Archive for April 27, 2012

ДЗЕН ОТГОВОР

Един ученик отишъл при Бокуджо. Поклонил се, докоснал краката му и попитал:

Колко ще чакам просветлението?

Бокуджо свел към него безметежния си взор и дълго го съзерцавал.

Ученикът започнал да се чувства неловко и попитал:

Защо ме гледате така втренчено и не отговаряте?

Учителят му дал дзен отговор:

Убий ме.

Ученикът не могъл да повярва, че това е отговорът на въпроса му. Смутен и объркан, той бързо си тръгнал. Много дни размишлявал над отговора на Бокуджо, но не могъл да разбере какво му е казал той. В отчаянието си се обърнал към по-възрастния ученик.

Той се засмял и казал:

 Учителят ти е казал: “Защо продължаваш да ме питаш? Остави учителя. Остави въпросите. Убий мен в себе си. Убий авторитета ми. Остави всякакво учение. Кой съм аз? Аз не те задържам. Животът е еднакво открит за всички. Защо не започнеш да го живееш? Защо продължаваш да се готвиш?”

 

Една африканска притча

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, да казва: “Това е добре!”. Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.

След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” – отговорил приятелят – “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако не бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!…” – бил отговорът

Мъдростта на един индианец

Живял в местността Маварая един много стар Шаман. От много години той искал да си отговори на един важен въпрос. Този въпрос бил: може ли Уаханатан да бъде видян. И най-накрая отишъл Старият Шаман в гората, вглъбен в мисълта да Го види. Той седнал на любимото си дърво, съсредоточил се дълбоко и попитал Уаханатан: Можеш ли, Уаханатан, да бъдеш видян във видимото? – Тогава Уаханатан му отговорил: Не Ме търси във видимото. Във видимото се намират само Моите следи. – Тогава Старият Шаман попитал: Можеш ли да бъдеш видян в невидимото? – Тогава Уаханатан отговорил: Ако невидимото е невидимо, тогава как ще Ме видиш? И ако невидимото е видимо, това не са ли пак следи? И не трябва ли да изоставиш следите и да потърсиш Същността ? – И казал Старият Шаман: Понеже не знам как да Те питам, Уаханатан, Ти отговори на Душата ми така, че да Те разбера. – И тогава Уаханатан казал: Не Ме търси нито във видимото, нито в невидимото. Потърси Ме в приятелството с Мен. Който е приятел с Мен, той има едно единствено качество. Той има красив поглед за всички неща. И чрез този поглед Аз живея в него. Така Аз не съм нито видян, нито невидян. Чрез този поглед Аз съм изживяван. Чрез този поглед ние сме приятели. Забрави за следите, защото да Ме изживяваш, значи да Ме имаш. И затова наричай Ме Уаха, което значи “Приятелят с вечно красивия поглед”. А знаеш ли що е този поглед?

Той е наречен АмахавариИзточникът на живота.

 

Близо до водата – силата на чувствата

Според тайните знания на индианските шамани елементът Вода е мекият поток на енергията, която поддържа динамиката на живота. На физическо ниво водата е горивото, което поддържа тялото ни. На нивото на психическото преживяване, чувствата, интуицията, фантазията и мечтите се противопоставят на мощната енергия на разума. Чувството всъщност е вода с по-високо ниво на трептене. От гледна точка на физиката то е енергийно поле, вибриращо с по-висока честота. Когато се срещнат елементът въздух/разум/ и елементът вода/чувство/ се получава движение.

Чувствата не могат да бъдат изразени с мисли. Те искат да бъдат допуснати и изживени. Ако се чувствате тъжни, бъдете тъжни. Не го отлагайте. Ако сте се влюбили, изразете го емоционално, покажете влечението си. Да признаваш собствените си чувства, означава да се отнасяш сериозно към себе си и да се обичаш.

Кратко упражнение: От време на време през деня правете почивка и си задавайте въпроса:

“Какво чувствам в момента?”

Почувствайте тялото си: Напрегнати ли сте? В коя част на тялото? Имате ли болки? Къде ви боли?

Изследвайте ума си: Какви мисли ви минават през главата в този момент? Какво чувствате? В какво настроение сте? Ако попаднете на отрицателни емоции, непременно трябва да се научите да ги пускате.

СТЪПКИ ПО БРЕГА…

Една
нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с
Господ. По небето се разигравали сцени от живота му. За всяка сцена
върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната
негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на
небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се
вижда само една следа. Забелязал също така, че това били най –
отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той
попитал Господ:

– Господи, ти ме рече, че щом съм решил да те следвам, ти
винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най трудните за мен моменти
в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставил,
точно когато съм имал най – голяма нужда от теб?

Господ отвърнал:

– Безценно чадо мое, аз те обичам и никога няма да те изоставя.
Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и
страданията ти, това са моментите, когато съм те носил на ръце.

Притча за кибритената клечка и свещта

Дошъл денят, в който кибритената клечка казала на свещта:

“Имам задачата да те запаля.”

“O, не”, – изплашила се свещта, – “само това не. Ако започна да горя, дните ми са преброени. Никой повече няма да може да се възхищава на красотата ми.”

Кибритената клечка попитала:

“A искаш ли цял живот да си останеш студена и твърда, без преди това да си живяла?”

“Но горенето причинява болка и изтощава силите ми.”

“Така е”, отвърнала кибритената клечка. – “Но всъщност това е тайната на нашето призвание. Призвани сме, да бъдем светлина. Малко е това, което мога да направя. Ако не те запаля, ще изгубя смисъла на живота си. Аз съм тук, за да създавам огън. Ти си свещта, ти трябва да светиш за другите и да даряваш топлина. Всичко, което отдадеш като болка и страдание и сила, се превръща в светлина. Ти няма да се загубиш, ако се изконсумираш. Други ще продължат да носят твоя огън. Само ако се откажеш, ти ще умреш.”

Тогава свещта изправила своя фитил и казала изпълнена с очакване:

“Моля те, запали ме…”

Притча за Бог и бръснаря

Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.

Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
Бръснарят казал:
– Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
– Защо? – попитал го клиентът.
– Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
– Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
– Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
– Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
– Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
– Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

Притча за Любовта и Раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
– Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
– Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра…
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
– Хайде, сега е твой ред!
– Не, – отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно…

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
– Ще дойда при тях по-късно…

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
– Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
– Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
– Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
– Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа…
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие…

Притча за великденските яйца

Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден.
На масата имало кошница с разноцветни яйца.

– Вижте колко са хубави яйцата! -рекъл той – Най- различни цветове…И хората са като яйцата.
– А защо са хубави?- попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.
– Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата.Но не всички- едни останали недосварени, други се счупили…
През това време децата започнали да се чукат с яйцата.
– Вижте ги тези малките! Те знаят една истина.
– Каква е тя?- запитал бащата – Та те са още неузрели за мъдрост!
Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка.
– Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън- червени, сини, жълти- да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.
– Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени? – възразил бащата.
През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия.
– Мъдростта е да даваш.- отвърнал той.- Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка колко от жълтъка е останало. И тъй да обичаш ближния както Исус бе казал на учениците си. Така отпечатъка от доброто ще остане в сърцето на ближния.
Тъй мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението

Таралежите

По време на ледниковата епоха много животни измрели от студ.

Таралежите като видяли това решили да се обединят в групи. По този начин щели да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали най-близките им другари, тези, чиято топлина била най-близко. Тогава решили да се отдалечат един от друг и започнали малко по малко да умират от измръзване.

Така се стигнало до взимането на решение – да приемат бодлите на другарчетата си или да изчезнат от лицето на Земята. Мъдростта надделяла и решили да останат заедно.

По този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките до тях същества, защото най-важното било топлината на близкия до тях.

По този начин са успели и да просъществуват.

Изводът от тази история

Най-добрата връзка не е тази която свързва перфектните хора, а онази при която всеки индивид се научава да живее с дефектите на другите и да признае техните качества.