Неговите сини очи

Неговите сини очи така ме завладяват,
щом ги съзра, потъвам в морето безкрайно.
Чудя се хората нарочно или не оценяват,
тъй като са откритие, ново, незнайно.

Когато ги зърна, потъвам в тях –
като удачник в тъмния, страховит океан.
Дали има нужда от тях?
Или един скучен, тъжен роман.

Тези очи неспирно мълвят, шептят –
неземната си красота показват.
Винаги, когато започнат да трептят,
величието свое докажат!

Поглед сякаш говориш, звънти,
обсипваш ме с любов – нежна, голяма, но
със сълзи, солена, се пълни,
когато съдбата е прекалено пряма.

Ах, тези големи, сини очи!
Сигурна съм, че ще помня безкрайно!
И в сетните ми дни, в мен ще клокочи
въздействието, тяхно – омайно!