Начин търсим, пред всичко да дръзнем,

дори пред това, което ни укрепва,

дали сме принудени, от идилия прокудени,

печат на челото плоско, полагаш клетва.

Границата е в съзнанието – реална не е,

има куп възможности, а що за път пое?

Взе това, което попи през дните тежки,

топове и пешки – сантиметри земя завзе.

Че гласа е по-силен от залпа на оръдието,

как можем да си подобрим битието,

опита се, бе нужно да положиш усилие,

промени има малки, но са реални – ето,

ти си силен, дори сам, дори оплюван,

блян е утопията – цар, сенатор, хан.

Знам аз, ти знаеш, но те дали така са,

всичко е умело скрито с фалшива украса.