Исках аз картофи да опържа
и се изправих в кухнята без страх.
Калните буци измих бърже-бърже
и ножа на крака си изтървах.

Добре че си имах картофобелачка,
добре че си имах и марля за пръста.
Къде ще намерите такава готвачка,
във обелки бях нагазила до кръста.

После олиото си загрях в тиган
и картофите изсипах уж напето.
И тигана се пръвърна във вулкан,
а аз треперех зад пердето.

И понеже от смях и от страх огладнях,
за две минути и картофче не остана.
За това ли час и половина си играх,
запитах се аз на дивана.

Не! Водих храбра кухненска битка!
За спомен от славният ден
ми остана порязана китка,
воинска чест и пръст изгорен!