Ставаш, тръгваш,

времето се губи,

вървиш, не се обръщаш,

но се връщаш.

Всеки ден си идваш съвсем съсипан у дома.

Отчайваш се,

скуката е тежка и голяма.

Ежедневието си върви и умът ти посивява

и забравя…

Превръщаш се в робот.

Не си единствен, но ти е самотно.

Целият ти свят потъва в едни и същи пътища.

Ежедневието те погълва,

в жалка марионетка те превръща.