Archive for Фитнес за мозъка@училище

Истинското равновесие – искреност при взаимодействието ни с другите водещо до хармония

Жизненоважна е ролята на искреността за създаването на една чиста групова среда, в която всички скрити намерения са сложени на масата. Без това истинското равновесие никога не може да бъде постигнато.

Карл Юнг е казал: “Нико не оказва по-силно психологическо влияние върху средата на един човек, особено върху децата му, от неизживения живот на родителя.”

Поддържането на социалното равновесие изисква да бъдат задоволени нуждите, както на индивидуалната личност, така и на групата като цяло. Социалният модел отвъд йерархията се нарича хетерархия – базиран е на принципа, че ако в една индивидуална личност няма баланс, тогава групата няма шанс да постигне такъв. Следователно хетерархията поставя индивидуалното равновесие на първо място. Тя го прави като насърчава процеса, в който всеки има индивидуална креативна сила и на всяка отделна личност се дава един изключителен дар – ДОВЕРИЕ. Само и единствено, когато съществува доверие в свободата на отделните личности, една общност, наистина, започва да излъчва здраве. В това се крие голямата тайна на колективната хармония – тя може да бъде постигната само, чрез индивидуална свобода и доверие в самоорганизиращата се интелигентност, която извира от тази свобода. Създаването на равновесие е един продължителен процес, в който се балансират противоположности, но с течение на времето, разстоянието от единия до другия край става все по-малко и по-малко, докато накрая не се постигне съвършен баланс. Това е истинската хармония – всички елементи от всяка система са водени от съвършен и постоянен резонанс…Равновесието може да бъде изгубено, но хармонията е постоянна и безгранична.

Естественият ритъм – животът знае кога да работи и кога да почива…

Естественият ритъм на живота знае кога да работи и кога да почива и все пак средата ни се грижи добре за това да изпитваме недоверие към този поток на живота, като засилват едната или другата крайност. Западът клони към крайността на неспокойното действие, разширение и подобрение с малко или никакво колективно чувство за цел, докато Изтокът по традиция се е насочил в другата посока, далеч от активността и възхода и по-близо до религиозните и духовни сфери.             Стресът действа на много нива, но основното му влияние е вътре в тялото ви на физическо ниво. Ние трябва да разберем нещо много важно за стреса, че той е освен лично и колективно напрежение. Той е тясно свързан с нашата среда и и хората около нас.

Това означава, че вашата среда има огромно влияни върху това как се чувствате, как се държите и най-важното е, че тя влияе на това кой си мислите, че сте. Рядко се случва някой да се издигне над полето на стреса за постоянно. Тайната е да промените вътрешната си среда – своите чувства и мисли – така ще промените това, което виждате и чувате.

Човешката ДНК е една очарователна субстанция. Генетиката определя генетичната подредба на един човек като генотип, а проявлението на тази подредба определя като фенотип.

Складираната енергия и потенциал в един-единствен човек са неизмерими, но само благодарение на сдържаността се регулира живота и поддържането на състояние на вътрешен ритъм и структура. Тя създава движещата сила, която позволява на всички системи да се развиват и еволюират. По ирония, най-голям растеж се появява в моментите на външна пауза, когато изглежда, че цялата енергия е в застой. В този смисъл, сдържаността е свързана с липсата на намеса. Когато я прилагате в живота си, вие трябва да приемете себе си като част от един много по-голям поток от този, който можете да видите и затова трябва да приемете, че има моменти, когато ще се чувствате изключително ограничени. Приемането на това ограничение и неговото проявление като търпение, е изключително силна дарба. Подходящо сравнение за това е развитието на едно малко дете. Децата носят семената на своето бъдеще и ако им бъде позволено да се развиват със своя собствен ритъм и по техния си начин, без прекомерна намеса, те ще разцъфнат. Всеки родител трябва да намери деликатния баланс между поставянето на здравословни граници и доверието в жизнената сила, която преминава през детето.

Благодарение на сдържаността, човешката сила може да бъде впрегната в креативност.

ТРАЙНОСТ НА ПАМЕТТА

За да научим нещо, обикновено или слушаме лекции, или четем някаква литература по дадената тема. Оказва се, че и в двата случая не запомняме еднакво целия материал от урока.

Понякога в учебния материал е вместена информация, която с нещо се откроява от основната тема. Това може да бъде някаква интересна, тематично свързана история, анекдот, пример за практично използване на теория, за която в момента става дума. Впоследствие забелязваме, че точно тези моменти трайно са се запечатали в паметта ни. Обикновено изпитваме известно удоволствие, ако новият текст съдържа и такива факти и истории, които включват досегашните ни знания. Тогава просто “закачаме” новата информация към старата и запомнянето става лесно.

Когато една мисъл (обикновено сред най-важните в текста) се повтаря неколкократно в рамките на урока, то тя също ще бъде запомнена добре.

В нормални условия, ако степента на разбиране на текста се задържа на еднакво ниво, нашият ум проявява тенденция към по-добро запомняне на информацията, която се намира в началото и в края на времето, в което учим. От средата на това време се помни значително по-малко.

Оказва се, че разбиране и помнене (дори в случаите с лесен материал) не винаги вървят успоредно, а са две явления и присъствието на едното не означава еднаква степен на присъствие на другото. Понякога можете да изпитвате желание или необходимост (вероятно студентите разбират това най-добре) да усвоите обширен материал за кратко време. Естествено, това се свързва с работа върху учебник в продължение на няколко часа, без големи почивки. Отдавайки се на петчасовото четене, установявате, че материалът е оформен добре и разбирате всичко отлично (става въпрос за някой добър случай), но скоро след края на дългата сесия установявате, че това, което помните, никак не е много. Разбирате, че най-добре сте запомнили материала от началото и от края на сесията, от останалото все повече факти се губят. Така се получава, защото сте поставили на мозъка си задача, с която той не може да се справи. При по-продължителна непрекъсната работа той продължава да разбира, но не и да помни със същата ефективност.

Трябва да се съобразите с факта, че времето, в което разбирането и помненето могат да бъдат запазени на еднакво високо ниво, е ограничено. Това време може да продължава от 20 до 50 минути и всеки би могъл да открие, колко трае то за него. Период, по-кратък от 20 минути, не е достатъчен да постигнете ефективност на двата процеса, а по-дълъг от 50 минути гарантира по-сериозно забравяне. След изтичане на продуктивното време вие се нуждаете от почивка. Искате да разберете кога точно да си я дадете? Тъй като говорим за един биологичен ритъм, за цикличност в умствената ни работоспособност, то това означава, че само трябва да се подчините на вътрешното желание да станете за малко от бюрото, да се протегнете няколко пъти, да направите няколко дълбоки вдишвания, да видите през прозореца какво става в момента на улицата. Така ще премахнете психичното и физическото (мускулното) напрежение, което се появява по време на учене. Но не се увличайте… тази почивка не трябва да продължава повече от пет минути; десет минути вече са непродуктивни и след тях ще ви е необходимо повече време за влизане в ритъм.

Когато спазвате тези правила в продължение на два часа, благодарение на кратките почивки вие си осигурявате повече периоди на успешно запомняне.

Въпреки голямото желание да продължите в този дух, преди да заседнете над учебниците за следващите два часа, е добре да си направите разходка.

Проблемите на ученици, студенти и всички, които се стараят да усвояват нови знания, не са никак малко. Почти от всеки може да се чуе следното оплакване: “Учих много усилено, отделих много време, работих съвестно. И какво от това? Днес вече не помня нищо. За какво ми беше всичко това?”.

След като приключите учебната сесия, по време на която сте спазвали по-горните указания, разбирате, че помните голяма част от информацията.

Не са напълно ясни причините, поради които в продължение на един час от завършването на ученето, нивото на запомнените данни расте. След един час вие помните най-много. Вероятно мозъкът се нуждае от известно време, в което подрежда и обработва получената информация. Той прави това самостоятелно, без участие на волята и вниманието, което може да бъде насочено към нещо съвсем различно. Качеството на запомняне, което се постига след този час, не е никак трайно. Настъпва бърз спад. След 24 часа се губи около 80 % от информацията и в паметта остават жалките 20 %.

След учене количеството запаметена информация за кратко нараства, а след това рязко спада (80 % от информацията забравяме през първите 24 часа)

Означава ли това, че вчера сте работили почти напразно? Не, не е така. По-точно: няма да бъде така, ако, съобразявайки се със закономерностите на паметта, използвате система, която може да предотврати това главозамайващо забравяне.

Повторенията са единственият сигурен начин за трайното запомняне на знанията. Чрез тях усвояваме информацията на съзнателно ниво, изграждаме “библиотека на нашите знания”. Когато тя е налице, е достатъчен един импулс, за да разгърне своите страници и ние да можем да приложим познанията си при всяка необходимост.

Колкото повече знаем, толкова повече нови неща сме в състояние да възприемем. Просто включваме новите данни в съществуващата система и така познанията ни стават по-широки, по-пълни. Ако всеки път забравяме наученото, то тогава ще трябва всеки път да започваме работата отначало. Това означава загуба на време, непрекъснато разочарование и накрая – отчаяние. Оставаме с впечатлението, че не можем да научим нищо. Проблемите стават все по-сложни и по-сложни, преставаме дори да разбираме за какво става въпрос.

Тези неприятности могат да бъдат избегнати, ако преди да настъпи спад в количеството запомнена информация, направите повторение. Така ще си осигурите добро помнене на данните за близките 24 часа. След това, за да поддържате това добро ниво, трябва да отделите време за следващото повторение. Така ще затвърдите знанията си за около една седмица. С нейното изтичане направите ли поредното кратко повторение, ще разполагате с качествена информация за един месец. Когато той измине, направете последен преглед и така цялата информация ще премине в дълготрайната ви памет, ще стане вашето лично богатство, с което ще разполагате по собствена преценка.

Нека първото повторение да бъде внимателно преглеждане на записки, евентуалната им корекция, допълване. По време на следващите повторения записвайте всичко, което помните (без да поглеждате в записките), а когато приключите, сравнявайте с оригиналните записки и веднага нанасяйте евентуалните корекции.

За да може да се справите с тази задача за кратко време (5 или 2 минути на тема), самите записки трябва да бъдат много качествени.

Биофийдбек като поведенческа терапия

Основният принцип на биофийдбек се основава на измерване и мониториране на физиологични процеси, които или не могат, или могат даа бъдат възприемани много неточно от сетивните системи в будно съснояние. Посредством апаратура различни параметри на физиологични процеси се измерват и връщат обратно на трениращият ги, преобразувани като зрителна, звукова или тактилна информация, често във вид на игра. Възприемането на тази информация позволява или улеснява съзнателния контрол върху мониторираните физиологични процеси. Чрез постигането на самоконтрол може да се въздейства върху множество нарушени функции на биологичните системи, върху които стъпват психичните.

При образователния процес човек оперира с информация и използва своя интелект, докато при биофийдбек терапията човек е изложен на въздействието на информация, идваща от тялото му /сигнали, регистриращи протичането на физиологични процеси/, като чрез постъпващата информация се учи с времето да модифицира самата “информация”, респективно сигнали, респективно физиологични процеси. Разликата е много тънка, но съществена, за да изпрати биофийдбек методите в областта на поведенческите терарии или приложната неврофизиология и да обособи самостоятелен дял – соматична поведенческа терапия

Да живеем повече от сърце… Как емоциите са свързани със сърцето?

БЛАГОДАРЯ на ръководството на ГПАЕ “Гео Милев” за възможността да имаме един от най-добре оборудваните Кабинети по Невротренинг в България. Новата 2015 година, започваме работа и с нова биофийдбек система на WILD DIVINE, която насърчава управлението на стреса и цялостното здраве чрез използване на техники за ритмично дишане, медитация и релаксация.

Новата система на WILD DIVINE позволява да изследваме връзката ДУХ-ТЯЛО в реално време, измерва сърдечната честота и нейните колебания, също и нивото на кожна проводимост /показва количеството на потта на повърхността на кожата, които са мярка за стрес в организма/. Устройството разполага със сензори, които се поставят на три пръста на ръката, с които се измерват тези параметри, които са мярка за стрес в организма. Човекът, който се обучава трябва да коригира тези нива на стрес в тялото си, за да се движат символите в играта.

Целта е да се развият умения за справяне със стреса и да се получи по-голямо самоосъзнаване на несъзнаваните процеси в тялото чрез наблюдение и реагиране на промените в различните дейности на играта, които отразяват текущото състояние на организма

Изследвания показват, че емоциите са отразени в нашия сърдечен ритъм модел. Тези модели се предават от сърцето към висшите мозъчни центрове и имат дълбок ефект върху начина, по който мозъка обработва информацията. Чувството на неудовлетвореност и безпокойство предизвикват сърдечните ритми да станат по-неподредени и нередовни, което инхибира висшите мозъчни центрове, което води до несигурност и проблеми при вземане на решения. Умишлено генериране на чувства на любов и признателност от друга страна повишава коефициента на достъп до ясно и ефективно мислене, решаване на проблеми, проницателност. Това е така защото емоциите, които са с последователни сърдечни ритми, т.е подредени, намаляват хаоса в нервната система и улесняват работата на мозъка.

Анализът на сърдечния ритъм е признат като мощен неинвазивен метод, който отразява взаимодействието мозък-сърце и динамиката на вегетативната нервна система, които са особено чувствителни към промени в емоционалното състояние.

Това, върху което имаме нужда ние хората да поработим е емоционалната стабилност и интуитивната проницателност.

УСПЕХ на цялата училищна общност в това много лично начинание.

ЗА МЕН Е ЧЕСТ ДА РАБОТЯ С ВАС…

Ние сме БЛАГОСЛОВЕНИ………ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

Всеки един от нас притежава колосален потенциал, дори да ви се струва на моменти, че не е така. Способни сме на всичко, само че никой още не ни го е казвал или просто не вярваме, когато го чуем. ПРИЕМЕТЕ за аксиома факта, че душата ви умее всичко, а после си позволете да се възползвате от това. Престанете да търсите истината в чужди източници, погледнете в себе си и там ще намерите отговорите на всички въпроси.

“Да погледнеш в себе си” не е абстракция. Просто си задайте въпрос и имайте куража да си отговорите сам. Така, включвайки се към съответния сектор от пространството на варианти, можете да правите открития, да творите нови неща, да създавате шедьоври. Загърбете признатите авторитети – те са ползвали същия източник. СЕГА Е ДОШЪЛ ВАШИЯ РЕД. Единственото изискване е: за да се “настроите” на нужния сектор, е необходимо да получите елементарни знания и навици в съответната област. А после само да се вслушате внимателно в гласа на сърцето си, което говори на езика на интуицията.

Всичко, което е обикновено, посредствено, е създадено от разума. Творенията на разума, както и самият разум, не са уникални. УНИКАЛНА Е ВАШАТА ДУША. Всеки един от нас притежава истинско съкровище. Всяко ваше гениално творение може да бъде само от душата ви. Нека разумът ви и позволи да го направи.

НИЕ СМЕ БЛАГОСЛОВЕНИ………….ЖИВЕЙТЕ ОТ СЪРЦЕ, БЪДЕТЕ ДУШАТА СИ!!!

Създаване на подходящ за мислене климат

Подходящият за мислене “климат” е не по-малко важен от физическото обкръжение. Нанси Клайн, основател на “Време за размисъл”, работи с организации и частни лица, като им помага да мислят позитивно и творчески и да взимат по-добри решения. Тя е описала характеристиките на “средата, стимулираща мисленето”:

1. ВНИМАНИЕ

Да слушаме с уважение и интерес.

 2. УМЕСТНИ ВЪПРОСИ

 Да се избавим от предположенията, които ограничават идеите.

 3. РАВНОПОСТАВЕНОСТ

Да се отнасяме едни към други като равни в мисловно отношение.

Всички да имат еднакво време за изказване и да получат еднакво внимание.

Да се спазват споразуменията и ограниченията.

4. ПОЛОЖИТЕЛНА ОЦЕНКА

Да се поддържа съотношение 5:1 между положителните оценки и критиките.

5. СПОКОЙСТВИЕ

Да се освободим от бързането, прекомерното напрежение и спешните случаи.

 6. НАСЪРЧАВАНЕ

Да преминем отвъд границата на съревнованието помежду си.

7. ЧУВСТВА

Да излеем емоциите си, за да се върнем към мисленето.

8. ИНФОРМАЦИЯ

Да изградим пълна и точна картина на реалността.

9. МЯСТО

Да създадем такава физическа обстановка, която да казва на хората

“Ви сте от значение”

10. РАЗНООБРАЗИЕ

Различията между нас водят до по-високо качество.

Научи се да различаваш осъзнатото от неосъзнатото

Недоразумение: неосъзнато и осъзнато

                      /подсъзнание-съзнание/

“С непознати трябва винаги да си мил”

“Колко често съм решавала да кажа най-после на хората какво мисля, но когато се стигне до това, се затварям в черупката си. След това изпитвам силно безпокойство.” /32-годишна референтка, задръжки, главоболие/

Функцията на “несъзнателното” може да се изясни с един прост пример: Когато се нахраним, се осъществяват определени телесни процеси, извършва се обмяна на веществата. Независимо, че те протичат, ние не ги осъзнаваме, докато не настъпи някакво смущение, за което сигнализират локализираните болки и неразположения. Нещо подобно се случва в междуличностните взаимоотношения. Колко често се улавяме да вършим нещо, което не сме искали. Независимо от нашето признание, че боят не е най-подходящото възпитателно средство и нетърпението води до безпокойство, ние често излизаме от кожата си по незначителен повод и потъпкваме принципите си.

Голяма част от душевните функции и междуличностните взаимоотношения се определят от нагласи и поведенчески модели, чиито произход и мотиви са несъзнателни. От тях паралелно с неволните съответни реакции се развиват процеси, които не са осъзнати и чиито резултати са нежелани. Актуалните способности заемат важно място в съдържанието на подсъзнанието. Едностранчивостта в модела на актуалните способности в повечето случаи се приема като нещо естествено и затова не се осъзнава. Въпреки това той предизвиква силни емоции, които водят свой собствен живот и последствията се проявяват във взаимодействието с другите хора. Парадоксът на подсъзнанието е в това, че то осигурява определена защита. Под този предпазен щит обаче се акумулира психично напрежение, което избухва в определен моменг под формата на конфликти. Това е така, защото щитът препречва пътя за тяхното съзнателно преработвате.

Разстройства и конфликти: изтласкване, рационализиране, сублимация, несполуки, символични сънища, вътрешни съпротиви, свръхкомпенсации, недоразумения и социални конфликти.

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ ОСЪЗНАТОТО ОТ НЕОСЪЗНАТОТО.

 

Научи се да различаваш недостига на енергия от погрешното и насочване

НЕДОРАЗУМЕНИЕ: криза на идентичността и развитие на личността

cropped-2008_0923Image0029.jpg“Младите страдат по-малко

от собствените си грешки,

отколкото от мъдростта на възрастните”

“Аз не знам кой съм!”

“Не мога вече да се справям със себе си. От една страна, трябва къртовски да уча. От друга страна, искам да посветя цялото си време на приятелката  си. Не стига това, ами и родителите ми искат да си остана тяхното послушно дете. И накрая приятелите ми искат да участвам в техните купони. Вече не знам кой съм и какво искам.” /15 годишен ученик /

В различните етапи на човешкия живот индивидът се конфронтира с много и различни проблеми. Независимо, че с течение на времето личността на човека изглежда константна, настъпват промени, които засягат САМООСЪЗНАВАНЕТО. Тези промени могат да идват от вътрешната среда, т.е като резултат от телесно развитие. Пример за това е узряването на половите желези, което поставя човек пред нови, непознати до този момент проблеми. Те могат да идват и от външната среда, т.е като ролеви изисквания, очаквания и наложителни промени.

   Младият човек по време и непосредствено след пубертета не се счита вече за дете и трябва да се справя с ролевите изисквания към него като млад мъж или жена, респективно като подрастващ. Пубертетът е засегнат в голяма степен от кризата на идентичността, доколкото в него настъпват промени от външната и вътрешната среда. Подобни житейски ситуации, при които акцентът пада върху промяна на външни условия, са раждането на братя и сестри, тръгването на училище, загубата на близък човек, променените изисквания за постижение, смяната на професията, безработица, партньорство и брак и др.

   Пред родителите, възпитателите и другите близки хора стои задачата да улесняват в различните етапи от развитието преодоляването на кризата на идентитета при детето, юношата или партньора. Предпоставка за това е доверието между двете страни.

Разстройства и конфликти: криза на идентитета, несигурност, неспособност за вземане на решение, липса на основна цел, страх, отсъствие на вътрешен компас, бягство в сексуалността, в обществения живот, разочарования, самообвинения, депресии…

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАИ НЕДОСТИГА НА ЕНЕРГИЯ ОТ ПОГРЕШНОТО И НАСОЧВАНЕ

ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА 2014 ГОДИНА

Във тази светла нощ се моля
на тебе, Господи, всеблаг
за всички братя що се трудят
от ранна утрина до мрак.

Над тез, що страдат мълчаливо,
десница мощна Ти простри –
вдъхни им, Господи, надежда
и крепка вяра във гърди.

Коледна молитва - Георги Костакев

Да бъде светло във душите,
божествен огън да гори –
във бедни хижи и палати,
любов и мир да зацари!

Смекчи на хората сърцата,
лъжата, злобата срази –
да няма гладни и бездомни,
да няма горест и сълзи!

И всички братя и сестрички
със крепко здраве надари,
прати им, Боже, дни благати
и радост в тежките беди.

Георги Костакев