Рутина

No comments »

Ставаш, тръгваш,

времето се губи,

вървиш, не се обръщаш,

но се връщаш.

Всеки ден си идваш съвсем съсипан у дома.

Отчайваш се,

скуката е тежка и голяма.

Ежедневието си върви и умът ти посивява

и забравя…

Превръщаш се в робот.

Не си единствен, но ти е самотно.

Целият ти свят потъва в едни и същи пътища.

Ежедневието те погълва,

в жалка марионетка те превръща.

 

Една мечта

No comments »

Прашна, мрачна, седи и чака на тавана.

Една мечта, несбъдната, желана.

Ще я забравят, ще стане няма…

Ще спре да се надява

прашна, мрачна на тавана

Незабележима

No comments »

Беззвучна буква „х” опитва се нещо да каже,

Да се прояви, да се покаже,

да видят, че и тя има глас.

Пас…

Никой към нея не се обръща,

Заглъхва, затихва, но пак не се мръщи.

А вътре кипи! Душата прелива!

Още малко, ей толкова не достига!

Остави. Няма смисъл. Нали е беззвучна.

Гласът не се чува и болка преглъща.

Дълбоко, там вътре е скрита цяла цветна градина!

Не се хаби, мила, отвънка си сива.

Плахи представи

No comments »

Тласък съдбовен
усещам от вчера,
поглед лъжовен,
зъби на пантера,
скитам се аз из града сивкав,
ще се спра когато ме няма никак.
Никъде, с нигоко, напълно сам,
развитието е на преден план,
плам горещ – сетивен докос,
там гори човешкият мост.
Сласт и страст – гореща ръка,
преди и след няма без “сега”,
плет речеви, често преча ви,
човек явно често си противоречи.
Вятър ечи, посочи ми с очи,
погледа изрича всичко без думи.
Стремглавост и чест в две посоки,
умове пълни – тела бързоноги,
утопични представи вилнеят в мен,
остават невъзможни – в това съм сигурен.

Украсен мрак

No comments »

Начин търсим, пред всичко да дръзнем,

дори пред това, което ни укрепва,

дали сме принудени, от идилия прокудени,

печат на челото плоско, полагаш клетва.

Границата е в съзнанието – реална не е,

има куп възможности, а що за път пое?

Взе това, което попи през дните тежки,

топове и пешки – сантиметри земя завзе.

Че гласа е по-силен от залпа на оръдието,

как можем да си подобрим битието,

опита се, бе нужно да положиш усилие,

промени има малки, но са реални – ето,

ти си силен, дори сам, дори оплюван,

блян е утопията – цар, сенатор, хан.

Знам аз, ти знаеш, но те дали така са,

всичко е умело скрито с фалшива украса.

Заключение

No comments »

Фактите говорят, боговете и те,

разбира света, а е още дете,

чете, плете мисли и заключения,

не иска все то да бъде подчинения.

Мнения много – истината една е,

слуша, говори, може и знае ,

да, така е, опита също ключов е,

думи незачетени, защото е дете.

Психоза, синдром, цитати на Платон,

смята херцове, волтове, ом.

Философия, поезия, катарзис, смут

бори се за право докрай като Брут.

Знае, че значим е, но и заличим,

страхопочитание над човек с висок чин.

Тъпчем на едно място, после на друго,

променя чрез цитати – Викор Юго.

Вятър

No comments »

Препълнени улици, хора навсякаде…
Тялом тук духом на някаде…
Шумът на преминаващите коли блокира мислите ми…
Вятърът, който подухваше развали косата ми…
Очите ми бяха празни без капка пламак в тях…
Вървя сама с ръце в джоба, самотна в този град…
Затворих очи за миг, усетих дъха ти блзо до мен…
Но беше вятъра-който ме караше да тъгувам за теб.

любовта

No comments »

Любовта е прекрасно чуство, което те убива всеки ден.
Любовта е горчиво-вкусно усещане за мен.
Любовта е куб милиони дребни, но важни неща.
Любовта е мъничко цвете, подарено- ей така.
Любовта е чуство което свива ти сърцето,
оставате без разум и отнема реалността.

Й.Л

Липсваш ми

No comments »

Студено ми е тази вечер..
Сърцето ми се свива, ръцете ми замръзнаха.
Исках да те прегърна, протегнах се, но не успях.
Затворих очи…
Замислих се и осъзнах,
колко ще ме заболи,
ако трябва някога да пусна ръката ти завинаги…
И тогава разбрах влюбила съм се.
В моментите с теб.
В очите ти.
В теб- такъв какъвто си…
Копнеех да съм в ръцете ти…
Тази вечер бях сама.
Знаеш ли? Връхчетата на пръстите ми замръзнаха,
исках да те докосна за миг,
но проклетото разстояние-километрите които ни разделяха,
не ми го позволиха…
Тази вечер твоята липса ме затвори в затвор на отчаяние…
Тази вечер шепите ми останаха празни…
Тази вечер любов моя, единственото което си пожелах
беше да заспя в прегръдките ти…
Липсваш ми…
Липсва ми, звукът на сърцето ти,
недей да ме караш да чакам дълго време…
Върни се…
Обичам те…
Липсваш ми…

Юнска мечта

No comments »

Юнска мечта

Беше юнски топъл ден
Стоеше тихо тук до мен
Със светъл поглед гледаше ме ти,
изпълнен с хиляди мечти.
Мечти за хубави лета
и прелетни птици в ята
как идват и отдъхват си за кратко,
а после тръгват пак в приключение сладко.
Как летят и с птичи поглед от високо
успяват да погледнат в нас дълбоко
и виждат нашите души красиви,
гледат ни тъй нетърпеливи
да изпеят своята песен пред нас
със тихия си, нежен глас,
а ние да ги слушаме в захлас…
Щом мечтаеш ти,
мечтая тъй и аз!

Михаела Стоянова