Бях чувала за времето, че спира,
ала не си представях точно как.
Че та нали животът не е мирен
и не е нито пауза, ни антракт,
а действие, движение и, всъщност,
издирване на нещо всеки ден?
Понеже той, животът, има смисъл
и той различен е за теб и мен…
Или напротив – точно е еднакъв!
Една едничка дума е – любов,
любов очаквана и несломима.
И вслушваме се в всеки неин зов,
и мислено държа те все до мене,
прегърнати, смирено си мълчим…
И ето как най-хубавото време
е спрялото. А в него – аз и ти.