Тласък съдбовен
усещам от вчера,
поглед лъжовен,
зъби на пантера,
скитам се аз из града сивкав,
ще се спра когато ме няма никак.
Никъде, с нигоко, напълно сам,
развитието е на преден план,
плам горещ – сетивен докос,
там гори човешкият мост.
Сласт и страст – гореща ръка,
преди и след няма без “сега”,
плет речеви, често преча ви,
човек явно често си противоречи.
Вятър ечи, посочи ми с очи,
погледа изрича всичко без думи.
Стремглавост и чест в две посоки,
умове пълни – тела бързоноги,
утопични представи вилнеят в мен,
остават невъзможни – в това съм сигурен.