Космическа вечер

No comments »

Бяга лунният път, а по него-
моите стъпки оставят следи.
Вечерта ме поглежда чаровно
и разпръсква свенливи искри.
Бяла панделка вятърът носи –
тъй заплита в горещата длан
всички мои очаквани истини
и сгрешените вече мечти.
И през злата чаровност на мрака
светлини на прозорци сълзят.
Бяга лунният път, а под него
звездни страсти
звездобройци броят.

 

 

 

Морско

No comments »

Днес Сутринта ми избяга!
Събудих се, а нея вече я нямаше.
„Йо-хо-хо!”
Дали до Хаваите е прескочила?
Или се люлее в морето на кораб?
Или просто на някой самотен бряг див
лежи и със ром се налива?
И със ром се налива…
„Йо-хо-хо!”

Не-е-е !
МОЯТА сутрин не е такава!
Тя може би някъде с делфини играе…
Или пък с белите гларуси смели  над морето лети?
Дали пък не се рови по морското дъно
да търси за мен раковинка една?

Да! Моята сутрин не е такава!
Но изведнъж като някаква остра стрела
в още сънената ми, вчерашна глава
една мисъл летяща се забива –
дали пък коварната вечер
моята нежна сутрин не я отвлякла?

Не! Моята сутрин не е такава!
Тя е смела и има черен колан по карате.
Тя винаги ме изчаква да се събудя.
А щом тук и сега – нея я няма,
значи така трябва да е!

И аз отново си лягам,
през глава мислите си завивам
и заспивам.
А когато се събудя отново
моята сутрин ще ме посрещне

с чаша топло мляко с какао!

 

 

 

АПОСТРОФ НА ВИОЛЕТА ХРИСТОВА

No comments »

АПОСТРОФ НА ВИОЛЕТА ХРИСТОВА

„Светът на нищо не мирише освен на дим, на студ и етер.”

Виолета Христова

 

Светът мирише сладко,

докато вкусва захарната ми близалка.

Светът ухае на кокос,

когато мисли за Хаваите.

Мирише и на мандарини,

когато някой по света си прави фреш.

Светът мирише на усмивки,

пътуващи по неговия път.

Светът е с аромат на ягодка

в следобедния сладолед.

Светът планува миризмата си,

докато препрочита вестника със стихове.

Какъв артист е моят свят!

 

ДОБРИТЕ ДУМИ

No comments »

ДОБРИТЕ ДУМИ

 

Доброто танцува в душата ми.

Трупа се като лавина в мен.

Не мога повече да го удържам.

Раздавам го на света.

То пърха неуверено,

невидимо гали другите,

видимо им протяга ръка.

И те продължават напред

с добрите думи,

които им пращам усмихната.

 

ДОБРИТЕ УЛИЦИ

No comments »

ДОБРИТЕ УЛИЦИ

 

Къси, дълги, улиците се извиват,

пътя труден те намират.

Стигнали до някое дърво щастливо,

с вятъра танцуват те сънливо,

но след танци и игри те остават си сами,

крачат тихи и добри.

По пътя си безстрашен,

усамотен, но непременно важен,

те имат срещи интересни

със личности известни и събития

като например „Кирил и Методий”,

„Трети март” или пък „Скития”.

Добрите улици пътуват денонощно,

така забързано и мощно.

Помагат всекиму по начин неизвестен

като лечебна, стара песен.

Омайват ни със тайните си пътища

и дълго те разказват дългите си сънища.

Къси, дълги, нощем и в зори,

улиците са така добри, добри.

 

Радомир-моят роден град

No comments »

Радомир е моят роден град.

Няма шума на столица голяма.

Малък е,не е богат,

няма и кино панорама.

 

Не е Лондон,Рим или Париж,

но в него съм живяла и ще живея.

Няма голяма улица,по която да вървиш,

разхождам се по цветната алея.

 

Как красиво по залез грее фонтана

и как във него танцува луната.

Обичам тогава да застана

и да гледам танца на водата.

 

Не Лондон,Рим или Париж,

Радомир е моят роден град.

Малък е,но ела го виж,

вечно горд и вечно млад.

Химн на ОУ”Христо Смирненски”

No comments »

Вървим момичета,момчета,

по старата, отъпкана пътека.

Вървим до нашите учители,

на знанието ни те будители.

 

Ела в моето училище,

на науката светилище.

В олимпиади,танци,песни,

навред сме известни.

 

Ела!Виж и ти,

купи,медали,грамоти.

С труд какво сме постигнали,

колко върхове сме стигнали.

 

Вървим до нашите учители,

на знанието будители.

Ела и ти,с нас бъди,

ученик в “Христо Смирненски” стани!

 

Кирил и Методий

No comments »

 

Кирил и Методий

Двама братя букви ни завещаха,

родно слово в нас посяха.

За да бъдем грамотни и умни,

за да летим в простори чудни.

Класните стаи от деца гъмжат,

всички те венци плетат.

Да славим днес паметта свята

на солунските двама братя.

Носим в ръчички божури,лалета,

кичим с тях да е пъстър портрета.

Пеем песни за Кирил и Методий,

че писменост дали на славянски.

Днес славим ви братя-просветители,

на знанието сте вие будители.

Славим нашето “а”,”бе”,”ве”

дето срича го всяко българско дете.

Беззвучно

No comments »

Класната ни стая е ужасно шумна,

а вие искате да уча!

Но сетих се идея умна –

аз звука и ще изключа!

 

Чудно копче ще изобретя

за заглушаване на звук.

Доста шум ще си спестя,

когато го натисна – пук!

 

Учителите като риби ще мълчат,

от учениците и звук да няма!

Ще поспя спокойно този път,

че пак сме първа смяна.

 

Така като че ли по-кратък

часът ще ми се струва.

Има само един недостатък –

звънеца няма да се чува!

 

Безкраен час не ще ми се понрави,

така че шумотевицата ще търпя!

Няма да стане, какво да се прави.

Аз и на шумно пак ще си спя.

Улиците на математиката

No comments »

По непознати улици вървях

и ме преследваха задачи.

Вижте, хикса вдига прах,

игрека след мене грачи.

 

Векторът нахално ме боде,

не помагат тук въздишки!

Къде да се скрия, кажете, къде?

Математиката гледа ме кръвнишки.

 

Заради четворката е, знам!

Ама много ми се спеше!

Първа смяна, срам, не срам –

листа цял ми беше грешен.

 

Ще се боря до премала

със онази медиана …

Ах, отново съм заспала.

Писна ми от първа смяна!