Archive for October 27, 2012

Как огледалните неврони ни позволяват да общуваме с другите

Преди 18 години в лаборатория в университета в Парма, Италия неврологът Джакомо Ризолати и неговите дипломанти записват електрическата активност на мозъчните неврони на една маймуна макак. Провеждат типично за невропсихологията изследване: тънки като игла електроди се вкарват в главата на маймуната през малък отвор в черепа; крайчетата на  електродите се позиционират върху неврони в предния дял на мозъчната кора (premotor cortex). До тогава се е считало че този дял на мозъка е свързан с планирането и инициирането на движенията, и точно както Ризолати очаквал, когато маймуната посегнела с ръка за да  вземе предмет, електродите отчитали активност на тези premotor неврони. Малко след като отчели резултата,  Ризолати и студентите му отишли на обяд, но забравили да изключат оборудването по маймуната.

Благодарение на случайността, това което се случило след обяд може да се окачестви като изключително ценно откритие. Един от студентите си купил фунийка сладолед за десерт и си го изял пред очите на окабелената маймунка. За негово най- голямо учудване, електродите започнали да отчитат пик в клетъчната активност на предния дял на мозъчната кора (premotor cortex), въпреки че маймуната стояла неподвижно.

След като буквално се натъпкали с още храна пред очите на маймуната, учените установили, че някои от невроните чиято активност записвали при движение на маймуната – например когато посягала да сложи храна в устата си – се активират и когато маймуната наблюдава някой извършващ същото движение. С други думи, невроните сякаш огледално отразявали наблюдаваното движение: когато маймуната наблюдава извършващия движение, мозъкът и симулира невро-активност аналогична на активността когато маймуната сама извършва движението. Така се поражда хипотезата, че тези “огледални неврони”, както Ризолати ги нарича впоследствие,  съставляват мозъчната система отговаряща за възможността ни да разбираме действията на другите. Ние познаваме света тъй като сме във взаимодействие с него и единствено посредством отразяване на това взаимодействие в главите си, сме в състояние да разберем поведението на другите.

През 1992, почти година след случая със сладоледената фунийка, Ризолати публикува кратък доклад във второстепенно списание за неврологична наука, в който описва откритието си “огледални неврони”. Публикацията е пренебрегната.  Пет години по-късно, той публикува по изчерпателен доклад по темата в списание Brain. Последва порой от проучвания посветени  на огледалните неврони и техните свойства – над 300 разбработки през последните 10 години. Както самия Ризолати казва в интервю пред The New York Times – “Отне ни няколко години за да повярваме на очите си”.

След излизането на доклада на Ризолати през 1996 г, изледванията направени върху примати и хора затвърждават схващането че огледалните неврони ни помагат да разберем поведението на останалите. Проучване върху примат например показва, че огледалните неврони се активират само от звука от някакво действие, като например късане на хартия, друго изследване пък разкрива че само по себе си мисловното представяне на някакво действие  е достатъчно да активира огледалните неврони. Това са важни резултати, свидетелстващи, че огледалните неврони реагират на целта на действието, а не само при наблюдаването му.

Изучаването на функционирането на мозъка при хора с аутизъм (липса на възможност да разбират поведението което наблюдават) показва че аутистите имат по-слаба активност в областта на предния дял на мозъка (premotor regions) в сравнение с нормалните индивиди. В друго по-скорощно изследване, целящо да подчертае ролята на огледалните неврони за способността ни да разбираме поведението на останалите, пациенти страдащи от апраксия, чиито мозъчна кора е увредена в областта на огледалните неврони показват неспособност да разграничат дали е показан правилно някакъв жест с ръка (например движението на ръката и палеца при сигнал за автостоп).

В доклад на Виторио Каджиано и колегите му от университета Тубинген, Германия в съавторство с Ризолати, е направено предположение че огледалните неврони може би определят възможноста ни да отговаряме адекватно на поведението което наблюдаваме у другите. Доклада представя как посредством експерименти, аналогични на първоначалните с макака, се наблюдава, че някои огледални неврони на маймуната се активират когато види провеждащия опита да взема близко стоящ предмет, а други неврони се активират когато предметът е извън обхват. В зависимост от това на какво разстояние от себе си маймуната наблюдава и се случва действието, огледалните неврони се активират по различен начин.

Авторите на доклада повторили експеримента, но с едно важно изменение: поставили пред маймуната плътна преграда с височина до врата и, заставяйки по този начин животното да направи още едно движение като се пресяга през стена за да вземе предмета. При този експеримент, огледалните неврони които преди реагирали на самото наблюдение на действието в обхвата на животното, не отчитали активност. А огледалните неврони които реагирали на наблюдението на действието извън обхвата на животното, независимо от това къде провеждащия опита вземал предмета, отчели изключително висока активност. Огледалните неврони освен че идентифицирали разстоянието на което се провежда действието, идентифицирали и дали животното трябва да направи междинно движение.

Може да се разсъждава относно поведението на огледалните неврони при непосредствени действия и такива с междинно/свързващо действие. Авторите на доклада, обаче, правят впечатляващото предположение че тази система може би подпомага избора на нашето собствено поведение. След като огледалните неврони ни помагат да разберем защо баскетболиста скача за да направи кош симулирайки невро-активност все едно ние скачаме, то може би ако наоколо не се играе баскетбол, невроните могат да отразят поведение което да ни даде възмоност да намерим топка – искайки или улавяйки пас. Подобни невро-симулации може би ще ни помогнат бързо да решим как да отговорим на променящите се обстоятелства.

Установяването на това дали такива огледални неврони съществуват у хората ще изисква задълбочени проучвания и използване на  индиректни методи като функционално изображение на мозъка. Въпреки това, благодарение на горното откритие можем да предполагаме как огледалните неврони влияят и подпомагат определянето на нашето поведение посреством  възприемането на поведението на останалите – важна стъпка, която ще подпомогне да разберем невро процесите подтикнали студента на Ризолати да изяде фунийката със сладолед в оня съдбоносен ден в Италия преди 18 години.

 Как мозъкът засича импулси от други хора

Хората, които умеят да тълкуват езика на лицевите гримаси имат система “огледален неврон” в тялото си, казват учени. Откритието хвърли светлина върху идеята, че тези клетки са ключови когато решаваме да разберем какво чувстват околните.

Огледалните неврони са мозъчни клетки и се активизират когато правиш нещо или когато гледаш как някой друг прави същото нещо. Това следва от факта, че те ни позволяват да имитираме чувство или състояние. Те са причината да чувстваме състрадание или както се казва, да влизаме в положението на някого, да предусещаме намерения и различни психични състояния. Хора с аутизъм, например, имат занижена активност на огледалните неврони, което обяснява трудността, с която те комуникират със заобикалящия ги свят.

Петер Ентикот от Monash University в Мелбърн, Астралия и неговите колеги са открили доказателство за тази теория. Те накарали 20 здрави възрастни да разгледат групи от изображения на половинки лица. Те трябвало да определят дали дадени две половинки са част от едно и също лице. В други случаи, те трябвало да познаят дали двете половинки изразявали едно и също чувство.

Отделно, доброволците гледали видеоклипове на движещ се палец, ръка стискаща химикалка, и ръка пишеща с химикалка. През това време мозъчната им активност, частта където се намират огледалните неврони, е внимателно записана.

Емоционална връзка

Сега групата от учени могат да измерят потенциала на двигателните функции на палеца. Например изчилява се до каква степен гледката от мърдащ се палец би те накарал да си мръднеш своя. Това е тясно свързано с въпросните “огледалните” неврони.

Групата на Ентикот открили, че доброволците, които били по-добри в расконспирирането на човешки чувства имат значително по-висок брой на специалните неврони. Повечето от тези хора са реагирали на филмчето с мърдащия се палец. Естествено, не е открита директна връзка между умението да четеш мисли и количеството неврони. Освен това, тези клетки отговарят за мимикрията.

“Изследването показва безпорно зависимостта между конкретни емоции с определени двигателни функции на тялото”, каза Линдси Оберман, което работи в болницата Beth Israel Deaconess, Бостън, Масачузец.

Из: http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=mirroring-behavior&sc=CAT_MB_20090609

Мощта на човешкия мозък

Тежи около килограм и половина и в голяма степен се състои от вода. Това е нашият мозък.  Но нещата, които можем да правим с него, са зашеметяващи.
Първо малко факти:  Всеки от нас разполага с 1 милиард неврони, които имат към 1 квадрилион (тук след единицата поставете 24 нули) синапси, всеки от които може да провежда по 10 импулса в секунда. Дори най-мощните суперкомпютри изглеждат нищожни и незначителни пред тази биологична машина.
Най-бързият компютър на Земята може да произведе 1,75 петафлопа (броя операции, които компютърът извършва за секунда), изразходвайки 7 мегавата енергия. За по-ясно, това е енергията, която консумират средно 6300 домакинства. Мощта на човешкия мозък се изчислява на 100 петафлопа, изискващи само 20 вата енергия.

Супер хората
А ето и малко примери какво става ако впрегнем силата на тази супермашина в действие:
През 2005 година китаецът Чао Лу рецитира 67 890 цифри от безкрайното число пи без нито една грешка. Това му коства 24 часа и 4 минути, което означава по 1,2 секунди на цифра без прекъсване. По това време Чао е 24-годишен студент. Удивителната му памет му носи рекорд в Книгата на Гинес, а самият той твърди, че помни повече от 100 000 от последователните цифри.
Още един пример за удивителна памет е Рамон Кампайо, който държи рекорда за най-скоростно запомняне на цифрови редици. Кампайо е доказал, че може да наизусти 46 бинарни числа за една секунда. Това, за незапознатите, изглежда по този начин: 1010111010001011101100001101010101010101111001
Даниел Тамет е синестезик – той може да вижда числата като цветове и форми и да прави огромни калкулации без съзнателно усилие. Това включва квадратни корени на стотици десетични степени и рецитиране на 22 514 цифри от пи за 5 часа. Същият младеж (днес на 32 години) владее 10 езика, усвоява перфектно исландски само за една седмица и е световноизвестен писател.
И още примери: Орландо Серел претърпява инцидент на 10 – удрят го с бейзболна топка в главата. След този момент е в състояние да разкаже в най-големи подробности всеки един ден и всеки един момент от него през целия си живот, кой ден от седмицата е бил, какво е било времето и т.н.
Дерек Павачинини: Роден около 700 грама, сляп и аутист, Дерек не може да различи дясно от ляво или да брои до десет, но може да изсвири всяка песен във всеки възможен стил, след като я чуе. Може да определи и отдели 10 ноти, когато са изсвирени едновременно.
Ким Пийк: Той е прототип на героя в знаменития филм „Рейнман”. Пийк, вече покойник, е можел да даде точни като по карта инструкции за движение за всеки голям град в САЩ и пътищата помежду им. Също така умее да чете две книги едновременно, всяка с по едно око, като по този начин е прочел 12 000 книги и си спомня адекватно 98% от съдържанието им.
Това са само малка част от примерите за удивителните способности на човешкия мозък и безграничните му способности.
Източник: sciencebasedlife

Интересни факти за мозъка

Мозъкът е като мускул и колкото повече се тренира, толкова повече се развива. Мозъкът на човек на средна възраст тежи 1424 грама. С напредване на възрастта той намалява до 1395 грама. Най-тежкият женски мозък е 1565 грама, а най-тежкият мъжки – 2049 грама.

Мозъкът еволюира – през 1860 год. средният мъжки мозък е тежал 1372 гр. Най-малкият женски мозък принадлежи на жена – 1096 грама. Това все пак е доста повече от теглото на мозъка на динозаврите – само 70 грама.

Най-бурно мозъкът се развива от 2- до 11-годишна възраст. Колкото повече учим, толкова по-добре. Образователната активност кара мозъка да произвежда допълнителни клетки, които компенсират умиращите. Занимаването с непознати науки е добър начин за развиване на мозъка. Предаването на сигналите от нервната система към мозъка достига със скорост 288 км/ч, а при възрастните се снижава с 15%.

Най-големия донор на мозък в света е Монашеския орден в Манкато, Минесота (САЩ). Най-високият коефициент на интелигентност има Мерелин Мич, която на десет години е притежавала IQ, което се е равнявало на това на 23-годишна жена. Най-високо средно национално IQ в света имат японците-111. Крейтън Карвело има най-добрата свръхфотографическа памет – той може с един поглед да запомни картите в 6 колони по 52 (312бр).

В нашия живот ние използваме не повече от 5-7% от възможноста на нашия мозък. Доказано е, че всички човешки същества притежават мозък, но при някои той почти не се използва.
Източник:actualno.com

ДУМИТЕ СА КАТО ПЕРА, РАЗПИЛЕНИ ОТ ВЯТЪРА

Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала неучтиво и грубо с нея. Тя веднага съжалила за постъпката си, но било прекалено късно. Приятелката й не желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена, усилията й били напразни.

В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния и мъдър мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.

Той й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: „На какво си готова, за да изкупиш вината си?” Отговорът бил: „На всичко”.

Като чул горестните й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.

— Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна — казал той. — Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.

Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.

На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.

— Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.

— Сега — казал й старецът — се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.

Жената била потресена от чутото.

— Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза, че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
— Права си — казал старецът. — Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.

 

Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате.
 

Из  „Скритият дар“,  Джериес Авад

Специално меню за паметта

Все по-често използваме, а и чуваме от околните, фразата: „На езика ми е и не мога да се сетя…”. Отдавна е доказано, че тези пукнатини в паметта ни се дължат до голяма степен на напрегнатия живот, който водим. Но за нормалното функциониране на клетките на главния мозък не е достатъчен нормален и спокоен ежедневен ритъм, а са необходими и някои съвсем конкретни вещества – холин, желязо и витамини от групата В, особено В3. Къде ще ги открием в най-голямо количество?

Черен хайвер

Той е източник на холин. Попадайки в мозъка, това вещество се преобразува в ацетилхолин, невромедиатор, предаващ информация от клетка към клетка. Освен това в черния хайвер се съдържат почти всички известни микроелементи – калций, калий, магнезий, натрий, желязо, манган. Скъпият хранителен продукт е богат и на витамини – А, В, D и С. Дори да можете да си позволите обаче да хапвате черен хайвер всеки ден, не бива да правите това, защото в него има доста пурини – източници на пикочна киселина и виновници за образуване на камъни в бъбреците. Пурините провокират и подаграта.

Кокоши яйца

Те също съдържат много холин, както и лецитин, помагащ за извеждането от организма на лошия холестерол. Яйцата са богати още на витамини (А, В, D, Е) и микроелементи (фосфор, калций, магнезий, калий, натрий, сяра). Освен това едно прясно яйце на ден удовлетворява на 100% денонощната потребност на организма от витамин В12. Според последни научни изследвания дефицитът на този витамин може да доведе до депресия и загиване на нервни клетки.

Печурки

Те са богати на цинк, барий, магнезий, молибден, олово, йод и витамините А и В3, участващи в образуването на допамин. Именно от неговото количество зависи нашата способност да запаметяваме, да се обучаваме и да концентрираме вниманието си. Освен това доказано е, че печурките потискат развитието на раковите образувания и съдържат вещества, разрушаващи холестериновите плаки.

Зелени ябълки

Те са склад на желязо, необходимо за насищането на мозъка с кислород. В ябълките има и много витамини (С, В1, В2, В3, В6, В9, Р, Е), глюкоза, целулоза, пектинови и дъбилни вещества, минерални соли, фитонциди и ефирни масла. Плодовете са полезни не само за добрата памет, а и при артрит, подагра, малокръвие, сърдечно-съдови заболявания, хипертония, атеросклероза, заболявания на черния дроб, бъбреците и пикочния мехур.

Грозде

То съдържа всички витамини от групата В, които са необходими за доброто функциониране на клетките не само на мозъка, но и на целия организъм. Витамините от тази група са изключително важни за хората, които водят активен начин на живот, защото участват в тъканното дишане и получаването на енергия, стимулираща умствената дейност. Гроздето е богато още на фолиева киселина, витамините К и Р, активизира кръвообразуването, затова специалистите го препоръчват при малокръвие.

Ягоди и боровинки

Те помагат за изработването на допамин. А в ягодите се съдържа и веществото физетин, което подобрява функциите на мозъка и предпазва клетките от дегенерация. Учените възнамеряват да използват това вещество при разработване на лекарство срещу болестта на Алцхаймер. Тези плодове ни защитават и от сърдечно-съдови проблеми, язва и болести на пикочния мехур.

Тиквени семки

Съдържат витамин В3 и желязо. Те са необходими при дефицит на фосфор, магнезий, манган, желязо, цинк, селен. Тиквените семки доказано подобряват паметта. Те са полезни особено за силния пол, защото народната медицина отдавна ги препоръчва за профилактика на простатит.

Източник: MEDICINE.BG

 

МЕТОДЪТ БИОФИДБЕК – ИМАМ ВРЪЗКА С ГЛАВНИЯ МОЗЪК

д-р Стоян ВЕЗЕНКОВ, невробиолог

Трябва ли ни въобще да мислим положително и ако твърдо „да“ – защо? 
Извлякохме поуки от разговорите ни с невротерапевта и от неговите разговори с опоненти на метода ЕЕГ биофидбек, или по-известен у нас като невротренинг.

Отговорът на въпроса, как влияе върху нас положителното мислене, много би ни помогнал да си обясним какво точно представлява ЕЕГ биофидбек, иначе наричан в България невротренинг. Всеки от нас е чeл за положителното мислене и удивителното му влияние върху човешкия живот. Всеки е чувал, че богатите хора си имат лични психотерапевти. Всеки иска да е щастлив. Всеки има право на спокоен и пълноценен живот. Често обаче горните изречения звучат само като декларации.

 

Сто „защо“

Защото въпросите „Какво да направим, за да почувстваме, че животът ни е пълноценен и спокоен?“, „Как да накараме хората около нас да са усмихнати?“, „Можем ли да контролираме емоциите си и реалността, в която живеем?“, „Как да работим успешно, получавайки признание и необходимо за живота ни възнаграждение?“ си остават без отговор.

Има и още важни въпроси. Каква е причината да се караме постоянно с хората около нас? Защо ни липсва чувството на пълноценност? Защо понякога сме готови да се разплачем истерично по незначителен повод? Защо ревнуваме толкова отчаяно? Защо ни завладява чувство на безсилие и – аха! – да изпаднем в депресия? Защо понякога се чувстваме размазани, отчаяни и излъгани и толкова силно преживяваме това? Защо не можем да проведем един спокоен разговор с интимния си партньор, с детето си, с родителите си, с приятелите си…

Причините са и в нас, и извън нас

А още по-точно казано, те са в нас, но ние нямаме съзнателно влияние върху тях. Защо ли? Защото това е ресурс, недостъпен в определен момент.

Всичко, което се случва извън и в нас (чувството на спокойствие и пълноценност, отношенията ни с другите хора, усещането за щастие или умора, това, дали се усмихваме, или не), и начинът, по който го възприемаме (виждаме, чуваме, реагираме на него и го анализираме), зависят от това, как сме „живели“ досега. Човек се ражда „обременен“ единствено от генетичната си информация и с пълен набор от неврони. И от деня на раждането му невроните в неговата глава започват процес на свързване помежду си с цел да изградят мрежа, която за жалост невинаги е идеална. Като пътнотранспортната мрежа в един град – като цяло транспортът обхваща целия град, но все пак остават места, до които придвижването е трудно (трябва да се придвижваме до тях чрез прекачвания на няколко транспортни средства) или дори невъзможно.

  Мозъкът е и трансформатор, и предавател

на онова, което виждаме, чуваме и усещаме. Той може да реагира правилно, когато мрежата между невроните в него е добре изградена.

Между всеки два свързани неврона има записана конкретна информация, която е различна в зависимост от мястото, на което се намират невроните. Например информацията, записана в зоната под челото, е свързана с емоциите (дали нещо е добро или лошо, дали е красиво или не, какво обичаме, какво мразим, какво е морално, агресивно и прочие). В областта над ушите например се записват информации, свързани с различаването на думи (какво значат или как да ги изговаряме). Малко по-назад се записва информацията за чуждите думи и „шифър“, как да ги използваме. Така е и със „записите“ на спомените от живота ни (какви книги сме чели, дати и информации, научени в училище, и прочие).

В мозъка също така са записани препоръки и насоки за „управление“ на сърцето, храносмилателната система или дишането или въобще за контрол върху цялото ни тяло.

Трудно е с няколко думи да се разкаже за мозъка, тъй като той крие тайни дори и за учените. Но едно е сигурно – мисленето е нещо като електрически процес

Припомняне на определена ситуация или преживяването на някаква емоция протича в мозъка като ток, измерван от неврофизиолози в микроволтове (като тока в нашите жилища, който пък се мери във волтове).

За нашето съзнателно съществуване най-голямото значение има начинът на изграждане и поддържане на невронните електрически мрежи в мозъка. Във всеки момент на денонощието са активни 7 различни честотни мрежи. Всяка от тях трябва да работи на различно напрежение за разлика от тока вкъщи, където имаме само една-единствена електрическа мрежа, която работи на 220 V. Можем да си представим какво ще се случи у дома, ако напрежението е по-ниско или по-високо – уредите ще спрат да работят или просто ще гръмнат.

Така е и с човешката мозъчна „електрическа“ система. За жалост няма човек с идеално изградена електрическа невронна мрежа.

Например ако в шестата електромрежа (тя работи обикновено на честота в обхвата 20–34 Hz) вместо ток с напрежение 6–7 mV тече ток с напрежение 12–17 mV, това може да стане причина за „гръмване на бушоните“. Или иначе казано, това е признак за стрес или депресия. На липсата на правилното напрежение в конкретната електрическа мрежа в мозъка се дължат също така чувството ни за малоценност, усещането, че сме нещастни, изпитването на липса на любов и признание и т. н. Защото липсата на правилно напрежение в конкретната електрическа мрежа в мозъка е онзи ресурс, върху който не можем да влияем, но който определено влияе върху това, как се чувстваме ние – добре или зле, здрави или щастливи.

И така, стигнахме до въпроса

за какво ни е притрябвало да мислим положително 

Положителното мислене (но не еуфоричното и маниакалното) ни въвежда в състояние на обективно приемане на света. То дава възможност на мозъка ни да работи с пълна сила, с целия си потенциал, тоест пълноценно. Двете мозъчни полукълба работят синхронно, съзнанието ни приема информация, за да я обработва по време на съня. Тогава микроволтовете в невронните ни електромрежи са в норма и респективно мозъчният ни процес също е в норма.

Когато човек реши да се остави в ръцете на невротерапевта

на главата му се закрепват два електрода. Сигналът от тях се обработва от специализиран софтуер и невротерапевтът вижда какво е напрежението на електромрежите. Специалистът установява къде то е по-високо и къде – по-ниско. Информацията (напрежението) се предава само в една посока – от човека към софтуера. Трениращият мозъка си (иначе казано, пациентът) наблюдава същата информация, която е достъпна и за невротерапевта, но под формата на игра на монитора пред себе си. Така той получава обратна връзка в какво реално състояние е. Например в играта „Кола“ трениращият вижда какво става с втората му електромрежа. Ако е мотивиран, ако му е интересно, ако е буден и мозъкът му работи бързо, човекът ще кара колата в дясната лента. Тогава микроволтовете му са в норма. Загуби ли концентрация, загуби ли интерес – колата се отклонява в лявата лента, а микроволтовете се покачват. В играта има още две условия, чието изпълнение сочи, че всичко е наред – на монитора да няма мъгла и човекът да кара колата бързо. Ако трениращият почувства напрежение, стрес или раздразнение, мъглата на монитора става плътна. При липса на напрежение човекът вижда на монитора си чудесен планински пейзаж. Когато успее да задържи вниманието си, колата започва да се движи бързо напред. Тази или друга игра са просто онагледяване на това, какво се случва на ниво биохимични реакции и проводимост в мозъка ни. С други думи, какво е напрежението в седемте ни електрически невронни мрежи.

След минимум 15 тренировки (всеки сеанс трае по около 60 мин) човек се научава да регулира сам микроволтовете на различните мозъчни мрежи. Резултатът е траен, тъй като се задейства условен рефлекс. Продължителното стимулиране за волево поддържане на определено електрическо напрежение в съответната ни електромрежа води до установяването на постоянно такова в нея.

За кого е предназначен невротренингът?

За абсолютно здрави хора

Преди всичко за онези, които изпитват необходимост постоянно да се усъвършенстват – мениджъри, шефове на големи компании, лекари, спортисти, юристи, шофьори и други. Въобще хора, живеещи в голямо напрежение, на които им се налага да взимат бързи и точни решения, да са в пълна готовност и концентрация по всяко време. И също така за хора, които искат да намалят напрежението си, да контролират емоциите си, да живеят по-здравословно и пълноценно.

С помощта на невротерапията се подобрява значително имунитетът ни, започваме да контролираме по-добре емоциите си, да постигаме по-добри резултати в професионалния и личния си живот, а също така и в спорта. След 15 сеанса ЕЕГ биофидбек човек наистина се чувства по-весел и по-щастлив. Този метод е нещо като фитнес за мозъка! Като модерен масаж на… мозъка! Както тялото се чувства по-добре, ако спортуваме редовно, така и мозъкът ни би се чувствал по-добре, ако го „раздвижваме“ с помощта на ЕЕГ биофидбек.

За деца

Невротренингът може да се прилага и на деца над 3-годишна възраст. В кабинетите по ЕЕГ биофидбек могат да се срещнат деца с училищни проблеми (невъзможност за концентрация, хиперактивност, липса на мотивация за учене и други подобни). В тези случаи невротренингът помага на децата да усъвършенстват уменията си за концентрация, да са по-спокойни и тушира агресията им. По света този метод се прилага често и при деца с говорни проблеми, тикове, а даже и при аутисти. Предлага се и като помощна терапия при работата с деца с епилепсия, детска церебрална парализа, епилепсии и други.

За болни

Невротренингът дава добри резултати като помощна терапия и при работа с хора в депресии, с различни фобии и паники. Освен това повлиява добре булимия и анорексия и зависимости като алкохолизъм и наркомания. Прилага се като спомагателен метод при рехабилитация след инсулти или мозъчни травми.

Открития в изследването на мозъка…

Ето няколко важни съвета, базирани на открития в изследването на мозъка, които могат да помогнат да подобрим нашия живот, както и да помагат на други в нашата сфера на влияние.

Използвайте визуализация, за да научите нови умения

Когато ние повтаряме едно умение, като се опитваме да го овладеем, ние тренираме действията с които то се реализира. Същото се случва и физически в мозъка, дали ние извършваме реални действия, или просто визуализираме това действиа то Вашият мозък не може да открие разликата между действието, което се извършва реално и това, което се визуализира.

В едно проучване на Харвардския университет, на две групи доброволци е дадено непознато парче музика за пиано. Едната група е получила музиката и пиано, за да практикува. Другата група е инструктирана да научи музиката и да си представи, че свири. Когато мозъчната им дейност е била разгледана, и двете групи са показали еднакви показания.

Алберт Айнщайн казва “Въображението е по-важно от знанието”

“Постигнете целите си, като държите устата си затворена”

Тази идея е популяризирана от Дерек Сайвърс, професионален музикант. Както обяснява той, психологически тестове са доказали, че когато кажеш на някого целта си и този някой изрази подкрепата си, има по-малка вероятност да реализирате тази цел.

Това е така, защото мозъкът ви е удовлетворен от социално признание и създава чувството, че целта вече е постигната. Удовлетворението, което преживяваме в разказването, премахва мотивацията да направите каквото е необходимо за да осъществите целта си.

Усмихвайте се, за да подобрите настроението си

Съществува хипотеза за връзката на емоциите показвани чрез лицето ви и промените във вашето тяло като цяло. Мозъкът ви не може да направи разликата между изкуствена или истинска усмивка. А изкуствената усмивка ще предизвика импулси в мозъка ви, физиологически, същото удоволствие, като истинска усмивка.

Опитайте това следващия път, когато сте в лошо настроение: Вместо да се намръщите, което ще увеличи негативното ви настроение, обмислете да се усмихва. Изследванията показват, че по този начин, вие сте склонни да изпитвате по-позитивно настроение.

Разбиране на физиологията на емоционална болка

Изследвания към Департамента на психологическите науки в университета Пърдю открили, че  емоционалната болка е толкова реална и интензивна колкото физическата болка. Едни и същи мозъчни мрежи се активират, когато човек изпитва физическо нараняване или  болезнено емоционално преживяване. Вашият мозък не може да направи разлика между физическата и емоционална болка.

Емоционалната болка има възможността да се повтаря отново и отново, докато физическата болка е само инструмент за осъзнаване.

Намалете нивото на стреса чрез управление на вашите мисли

Има достатъчно изследвания, доказващи, че вашият мозък не може да направи разлика между истински и въображаеми заплахи, физическия отговор е един и същ.

Представете си, че имате бутон в центъра на лявата си длан, представете си, че този бутон, при натискане, ще изпрати сигнал към мозъка, за да спре ужасните ви мисли.

Натиснете бутона с дясната си ръка, като задържите дъха си.
Вдишайте и издишайте спокойно поне 3 пъти.
Представете си различен цвят за всяко вдишване.

Самоконтрола на съзнанието може да улесни и подобри цялото ни човешко съществуване…

ЗАДАЧА: Проверка на мотивацията

1. Спомнете си за случай, в който не сте се чувствал мотивиран в училище. Какво от самата ситуация, от тези около вас и от самия вас е допринесло за загубата на мотивация? Кои от потребностите ви не са били удовлетворени? Колко СВЕЖИ са били целите ви?

2. Сега помислете за ситуация, в която сте били много мотивирани в училище. Какво от самата ситуация, от тези около вас и от самия вас е допринесло за наличието на мотивация? Кои от потребностите ви са били удовлетворени? Имали ли сте СВЕЖИ цели, които да ви помагат?

3. Помислете за мотивацията си в училище в настоящия момент.

Какво бихте могли да направите, за да повишите мотивацията си и да я поддържате?

КАК ДА ВЪЗПЛАМЕНИМ УГАСВАЩАТА МОТИВАЦИЯ

1. Починете си. Ще се върнете към задачите си освежени. Промяната в обстановката ще помогне. Може да опитате и с физически упражнения.

2. Потупайте се по рамото. Помислете си за всичко, което сте постигнали до този момент и вижте всичките му добри страни.

3. Дайте си осезаема награда – нещо, което ще подобри настроението ви и няма да ви накара да се чувствате виновни. Допълнителна порция картофки  може и да не е добра награда, но да си обещаете вана на свещи, е вече друго.

4. Намерете начин да разделите това, което правите на отделни части. Ако вече сте го направили, открийте друг начин. Например, ако пишете доклад, опитайте да го разделите на категории с определен брой думи.

5. Подходете творчески. Например, как вашата задача прилича на управлението на кораб? Как щяхте да я вършите преди сто години?

НЕЗАБАВНО ВДЪХНОВЕНИЕ

Опитайте тези техники, ако се нуждаете от бързо стимулиране на творческото мислене.

1. Колко думи? 

Напишете първо ключовата дума на проблема ви и след това напишете колкото можете повече думи с буквите, които се съдържат в нея. Вижте на какви нови мисли ще ви наведат тези думи.

Например: Конференция

кон, фенер, кафене, ято, танк, рента, нефт, нефрит, фрак, ранен, терен, кафе, Франция

Подберете всички думи, при които ви проблясва някаква идея:

Танк: нужда от мерки за сигурност

Кафене: да се помисли за храната и напитките за присъстващите

Франция: да повтаря някой от популярните трикове, които видях на конференцията във Франция

2. Нарисувайте картинка

Тя може да изобразява самия проблем или идеалното разрешение, или някой етап между тях. Сега си представете, че сте експерт по изкуствата и обяснявате значението и на някой, който няма представа за какво става въпрос. Така можете да достигнете до нови прозрения.

3. Музикален фон

Коя песен или музикално произведение биха били най-подходящи за вашия проблем? Защо?

4. Завръщане в първи клас

Представете си, че трябва да обяснявате идеята си на умни седемгодишни деца. Какви нагледни материали ще използвате? Какви въпроси ще ви задават?

5. Заглавие за първа страница

Измислете заглавие за статия във вестник, която да обобщава идеята ви. Използвайте какъвто стил пожелаете, да навлезете в стила на жълтата преса не е лесно предизвикателство, но е забавно.

 

 

КАК МОЗЪКЪТ ВИ ОФОРМЯ НАВИЦИТЕ

Коя обувка обухте по-напред тази сутрин? Трябва да помислите? Но вие не можете да си спомните, въпреки че сте обули същата, която вече обувате от много години по навик. Не би ли било ужасно, ако всеки път, когато си обуваме обувките, се спираме и мислим коя да обуем по-напред.

Или опитайте това. Попитайте добрата машинописка да ви каже къде върху клавиатурата се намира буквата М или Р, без да гледа. Тя трябва ли да помисли? Но не го прави, когато пише на машината. Навикът е на нейните пръсти!

Навиците могат да спестят много време и енергия. Те се оформят с много повторения. С изключение на няколко прости рефлекса, навиците се създават най-напред в мозъка, а после и в останалата част на тялото.

Целият мозък действа със сила около 10 вата! Какви фантастични подвизи извършват те! Със сила от 10 вата мозъкът може да извърши повече математични операции от най-силния компютър в света.

Нека да си представим, че работи само една мозъчна клетка. Тя може да изпълнява само алгебрични задачи. Анализира плюс и минус миливолти, които приема от хиляди други клетки, и дава своите решения – да стане или не. И всичко това прави само за една хилядна от секундата!

И така, как в действителност се образуват навиците в мозъка? Днес ние знаем, че съобщенията се обработват в мозъка и се изпращат към различни части на тялото с помощта на нервните клетки. Всяка една клетка се състои от ядро и флуид около него, наречен цитоплазма и мембрана, чрез която граничи с другите клетки.

От тази мембрана излизат много малки фибри, наречени дендрити, които приемат информацията и с помощта на дълга нишка, наречена аксон, информацията се изпраща до следващите клетки.

Между изпращащия аксон на една клетка и произволен аксон или тялото на друга клетка се осъществява контакт, наречен синапс.

Когато д-р Еклс разгледа тази синаптична връзка под електронен микроскоп, забеляза някои малки уплътнения върху изпращащия аксон, които му изглеждаха като малки копчета. И ги нарече бутони.

Днес ние знаем, че тези малки бутони имат различни форми и големини. Знаем също, че те крият различни биохимични вещества. Едно от тях е ацетилхолинът. Този биохимикал преминава през малката кухина или синапс и спомага следващата клетка да приеме сигнала.

Специалистите по мозъка откриха, че всяка мисъл или действие, което се повтаря често, спомага чрез тези малки бутончета в края на някои нервни аксони повторението на същата мисъл или действие да става по-лесно следващия път.

Д-р Уилям Садлер ни казва, че нашите установени навици създават истински пътища през нервната система. Той ни напомня, че това често повторение на една и съща мисъл, чувство или действие произвежда дълбоки “следи”, подобни на дълбоката пътечка върху тревата, която оставяме, когато ходим много пъти по един и същи път в поляна.

Д-р Уилдър Пенфилд ни каза по време на посещението ни при него, че изследванията му върху стимулацията на открит мозък по време на неврохирургична операция на пациенти са го убедили, че всеки отговор става все по-стабилен при многократно повтаряно въздействие върху мозъчната тъкан. Следователно в резултат на стимулацията, реакцията на нервните тъкани е последвана от физически промени.

Трезвото заключение е, че всяка мисъл, чувство или действие, което се повтаря, предизвиква физически и химически промени в нашите нервни пътища, които са или за благословение, или за проклятие, след като веднъж са установени. Нека да помислим за отражението на този факт върху нашето умствено или емоционално здраве и върху формирането на нашия характер!

“Това, което детето вижда и чува, издълбава дълбоки линии в неговия нежен мозък, които през целия му живот не могат да се заличат напълно. . . Повтарянето на действията в някакъв ред се превръща в навици. Те могат да се дооформят с много строго трениране по-късно в живота, но рядко се променят.”

Когато разговарям по този въпрос с някого, винаги ме питат: “Тези бутончета биха ли могли да изчезнат?” Понастоящем се смята, че само след много години на неупотреба на нервните пътища, които ги съдържат, тези бутончета могат постепенно да умрат.

Изглежда, че навиците оформят изключително постоянни пътища в мозъка. Навикът не може да се изтрие никога даже ако не се практикува в продължение на много години. Но навиците биха могли да бъдат превъзмогнати със създаването на други навици, по-силни от тези, които лицето иска да превъзмогне.

Ние бихме могли да изработваме нови пътеки в мозъка си със съзнателно избран начин на реагиране на дадена ситуация, а не така, както обикновено правим. Ще трябва да повтаряме новия начин на реагиране толкова пъти, че бутоните, които се образуват в новия път, да са повече от тези, които искаме да превъзмогнем. Така, когато нервните импулси потекат през мозъка, ще им бъде по-лесно да минат по новия път, отколкото по стария.

С други думи, ние избираме друг път – да бъдем любезни, вместо да се гневим, да бъдем вежливи, вместо критични, да помогнем, вместо да нараняваме. Когато сме изкушавани да направим това, което е лошо, друго биохимично вещество, подобно на GABA (гамааминомаслена киселина), се отделя, което моментално включва спирачките.

Много пъти противоречащи съобщения стигат до нервната клетка. Едно казва: “Да, направи това!” Друго казва: “Не, по-добре не го прави!” Да стане, или не, това е въпросът. Как мозъчната клетка знае какво да направи?

Случвало ли ви се е да се съблазните от парче сладкиш, когато сте си обещали да бъдете на диета? Вие сте си помислили: “Ах, колко добре изглежда!” Веднага се запалва кодирано съобщение с енергия, примерно 30 миливолта, което казва на действащата ви мозъчна клетка: “Действай!” Но точно в този момент вие добавяте мисълта: “Не, за мен не е добре.”

Това запалва друг сигнал с енергия, примерно 40 миливолта, който отнася съобщението: “Не действай.” (Колкото е по-силна вашата решителност, толкова по-голяма енергия стига до клетката. ) Домакинята ви предлага сладкиша, но вие вече сте взели слабо решение – само с 10 миливолта енергия. И полуколебливо отговаряте: “Не, благодаря.”

Виждате, че само 10 миливолта енергия е в състояние да накара мозъчната клетка да не действа. В случая е извършена проста алгебрична операция на сумиране – 30 миливолта да стане, 40 миливолта да не стане. Чистата разлика е 10 миливолта да не стане!

Ако дяволът беше зад вас при тези усилия да не нарушите обещанието, което сте си дали, той щеше да каже: “Е, този път загубих, но за малко!” И следващия път ще измисли по-добри планове. Той не може да чете в ума ви, но сигурно забелязва колебливото ви поведение.

Преди около сто години изтъкнатият психолог Уилям Джеймс намекна за молекулярната основа на навика с тези забележителни думи: “Ако можеха младите да разберат как бързо се превръщат в движещо се снопче навици, те щяха да бъдат по-внимателни към своите духовни контакти, имайки предвид пластичността на тези процеси. Ние само въртим съдбите си и никога не ги променяме. И най-малкото докосване до добродетел или порок оставя своя никога незаличим белег. Пияният Рип Ван Винкл в пиесата на Джеферсон се извинява, като казва: “Аз няма да го броя този път!” Да! Той може да не го брои и любезните небеса могат да не го броят, но независимо от всичко то се брои. Между нервните му клетки и аксони молекулите го отчитат, регистрират и запазват, докато бъде използвано срещу него, когато дойде следващото изкушение. Казано строго научно, нищо от това, което ние извършваме, не се изтрива.

Разбира се, това има и своята добра страна, както и своята лоша страна. Както можем да станем алкохолици с много отделни напивания, така можем да бъдем и светии в морала, също авторитети и експерти в практиката и научните сфери с помощта на много отделни действия и дълги часове на работа. ” И д-р Джеймс добавя: “Нека младите да не са нетърпеливи относно достигането на върха в образованието си на каквото и ниво да се намират. Ако е достатъчно зает всеки час от работния ден, той може да не се безпокои за крайния резултат. Може да бъде напълно сигурен в това, че една прекрасна сутрин ще се събуди и ще се окаже, че е един значителен за своята възраст човек, в която и област да си е избрал да работи. Тихо, в многообразието на детайлите на неговата работа, силата на преценката в цялата съвкупност от задачи ще се оформи вътре в него като притежание, което той никога няма да загуби. Младият човек трябва да знае това предварително. Пренебрегването на този факт може да доведе до много повече обезсърчения и нерешителност в младите, натоварващи се с непосилна кариера, отколкото всички други причини, взети заедно.”