Archive for March 30, 2012

Пътя на живота…

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота  – казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

– Точно това смятах да направя  – рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих се  – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

– Хубаво  – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

– Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих, – отвърнал принцът, – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

– Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

– Да – помислил принцът.  Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил тоъ тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по пътя?

– Научих, – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

– Добре – казал старият мъдрец.

– Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

– Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих, – отвърнал принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

– Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

– Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих, – отговорил принцът, – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

– Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота. Завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал….

Притча за човека с велико сърце

Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”

Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.

При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.

Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”

Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.

Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.

Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”

Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало.

Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”

Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”

Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”

Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено – ти даваш своята любов на Учителя.

За родители…Химия на настроенията, стратегии…/продължение/

Да припомним основното:

  • Неврохимията играе могъща роля при определяне на поведението
  • Адреналинът, кортизолът, допаминът и серотонинът са четирите ключови неврохимични вещества, които влияят върху поведението
  • Ако се научите да „разчитате“ знаците на неврохимичния баланс, вие ще получите възможност да промените поведението на детето си

 РОДИТЕЛСКИ СТРАТЕГИИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДОПАМИНА:

  • Занимавайте се с приятни дейности
  • Играйте интересни игри
  • Фокусирайте се  върху онова, което харесвате и обичате у детето си, а не върху нещата, които не харесвате
  • Проявявайте чувството си за хумор
  • Планирайте позитивни семейни събития, които всички ще очакват с нетърпение
  • Опитайте да усвоите заедно някакво ново умение
  • Преместете детето си в нова среда или променете дейността, с която се занимава в момента

РОДИТЕЛСКИ СТРАТЕГИИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА АДРЕНАЛИНА:

  • Всяка седмица отделяйте време за организационни въпроси
  • Определете „време за размотаване“ през седмицата, тоест време, в което нищо не е планирано и никой не бърза

Ако в момента спорите, сложете край на спора. Разрешете го по-късно, ако е възможно

РОДИТЕЛСКИ СТРАТЕГИИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА СЕРОТОНИНА:

  • Хвалете детето си
  • Проявявайте нежност
  • Създайте време за положителни емоции
  • Играйте игри и упражнения за забавление
  • Избягвайте храна и напитки с изкуствени подсладители
  • Радвайте се на живота и на семейството си
  • Обръщайте огромно внимание на положителните моменти
  • Закусвайте /повече протеини и по-малко въглехидрати, ако е възможно/

РОДИТЕЛСКИ СТРАТЕГИИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА КОРТИЗОЛА:

  • Слушайте повече и говорете по-малко /отнася се за родителите!/
  • Пуснете отпускаща музика
  • Говорете спокойно
  • Елиминирайте изцяло кофеина
  • Пийте повече ВОДА
  • Осигурете си достатъчно сън

 

 

За родители…/”Химия на настроенията” – продължение…/

Серотонин

Серотонинът е един от най-мощните антидепресанти, известен на човечеството. Докато допаминът ви причинява радостно главозамайване, серотонинът е хормон на тихата радост. При него приятното чувство е трайно и придружава спокойното, разумно вземане на решения.

Проявяват се ясни симптоми, когато имаме недостиг на серотонин /описани са в таблица по-долу/. Ниските нива на серотонин се свързват с появата на депресия.

Серотонинът може да се увеличи с физически упражнения. Докато дейностите с повтарящи се движения увеличават допамина, нивата на серотонинът се повишават от абсолютно всякакъв вид упражнения. Положителното отношение и похвалите също увеличават серотонина, както и ако предоставите на своето дете известен избор, усещане за контрол и конкретна отговорност.

Някой деца живеят под голямо напрежение, когато трябва да се вместят в чужда програма. Осигурете време през седмицата, когато у дома няма никакво напрежение. Когато човек прави нещата, които иска, с темпото, което самият той иска, нивата на серотонин се повишават. Добрият сън също допринася изключително за високите нива на серотонин.

Прекомерните количества кофеин и изкуствените подсладители, като аспартам, имат токсично действие върху серотонина.

 

      ВЪЗМОЖНИ ПРИЗНАЦИ ЗА НИСКО НИВО НА СЕРОТОНИН:
  • Не реагира на похвали
  • Трудно е да му се угоди
  • Сутрин трудно се активизира
  • Прави всичко вяло и намусено
  • Изглежда депресирано или тъжно
  • Винаги трябва да му обяснявате защо да направи нещо

/пита: „Защо трябва да…?“/.

  • Избягва да ви гледа в очите
  • Не желае да участва в дейностите на семейството

 

Чаша кафе

“Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща – далеч не идеални”.

Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: “Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите…”

Сега помислете върху това, казал професорът: “Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог… Насладете се на кафето си!”

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.

Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед..!

Умения за родители – добър слух, добро сърце и добър дух…

Децата ни са способни да променят света. Те притежават духа, енергията и хъса да направят нещо наистина различно. Те имат живеца да оцелеят. За да могат да израснат и реализират потенциала, който имат, на тях им трябват родители, които не просто оцеляват в общуването си с тях, а преуспяват.

      Родителите трябва да имат добър слух, добро сърце и добър дух

ДОБЪР СЛУХ

Под добър слух имам предвид умението на родителите да заглушават вътрешните си монолози и да слушат детето, да долавят нюансите на всичко казано, ценностите, които децата споделят, както и надеждите, мечтите и отчаянието, които прозират през думите. Това е голямо предизвикателство, защото повечето от хората познават само два начина да общуват с другите хора: да говорят и да изчакват да дойде техният ред да говорят.

„Да си отваряме ушите“ означава да се отърсим от ежедневните предразсъдъци, готовите формули и прибързаните „обобщения“ по отношение на онова, което ни се казва.

Ако умеете да прониквате зад думите и да долавяте страха и тревожността на детето, ще можете да останете спокойни и в най-бурните моменти и да опазите добрите отношения в семейството.

ДОБРО СЪРЦЕ

Добро сърце  значи да можете да гледате на околните блогосклонно, да виждате доброто в детето си и в неговите действия – тоест да можете да виждате отвъд поведението, да разбирате какво точно защитава детето с това поведение и какво всъщност се опитва да постигне с това поведение.

Невероятната енергичност на децата понякога засилва желанието на възрастните да ги контролират. Но родителите би трябвало да осъзнавата какъв огромен потенциал имат техните деца и да са подготвени да разкриват бавно и търпеливо красотата на „фигурата в камъка“, без да пилеят сили в безмислени битки. Да имаш добро сърце означава да бъдеш милостив и към самия себе си. Когато става дума за деца, никой не разполага с всички отговори, но и никой не познава вашето дете по-добре от самите вас. Всички правим грешки, изтърваме си нервите и губим общия поглед върху нещата. Но в крайна сметка важното е не дали сте идеални родители, а дали сте подготвени да направите всичко по силите ви, за да имате добра връзка с децата си, да държите на думата си и да поддържате колкото е възможно по-позитивни взаимоотношения с тях.

ДОБЪР ДУХ

Добър дух означава да си отделяте достатъчно време за отмора и „зареждане на батериите“. Да отделите време да се наспите добре, да се запознаете с това какво се случва извън дома ви и най-вече да се посмеете не само помага да запазите поглед върху нещата, но ви прави и по-добър родител.

Клариса Пинкола Естес, авторката на „Бягащата с вълци“, има една чудесна концепция, наречена „ръчно изваян живот“. Всеки човек е като грънчар – оформя, изтънява и гледжосва собствения си живот и е отговорен за запазването на собствената си уникалност.

Някой деца често имат огромно желание „да се впишат“ в групата, дори когато това заплашва собствената им индивидуалност. Когато родителят умее да цени различното, той учи детето на изкуството да  цени различното, без да се отказва от своята оригиналност, и му помага да развива най-силните си страни и дарби. Освен това родител, който съхранява и цени собствената си уникалност, е пример за това, че човек трябва да бъде верен на себе си.

Децата няма защо да се  „поправят“, понеже не са „дефектни“. Те просто трябва да бъдат научени да използват силните си страни и да се научат да общуват със света. Трябва да им се покаже как да се развиват и да преуспяват, а в тази задача никой не би могъл да е по-подходящ от родителите.

За да може „да извае“ собствения си живот, човек трябва да е малко чешит, малко революционер. В един свят, където хората бързат все повече, работят все по-дълго и се смеят все по-малко, е важно да помним, че именно връзката между нас и другите хора – и най-вече със семействата ни  –  дава смисъл на нашия живот.

Освен това си струва да припомня четирите основни въпроса:

  • Кога спря да пееш?
  • Кога спря да танцуваш?
  • Кога спря да се смееш?
  • Кога спря да слушаш и да разказваш истории?

Какво е КОКОЛОГИЯ?

Kokologi – /японски, kokoro, ум, дух, чувства + гръцки, - logia, наука за/

  1. Серия от психологически игри, създадени да разкрият емоционалните и поведенчески черти на играещите.
  2. Популярен термин за тълкуване на скритите значения на човешкото поведение и реакциите в различни ситуации.

Нейн създател е проф. Исамо Сайто, преподавател в университетите Рисшо и Уаседа, Япония. Кокологията е средство за комуникация. Психологическите игри правят процеса на себеоткриване интересен и забавен.

Осем съвета как да играете кокология:

  1. Казвайте първото нещо, което ви хрумне.
  2. Играйте с други хора, ако имате тази възможност.
  3. Не се опитвайте да предугаждате отговорите.
  4. Бъдете честни със себе си.
  5. Подгответе се.
  6. Не четете предварително ключа към психологическата игра.
  7. Следете реакциите на хората /включително вашата собствена/.
  8. Съзнанието трябва да е отворено.

 

„СИНЯТА ПТИЦА“

 Представете си, че през прозореца на стаята ви  долита синя птица. Тя попада в капана на всички вещи и предмети, без да може да излезе обратно. Нещо ви привлича в нея и  решавате да я оставите при себе си.

За най-голяма изненада, на следващия ден тя е сменила цвета си – вече е жълта! Тази необикновена птица сменя цвета си всяка нощ – на сутринта на третия ден тя е яркочервена, а на четвъртия става абсолютно черна.

Какъв цвят ще има птицата, когато се събуждате на петия ден?

Изберете един от отговорите:

  • Птицата не променя повече цвета си и си остава черна.
  • Птицата си връща своя първоначален цвят и става синя.
  • Птицата става бяла.
  • Птицата става златна.

 

Ключ към „Синята птица“

Птицата, която влиза през прозореца на стаята ви, е сякаш символ на късмета, но неочаквано тя сменя цвета си, заставяйки ви да се безпокоите за това, че щастието ще бъде кратко. Вашата реакция на тази ситуация показва как реагирате на трудностите и на неопределеността в реалния живот.

Черна птица

Онези, които са казали, че птицата остава черна, гледат на живота песимистично.

Склонни ли сте да предпоплагате, че щом веднъж ситуацията се е влошила, тя никога отново няма да се нормализира?

Може би, е необходимо да мислите в посока: ако всичко е толкова лошо, то по-лошо вече не може да бъде. Помнете, че няма дъжд, който не спира, и няма нощ, след която да не настъпи утро.

Синя птица

Онези, които са казали, че птицата е станала отново синя, са практични оптимисти.

Вие вярвате в това, че животът е смесица от хубаво и лошо и че не си струва човек да се бори с тази реалност. Приемате неприятностите спокойно и позволявате на нещата да вървят по реда си без излишно безпокойство и стрес. Този поглед върху живота ви позволява благополучно да понасяте вълните от бедствия и да не им давате да ви отнесат.

Бяла птица

Онези, които са казали, че птицата е станала бяла, под натиск се държат спокойно и решително.

Не губите време за вълнения и нерешителност, дори когато ситуацията става кризисна. Ако стане прекалено лоша, усещате, че е по-добре навреме да прекаратите това неизгодно начинание и да потърсите друг път към своята цел, отколкото да затънете в никому ненужна мъка. Този подход означава, че всичко става по естествен път и както вие искате.

Златна птица

Онези, които са казали, че птицата е станала златна, могат да бъдат описани с думата “безстрашен”.

Вие не знаете какво е натиск. За вас всяка криза е благоприятна възможност. Могат да ви сравнят с Наполеон, който е казал: “…Невъзможно – това не е френска дума”. Но бъдете внимателни, не давайте на своята безгранична увереност да ви надвие. Границата между безстрашието и безразсъдството е много фина.

Любовта и времето

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства – Щастието, Тъгата, Познанието и всички други включително Любовта. Един ден на чувствата им било съобщено, че островът им ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта. Любовта казала:

„Богатство, вземи ме със себе си.”

Но то отвърнало:

„Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб.”

Любовта решила да помоли Суетата, която минавала с красив кораб.

„Суета, моля те, помогни ми.”

„Не мога. Ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми” – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

„Тъга, позволи ми да избягам с теб!”

„Не мога, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама….”

Щастието също минало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато тя го повикала.

Внезапно се чул глас:

„Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.” – гласът бил на непознат и възрастен…

Любовта била толкова развълнувана, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

„Кой ми помогна?”
„Помогна ти Времето.” – отговорило Познанието.
„Времето?”  – почудила се Любовта – „Но защо Времето ми помогна?”
Познанието се усмихнало с дълбоката си мъдрост и казало:
„Защото само Времето е способно да разбере колко е велика Любовта.”

Ехото

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!“ За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!“

Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?“
И получило отговор „Кой си ти?“

После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!“
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!“

Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!“
И отговорът бил: „Страхливец!“

Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?“
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй.“ После извикал: „Ти си шампион!“ И гласът отговорил: „Ти си шампион!“

Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания.
Това се отнася за всичко“.

Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия!

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно, и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила …, а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост…, а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство…, а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя…, а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов…, а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага…, а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих… Но получих всичко, което ми е нужно.