Archive for Избрани статии

Мъдрецът – живот във всички негови проявления

“Само ако си мъдър, можеш да опознаеш както себе си, така и другите” – учат източните философи. Но да си мъдър означава просто да правиш всичко навреме и по такъв начин, че да не издаваш своето присъствие, колкото и странно да звучи това за нас. За да се постигни такова поведение не са нужни особени знания, а само доверие към живота. Истински господар на живота е способен да бъде само онзи, който не се стреми да повелява на живота, като се опитва да го приведе в съответствие със собствените си ограничени представи за него. Казано по друг начин – за да станеш господар на живота ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛИШ ДА БЪДЕ! Случаят, вярват източните мъдреци, е среща на човека със съдбата му по време на неговия жизнен път и представлява миг, в който се решава дали човекът става победител или победен. Те не са фаталисти. За тях “Пътят” /Дао-то/ на човека не му е даден от небето, а се определя от самата природа на човека. Дали това Дао е добро или лошо, зависи от самия него. Затова, можеш да влияеш върху своята съдба, като опознаваш себе си.

Правилният подход към самоопознаването, според изтачните философи, се състои в това, че “Животът не е добър или лош! Той преди всичко останало е ПОДРОБЕН”. Ако човек не се научи на спокойна и хладнокръвна наблюдателност, няма нито да може да се радва на живота около него, нито да познае сам себе си, като част от природата. Това проличава в особеното внимание на азиатските народи към вътрешната същност на нещата, към най-малките нюанси на жизнения опит, в умението да се задоволяват с малкото и намирането на радост в на пръв поглед несъществените неща в живота. Може би тук е причината през вековете у източните общества да се развие необикновено тънък вкус към естетизация на всички моменти от сетивното възприятие на подробностите от ежедневието ни, да се цени всеки материал, цвят, жест или постъпка и да обичат живота във всички негови проявления. Според китайската философия мъдрият превръща околния свят в “обект” на мисълта. МЪДРЕЦЪТ ПРОСТО СЛЕДВА ПОТОКА НА ПРЕВЪПЛАЩЕНИЯТА И МЕТАМОРФОЗИТЕ В ПРИРОДАТА, като изучава събитията в тяхната същност…………………………………………………………………..

Как да получим уважение от съучениците си ?

 

Предлагам Ви три важни правила:

1.Проявявайте уважение и доброта.

2.Общувайте правилно с връстниците си.

3.Бъдете истински, бъдете себе си.

Ако Ви се струва, че другите ученици в училище изобщо не ви уважават, Вие можете да промените мнението им. Децата могат да бъдат жестоки един към друг, но също така могат да признаят когато човек постъпва правилно. Най-добрият начин да спечелите признаването на Вашите връстници, е да се отнасяте към всички тях с уважение и доброжелателно. Вие трябва да покажете себе си като открит, надежден и зрял човек. Бъдете верни на себе си и демонстрирайте уменията и изобретателността си.

 Проявявайте уважение и доброта.

1.Уважавайте всеки в училището.

Всеки човек заслужава уважение и най-добрият начин да го постигнем е да покажем това отношение към другите хора. Необходимо е да се отнасяте уважително към всички в училище, включително малки и големи ученици, приятели, непознати и учители. Не разпространявайте клюки за връстниците си, не им се присмивайте и не ги дразнете.

Уважавайте личната собственост на другите. Никога не вземайте вещите на други деца без разрешение и ако някой ви е поверил определено нещо за употреба, то не забравяйте да го върнете в състоянието, в което сте го получили.

2. Не се страхувайте да се изправите пред  другите.

Ако видите, че някой е обект на насилие и тормоз без значение дали е приятел или непознат, то  идете и се застъпете за този човек. По същия начин, когато самият Вие сте обект на атаки, покажете смелост и конструктивно се защитете. И в единия и в другия случай ще заслужите уважението на вашите връстници. Най-лошото нещо, което може да се направи, е да стоите настрана и да не предприемате никакви действия, когато някой страда.

Може например да кажете: „Ей, приятел! Това което правиш съвсем не е по правилата, не бива да се отнасяш така с момичетата“.

3. Активно слушайте другите.

Вашите връстници ще се отнасят с уважение към Вас, ако сте човек, който може да говори, но и искрено ще слуша. Ако приятел или съученик иска да поговори с Вас за нещо, то отделете максимално внимание, поддържайте зрителен контакт и покажете съпричастност.

4. Проявявайте доброта и готовност за помощ.

Задръжте вратата на човека зад себе си или помогнете на съученик да събере учебник и тетрадки, които е изпуснал – покажете своето добродушие. Не отхвърляйте хората, не ги дразните и не разпространявайте слухове за тях: с такива действия не бихте заслужили признание от съучениците си.

5.Покажете зрялост.

Трудно е да сте волеви човек със силен характер в трудна ситуация, но вашите съученици със сигурност ще уважат такива качества. Ако някой ви нападне или избухне, дръжте се като възрастен, проявете разбиране за ситуацията. Не се страхувайте да говорите с учител или психолога, ако смятате, че не сте сигурен как да постъпите в ситуацията.

Например, ако някой съученик Ви обиди, усмихнете се и се оттеглете – не влизайте в конфронтация, не му отговаряйте по същия начин.  Така ще пресечете развитието на конфликта и ще предотвратите предстоящия вербален или физически сблъсък.

6. Не извършвайте неприлични постъпки.  

Помислете и предвидете как другите ще реагират на действията Ви и как ще изглеждате в очите на другите. Не казвайте глупави вицове, не разпространявайте слухове, не създавайте интриги между децата. Избягвайте безсмислени спорове с връстниците и никога не прибягвайте до физическа сила.
Правилно общувайте със съучениците си.

1.Проявявайте своите лидерски качества.

Ако се изявите пред своите съученици в ролята на лидер, то със сигурност ще спечелите. Лидерите обикновено участват в училищните дейности и работят за да направят положителни промени в училището или обществото си. Лидерът също е добър пример за подражание, той е уверен в себе си човек, готов за всяка ситуация. Направете усилие, за да бъдете позитивен, дружелюбен и справедлив.

За да покажете на своите съученици лидерски качества, е най-добре да заемете някаква формална позиция, която позволява да се изявите, например, капитан на отбор, ръководител на клуб, включете се в ученическия съвет, присъединете се към група, която оказва помощ на други ученици и др.

2.Включете се в организации, клубове или групи.

Активно участвайте в различни училищни групови формати – клубове, отбори, кръжоци, съвети, организации и др. Само чрез подобни групови изяви Вие получавате поприще, на което да изпробвате своите лидерски качества и да ги развивате.

3.Бъдете отворен за нови идеи.

Хората, които имат широк кръг от интереси, получават по-голямо признание отколкото ограничената личност, която винаги приема своето мнение за неопровержима истина.

Приемете, че хората могат да се различават по произход, религия или култура, но тези разлики не ги правят нито по-добри, нито по-лоши от другите.

4.Покажете на другите, че сте същия като тях.

Ще Ви бъде много трудно да спечелите уважението на приятелите и връстниците си, ако сте необщителен човек. Опитайте се да намерите нещо общо с вашите съученици, например, деца с изявени организационни способности; отнасящи се с любов към научната фантастика; баскетболни таланти; с интереси в областта на музиката или футбола и пр. Направете малки стъпки, за да се доближите до други ученици, например, направете комплимент, похвалете някого, споделете с него, като разкриете, че също сте фен на определена музикална група или спортен отбор.

Друг начин да се сближите с вашите връстници е да покажете съпричастност. Например, ако един съученик е разстроен поради лоша оценка, помислете как Вие бихте се чувствали в такава ситуация. Кажете нещо като: „Знам, че е жалко да се получи лоша оценка, особено ако си се старал и готвил за този изпит. За щастие, все още имаш време за да поправиш цялостната си оценка, така че не се разстройвай“.

5.Инициирайте и провеждайте разговори със съучениците си.

Да се започне разговор с някой, когото не познавате много добре може да е трудно. Независимо от това, приятелското отношение и способността да инициирате разговор ще Ви помогнат да спечелите уважение. Това е доста просто, можете да говорите за забавен инцидент, да споделите нещо за себе си или да попитате за задача или проект.

6.Спокойно приемайте критиките и похвалите.

В училищната среда не можете да се избяга от критиките както от учители, така и от ученици. Ако критиката е конструктивна, а не очевидно груба, отговорете с подобна фраза: ‚О, благодаря ви, че забелязахте, че не обърнах внимание на тази подробност по-рано“. По същия начин, когато някой ви възхвалява, не се смейте и не го пренебрегвайте. По-добре да покажете на човека, че оценявате думите му.

7.Бъдете искрен.

Хората, които лъжат, бързо губят уважението на своите приятели и връстници. Те приличат на въжеиграчи, на които публиката ръкопляска до тогава, докато не се скъса въжето. Ако сте ненадежден човек, вероятно другите няма да Ви се доверяват и ще Ви избягват.  Ето защо се стремете винаги да казвате истината и признайте вината си, когато направите грешка. Способността да поемете отговорност за думите и действията си ще ви помогне да получите име на зрял и  достоен за уважение човек.

8.Бъдете активен по време на занятията.

Всеки знае, че активното участие в дискусията по време на час помага да се привлече вниманието на съучениците. Ако ви е трудно да отговорите на въпросите на учителя, опитайте се да му задавате въпроси. Други ученици, които имат подобни мисли, но не смеят да ги изкажат, ще се радват, че повдигате темата.

9. Научете се за красноречие.

Развитите комуникационни умения ще ви помогнат да спечелите уважението на съучениците си. Ако ви е трудно да изразите своята гледна точка, опитайте някои упражнения, които ще ви помогнат да развиете тези способности. Например, след като сте прочели статия във вестник или в списание, обобщете получената информация. Това ще ви помогне да изхвърлите излишъка и същевременно да подчертаете основните моменти.

Бъдете истински, бъдете себе си.

1.Винаги бъдете верен на себе си.  

Придържайте се към вашите принципи и не позволявайте на другите да ви влияят неблагоприятно. Не променяйте мненията и интересите си в полза на общественото мнение. Непоклатимото чувство за собствено достойнство ще ви позволи да спечелите уважението на другите.

Например, ако всички във вашата група ядат пица за обяд, а на Вас не Ви харесва, то не е нужно да имитирайте другите и не се насилвайте. Изберете нещо, което ви харесва и ако някой коментира, просто кажете: „Аз не съм голям фен на пицата. Предпочитам ……………………….“.

2. Показвайте своите интереси и таланти.

Покажете на съучениците си това, в което сте добри и ги насърчавайте да направят същото. Всеки има свои собствени уникални способности, така че не се притеснявайте, ако не всичко и във всички области ви се получава. Просто демонстрирайте това, на което само вие сте добри и признайте таланта на другите в областите, които все още са далечни за Вас.

3.Проявявайте своите умствени способности.

Интелектуално развитата личност се ползва с уважение в обществото, така че не се страхувайте да бъдете мъдър човек. Полагайте всички усилия по време на час, отговаряйте на въпросите, бъдете дисциплиниран и предлагайте помощ на учениците, които имат проблеми с овладяването на материала. Не се хвалете с изключителните си умствени способности – високият интелект и постигнатите резултати говорят сами за себе си.

4.Показвайте своето чувство за хумор.

Накарайте другите  да се смеят, като споделяте с тях забавни  истории и шеги. Гледайте комедии или слушайте комедийни пародии за вдъхновение. Можете дори да търсите впечатляващи шеги в ИНТЕРНЕТ, за да ги споделите при първата възможност. Избягвайте неподходящи вицове, които унижават или подиграват хора от различни полове или расови групи. Не се взимайте твърде сериозно. Ако попаднете в неловка ситуация, просто се посмейте и се забавлявайте с нея.

5.Бъдете уверен в себе си.

Увереността върви ръка за ръка с уважението. Приемете и обичайте себе си такъв, какъвто сте, с всички недостатъци и положителни качества. Избирайте и носете дрехи, които ви дават възможност да се чувствате комфортно, винаги се усмихвайте, споделяйки позитиви с приятели и връстници.

Източник:http://kunchev.blog.bg

Мотивацията в училище

Служителите обслужват. Лекарите лекуват. Учениците учат. Идеята, че с постъпването си в училище детето се превръща в ученик, т.е. че ученето става негово задължение, изглежда напълно логична. Проблемът е, че в думата „задължение“ факторът мотивация липсва. Ученикът трябва да ходи на училище. Ученикът трябва да седи мирно в час, да слуша учителя и да си води бележки. Ученикът трябва да си пише домашните. Докато си върши работата, няма значение дали това се случва с желание или не.

Пренебрегването на стимула за учене обаче може да се превърне в сериозен проблем. Вследствие на липсата на мотивация ученикът спира да учи качествено, развива негативно отношение към училището, учителите и ученето по принцип, възможно е да започне да бяга от час и дори да отпадне от училище. Ето защо е изключително важно ученето да не е насила – интересът на учениците трябва да бъде стимулиран активно и поддържането на тяхната мотивация за учене трябва да бъде прието сериозно.

Последно проучване сред 13 000 близнаци сочи, че е възможно липсата на мотивация в училище да е с генетичен произход. Според изследването 40-50% от разликите в мотивацията на учениците могат да бъдат отдадени на гените. Разбира се, това не означава, че „родените“ с по-малко желание за учене са „безнадеждни случаи“. Резултатите просто показват, че вината за липсата на мотивация не е задължително у учениците, родителите или учителите, и че трябва да се търсят начини, по които различията по рождение да бъдат преодолени и да се изгради подходяща среда, която да позволява ефективното обучение на всеки. Как може да стане това? Ето какво знаем за мотивацията на учениците до този момент:

  • Препоръчително е фокусът на обучението да бъде изместен от външни стимули (поощрения, оценки и т.н.) към вътрешни такива. Ученикът трябва да усеща лично удовлетворение от работата си,  затова е важно да бъдат създадени условия за обучение, в които той да може да се развива – подкрепян, но не насилван да учи;
  • Изследвания сочат, че оценките могат да бъдат полезни в краткосрочен план като стимул при изпълнението на автоматични, повтарящи се действия. В дългосрочен план обаче те възпрепятстват развитието на креативното и по-сложното мислене. Ако добрите оценки се превърнат в самоцел, изпълнението на заданията спира да бъде образователно. Когато крайната цел са верните отговори сами по себе си, въпроси като „защо това е така?“ и „какво следва?“ стават маловажни, а е възможно да се прибегне и до преписване;
  • Скорошно проучване показва, че хората, разчитащи на лична вътрешна мотивация, са три пъти по-ангажирани с работата си от тези, стимулирани предимно от външно възнаграждение;
  • Външните стимули имат място в училище – грижовният учител, интригуващите уроци и приветливата класна стая например са основни индиректни награди, които мотивират учениците и привличат вниманието им в час.

От информацията, която имаме дотук, става ясно, че вътрешната мотивацията на учениците е ключова за поддържане на интереса им към ученето. Какво всъщност представлява тя? Смята се, че тя е съставена от четири елемента:

  • Усещане за автономия: Ученикът има нужда даpieces-of-the-puzzle-592798_640разполага с контрол над учебния процес, да има думата при вземането на решения относно какво и как се случва в класната стая.
  • Усещане за компетенция: При изпълнението на дадена задача е важно ученикът да се чувства способен да се справи с предизвикателството.
  • Усещане за общност: Изпълнението на задачата трябва да изгражда социални връзки, да кара ученика да се чувства като част от колектив от хора, които цени и уважава.
  • Усещане за приложимост: ученикът изпитва необходимост да е наясно как новите знания могат да намерят приложение в живота му.

Дотук изяснихме от какво имат нужда учениците, за да се чувстват мотивирани да учат. На теория. Ето няколко насоки как всички тези идеи биха могли да бъдат приложени и на практика в класната стая:

  • Бъдете за пример. Изнасяйте уроците с желание, покажете на учениците колко вълнуващ е предметът ви и ентусиазмът ви ще предизвика интереса им.
  • Опознайте учениците. Ако се интересувате от тях и се отнасяте с внимание и те ще ви третират с уважение и ще влизат в час с желание.
  • Давайте примери. Както споменахме вече, за учениците е важно да виждат как изучавания материал може да бъде приложен на практика. Покажете им защо урокът е важен и как ще им бъде полезен в бъдеще. Може да отделяте по една минута в края на часа, за да изясните връзката на урока с реалността.
  • Позволете им да поемат инициативата. Поставете им задача, чрез която сами да открият закономерност или да достигнат до важен извод. Груповата работа, в която всеки изпълнява определена задача и учениците се учат един от друг, също е чудесен вариант за предоставяне на контрол.
  • Поставяйте реалистични цели. Подхождайте с разбиране към нуждите на учениците и съобразявайте заданията със способностите им. Съпроводени с подкрепа и окуражения, предизвикателствата са стимулиращи и полезни, но твърде многото или твърде трудните задачи действат демотивиращо.
  • Бъдете щедри в похвалите и конструктивни в критиката си. Важно е критиката да бъде насочена към работата на учениците, а не към тях самите. Давайте им поощрения и насоки как да се развиват и справят по-добре. Избягвайте да ги сравнявате един с друг.
  • Осигурете максимална свобода. При всяка възможност предоставяйте контрол на учениците над обучението – позволете им да изберат темите на съчиненията или проектите си, допитвайте се до тях по въпроси, свързани с методите на обучение и оценяване, дайте им шанс да покажат знанията си, като използвате различни формати за изпитване (тестове, презентации, съчинения и др.).

Изграждането и поддържането на вътрешна мотивация у учениците не е лека задача. Изисква се много време и внимание към всеки ученик, запознаване с неговите интереси, желания и проблеми, но трудът си заслужава. Когато учениците са видимо щастливи и влизат в час с желание, това е стимул и за самия учител – получава се верижна реакция, в която участниците в учебния процес се подкрепят и се учат взаимно един от друг.

Автор: Мила Даскалова

Знаци за здравословни и нездравословни междуличностни граници

Знаци за здравословни междуличностни граници

  1. Всеки индивид поема отговорността за своите собствени действия и чувства
  2. Осъзнаване на собствените ограничения
  3. Задаване на въпроси с цел посрещане на собствените нужди
  4. Осъзнаване на своите собствени чувства
  5. Умиротворяване на самите себе си
  6. Установяване на личните граници ясно, така че да спреш да се изживяваш като жертва и по този начин да си дадеш много повече свобода, право на избор и лична сила
  7. Да бъдеш добър/а към себе си, като установяваш граници и поемаш риска да казваш „не“, дори когато би могъл/а да се почувстваш неловко заради това

Модел на говорене, когато се използват вътрешни граници

  1. Установи своите външни физически граници, за да се чувстваш по-удобно, когато разговаряш
  2. Напомняй си да не обвиняваш
  3. Напомняй си, че споделяш, за да бъдеш разбран, а не за да контролираш или манипулираш
  4. Установи какво се случва или какво искаш да споделиш, без да използваш думи, които унижават
  5. Заяви в какво вярваш
  6. Заяви как се чувстваш
  7. Определи как би искал/а да бъдат нещата. Ако е необходимо, започни преговори както следва: идентифицирай проблема, предложи няколко различни решения, избери едно от тях и започни да го прилагаш. Оцени резултатите, за да видиш дали са необходими по-нататъшни преговори

Модел на слушане, когато се използат вътрешни граници

  1. Установи своите външни физически граници, за да се чувстваш по-удобно, докато слушаш
  2. Напомняй си да не обвиняваш
  3. Напомняй си, че слушаш, за да разбереш кой е другият човек, а не, за да изграждаш защитата си.
  4. Напомняй си, че защитаваш себе си докато слушаш, определи кое то това, което е казано, е „вярно“, „невярно“ или съмнително.
  5. Ако това, което чуваш е „вярно“, отвори границите си и прояви чувства относно него
  6. Ако това, което чуваш, е „невярно“, запази границите си затворени /оттегли се и продължавай да слушаш/
  7. Ако това, което чуваш, е „съмнително“, когато човекът спре да говори, поискай информация,  която ти е нужна, за да разбереш дали това е „вярно“ или „невярно“.

 

Знаци за нездравословни междуличностни граници

  1. Да казваш всичко
  2. Да говориш на интимно ниво още от първата среща
  3. Да се влюбваш във всеки, който се разкрива пред теб
  4. Да бъдеш прекалено погълнат от друг човек
  5. Да действаш под влияние на първия сексуален инстинкт
  6. Да си сексуален/а заради своя партньор, а не заради себе си
  7. Да вървиш срещу личните си ценности или права, само за да зарадваш другите
  8. Да не отчиташ проявата на неподходящи граници от страна на друг човек
  9. Да не забелязваш, когато някой нахлува в твоите граници
  10. да приемаш храна, подаръци, докосване или секс, които не желаеш
  11. да докосваш друг човек, без да си попитал/а за това
  12. да вземаш колкото можеш, заради самото вземане
  13. да даваш колкото можеш, заради самото даване
  14. да допускаш някого да взема от теб толкова, колкото може
  15. да допускаш другите да направляват живота ти, да описват твоята реалност и да те определят
  16. да смяташ, че другите могат да предугаждат твоите нужди
  17. да очакваш от другите да удовлетворяват твоите нужди автоматично
  18. да провокираш раздяла така, че някой да се погрижи за теб

 

8 стъпки към промяната

Смятате ли, че хората не могат да се променят? Все повече психологически изследвания оспорват това убеждение. Ако сте решили, че трябва да промените някои неща в себе си или искате да помогнете на близък човек да направи същото, тези осем съвета, събрани от последни психологически проучвания, може да са ви от полза.

Първите четири стъпки се отнасят за това как да предизвикаме промяна в себе си. Следващите  –  как можете да помогнете на хората около себе си да се променят към по-добро.

1. Себеутвърждението отваря ума към промяна

Когато човек получава съвети как да се промени, обикновено автоматично приема защитна позиция, опитвайки да оправдание настоящото си поведение. Едно много просто упражнение обаче може да помогне за отваряне на нагласата към промяна на поведението.

Това упражнение, известно като „себеутвърждение“ се състои просто в това да мислите какво е важно за вас – може да е семейството, работата, религията, каквото и да било, което има смисъл за вас.

Когато хората се чувстват себеутвърдени, за тях е по-лесно да приемат възможността за промяна.

2. Нагласа за растеж

Убедеността, че е възможно да растем и да се развиваме, е съществена стъпка към осъществяване на промените.

Учени са установили, че юношите, които вярват, че хората се променят, се справят по-добре с предизвикателствата на гимназиалния живот.

В допълнение учените са открили, че онези, които по-силно подкрепят идеята, че хората могат да се променят, докладват също така:

  • По-малко стрес
  • По-малко тревожност
  • Чувстват се по-добре в кожата си
  • Са в по-добро физическо здраве

Психолозите наричат това убеждение „нагласа за растеж“.

3. Може ли наистина да промените характера си?

В продължение на много години психолозите, занимаващи се с изучаване на характера и личностните черти даваха един и същи песимистичен отговор: не, характерите на хората не се променят. Но в последните 15 години тази гледна точка се разколебава. Вместо да се смята, че личността се вкаменява на 30-годишна възраст, нови свителства показват, че хората се променят, дори за периоди от по две години.

Наистина степента на промяна за тези две години е еквивалентна на други демографски променливи като семейно положение, професия и доход.

4. Просто кажете „Стига“

Ето един малък съвет за промяна на навиците…

Възможно е целенасочено да „забравите“ дългогодишни навици, сочат експерименти, проведени наскоро в Регенбургския университет в Германия.

Те открили, че когато човек се улови в някой вреден навик и си каже да го забрави оттук нататък, това наистина помага.

5. Три стъпки да помогнете на някого да се промени

  • Първо, човекът трябва да е отворен към възможността за промяна. Хората често са готови да бранят навиците си със зъби и нокти. Определени поведения и схеми на мислене са се формирали в продължение на години.
  • Второ, бъдете топли и подкрепящи към хората, на които искате да помогнете да се променят. Помнете, че вие сте отзивчив приятел, който се интересува от тяхното добруване, но въпреки това ги приемате такива, каквито са.
  • Трето, помогнете им да развият себесъзнание. Основна характеристика на навиците е, че хората ги изпълняват несъзнателно и ги повтарят в едни и същи ситуации.

Ключова стъпка в разпознаването на един навик е да се идентифицира ситуацията, в която се случва. Можете да помогнете на другите хора да осъзнаят ситуациите, като внимателно им посочите какво според вас провокира въпросния навик.

6. Оставете хората да се убедят сами

Да убедиш някого в нещо е толкова трудно, колкото и да промениш поведението му. Но един полезен съвет е да използвате самоубеждение. Оставете другия, говорейки, сам да достигне до вашата гледна точка.

Едно скорошно изследване показва как хората били по-убедени от една реч, когато я изнасят сами, отколкото когато просто я чуват пасивно. Това предполага, че наистина се убеждаваме по-силно, когато създаваме аргумента сами, дори и той да не е в съгласие със собствената ни гледна точка.

Същият трик работи с отношението към тютюнопушенето. Хората са по-склонни да отложат пушенето, когато самите те създадат послание срещу цигарите, отколкото когато просто го получават.

Можете ли да поощрите някого сам да се убеди в нуждата от промяна?

7. Склонността към потвърждение

Една от основните психологически бариери за промяната на мненията и нагласите е склонността към потвърждение. Тя се свежда до факта, че хората забелязват и активно търсят информация, която потвърждава тяхната гледна точка и игнорират тази, която не им пасва.

Начинът да се преборим със склонността за потвърждение е лесен за изказване и труден за прилагане. Трябва да опитате да измислите и изпробвате алтернативна хипотеза.

Звучи лесно, но не е в природата ни. Не е забавно да мислим защо е възможно да сме заблудени или зле информирани. Ако посочите факти, които не се вписват в светогледа на човека срещу вас, той най-вероятно ще ги отхвърли и забрави на мига. Но ако съумеете да го накарате да формулира вашата гледна точка и да си представи логиката на вашите разсъждения, е много по-вероятно да постигнете общ език.

8. Осем стъпки да промените мненията, основани на неверни факти.

Източник: PsyBlog

Гьоте: Човек вижда толкова, колкото знае

Гьоте е сред основните фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18 век и началото на 19 век. Сред най-известните му произведения са „Фауст” и „Теория на цветовете”.

Представяме ви впечатляващи цитати от Гьоте!

Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.”

Всеки чува това, което разбира.”

Човек вижда толкова, колкото знае.”

Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.”

Можеш да научиш само това, което обичаш.”

Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят – високомерие.”

Свикнали сме хората да се подиграват на това, което не разбират.”

Не бъди нетърпелив, когато не приемат твоите аргументи.”

Само в другите хора човек може да види себе си.”

Човек не може да живее за всеки, особено не за тези, с които не би желал да живее.”

Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.”

Противниците вярват, че ще ни оборят, като повтарят своето мнение и не обръщат внимание на нашето.”

Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.”

Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.”

 “Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.”

Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ.”

Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее.”

Там, където има много светлина, има и много сенки.”

Глупаците са най-неприятните крадци — те крадат едновременно и времето, и настроението ни.”

Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече.”

Когато двама се карат, виновен е по-умният.”

Умният човек не прави дребни груби грешки.”

Който мисли дълго, невинаги намира най-доброто решение.”

Никой никога не се е загубил по прав път.”

Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение.”

Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали.”

Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното.”

Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.”

Разделяй и владей“ е мъдро правило, но „Обединявай и направлявай“ е по-добро.”

Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.”

Източник: https://www.lentata.com

Хаосът и по-висшият порядък

Когато познавате себе си само чрез съдържанието, ще си мислите, че знаете кое е добро и кое е лошо за вас. Ще различавате събитията, „добри за мен“, и събитията, „лоши за мен“. Ала това е фрагментирано възприемане на целостта на живота, в която всичко е взаимосвързано и всяко събитие има своето необходимо място и функция. Тази цялост представлява нещо много повече от повърхността на нещата и външния им вид, много повече от общия сбор на частите, много повече от съдържанието на вашия живот или от съдържанието на света.

Зад понякога изглеждащата случайна или дори хаотична последователност на събитията в живота ни, както и в света, се разгръща един по-висш порядък и цел. Този факт е прекрасно изразен в следната констатация на дзен-будизма: „Снегът вали и всяка снежинка си е на мястото“ Никога не можем да разберем този по-висш порядък, мислейки за него, защото мисленето е съдържание, а по-висшият порядък произхожда от непритежаващото форма царство на съзнанието, от всеобщия разум. Но пък можем да го съзрем за миг, и, нещо повече, да влезем в хармония с него, което означава да сме съзнателни участници в разгръщането на неговата по-висша цел.

Когато се разхождаме в девствена гора, умът ни вижда във всичко наоколо единствено безредие и хаос. Той дори не е способен да различи живота (доброто) от смъртта (лошото), тъй като навсякъде от разлагаща се, разпадаща се материя покълва нов живот. Само ако сме вътрешно достатъчно притихнали и ако сме накарали гласа на мисленето да замълчи, ще можем да осъзнаем, че около нас има прекрасна скрита хармония, святото, по-висш порядък, благодарение на които всяко нещо е на мястото си и не може да бъде нищо друго освен това, което е, по начина, по който е.

Умът се чувства по-удобно в подредения от човека парк, защото в него всичко е според човешки замисъл, нищо не е органично, естествено. В парка има ред, разбираем за човешкия ум. В девствената гора съществува неразбираем ред, изглеждащ за човешкия ум като хаос. Порядък отвъд умствените категории „добро“ и „лошо“. Човек не може да го разбере посредством мисълта, но може да го усети, когато се освободи от мисълта, когато притихне вътрешно, когато престане да се опитва да анализира и обяснява. Едва тогава ще съзре свещеността на гората. Щом усетите скритата хармония, ще осъзнаете, че не сте нещо отделно от нея, а когато осъзнаете това, ще станете съзнателни участници в нея. По този начин природата ви помага да влезете в хармония с целостта на живота.

Добро и лошо

В определен момент през живота си повечето хора осъзнават, че съществува не само раждане, израстване, успех, добро здраве, удоволствие и победи, но също така и загуби, неуспехи, болести, старост, разпад, болка и смърт. Конвенционалните имена за двата типа неща са „добро“ и „лошо“, ред и безредие. „Смисълът“ на човешкия живот обикновено се свързва с това, което той нарича „добро“, но доброто непрекъснато заплашва да се срине, да рухне, да премине в безредие; когато животът изгуби смисъла си, човекът е застрашен от безсмислеността и „лошото“. Рано или късно безредието връхлита в живота на всеки човек, независимо колко застраховки си е направил. Връхлита под формата на загуба или инцидент, болест, някаква форма на инвалидност, стареене, смърт. Ала връхлитането на безредието и настъпващият в резултат срив на дефинирания от ума смисъл могат да се окажат вратата, водеща към по-висш порядък.

„Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“[3], се казва в Библията. Какво е „мъдростта на тоя свят?“ Движението на мисълта, а смисълът се дефинира предимно и най-вече от мисълта.

Мисленето изолира една ситуация или събитие и го нарича „добро“ или „лошо“ — сякаш то има отделно съществуване. Когато прекалено се мисли, действителността се фрагментира. Това фрагментиране е илюзия, но изглежда напълно реално за човека, който е в негов плен. Вселената е неделима цялост, в която всичко е взаимосвързано, изолирани неща няма.

По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития предполага, че умствените етикети „добро“ и „лошо“ са в крайна сметка илюзорни. Те винаги предполагат ограничена гледна точка и в този смисъл са само относително верни и са временни. Прекрасна илюстрация е историята за мъдрия човек, който спечелил от лотарията скъпа кола. Семейството и приятелите му се зарадвали на късмета му и дошли да го поздравят. „Не е ли страхотно! — казали те. — Та ти си истински късметлия!“ Мъжът се усмихнал и отвърнал: — „Може би“. Няколко седмици се радвал на колата, пътувал с нея нагоре-надолу. Ала един ден пиян шофьор се блъснал в него на едно кръстовище и той се озовал в болницата с множество наранявания. Семейството му и приятелите му дошли на посещение. Рекли му: „Такава липса на късмет!“ Той пак се усмихнал и им отвърнал: „Може би“. Докато бил в болницата, една нощ се образувало свлачище и къщата му рухнала в морето. На следващия ден приятелите му дошли на посещение и казали: „Не си ли късметлия — беше в болницата и затова не падна с къщата в морето.“ Той отново отвърнал: „Може би.“

„Може би“ на мъдрия човек всъщност означава неговия отказ да съди случващите се неща. Вместо да отсъжда, той приема, и по този начин влиза в съзнателна хармония с по-висшия порядък. Той знае, че често е невъзможно умът да разбере какво място заема или каква цел има в тъканта на цялото привидно случайно събитие. Но случайни събития не съществуват, нито пък има неща или събития, съществуващи изолирано само чрез себе си и за себе си. Атомите, които съставляват вашето тяло, някога са били родени сред звездите, а причините дори за най-малкото събитие са буквално безкрайни и свързани с цялото по безброй неразбираеми начини. Ако искате да проследите причината за дадено събитие, ще се наложи да се върнете до самото начало на сътворението. Космосът не е хаотичен. Самата дума „космос“ означава „ред, порядък“. Ала не ред, разбираем за човешкия ум. И все пак, въпреки че умът не е в състояние да го разбере, понякога успява да надзърне в него.

Не обръщайте внимание на това, което се случва

Дж. Кришнамурти, великият индийски философ и духовен учител, почти непрекъснато пътувал по света и изнасял беседи. В продължение на повече от петдесет години той се опитвал да предаде с думи — които са съдържание — това, което е отвъд думите, отвъд съдържанието. По време на една от неговите лекции, през по-късния етап от живота му, той учудил слушателите си със следния въпрос: „Искате ли да научите тайната ми?“ Всички застанали нащрек. Сред слушателите имало хора, които вече двадесет-тридесет години го слушали и все не успявали да схванат същината на учението му. И най-после, след всичките тези години, учителят цял да им даде ключа към разбирането на думите му. „Ето тайната ми: не обръщам внимание на това, което се случва“ — казал Кришнамурти.

Той не се впуснал в подробности, така че подозирам, по-голямата част от слушателите му били още по-объркани отпреди. Ала съдържанието на простите на пръв поглед думи е дълбоко и проникновено.

Да не обръщаш внимание на това, което се случва — какво означава това? Означава, че вътрешно съм в хармония с всичко случващо се. Под „това, което се случва“ се има предвид настоящия момент, който винаги е такъв, какъвто е. Подразбира се съдържанието, формата, която настоящият момент — защото не съществува нищо друго, освен настоящия момент — приема. Да бъдете в хармония с това, което е, означава да се отнасяте с вътрешна несъпротива към „това, което се случва“. Означава да не му лепвате умствените етикети „добро“ или „лошо“, а да го оставите да бъде. Но следва ли от това, че няма смисъл да предприемате действия, имащи за цел някаква промяна в живота ви? Не, точно обратното. Когато в основата на вашите действия стои вътрешната хармония с настоящия момент, действията ви стават овластени от разума на самия Живот.

Така ли?

Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?“

Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето“. Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата“. „Така ли?“ — отвърнал Хакуин и им предал бебето.

Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?“ Той приемал формата, която настоящият момент — лош или добър — имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.

Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.

Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие

Източник: “Нова земя” , Екхарт Толе

Как се развиват уменията за мислене и учене при децата

  • Когато децата учат, между невроните се изграждат връзки, наречени „невронни пътища”.
  • Колкото повече биват използвани тези невронни пътища, толкова по-устойчиви стават. По тази причина упражненията помагат за усвояването на нови умения.
  • Децата преминават през различните етапи на развитие и надграждат своите умения за мислене през всеки етап                                                          Децата развиват своите умения по начина, по който строителите градят къща. Те започват от основата. От начина, по който е изградена основата през различните етапи, зависи как ще изглежда къщата и как ще се преминава от една стая в друга.Ето някои основни насоки за това как децата учат и усвояват различни умения. Ако сте загрижени за развитието на Вашето дете, трябва да знаете, че съществуват разнообразни похвати и обучителни методи, които могат да му помогнат да учи по най-подходящия за него начин.

    Изграждане на системата от мозъчни връзки

    Когато бебето приема информация от външния свят, неговите неврони се разклоняват и се свързват един с друг. Връзките на тези невронни пътища са като системата на електрическата мрежа. Всеки неврон може да има множество връзки с други неврони.

    Тези своеобразни „жици”, обаче, не се допират една до друга. Напротив, те предават информацията в пространството между невроните – „електрическите кутии”, наречени синапси. Мозъчната биохимия (невротрансмитерите) подпомага предаването на тези сигнали по системата.

    Как работят невронните пътища

    Всеки невронен път представлява верига. Когато електричеството премине по веригата, то предизвиква отговор. Например, когато натиснете ключа на осветлението, лампата светва. Някои мозъчни вериги като тази за дишането и кръвообращението, са изградени в мозъка още от раждането, докато други са зависими от дейността и опита. Те се нуждаят от входяща информация, за да заработят, и колкото повече биват стимулирани, толкова по-добре работят. Тази стимулация е по-сложна от включването на осветлението. Тя е свързана с опита и преживяванията на детето. Звуците, гледките, вкусовете, миризмите, усещанията и емоциите, всичко това помага на мозъка да освобождава невротрансмитери и да активира тези вериги.

    Съкращаване на невронните пътища

    Невронните пътища, които се използват по-често, стават по-силни. Веригите, които не се използват, отслабват и изчезват с течение на времето чрез процес, наречен „съкращаване”. Това е нормално – малките деца имат повече вериги, отколкото са им необходими. Съкращаването протича през цялото детство и юношество. Това означава, че мозъкът на децата е достатъчно пластичен да изгражда нови връзки и да усъвършенства често използваните невронни пътища. Това явление е известно като „невропластичност”.

    Възможностите на невропластичността

    Пластичността е особено важна при деца със затруднения в ученето и вниманието. Техният мозък обработва информацията по различен начин и невинаги използва ефективно мозъчната биохимия.  Тези различия затрудняват изграждането или устойчивостта на някои невронни пътища. Усвояването на алтернативни начини за обработване на информацията се основава на пластичността. Тя помага на невроните да изграждат нови връзки. Може да е необходимо информацията да направи обиколка и да измине малко по-дълго разстояние, за да достигне до там, където е необходима, но все пак този процес може да бъде осъществен.

    Учене чрез различните сетивни канали

    Децата не трябва да се грижат за изграждането на невронните пътища. Това се случва по естествен начин, когато те изследват и изучават заобикалящия ги свят. Шведският психолог Жан Пиаже създава известната теория за това как децата развиват своите познавателни умения. Първият етап от когнитивното развитие той определя като сензомоторен стадий, който продължава от раждането до около 2-годишна възраст. През този стадий децата започват да координират възприетата информация и двигателните си умения. Малките бебета използват своите сетива – зрение, слух, допир, вкус и обоняние. Те опитват с уста, разклащат и хвърлят играчки. Също така, започват да се преобръщат и да достигат до предмети, а по-нататък да пълзят и ходят.

    Всички тези дейности помагат да се изграждат невронните пътища, които контролират умения като движение, зрение и речево развитие. Например, бебетата продължават да издават звуци, които привличат необходимото им внимание. Те продължават да слагат в уста нещата, които им харесват на вкус, и да се придвижват до места, които искат да видят. Чрез тези повторения и упражнения се подсилват съответните вериги и тези дейности се извършват с по-голяма лекота.

    Учене чрез езика

    Между 2 и 7 години езикът все повече се развива, когато децата научават много нови думи, използват по-сложни изречения и започват да четат. Това е критичен момент да се осигурят на детето разнообразни езикови стимули. Колкото по-широк е досегът на детето с многообразие от думи и идеи, толкова повече невронни пътища ще изгради.

    Децата вече могат да включват различни предмети в игрите на основата на своето въображение. Например, можете да видите как детето язди голяма пръчка като кон или превръща кутия в космически кораб. Социалните умения също все повече се развиват на тази възраст.

    Пиаже определя този етап от развитието като предоперационален стадий. Виждането на детето за света на този етап все още е егоцентрично. Предизвикателство пред децата е да разбират логиката, аргументите и перспективите на другите. Те често срещат трудности да се поставят на мястото на другия и могат да отправят критики към изборите и  поведението на другите деца.

    Учене чрез логика

    От 7 години до около средна училищна възраст, мисленето на децата все повече се основава на логиката. По време на този етап децата развиват своята способност да правят връзки между явленията. Те се превръщат в „детективи”, които могат да откриват и свързват „улики”. Възрастните могат да подкрепят децата в осмислянето на концепциите за причина и следствие, тъй като децата навлизат в стадия на конкретните операции според теорията на Пиаже. Децата започват да разсъждават по-умело, използват добре логиката и се учат да правят умозаключения.

    В социален план децата развиват способността да се поставят на друга страна, да погледнат от чужда гледна точка и да разбират, че действията имат своите последствия.  Веригите, които са свързани с емоциите и чувствата се засилват и съзряват.

    Учене чрез разсъждение

    В юношеството, децата започват да мислят по-абстрактно и комплексно. Пиаже определя този етап като стадий на формалните операции. Децата вече умеят да издигат хипотези,  обмислят множеството допускания „ако” в ситуациите, за да достигнат до възможни решения. В термините на обучението, това означава, че са способни да решават по-сложни математически задачи и да разбират в дълбочина литературни персонажи и сюжети.

    С социално отношение, тези нови умения им помагат да осъзнаят, че реакциите на другите хора понякога се основават на различен опит и преживявания. Във физическо отношение, това означава, че са способни да свързват различни видове умения и да извършват по-сложни дейности като шофиране. Мозъчната мрежа става по-сложна, когато едни вериги се свързват помежду си с други и дават възможност на отделните умения да работят заедно.

    Основни изводи:

    • Новият опит помага на детето да изгражда невронни пътища. Изследването на света помага на мозъка да се развива.
    • Различните методи на обучение и други стратегии за интервенция могат да помогнат на децата с трудности в ученето и вниманието да изградят нови пътища и да развият повече умения.
    • На всеки етап от развитието, има неща, които можете да направите, за да помогнете на своето дете да учи.

Източник: http://hestiabg.com

Психология на цвета

Всеки цвят има много аспекти. Всеки цвят от спектъра притежава собствено ниво на съзнание. Ако приемем, че червеното е основата, при изкачване нагоре в спектъра оставяме зад нас по-бавните и по-плътни вибрации на материалния свят – червените, оранжевите и жълтите, и навлизаме в по-фините, по-бързи вибрации на интелектуалното и духовното – сините, индиговите и лилавите. Зеленото е балансьорът, границата между двете. То е съставено от аспектите и на двете страни – жълто, от магнетичния край и синьо от електриковия. За синьото често се смята, че е по-духовно от червеното. Това е недоразумение. Всички цветове са духовни, но всеки от тях показва по различен начин своята духовност.

Всеки цвят притежава различна дължина и честота на вълната. Когато усещаме интуитивно цвета, ние правим нещо подобно на фината настройка на телевизионен канал. Само когато сме настроени на правилната вълна, можем да получим ясна картина. Всеки цвят е силен, но силата на един цвят е различна от тази на другите. Силата на синьото се крие във факта, че то първо преценява ситуацията и спазва принципа три пъти мери, един път режи, докато червеното действа без да се замисли, уверено в правотата си.

Много е важно, да се търсят положителните страни във всеки нюанс. Не трябва да се страхувате или да избягвате отрицателните страни на цвета. Те съществуват, за да ви помагат. Тъмните страни показват на какво трябва да се обърне внимание, за да бъде постигнато равновесие.

Езикът на цветовете е средство за самопознание. Ако определен цвят ви привлича, това може да показва дълбока вътрешна необходимост от нещо, което вибрацията на този цвят притежава. Светлината е цялото, цветовете в които се разпръсква, са индивидуални личности със свой собствен глас.

Няма правилен цвят, няма и грешен цвят. Когато учите езика на цветовете, се учите да разбирате целия спектър от значения, който разумът на светлината ви дава чрез цвета. Цветовете отразяват нежното вътрешно ехо на вашата същност.

Източник: “Енергията на цветовете” Лилиан Върнър-Бондс

 

Мъдрецът

Пътят на мъдреца е пътуването за откриване на истината – за нас самите, за нашия свят и за вселената. Мъдреците имат малка /или въобще нямат/ потребност да контролират или променят света – те просто искат да го разберат. На неговите най-висши нива пътуването не е просто, за да намериш знание, а да станеш по-мъдър. Именно Мъдрецът в нас е този, който е в резонанс с поговорката “Ще узнаеш истината и истината ще те направи свободен”. Във всекидневните дела най-същественият въпрос за Мъдреца е “Каква е истината тук?” По този начин всички мъдреци са детективи, търсещи реалността зад привидностите. Лекари, психолози и всички истински лечители се нуждаят от съвета на един вътрешен или външен Мъдрец. Консултанти и мениджъри действат като Мъдреци, когато полагат усилия, за да различат истинската причина за трудностите в организациите или за да изяснят реалните им възможности и силни страни. Учените са класически Мъдреци с това, че техният живот е посветен на способстването на търсенето на знание.

Може би най-освобождаващият и разкрепостяващ момент в живота е “моментът на истината”, който осветлява нашия живот, разпръсква объркването и прояснява какво трябва да бъде направено. Мъдрецът ни помага да изоставим нашите Его занимания, за да ни открие за една по-дълбока истина за живота. Изправянето срещу такива фундаментални истини е облагородяващо и смиряващо.

Колкото пътуването на Мъдреца напредва обаче, толкова по-сложна започва да става работата по намиране на истината. Така Мъдреците започват да развиват едно чувство на смирение, което произтича от признаването на тяхната радикална субективност. Всеки от нас е само малка част от една по-голяма реалност, макар да се стремим да разберем цялото, ние никога няма да осъществим тази амбиция, защото никой от нас не може да види достатъчно, за да го направи.

Източник: “Да пробудиш героите в теб” Каръл Пирсън