Чака го, но той не дойде
плака, но явно напразно
седя изгубена като малко дете
търси го, вика го гласно,
но
Той си тръгна
Всичко отиде по дяволите…
Всеки спомен, всяка дума
изтрити бяха сякаш с гума.
Всеки поглед, всяка усмивка
заровени под земната покривка.
Всяка искра и всеки пламък
като от удар с камък в камък,
всичко общо – заличено,
изтръгнато, изкоренено.
Всичко разрушиха до основи
градяха други, чисто нови.
&
Нищо не беше същото…
Нищо помежду им – само празнотата
празно бе сърцето, празна бе главата.
Нищичко не им остана
освен дълбока, празна рана.
Ни едничка капка съжаление,
ни прощални думи, ни извинение.
Погълнати от аз-а бяха те, уви,
оставиха се – егото ги повали.
Тя също.