Archive for May 31, 2012

Завистта най-качествената отрова

Представете си, че някъде из къщи забележите малко пламъче. Не огън, а само малко езиче, което си  играе по ръба на пердето, в крайчеца на килима съвсем близо до камината. Какво бихте направили? Как бихте реагирали?  Ще продължите ли да гледате с интерес  футболния мач, или интригуващия сериал? Ще кажете ли:,, Е, много важно, само едно малко огнено езиче! Малките огнени езичета, не ядат къщи?”

В никакъв случай!  Няма нищо, което да е толкова интересно и вълнуващо,  за да отложи незабавната ви реакция.. Ще скочите веднага и с първото, което ви попадне под ръка ще се опитате да го загасите  Ще го полеете, дори ако за това е необходимо да излеете водата от  вазата с розите!  Ще го стъпчете, без да мислите за скъпите си пантофи! Ще го покриете веднага, дори  това да е  с новото ви яке! Ще направите всичко възможно, веднага и незабавно да изгасите  огъня. В никакъв случай и за нищо на света няма да позволите  из къщата ви безогледно да се разхождат своенравни малки пламъчета… Защо?

Защото  знаете колко бързо расте огънят. Невинното езиче ако се остави без надзор скоро ще се превърне в голям огън, който изяжда всичко. Всичко! Всичко, което може да се яде. Затова вие си знаете урока. За да  се опази дома, човек не трябва да си играе с огъня, дори и с малките  на пръв поглед невинни пламъчета.

За да си опази сърцето, човек  трябва да прави абсолютно същото. Защото в сърцето също има гладни пламъчета. Оставени без надзор, те ще погълнат всичко. Ще изгорят и ще превърнат в купчина пепел  и сърце и душа. Как се казват тези пламъчета? Това са огнените пламъчета на завистта.

Какво означава тази дума. Да погледнем в тълковния речник:

    ,, Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи.

Ето  ги смъртоносните съставки на завистта- досада и злоба. Досада от какво? Злоба от какво? От нечии успехи, благополучие или положителни успехи.

Реалността на живота е такава. По някога има неуспехи при едни, а при други се извършват значими и видни постижения. Именно тогава  в човешката душа се появява онова отрицателно чувство, което разяжда и опустошава всичко– завистта. Тя  обгръща със смъртоносните си пипала  на зловещ октопод всяка клетка и създава хаос у хората, които са я допуснали в себе си. Руши хармонията, спокойствието и уюта. Завистта руши дългогодишни връзки, приятелства. Заради нея са се водили войни. Всеки от нас я е изпитвал.

.    Дори успехите на наши близки понякога ни карат да усетим в себе си надигаща се буря от отрицателни чувства. Нещо се пробужда и разрушава душевния ни мир, кара ни да се изпълваме с гняв. Завистта – дума, която говори за разрушената човешка ценност, за бедната душа, която не може да побере в себе си чуждата радост и да я направи своя. .За нея няма почивен ден.

Какви са последиците от завистта?

Първо.

На първо място в списъка е самотата. Най-мъдрият  човек живял някога на нашата планета, Соломон е записал:

                        ,, Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?”

                                                / Притчи 27:4 /

        Изпълнен постоянно от лоша ревност той не е способен да съчувства на човешката радост.Завистта дълбае душата му и я опустошава.Тя не му дава покой.А може ли човек,обладан от озлобление да бъде щастлив? Завистта е белег на самовлюбеност.Завистникът мисли само за себе си и за собствените си облаги.Другите за него са въображаеми съперници и врагове.Но може ли тогава завистникът да има приятели?Може ли той да живее нормално и спокойно? Разяждан от своята незадоволеност и лоши чувства завистникът наистина вехне. Завистникът е нещастен за себе си и вреден за другите . Той сам се изолира от преминаващия край него живот. Когато човек бъде завладян от нея, той се самозабравя. Започва да иска още, и още. Но нищо не му е достатъчно.

В едно гробище някъде в Англия има надгробна плоча с надпис:,, Тя умря от копнеж да има още и още.” Точно до него има друг гроб, чийто надпис гласи: ,, Той умря от стремеж да й го даде.”

  Второ.

    Друго последствие е изтощението. Соломон е разбрал  и това:

,,  Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост                                                                    / Притчи 14:30 /

         Завистта е болест. Тя обсебва и човек трудно може да се излекува от нея. Все още не е измислено лекарство, и надали ще бъде.  Това е една  болест, която те прави старец, грохнал и изтощен независимо от годините ти.

Трето.

              Най-страшната последица е агресията. Евреите са използвали доста описателна дума за агресия и ревност- qua-nah.  Тя означава буквално: ,, да бъда силно червен.” Виждали ли сте такава завист?  Срещали ли сте червенолика ревност и завист? Знаете ли как изглежда аленото чело и изпъкналите вени? И случвало ли се е –нека сме честни сега-да се появяват и на  вашето лице?

Колко   побоища, кръвопролития и убийства  са нейно дело?  И най-грозното- разпятието на Исус  е отново в нейния регистър.  И не от кой да е , а от духовните водачи на еврейския народ. Завидяха на популярността Му,  за сметка на тяхната, която непрекъснато намаляваше. И от завист го предадоха на смърт…

Спомняте ли  за малките огнени пламъчета, с които започнахме нашите размишления за завистта? Пазете се от тях… Ако установите, че  са  се запалили в душата ви, бързо ги гасете…докато не са погълнали и опустошили всичко.  С какво да ги угасим… Има само едно ефикасно средство- любов. Знаейки за това ап. Павел ще напише : ,, Любовта никога  не завижда… “

Да, истинската любов никога не завижда, а напротив… Тя дава и се радва на успехите и постиженията на другите.  Ако ти липсва, потърси я  от Небето. То дава щедро…..все още.!

От Блогът на Илия…

Мамо

Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
– Господи, аз съм толкова малко и беззащитно.Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
– Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
– Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
– И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко…
Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:
– Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
– И за това съм помислил, детето ми… – отвърнал Бог. – Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това…
В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:
– Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
– Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел… Мамо!

Някой ще ви подари сърцето си…

    В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи.
Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разстройвали. След време мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.
Един ден родителите дошли при него:
-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят. Подаръците са прекрасни, но с тях е невъзможно да се играе.
Старецът се усмихнал:
-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните дарове

Самотното момиченце…

Босо и мръсно, малкото момиченце стоеше в парка и наблюдаваше хората да минават. Тя никога не се опита да ги заговори, тя никога не каза дума. Много хора преминаха, но нито един не погледна към нея, никой не спря, включително и аз.

На следващия ден аз реших да се върна в парка, любопитен дали малката девойка ще бъде още там. И точно на същото място, на което тя беше вчера, тя седеше на високо, с най-печалния поглед в очите й. Но днес аз не можех да я отмина просто така, заинтересован само от моите неща. И така се озовах вървящ към малката девойка. Защото както всички ние знаем, парк, пълен със странни хора, не е място за малки деца да играят сами. И като се отправих към нея, аз успях да видя, че гърба на момичето беше деформиран. Разбрах каква беше причината хората просто да отминават и да не правят никакво усилие да покажат, че ги е грижа. Като се приближих, малката девойка леко понижи погледа си, за да избегне моят вторачен поглед. Аз можех да видя формата на нейния гръб по-добре. И той беше гротесково оформен в гърбава форма. Усмихнах се, за да й кажа, че всичко е наред, че бях там, за да помогна, за да разговаряме. Седнах до нея и започнах с едно простосърдечно “здравей”. Малката девойка беше потресена и заекващо каза тихо “здравейте” след дълго взиране в очите ми. Аз се усмихнах и тя срамежливо отвърна с усмивка. Ние говорихме докато стана тъмно и паркът беше напълно празен. Всеки си беше отишъл и ние бяхме сами. Попитах девойчето защо е толкова тъжно. Малкото момиченце погледна към мен и каза: “Защото съм различна”. Аз веднага й казах: “Това си ти!” и се усмихнах. Тя стана дори по-тъжна и каза: “Знам”.
“Малко девойче” – казах аз, “ти ми напомняш на ангелче, сладко и невинно”. Тя погледна към мен и се усмихна бавно, изправи се и каза: “Наистина ли?”
“Да, миличка, ти си като малък ангел-хранител, изпратен да наблюдава всички тези преминаващи хора”. Тя кимна – “да” и се усмихна, след което, тя разпери крилата си и каза: “Аз съм. Аз съм твоят ангел-хранител”, с блясък в очите й. Аз онемях, сигурно ми се привиждаха разни неща. Тя каза: “И когато ти започна да мислиш за някой друг, освен за себе си, моята работа тук беше свършена”. Аз се изправих веднага и казах: “Чакай, защо тогава никой не спря да помогне на един ангел?” Тя погледна към мен и се усмихна: “Ти си единственият човек, който може да ме види”, и така тя изчезна.
Когато си мислите, че вие сте всичко, което имате, помнете, вашият ангел винаги ви наблюдава.

Смелостта да опиташ

Веднъж царят решил да подложи на изпитание всички свои придворни, за да разбере кой от тях е способен да заеме важен държавен пост. Тълпа силни и мъдри мъже го наобиколила.
— О, вие, мои поданици, — обърнал се към тях царят.

— Аз имам за вас много трудна задача и бих искал да зная кой ще я реши. Той повел присъстващите към врата с огромен катинар. Толкова голям катинар още никой не бил виждал дотогава.
— Това е най-големият и тежък катинар в моето царство. Кой от вас ще успее да го отвори? — попитал царят…
Някои от придворните само гледали и клатили отрицателно с глава. Други, които се смятали за мъдри, започнали да разглеждат катинара. Скоро обаче признали, че няма да могат да го отворят.
Щом мъдрите не успели, на другите придворни не им оставало нищо друго освен и те да признаят, че задачата е прекалено трудна и е непосилна за тях.
Само един везир не казал нищо. Приближил се до катинара. Започнал внимателно да го разглежда и опипва. След това се опитал по различни начини да го помръдне. Най-накрая рязко го дръпнал. О, чудо, катинарът се отворил! Той просто не бил защракнат докрай.
Човек трябвало само да се опита да разбере каква е работата и да действа смело.
Тогава царят обявил:
— Ти ще получиш мястото, защото разчиташ не само на онова, което виждаш и чуваш, но и на собствените си сили и не се страхуваш да опиташ.