Препълнени улици, хора навсякаде…
Тялом тук духом на някаде…
Шумът на преминаващите коли блокира мислите ми…
Вятърът, който подухваше развали косата ми…
Очите ми бяха празни без капка пламак в тях…
Вървя сама с ръце в джоба, самотна в този град…
Затворих очи за миг, усетих дъха ти блзо до мен…
Но беше вятъра-който ме караше да тъгувам за теб.