Тъжно щастие
Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден.
Когато изпрати мъжа си до влака,
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен“.

Красивия Петър – левент и чаровник,
целуна Мария със страст по уста.
Животът, на пепел и бучки отровни,
прониза сърцата с огромна игла.

Мъжа ѝ потегли! Машината свирна!
Желязото плаче! Подскачат искри!
Денят ѝ намигна, а старец повдигна,
от мръсните плочки късметче – пари.

Мария си тръгна… Остави сълзите…
Желязото млъкна… Удави се в тях…
Сърцето почука с ръка по гърдите,
и тихо прошепна: ,,Ще бъда до вас…“