

Да придърпа едно одеяло и горещ шоколад, с разнесъл се аромат на портокалови кори.

 

Есен

No comments »

Есен е.

 

И никой не разбра,

Отива си лятото-идва есента.

С тихи стъпки,

С пъстроцветните си корони на дърветата.

С нежен глас тихо ми шепти:

 

Есен е. Носталгията се настанява като …..

Есен е. И сякаш редовете,в стихове реди.

Чудя се аз ли съм това момиче, дето в спомените тича.

Това, което казваше че обичаш и винаги навличаш.

Да не настине.

И че сякаш с мен времето пада плахо като листата,

точно като тях.

Това момиче, което притъпяваше болката на отминалото вече лято.

И сякаш есента ставала по-приятна.

 

Но любовта мина като звук, също като есента !

Ноември

No comments »

Стана студено  Ноември е вече.

Замръзнал нос, румени бузи

Топла камина, добра книга.

Две контрастни среди.

Вън-сиво,  студено,  начумерено е времето.

А у дома – толкова различно, спокойствие цари.

Не знам дали е от уханието на изгорелите портокалови кори, разнесли вече аромата си

или от семейната идилия, настанила се в дома ни.

Което и да е, не тръгвай, Есен, не тръгвай.

За чиста природа

No comments »

Природата ни трябва да се защитава,

никой от нас това не бива да забравя!

Да си хвърляме боклуците разделно

в трите цвята коша по отделно.

Да не прекаляваме с водата,

да не сечем дървета в гората.

Тока трябва ние да пестим.

и да се научим да не мърсим.

Мерки спешни трябва да предприемем

и бъдещето си в нашите ръце да вземем!

 

Габриела  Здравкова  Стефанова, 7 клас

НГХНИ”Константин Преславски”,

ЛК”Касталия”, към ОДК-Варна

с худ. ръководител Магдалена Маркова

тел.0877198834

Непознати улици

No comments »

В моя град голям

има хиляди улици

по коя да тръгна не зная,

водят ме сякаш към безкрая,

но всъщност има посока една

към морето ме води тя.

Морето е кръстопът

към него ме води всеки път.

Морето е като булевард,

а светофар е неговия фар.

То ни събира заедно всички,

възрастни и деца мънички

и заедно с него

сбъдваме нашите мечти,

невярваш ли  ти

по една от улиците тръгни!

 

Габриела Здравкова Стефанова, 13 г.

НГХНИ”Константин Преславски”- 7 е клас

гр.Варна, Детска литературна школа”Касталия”

към ОДК- Варна с худ. рък. Магдалена Маркова

Моите чудни детски мечти

No comments »

Моите  чудни  детски мечти

 

Мечтая да стана художничка или поетеса,

актриса или истинска стюардеса.

Да рисувам или да летя над страната ни благодатна,

да  раздавам на хората радост и любов необятна.

 

Мечтая да има мир и любов  по земята.

Да са щастливи и да не се карат децата.

Да са всички хора добри, да са човечни,

никой на друг да не вреди и така да е вечно.

 

Затова искам на всички  с  игра да кажа,

като рисувам картини и правя колажи:

Пазете чиста земята, бъдете добри, като братя.

Създавайте нерушете!  Градете мост между световете!

 

Габриела Здравкова Стефанова, 13 г.

НГХНИ”Константин Преславски”- 7 е клас

гр.Варна, Детска литературна школа”Касталия”

към ОДК- Варна с худ. рък. Магдалена Маркова

ЕСЕН

No comments »

Във злато блестят върховете,

от изток пробиват лъчи.

И птици запяват в премала,

поема за летните дни.

 

С пендари се кичат брезите,

дъбаци и буки извиват снаги.

Чеиз е разстлала гората

за своите сватбени дни.

 

Мъглите ще паднат кат було.

Дъжд хладен живот ще приспи.

Листата със стон ще постелят

килим от отминали дни.

 

И бури – предвестник на зимата –

ще кършат клонака със злост.

Слана ще скове дървесата

със своята ледена мощ.

 

Денят ще остане третинка,

светът ще потъне във сън.

Последните есенни багри

се стапят във мрака навън.

ИЗГУБЕН СРЕД ВЪПРОСИ

No comments »

Какъв е смисълът да имам цел

щом пътят към нея ме прави сърдит?

Какъв е смисълът да търся успех

щом пътят нагоре е само трънлив?

 

Каква цена готов съм да платя

за миг триумф, за бързата прослава?

Каква мечта ще трябва да осакатя,

за да заситя жаждата за слава?

 

И колко хора ще стенат след мен,

неволни жертви на моите страсти?

И колко песни ще имат рефрен,

роден сред мъка и тъмни контрасти?

 

Защо съм често изпълнен със злост,

тревоги, амбиции, оскъдна жалост?

Защо усещам се като прободен с нож,

с подрязани криле и изпепелена младост?

 

Очаквам и утре да цъфнат цветя,

и слънчево зайче да скача край мене,

отново във парка да припкат деца

и радост сърдечна да срещна след време.