Сълзите на поетите са сбрани
в душите на дълбоки езера.
И може би оттам се вдъхновява
един човек, изгубен във мъгла,
със мисли, скитащи се из горите,
докосващи морета, планини.
Понякога, пропити с красотите,
от зениците започва да вали –
дъждове на гордост, силна обич
над парченце свят – една картина…
Най-искрени са винаги сълзите
за една земя, наречена Родина!