ДОБРИТЕ ДУМИ

No comments »

ДОБРИТЕ ДУМИ

 

Доброто танцува в душата ми.

Трупа се като лавина в мен.

Не мога повече да го удържам.

Раздавам го на света.

То пърха неуверено,

невидимо гали другите,

видимо им протяга ръка.

И те продължават напред

с добрите думи,

които им пращам усмихната.

 

Море на мечтите

No comments »

Море на мечтите

Алея широка върви край брега,

обсипана с детски усмивки-цветя.

Алеята води към моста красив,

които е пристан на морския бриз.

Аз тръгвам към тая алея сега,

води ме моята детска мечта.

Морето пред мен се синее, блести,

а гларус в небето с крилете шепти.

После обръщам се, виждам града,

сгушен в липи и притихнал в нега.

Тръгвам към него, домът ме зове,

алеята тръгва от мойто сърце.

Златомира Чомакова

ГПАЕ “Гео Милев”12г клас

 

 

 

 

Коя съм аз?

No comments »

Коя съм аз?

Аз съм волният вятър,

гонещ безспир хоризонта,

който се спира

за отдих

в крилата на старата

вятърна мелница.

Коя съм аз?

Аз съм от слънцето лъч,

галещ лицето на спящо дете,

който се спира

за миг

в дълбинете на

морската шир.

Коя съм аз?

Аз съм пръст

пръстта на земята,

даваща сила на малкото семе,

която доверчиво

се сгушва

в дланите груби

на своя орач.

Коя съм аз?

Аз съм водното капка,

в която се оглежда дъгата

и която тихо се

стича

като солена

сълза.

Коя съм аз?

Аз съм дете,

песъчинка,

искра,

трошица,

скала.

Аз съм мечта

и любов

и надежда.

Аз съм жива и истинска.

Любов

No comments »

Любов

Сърцето мигом трепва

в плен на любовта.

Устните нашепват нежни думи,

нечувани слова.

Очите ти капчица роса

гонят мойта самота.

О, любов така прекрасна

защо си тъй далеч от мен

защо не мога да те видя в моя ден

като видение сияно

явяваш се ти в моите мечти .

и като минута мълчание отлиташ .

Обичам те и те целувам

мигът в прегръдка да затворим

да бъде наш и вечен.

Ти си любовта ,в която се вричам.

Химн на ОУ”Христо Смирненски”

No comments »

Вървим момичета,момчета,

по старата, отъпкана пътека.

Вървим до нашите учители,

на знанието ни те будители.

 

Ела в моето училище,

на науката светилище.

В олимпиади,танци,песни,

навред сме известни.

 

Ела!Виж и ти,

купи,медали,грамоти.

С труд какво сме постигнали,

колко върхове сме стигнали.

 

Вървим до нашите учители,

на знанието будители.

Ела и ти,с нас бъди,

ученик в “Христо Смирненски” стани!

 

No comments »

Колко много време мина,
откакто бяхме неразделни,
откакто догаряхме със залеза
на всяка нощ и търсихме
бледите сенки на вечността,
скрити някъде в душата
на моментите запазени в тайна
от пронизващото утро.
Студено като бучка лед
в замръзналото уиски,
за поздрав –
глътка изгубена надежда.

Колко много време мина
от последната ни есен?
Тогава те загърнах
с плетения шал от баба,
за да не изчезнеш
с брулещия вятър.
Бяхме твърде слаби,
а може би държах
само бримка от нас двамата.

Направих избор и ти си отиде
като отдавна счупена брънка
във веригата на моя живот.
Прошепна сякаш на себе си:
„Колко много време мина,
откакто броеше минутите с мен!”.

Пролет

No comments »

Пролетта е без пропуск нахлула.
Буди всичко заспало без страх
с дъх на оран и мирис на люляк,
с лъх от рози и с кестенов прах.

Виж, и Слънчо разлива се меко,
нежно гали ни – сякаш с перце…
Влюбен поглед се стрелва далеко…
Пролетта е във всяко сърце.

Улиците на математиката

No comments »

По непознати улици вървях

и ме преследваха задачи.

Вижте, хикса вдига прах,

игрека след мене грачи.

 

Векторът нахално ме боде,

не помагат тук въздишки!

Къде да се скрия, кажете, къде?

Математиката гледа ме кръвнишки.

 

Заради четворката е, знам!

Ама много ми се спеше!

Първа смяна, срам, не срам –

листа цял ми беше грешен.

 

Ще се боря до премала

със онази медиана …

Ах, отново съм заспала.

Писна ми от първа смяна!

Амнезия

No comments »

* * *

Отпивам от изгарящото,

до болка горчиво кафе –

не помня коя бях.

 

Несъмнено без

разума и спомените си

съм заклещена

между две отсъствия.

 

И…

 

Непознати сини пеперуди

ми разказват за изгубеното

изпълняват мисията си

и аз отгатвам себе си,

отритвам част от грубите спомени,

които са ме съсипвали преди,

които са ме правели опасна –

като черна котка

под лунна светлина.

 

Подробностите се допълват,

рисуват несъвършенството.

по – добре да не помня всичко…

Сърцето е…

No comments »

Сърцето е малка стая,

в която място за двама няма!

Щом един път някой заобича,

трудно от него се отрича!

То не пита кога и къде,

за него точно време няма!

То не избира в кого да се влюби,

но винаги най-неправилния избира!

За него невъзможно е да се откаже,

щом това единствено желае!

За него невъзможни неща няма,

щом любов винаги раздава!

Най-щастливо е сърцето,

щом обичано е то в замяна!

И истинско е, ако не с омраза,

а винаги с любов да побеждава!