26.09.2013г.

Влюбих се

Изминах вече своя път,

готова съм ,потеглям,

идвам, ще се срещнем тук и сега,

ще останем сами завинаги във вечността.

Ще изживеем отново стъпките на нашата любов:

Срещнах те,

Приближих се,

Докоснах те,

Погалих те,

Прегърнах те,

Целунах те,

Изпитах те,

Вманиачих се,

Задържах те,

Влюбих се!

Това любов ли е, незнам,

но знам едно, аз идвам,

на път съм, стигнах,

за да те срещна,

приближа,

докосна,

погаля,

прегърна,

целуна,

изпитам,

вманиача,

задържа,

отново да те обикна!

 

Велислава Боянова Велинова- 8 клас

13.10.2013г.

Аз обичам Черно море

Един кораб ме отведе до там.

Една чайка се огледа в очите ми

и  предначерта  пътя ми до там.

Една сълза потече по лицето ми

и като река си прокара път и се вля там .

Един делфин ме хвана за ръка

и заплувахме по вълните на така нареченото „Там”.

Златистият пясък ме залости в пясъчно-водния си дворец

и от  него наблюдавах приказката,

започваща така – „Имало едно време едно там” .

Водораслите се сплетоха в косите ми.

Оставиха в корените им легендарната история

за началото на днешното там.

Един бриз повя полата ми тогава.

Погледнах надолу. В краката ми имаше бутилка с писмо.

В него пишеше:

„ Морският  аромат донесе спомена за твоите спомени.”

Сега се сетих!

 Това беше един много далечен и недоловим спомен.

Споменът за безкрайното синьо Черно море,

което се всели в мен, известно още и като „там”.

Велислава Боянова Велинова- 8 клас 

27

.

04.

2013г

Поклон пред земята на Ботев

Аз посях във всяко кътче българска земя

чест и достойнство ,

посъдих  в  тъмно- маслинените си очи рози ,

за да красят и обнадеждават духа на българина ,

с  душата си полях  последните  окапали цветя ,

внуците на гордостта ,

за да не  завехнат ,

а отново да се изправят  със  самочувствие

и да погледнат с гордо вдигната глава към небесата ,

сърцето си дадох , свито от мъка , търсещо път

в паяжина и  тишина за свободата ,

с ръцете си погалих родината ,

със сълзите си предизвиках дъжд ,

след  който грейна дъга за по-сладък живот ,

с топлината и обичта си я сгрях ,

с  дланта си погалих златистите й коси

и я наместих в гръдта си ,

на България предадох и завещах

сам себе си и любовта си.

Днес тя се събира пред мен за почит и поклон ,

аз гадая в очите  й желание за бъдеще

и озарен с любов и вяра небосклон .

Оживявам отново в очите й ,

вселявам се в душите й.

Сърцето си като щит съм изложил  за България

от век за век ,

за да може всеки да живее спокойно и щастливо.

Да се нарече човек.

Велислава Боянова Велинова – 7 клас