Рутина

No comments »

Ставаш, тръгваш,

времето се губи,

вървиш, не се обръщаш,

но се връщаш.

Всеки ден си идваш съвсем съсипан у дома.

Отчайваш се,

скуката е тежка и голяма.

Ежедневието си върви и умът ти посивява

и забравя…

Превръщаш се в робот.

Не си единствен, но ти е самотно.

Целият ти свят потъва в едни и същи пътища.

Ежедневието те погълва,

в жалка марионетка те превръща.

 

Една мечта

No comments »

Прашна, мрачна, седи и чака на тавана.

Една мечта, несбъдната, желана.

Ще я забравят, ще стане няма…

Ще спре да се надява

прашна, мрачна на тавана

Незабележима

No comments »

Беззвучна буква „х” опитва се нещо да каже,

Да се прояви, да се покаже,

да видят, че и тя има глас.

Пас…

Никой към нея не се обръща,

Заглъхва, затихва, но пак не се мръщи.

А вътре кипи! Душата прелива!

Още малко, ей толкова не достига!

Остави. Няма смисъл. Нали е беззвучна.

Гласът не се чува и болка преглъща.

Дълбоко, там вътре е скрита цяла цветна градина!

Не се хаби, мила, отвънка си сива.

Всичко

No comments »

На кралиците – кралица!

На животните – лъвица!

На децата – радостта!

На влюбените – младостта!

За птиците си волен полет!

За гората – нежна пролет!

На света си ти едно добричко…

А за мене – ВСИЧКО!

 

Бяло, черно, сиво

No comments »

Беше бяло, черно, сиво,

сега е нещо неописуемо и диво!

Картина в цветовете на дъгата-

особено щом стисна ти ръката!

Сякаш цялата любов се в шепи ми побира

и друг един свят пред мене се открива!

И се чудя кой, кога и как ще смята…

Осъзнах-сметки са ненужни, ето седем цвята!

Не, не е небе, нито вятърът в полята.

Най ще да е твоята усмивка, в цветовете на дъгата!

Всичко беше бяло, черно, сиво.

Сега е нещо неописуемо и диво!

 

 

 

Търся те

No comments »

Аз не плача, но тъгувам.

Не казвам, но жадувам.

Търся скрито личице едно

като игла в купа сено.

Търся, не откривам.

Светлина в мрака не намирам!

Търся твоята ръка,

но вместо нея… капчица сълза!

Търся те – няма те вече!

Толкова си близо, а толкова далече!

Ах, как не знаех, че така боли…

Но кажете, има ли роза без бодли!?!

Мария Илиева Кукучева

No comments »

Жълто лято

Жълтото лято косите ми гали,                                                                                                                    слънцето горещо от вътре ме пали.                                                                                                            Вятърът подухва с мен си играе,                                                                                                                      лятото иска пак да ме омае.

Жълтото лято на море ме кани,                                                                                                                   вълните пък, на топли бани.                                                                                                                       Жаркото слънце стопля ми душата,                                                                                                                 лято е вече, играя си с водата.

Пясъкът под мен се свлича,                                                                                                                                 води ме при някой, който ме обича.                                                                                                             Жълтото лято пак се сбогува,                                                                                                                   приказката свърши, и мама ме целува.

No comments »

Помни народа, В памет на Левски, България


Помни народа

 

Йоще помни балкана таз орда турска, черна

помни таз гледка кървава.

Помни народа, проклина

тези турци с пушка на рамо.

 

Таз чиста земя зеленя

оцапана с кръв юнашка червена.

Никой българин не ще забрави Батак,

как всички изклаха до крак!

 

Млади юнаци измряха

ни жал ни милост видяха.

Ние жертвата им не ще забравим

напротив имената им ще славим!

 

Левски млад загина

и Ботев редом с него се спомина.

Три дни юнаци Шипка браниха,

защото не като армия, а като един се биха!


В памет на Левски

 

Левски храбър е и смел

и има една едничка цел.

България да освободи

от османците зли.

 

Той решителен е и спокоен

бие се с враг многоброен.

Пее песен птича

и България най-обича.

 

Той за някои е зъл, а за други мил,

но никога не е унил.

Никога не е навеждал глава

той е Апостола на нашата свобода!


България

 

Ах земя прекрасна

ах поля, нивя, планина красна.

Небето синьо, като реката

душата чиста, като водата.

 

Планината зеленее

любовта към България пламенее.

Една едничка на земята,

но голяма в сърцата.

 

Красива, като земята

нужна, като водата.

Любовта към тебе веч ще пазим

и топлината на сърцата ще запазим.

 

От красотата на гората

винаги се появява любовта в сърцата.

България омайна, като цветята

и зелена, като листата.

 

Емил Ивайлов Андреев гр. Стара Загора

училище ППМГ “Гео Милев” клас-7а 12г.

Тук ще очакваме стиховете от 2017 година на учениците от VII-IX клас

No comments »