Срещнахме се,

когато бях съвсем малко момиче,

а ти – прекалено възрастен за мен.

Със себе си носеше онази мъдрост,

която притежават само мъжете на вече преклонна възраст,

а същевременно душата ти бе останала млада.

И вероятно ликът ти също щеше да е такъв,

ако не беше преминал през толкова изпитания,

които да оставят своите следи върху лицето ти.

 

Спомням си,

запознаха ни моите родители,

ти – старият приятел от детството на баща ми,

веднага ме пое в обятията си.

Вероятно при тази наша първа среща,

никой не предполагаше

до каква степен ти ще подчиниш и промениш живота ми.

Мисля,

че в началото те възприемах просто като приятел,

но после започнах да се влюбвам в теб…

Някак успя да промениш съществото ми.

Образът ти започна да ме преследва.

Появяваше се ненадейно в стиховете, в картините, в музиката,

проникваше в мислите ми

и изпълваше тялото ми с непознато за мен вълнение…

А какво удоволствие беше

да наблюдавам движенията ти…

Исках да те докосвам,

но ти не ми позволяваше винаги.

Понякога беше студен и властен.

Рязък. Дори груб.

Тогава ме плашеше.

Друг път беше мил и нежен…

Но, аз те обичах всякак!

 

Случваше се да те ревнувам.

Когато други момичета флиртуваха с теб,

ти ги галеше с ледените си длани.

Но, не се влюбваше в никоя!

Примамваше ги с божественото си очарование

и когато усетеше че ги притежавш,

те спираха да представляват интерес за теб.

Всяка следваща си мислеше,

че ще те промени и покори, но това така и не се случи.

Толкова много години след нашата първа среща…

Често просто споделяхме тишината.

А понякога ти разказвах…

Например, как ще заспя до теб!

На сутринта ти ще ме целунеш

и ще разрошиш косите ми със седефените си гребени…

Ти прихваше да се смееш,

а топлия ти смях  като че ли ме прегръщаше…

А понякога ти ми разказваше истории с монотонния си глас.

Слушах те,

вперила поглед в лицето ти,

сливащо се с необятността на небето.

 

И днес,

ръцете ти събират последните слънчеви лъчи,

а мокрите ти очи замечтано търсят нещо.

Обичам те! Тежкия ти аромат.

Твоят!

Хората не миришат така,

макар че понякога ме задушаваш, дори спирам да дишам,

когато съм толкова близо до теб.

Последна вечер.

Последна прегръдка.

Тъй желана прегръдка…

Челото ти докосва звездите.

Чувам дишането ти.

Равномерно.

Политам към обятията ти.

Не съм го правила от дете, но сега е различно.

Нашето завинаги…

Сърцето ти ласкаво ме дърпа към себе си.

Вълните полюшват тялото ми…

Няма последно „Обичам те” .

Само „Завинаги”!