Archive for Притчи

Ще видим…

Някога живял в централен Китай един фермер. Той бил богат и вместо трактор имал стар кон, с който орял нивата си.

Един ден, докато фермерът работел на полето, конят паднал и умрял. Всички в селото съжалили фермерът :”О, каква беда!” Той обаче само отвърнал:

-Ще видим.

Бил толкова спокоен, че всички в селото се събрали в знак на уважение към неговото достойнство и му подарили кон.

Сега всеобщата реакция била: „Ама, че щастливец!”, но фермерът отново казъл:

-Ще видим! След няколко дни конят прескочил оградата и избягал. Всички селяни поклатили глави: „Горкият човек!”, а фермерът се усмихнал:

-Ще видим!

Конят се върнал след няколко дни и всички казали: „Късметлия!”, освен селянинът, който отново кротко отвърнал: „Ще видим”

След няколко месеца синът на фермера паднал от коня и си счупил крака. „Горкото момче, колко жалко” носело се от уста на уста. А фермерът само промълвил:

-Ще видим

След 2 дни в селото дошли военни, за да вземат младите мъже за войници. Видели, че синът на фермера е със счупен крак, и го оставили в къщи.

Всички казали: „Щастливец”, а фермерът за сетен път повторил:

– Ще видим

МНОГО ПЪТИ ОНОВА, КОЕТО НИ ИЗГЛЕЖДА, КАТО ЛОШ КЪСМЕТ, СЕ ОКАЗВА СКРИТ ДАР. А ЩОМ СЪРЦАТА И УМОВЕТЕ НИ СА В ХАРМОНИЯ, ВСЯКА СЛУЧКА Е ДАР, ОТ КОЙТО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ВАЖЕН УРОК!

Източник: “Скритият дар” – 101 притчи за истински ценното в живота от Джериес Авад

Самурай

Има една история за един самурай, която много ми харесва. Разказвам я сега по памет.

Имало едно време един самурай, чийто господар бил убит. Той тръгнал да търси убиеца на господаря си, тъй като самурайският му дълг повелявал да го убие. Когато го намерил, извадил меча си и посегнал да отнеме живота му. В този момент обаче убиецът го наплюл в лицето. Самураят усетил как гняв започнал да изпълва цялото му същество, затова прибрал меча си и си тръгнал без да го убие. Основно правило на неговата самурайска чест било да не убива в момент на афект, а когато е чист от всякакви емоции, неутрален. Убиецът знаел това и го използвал.

Обичам тази история и си я припомням винаги, когато искам да конфронтирам някого за неща в неговото поведение, които не ми харесват. Помага ми да успокоя емоцията, да намеря правилната дистанция и разбиране, да подчиня инстинктивната, реактивна част у мен и едва след това да го информирам как неговото поведение ми влияе. Не винаги успявам, разбира се. Но когато успея, знам, че съм направила нещо много важно за себе си. На практика, най-важното. Успяла съм да алхимирам оловото на първичните си инстинкти в златото на осъзнаването и вътрешната свобода. След това конфронтацията става много лесна. Подходящите думи идват сами, а тъй като другият усеща, че думите ми не са натежали от негативни емоции, той в по-голяма степен е отворен към това, което му казвам…

Тази приказка е алхимична приказка – едно малко напомняне за това как да използваме трудните отношения в живота си, за да пораждаме осъзнаване и вътрешна свобода.

Камелия Хаджийска

Не отивайте толкова далеч…

„В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде….

Един ден конят избягал в гората и всички жители на селото дошли при стареца и му казали:

-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.

-Не отивайте толкова далеч – отговорил старецът. Просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.

Но след две седмици конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

-Старецът беше прав – започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

-Не отивайте толкова далеч – пак отговорил старецът. Фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.

Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав – 11 прекрасни коня, нима това не е благодат.

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.

Хората отново започнали да говорят:

-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.

-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил със счупени крака. Хората отново отишли при бащата и казали:

-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.

Старецът отвърнал:

-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие…“

Източник: http://espirited.com/

Китайска притча

„Веднъж двама монаха се разхождали в градината на даоския манастир. Изведнъж единият от тях видял пълзящ охлюв на алеята. Вторият монах, негов духовен  брат, по невнимание едва не го настъпил, но първият го спрял. Той се навел и вдигнал животинката. „Погледни, ние за малко не убихме това охлювче. А нали това животинче е живот и чрез него Дао, което трябва да следваме. Този охлюв трябва да живее и да продължава циклите на инкарнация“. И той внимателно пуснал охлюва в тревата. „Глупак! – разсърдил се другият монах. – Спасявайки това на никому ненужно охлювче, ти подлагаш на опасност лехите със салати, за които се грижи нашият градинар. Заради спасяването на живота на някакъв си охлюв ти унищожаваш труда на един от нашите братя“ . Трети монах, който се оказал наблизо,  с любопитство наблюдавал техния спор. И доколкото не могли да постигнат съгласие, първият монах предложил: „Хайде да се обърнем с този въпрос към нашия учител, той е мъдър, нека той реши кой от нас е прав“. И те се отправили към учителя си, след тях тръгнал и третият монах. Когато пристигнали, първият монах разказал как спасил свещен живот, който въплъщава хиляди бъдещи или минали съществувания.  Учителят слушал кимайки с глава и после обявил: „Да, ти си прав и именно така е трябвало да постъпиш“. Вторият монах се възмутил: „Но как така? Нима е добре да спасиш охлюв , който унищожава зеленчуците? Охлювът трябва да бъде размазан и да се спаси градината, която всеки ден ни дава вкусна храна!“ Учителят слушал кимайки с глава  и казал: „Това е вярно. Така е трябвало да се постъпи. Ти си прав“. Тогава третият монах, който до този момент мълчал, се възмутил: „Но техните гледни точки са противоположни! Нима могат и двамата да са прави?“. Учителят спрял погледа си дълго на него. После поклатил глава и казал: „Това е вярно. Ти също си прав“.

Източник: http://espirited.com/

Притча за вечната любов…

Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:

– Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?

– Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.

Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.

– А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.

Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успяли да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.

– Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.

Орлите излетели нависоко.

– Ето това е тайната, никога не се „връзвайте“ един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее и „лети“ спокойно

Змията

Имало една змия, която всявала ужас в едно село. Тя хапела и убивала хора. Там пристигнал мъдрец, проповядващ своята философия за любов и духовно разбиране. Змията случайно чула една от лекциите на мъдреца и така се трогнала, че решила да приложи поученията му на практика. През нощта преживяла „внезапно просветление“ и се зарекла да не хапе хората и вече да не бъде гадна. Около месец след това преобразената змия се държала като светец. Междувременно мъдрецът отишъл в друго село (обикалял селата). Накрая се завърнал в селището на змията. Пак я срещнал, но могъщата някога змия била в окаяно състояние – изтормозена, бита, подритвана и използвана. Змията заговорила мъдреца и казала: „Искам си парите обратно. Опитах от твоята философия на любов и духовност и виж докъде ме докара. Сега се предполага да съм просветена, но я ме погледни – полумъртва съм.“ Мъдрецът и отговорил кратко: „Никога не съм ти казвал да не съскаш.

Божията благословия

cropped-tumblr_lsznmhqWpb1qh81keo1_500_large.jpg  Сънувах, че съм отишъл в Рая и един ангел ме  развежда из него. Влязохме в голяма работилница, пълна с ангели. Моят водач спря в първото отделение и каза:

– Това е нещо като пощенска станция. Всички молитви, отправени към Бог, пристигат първо тук.

Огледах се наоколо и видях, че много ангели са заети да подреждат молбите на хора от цял свят.

После тръгнахме по един дълъг коридор и стигнахме до следващото отделение. – Тук е мястото за опаковане и доставка – каза ми ангелът. В това отделение се подготвят и изпращат всички благословии и благини към хората.

Аз отново бях впечатлен колко усилен труд кипи наоколо. Толкова ангели бяха ангажирани с тази работа! Очевидно имаше много благословии, които трябваше да бъдат изпратени на земята.

Последно спряхме в края на коридора в едно съвсем малко отделение. За моя голяма изненада там имаше само един ангел и той не вършеше почти нищо.

– Това е отделът за признателност към Бог – призна ми смутено моят водач.

– И защо няма никаква работа тук?

– Тъжно, нали? Толкова малко хора изпитват признателност към Бог, след като молбите им бъдат чути и изпълнени.

– А как могат хората да изразят своята признателност?

– Съвсем просто. Стига просто да кажат: “БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ”. Ако имате храна в хладилника си, дрехи на гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята.

Ако имате пари в банката и в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по-богати от 92% от населението на света. Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте по-щастливи от много хора, които няма да доживеят края на деня.

Ако никога не сте изпитвали ужаса на войната, самотата в затвора, агонията на мъченията или пристъпите на глад, значи сте по-добре от 700 милиона човешки същества.

Ако можете да изповядвате вярата си без страх от преследвания, затвор, мъчения и дори смърт, значи сте по-щастливиот три милиарда хора на Земята.

Ако родителите ви са още живи и не са разведени… значи сте голям късметлия.

Ако можете да вдигнете глава и да се усмихнете, значи сте много по-добре от онези, които живеят в несигурност и отчаяние.

А ако четете тази история, значи сте по-щастливи от два милиарда души по света, които изобщо не могат да четат.

“Скритият дар” – Джериес Авад

Тайната на щастието

Един търговец изпратил сина си да научи тайната на щастието при най-мъдрия човек. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга – добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. – Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? – попитал Мъдрецът. – Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?

Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят – казал Мъдрецът. – Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? – попитал Мъдрецът.

Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам – казал Мъдрецът на мъдреците. – Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

Честито Възкресение Христово

ХРИСТОС И ДЕЦАТА

/Марк 10:13-16/

Монахиня Валентина Друмева

В летния пек жаден пътник в планината се радва, когато открие изворна вода. Така измъчените от зноя на греховете човешки души търсели бистър извор, за да утолят духовната жажда. И го намерили.

Иисус Христос неуморно всеки ден, повече от три години, проповядвал. Най-често отивал в Йерусалимския храм. Там народът Го чакал и жадно поглъщал утешителните слова, които никой до тогава не бил произнасял.

Той говорил за вечния живот на душата, която не умира. Тя трябва да се пази чиста, защото за всеки грях ще се дава отговор. Това стряскало първо като гръм, но после огрявало душата като светкавица. Всеки виждал душата си изранена и идвало решителното желание да се очисти. След всяка проповед много човешки души се преобразявали.

Изморен, Той отивал високо в планината да отдъхне, но и там го намирали. Стичал се хиляден народ и с дни го слушал. А местата в Палестина са скалисти и слънцето грее жарко. Народът изнемогвал от жажда, но духовната жажда се оказала по-силна.

Много проповеди произнесъл и на брега на Генисаретското езеро. Влизал в една лодка, изтеглена по навътре, и с часове говорел. Така всички можели да го видят и чуят.

Между народа винаги имало и деца, доведени от родителите. Христос много обичал децата, защото имали чисти сърца. Прегръщал ги, милвал ги и им давал добри съвети. Някои Му поднасяли цветя, други събирали за Него горски плодове, а трети Му предлагали вода от близкия извор.

Това правели с детска хитрина, за да останат по-дълго при Него. Приятно било, когато топлият Му божествен поглед ги галел. Изпитвали радост, която никой друг не можел да им подари.

Като проповядвал, Иисус често казвал:

–         Ако не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно.

С това искал да каже, че хората трябва да очистят сърцата си от грехове и да станат невинни като малките дечица. Тогава ще влязат във вечния живот за радост.

И сега Христос най-много обича добрите деца и чува техните молитви. Радва се, когато те коленичат пред иконата и се молят не само за себе си и за своите близки, но и за всички хора, дори за тези, които им правят зло. Тогава те са негови ученици.

Да построиш дома си

Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има свободно време.

На работодателят не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влагал душа в работата си. Вършел я немарливо и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.

Когато дърводелецът приключил работата си, работодателят му подал ключ и казал:

- Заповядай, това е твоята къща … Моят подарък за теб.

Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да направи всичко толкова различно.

Така се случва и с живота! Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.

Има поговорка, че “Животът е проект на делата ни”. Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.

Изборът, който правиш днес, съгражда къщата, в която ще живееш утре.

из книгата “Скрития дар” на Джериес Авад.