Плахи представи

No comments »

Тласък съдбовен
усещам от вчера,
поглед лъжовен,
зъби на пантера,
скитам се аз из града сивкав,
ще се спра когато ме няма никак.
Никъде, с нигоко, напълно сам,
развитието е на преден план,
плам горещ – сетивен докос,
там гори човешкият мост.
Сласт и страст – гореща ръка,
преди и след няма без “сега”,
плет речеви, често преча ви,
човек явно често си противоречи.
Вятър ечи, посочи ми с очи,
погледа изрича всичко без думи.
Стремглавост и чест в две посоки,
умове пълни – тела бързоноги,
утопични представи вилнеят в мен,
остават невъзможни – в това съм сигурен.

Украсен мрак

No comments »

Начин търсим, пред всичко да дръзнем,

дори пред това, което ни укрепва,

дали сме принудени, от идилия прокудени,

печат на челото плоско, полагаш клетва.

Границата е в съзнанието – реална не е,

има куп възможности, а що за път пое?

Взе това, което попи през дните тежки,

топове и пешки – сантиметри земя завзе.

Че гласа е по-силен от залпа на оръдието,

как можем да си подобрим битието,

опита се, бе нужно да положиш усилие,

промени има малки, но са реални – ето,

ти си силен, дори сам, дори оплюван,

блян е утопията – цар, сенатор, хан.

Знам аз, ти знаеш, но те дали така са,

всичко е умело скрито с фалшива украса.

Заключение

No comments »

Фактите говорят, боговете и те,

разбира света, а е още дете,

чете, плете мисли и заключения,

не иска все то да бъде подчинения.

Мнения много – истината една е,

слуша, говори, може и знае ,

да, така е, опита също ключов е,

думи незачетени, защото е дете.

Психоза, синдром, цитати на Платон,

смята херцове, волтове, ом.

Философия, поезия, катарзис, смут

бори се за право докрай като Брут.

Знае, че значим е, но и заличим,

страхопочитание над човек с висок чин.

Тъпчем на едно място, после на друго,

променя чрез цитати – Викор Юго.

Вятър

No comments »

Препълнени улици, хора навсякаде…
Тялом тук духом на някаде…
Шумът на преминаващите коли блокира мислите ми…
Вятърът, който подухваше развали косата ми…
Очите ми бяха празни без капка пламак в тях…
Вървя сама с ръце в джоба, самотна в този град…
Затворих очи за миг, усетих дъха ти блзо до мен…
Но беше вятъра-който ме караше да тъгувам за теб.

любовта

No comments »

Любовта е прекрасно чуство, което те убива всеки ден.
Любовта е горчиво-вкусно усещане за мен.
Любовта е куб милиони дребни, но важни неща.
Любовта е мъничко цвете, подарено- ей така.
Любовта е чуство което свива ти сърцето,
оставате без разум и отнема реалността.

Й.Л

Липсваш ми

No comments »

Студено ми е тази вечер..
Сърцето ми се свива, ръцете ми замръзнаха.
Исках да те прегърна, протегнах се, но не успях.
Затворих очи…
Замислих се и осъзнах,
колко ще ме заболи,
ако трябва някога да пусна ръката ти завинаги…
И тогава разбрах влюбила съм се.
В моментите с теб.
В очите ти.
В теб- такъв какъвто си…
Копнеех да съм в ръцете ти…
Тази вечер бях сама.
Знаеш ли? Връхчетата на пръстите ми замръзнаха,
исках да те докосна за миг,
но проклетото разстояние-километрите които ни разделяха,
не ми го позволиха…
Тази вечер твоята липса ме затвори в затвор на отчаяние…
Тази вечер шепите ми останаха празни…
Тази вечер любов моя, единственото което си пожелах
беше да заспя в прегръдките ти…
Липсваш ми…
Липсва ми, звукът на сърцето ти,
недей да ме караш да чакам дълго време…
Върни се…
Обичам те…
Липсваш ми…

Надежда

No comments »

Надежда

Надявам се, че един ден пак ще се срещнем.
Там, в гората, гдето реката шуми,
гдето лъчите сънливи, промъкват се между клоните криви,
и…сещаш се, гдето природа пленява души.
Или там, при морето, до кея, гдето бяла чайка лети,
а после свежда поглед надолу,
с надеждата твоята усмивка да улови.
А също и там, на планинското пътче,
ти знаеш – гдето все хубаво цвете цъфти.
Цъфти, розовее, не спира,
надява се и то да се сгуши в твоите златни коси.
Не забравяй, помни, надявам се,
Един ден пак ще се срещнем
и искрено – не зная къде, но когато се случи, с радост чиста,
С радостта на дете, аз със очите си ще запечата този момент.
Как идваш към мен, някак бледа, но все грее твоето лице,
и с красива усмивка ще сгрееш отново замряло сърце.
И с цвете, разцъфнало, розово-бяло в косите…
Ето те, идваш, нали?
Не забравяй, чакам, помни,
Защото ще вярвам, че това ще се случи,
Докато надеждата в мен не спре да блести.
Михаела Стоянова

Невъзможно щастие

No comments »

Под звездите ярки се родих

и сам пътя си изградих –

не търся съдници във мрака

ни шепота на спомен в тишината.

 

Животът ми от радост е лишен,

а имам мечта несподелена –

да бъда душевно удовлетворен

и от злобата отдалечен.

 

Искам времето да спра

и щастието да намеря

сълзи отровни да изтрия

и сърцето в радост да гори.

 

Всичко е илюзия

и е време да приключи…

Дали ще успея живота си да променя

или с радости несподелени ще вървя.

Есен моя

No comments »

 

 

Бързо слънцето се скрива,

нов пакостник на преден план излиза.

Пясък и море за миг разкриват,

че нова песен от утре ще се чува.

Нов пейзаж природата рисува,

а цветята сладък сън сънуват.

Земята със слънцето разделя се,

дървета самотата своя споделят си.

Клоните в ритъм нов ще затанцуват

водени от песента на есента.

И капка по капка дъждът ще будува

с мисли тревожни на жена.

Вдъхнови ме, есен, моя есен,

с твойте септемврийски ласки.

Откакто те усетих, сърцето ми пленено е –

аз и ти сме истински, без маски.

Обичам те, есен моя, подредена

като българска шевица,

че душата ми е пленена

от твоите златни къдрици.

Апостола

No comments »

Ти, Апостоле,

не си останал в миналото страшно

името ти гордо се носи в сърцата,

а делото тя свято във висините грее.

 

 

Вървя в тъмнината-страшна и зла

със сабя в тежката ръка

тръгнал да се бори за всеобща свобода,

защото той готов е на борба

 

.

И ето, аз сега стоя

пред паметника на героя

и гледам с очи разплакани

и сърце туптящо.

 

Колко мъки изживени

в името на нашата страна.

Какво ли сърце е горяло

в тез гърди силни?

И тесен манастирът за твоята душа

ти разбра, че с молитва не ще постигне това,

за което хиляди сърца горяха.

 

Искам пак да чуя

за твоя дух свободен

Как всичко за добро си правил.

Как вярвал си в свободата.

А думите ти и сега ехтят.

Ако печеля, ще спечелят всички.

Ако загубя, никой няма да разбере.

 

Апостоле!

Прекланям се пред храбростта ти,

но искам да ти кажа

как светът сега различен е.

Как всяка добра дума се отрича

приятелството е предателство,

а светът ценичен е.

Как хората не вярват в добротата,

а прекланят се пред суетата.

 

Ти нужен си сега

за свободна и единна страна,

да ни припомниш, как живял си

в твоя свят-мечта.

Да посрещнем с усмивка деня

и да вярваме, че с доброта

ще можем и ний да променим света.

 

И защото тъй смел и непоклатим,

защото сме твои деца, а ти наш покровител.

Ще пазим твоя дух непогасим!

Апостоле, ти наш баща, закрилник и учител!