Есента дойде,

а с нея и ти.

Остави щастието

и облече меланхолията.

Обръщам се. Търся те –

във всичко: в купчините листа,

в скриващото се слънце

и в дъждовните дни.

Но сякаш напразно –

като да търся несъществуващото.

Така и не запомних,

че живееш

само през лятото,

а после се изгубваш.

Или пък си точно пред мен,

чакаща да те съзра.