Archive for February 26, 2013

Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди

Когнитивните изкривявания присъстват до степен загуба връзката с консенсуса за обективна реалност при психозите. В по-долните примери ще се спра само на изкривяванията и логическите сривове на невротично ниво. Осъзнаването на сривовете в протичането на информацията в собственото съзнание е в основата на психичната промяна. Когато по-долните сривове протичат неосъзнато, те водят до емоционални напрежения и невротични проблеми. Или поне до неосъзнато, автоматично съществуване, при което личната свободна воля е силно пречупена или срината под давлението на въпросните когнитивни сривове. Както се твърди в психотерапията, чувстваш това, което мислиш! Когато мисленето е право, в резонанс със здравата научна логика, както и с логиката на безкрая, чувстването и поведението автоматично го следват! Краката здраво стъпили на земята на научната логика, а главата високо в небето на безпредела на душевния творчески полет! Осъзнаването и коригирането на когнитивните изкривявания в мисленето стои в основата на метода когнитивно реструктуриране от рационално емотивната и когнитивно поведенческата психотерапии!

ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяване на задоволство само след удовлетворяване на авторитарната и свръхкритична властност – перфекционизъм. Свръхконтрол и постоянно чувство за нащрек. Ментално предъвкване. Всичко или нищо (черно/ бяло мислене) – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…
Катастрофизиране (черногледство, негативизъм), дисквалифициране на позитивното, когнитивен филтър – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна. Постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко.Фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти.

„Трябва“ и „катастрофизацията“ са типично характерово ядро за ригидния характер и честа външна маска при оралния характер. Присъстват и при пасивната агресия и автоагресията на мазохистичния характер.

Например: „Трябва да се справя на всяка цена, каквото и да ми коства това – нямам право на грешки! Целта оправдава средствата!“, „Ако се отпусна дори само за миг и си позволя да бъда релаксиран и щастлив, ще се случи нещо ужасно – животът само това чака, да ми стовари всичко на главата!“, „Не мога да се доверя на никой – трябва да съм постоянно нащрек, иначе ще ме излъжат и предадат!“, „Ако се отпусна и спра да мисля и планирам постоянно, ще загубя контрол над ситуацията и тогава всичките ми най-кошмарни страхове ще се сбъднат!“, Апартаментът трябва да е перфектно чист и подреден – иначе сякаш хаосът ме изпълва, губя себе си и се провалям!“, „Ако не измия ръцете си поне триста пъти днес, сякаш мракът ме обгръща и бактериите задължително ще ме убият!“…

Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. „Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини.“, Всички цигани са индийци. Следователно всички индийци са цигани!“. Често се среща при хипохондрия, но не само – например: „Щом Иван има тумор в мозъка и го боли главата, от това следва,че тъй като сега мен ме стяга главата, имам тумор в мозъка…“. „Всички хора, които получават инфаркт, ги болят гърдите. Сега имам леко чувство за притискане в гърдите – получавам инфаркт!“, „Всички мъже, които изневеряват, закъсняват. Мъжът ми закъснява тази вечер, следователно ми изневерява!“, „Преди да получи инсулт, Иван леко му потрепваше окото. Окото ми сега потрепва – сигурна съм, че получавам инсулт!“…

Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай. Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им.

Например: „Ти се провали в изпита – затова си неудачник!“, „Тази сутрин е облачно – това показва, че времето е кошмарно!“, „Михаела се разведе и се омъжи за любовника си. Тя е лека жена!“, „Христо не ме поглежда и се залюби с Ваня. Никой мъж няма да ме хареса никога!“, „Днес се чувствам потиснато – животът е мъчение!“, „Вечерята е леко безсолна! Ти си ужасна готвачка!“, „Занимавате се с политика?! Аха, ясно – значи сте подмолен лъжец!“, „Асан е циганин – следователно е мръсен крадец!“, „Отказаха ми тази позиция в работата. Никога няма да получа повишение!“, „Излязла ми е стресница на устната – имам най-грозната уста на света!“, „Всички мъже са задници!“, „Всички жени са глупави!“, „В квартала е станало убийство. Хората са мерзки убийци!“…

Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи; скачане към негативни заключения без никаква междинна логика и връзка с реалността, но на базата на предразсъдъците ни…
Например: „Замаяно ми е – полудявам!“, „Всичко ми е нереално, като в сън – хората ме виждат като откачалка!“, „Боли ме коремът – сигурно имам рак на дванадесетопръстника!“, „Тази бемка ми се струва странна – сигурно е начало на рак на кожата!“, „Ако не направя ритуала си, майка ми ще умре!“, „Ако остана сама в къщи, ще полудея!“

Илюзия за прозрачност и четене на мислите – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. Вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути” и те да „чуят“ нашите.

Например: „Толкова съм напрегната и тревожна, когато трябва да говоря пред хора… Знам, че всяка моя мисъл, чувство и усещане са прозрачни за всеки наоколо. Чувствам се изложена на показ, сякаш съм аквариум! Чувствам се напълно провалена, изложена и отхвърлена – знам, че всички тези хора знаят за тези горещи и студени вълни. Знам, че чувстват напрежението и страха ми. Знам, че знаят за обърканите ми мисли и ужаса ми! Сигурна съм, че всички виждат и чуват бясното тупкане на сърцето ми!…“

Катя: „Искам Мишо да ме заговори – ето, постоянно му давам знаци, че искам контакт. Сигурно съм прекалено грозна за него и затова той стои настрана…“ (всъщност мъжката способност за прочитане на невербално поведение е с пъти по-слаба от женската и в случая Мишо представа си няма за подаваните сигнали…).

Мишо: „Ех, тази Катя – толкова яка мадама е! Така ми се иска да я заговоря и поканя на кафе. Но има ли смисъл – ето, виж я какви чупки прави. Сигурен съм, че иска да ми каже, че не ставам за нея и да се разкарам! Я да си ходя аз…“

Христина: „Тази сутрин цял час се гримирах, за да направя впечатление на Калин… А той само ме погледна и отвърна глава… Ясно, за него съм грозна крава!…“

Калин: „Уау, само като погледна Хриси и се изчервявам и изпотявам целия от желание! Е, тя не иска такъв страхливец като мен – защо ли въобще да я погледна в очите и заговоря… Така и така ме мисли за глупак и ще ме отхвърли като ненужен боклук…“

„Шефът тази сутрин мина като буреносен облак, без дори да каже добро утро! Сигурна съм, че ме мисли за посредствена и ей сегинка ще ме викне, за да ми каже, че съм съкратена!“

Шефът: „Аман от тези скандали на жена ми – цяла нощ чоплене и ревност. Сега едва гледам… Сигурно колегите ми се досещат, присмиват ми се и си шушукат зад гърба ми! Я да се махам по-бързо в офиса, да заключа и дремна малко!…“

Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене. Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата. Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени когниции и действия, нямащи никаква логична връзка с целевия резултат, водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност). Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития.

Например: „С тази тениска ми върви. Като си я сложа, ще ме одобрят на интервюто!“, „Ако си сложа защитната муска, всичко ще бъде наред!“, „Сега пробождайки снимката (куклата) и, ще я заболи коремът!“, „Сега, като сложа капка от менструалната си кръв, държана една нощ на пълнолуние, в кафето му, той ще е вечно влюбен в мен!“, „Като сложа снимката и тези му косми в тази мърша с червеи и я залея с вода от мъртвец, той ще се разболее от смъртоносна болест!“

При натрапчиво мислене: „Ако не броя всеки път и не внимавам как точно стъпвам, близките ми ще умрат!“, „Ако си разреша да се отдам на радостта от удоволствието, ще се случи нещо лошо с баща ми!“, „Тази рокля много ми харесва. Сигурна съм обаче, че ако си я купя, детето ми ще се разболее!“, „Това, че ми минават тези ужасни мисли за бебенцето ми означава, че позволявайки си ги, привличам негативните неща да му се случат!“, „Тъй като имам панически атаки и ужасно ме е страх да не умра, сигурна съм, че привличам обстоятелства за смърт и наистина ще умра!“…

При хазартна зависимост: „Ако сега докато дърпам ръчката, си мисля за три колонки с ябълки, те ще се паднат!“, „Ако си завъртя късметлийската шапка назад, ще ми провърви в играта!“, „Ако направя по-прецизно изчисленията по онази система, ще спечеля!“, „Сега преди да заложа на рулетката, ще направя щастливия си ритуал в тоалетната и ще спечеля!“, „Важно е да пускам редовно фиша си за тотото – това повишава вероятността за печалба!“, „Сега ще се фокусирам силно и ще повлияя работата на машината така, че като дръпна ръчката, да ми се падне джакпотът!“…

Стадно мислене, ефект на изгодата – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти. Тенденцията да правим или вярваме в нещо, само защото много други хора вярват в него или го правят. Свързано е с груповото мислене и стадното „овчеумно“ поведение.

Например: Ето, колко милиони хора са прочели книгата „Тайната“. Чели са и гуру Кехоу – всички те му вярват. Той казва, че ако си мислиш за нещо, го привличаш. Аз колкото и да се боря, не мога да спра тези мисли за фатална болест на майка ми (обсесивно мислене, при което колкото повече контрол и борба за освобождаване от идващите мисли влага човек, толкова по-силни стават те) – следователно привличам нещастие към майка си!…“

„Всички мъже смятат Марина за невероятно красива и губят ума и дума около нея. Аз също. Може би трябва да науча някакви специални пик ап техники, за да съм успешен с нея…“ (всъщност всичко, от което Марина има нужда, е разбирането и като личност, като индивидуалност зад външната и имидж фасада…).

Грешка на ясновидеца, позоваване на вероятност – „предсказването” (обикновено негативно) на събития преди да са се случили. Понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи.

Например: „Ако има някакъв шанс да спечеля от тотото, сега като си пусна фиша, знам че ще спечеля!“, „Ако има вероятност като пресичам улицата да ми падне метеорит на главата, то сега като отивам до магазина това ще ми се случи!“. Последните две фрази звучат нелепи… На същата липса на логика почиват обаче и следващите: „Ако има вероятност като летя за Ню Йорк самолетът да падне, то това непременно ще се случи!“, „Ако има някаква вероятност сърцето ми да се пръсне когато имам повишена тревожност, то това задължително ще се случи!“, „Ако има шанс това куркане на червата ми да бъде причинявано не от естествения ми глад или смилане на храната, но от тумор в корема ми, то вероятно имам тумор!“, „Ако има възможност всички 124 невролози, кардиолози и интерналисти, които посетих да грешат като ми казват, че съм напълно здрав, то те вероятно грешат, а аз имам неизлечима болест, както го чувствам! Трябва да отида до Франция в онази клиника с добрите специалисти!“, „Ако има някакъв евентуален и непрфедсказуем шанс детето, с което съм бременна, да има малформации, то непременно ще има такива!“, „Ако има някаква фиктивна вероятност да се заразя със СПИН от колежката, с която имаме флирт, то непременно ще се заразя. Затова по-добре да увелича емоционалната дистанция и да я отблъсна, за да не се налага да се стига до физически контакт!“, „Онези от HR отдела на фирмата, в която трябва да ходя на интервю със сигурност са гадове. Така и така ще ме дисквалифицират, така че по-добре въобще да не ходя!“ …

Първична печалба – съзнателното облагодетелстване от и желание за поддържане на невротична симптоматика.

Например доминираща и контролираща жена с избухлив характер има за партньор пасивен и обгрижващ мъж. След време връзката им клони към раздяла, като мъжът обявява жената за прекалено потъпкваща го. Тогава в жената се появяват симптоми на вегетативна дистония (замайване, дереализация, напрегнатост в гърдите и стомаха и т.н.). Тя канализира контролиращото си поведение в посока невротичните преживявания, а мъжът и с възкръснала отново обич започва да се грижи за нея отдадено. Това сплотява партньорите. Жената ясно съзнава, че симптомите и всъщност спасяват брака и, а при лична терапия заявява, че всъщност си ги иска, защото знае, че те отново са събудили топли чувства в семейството и. Макар, че външната им заявка за семейна терапия е работа по дистонията, всъщност скритата незаявена заявка са отношенията им.

Например: Жена развива агорафобия. Омъжена е за мъж от друга държава – човек със студена емоционалност, когото тя не обича. В същото време ненавижда и държавата, в която мъжът и живее. Жената има силен страх от развод, заложен от развода между родителите и в детските и години. Това създава в нея силен конфликт. Състоянието и задоволява конфликта, като съхранява брака и, като в същото време и разрешава да живее в собствената си държава и сигурното присъствие на родителите и приятелите си. Съпругът също е напълно доволен от ситуацията и посещава съпругата си няколко пъти годишно. Жената съзнава, че състоянието и я „спасява“ от връщане в студените обятия на съпруга си и държавата му.

Вторична печалба, Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените невротизиращи грешки в разсъжденията, психични движения, защитни механизми, тъй като причинените от тях невротични симптоми носят несъзнавана изгода. Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка – тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките.

Например: жена със зависим, орален характер, среща трудности при поемането на отговорност в професионално отношение. Това я напряга изключително силно и задейства вече присъстващите в нея когнитивни вярвания за провал, празнота и неудача. Тогава започва да получава панически атаки. Те и дават повод да остане в дома си. Съпругът на жената е силно ревнив и присъствието в дома му на жена- домакиня, която прави всичко за дома и децата, но може да излиза само в негово присъствие, задоволява изцяло ревността му. Жената вижда себе си като жертва на „болестта“ си, но несъзнаваното и се ползва с пълна сила от случващото се. Изгода от случващото се има както личното несъзнавано на жената, така и взаимосвързаният процес на семейната система.

Пример: при хипохондрия вторичната печалба се изразява в задоволяване нуждата на страховите комплекси (за нараняване, липса на вяра в тялото, Себе си и живота, в хората и доброто, в дълбинния смисъл…) от сигурност и защита чрез свръхнапрегнато взиране в тялото и при най-малките и преекспонирани от когницията на хипохондрика преживявания на „симптоми“, в ритуалното компулсивно посещение на лекари.

При обсесивно компулсивното разстройство вторичната печалба за несъзнаваното се изразява в задоволяването на нуждата от сигурност на собствените проектирани в реалността вярвания за провал, нараняване, катастрофи и злополуки, болести и т.н. – задоволяване чрез свръхнапрегнатото и контролиращо мислено предъвкване, защитен негативизъм, ригидно нащрек и „трябва‘, продуциращи обсесивни мисли и компулсивни ритуали.

При злоупотребата с вещества и зависимостите, несъзнаваното директно задоволява нагона си за удоволствие чрез „късото съединение“ на зависимостта, избягвайки нуждата от отлагане на удоволствието и задоволяването му по сублимирания път на успешното социално включване и успех (виж също „Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие„).

Status quo, ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане към някого или нещо просто поради това, че сме били дълго време в досег с него. Желанието нещата да си останат същите, дори да са неприятни, защото са познати. При невротичните разстройства се изразява в привикване към тревожното състояние, което човекът несъзнавано преживява като болезнено, но познато и поради това автоматично предпочитано пред усилията на промяната.

Субективно потвърждение, тексаски снайпер, селективност, ефект на очакванията на експериментатора – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения. Убедеността, че нещо е вярно, защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности. Избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно. Изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани. Когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат. В разисквания в случая контекст на невротична когниция, съзнанието на преживяващия невротично разстройство филтрира информацията така, че да задоволи активираните в него базисни вярвания (комплекси). Невротикът несъзнавано се фокусира само в това, което резонира със страховете му и автоматично дисквалифицира и маргинализира светлото и позитивното.

Фалшива дилема – когато два алтернативни избора/ решения на проблем са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори.

Илюзия за избор – когато дадено внушение се представя по два различни начина чрез свързващия съюз „или“, което оставя фалшивото впечатление за наличие на избор, какъвто всъщност няма.

Самоизпълняващо се пророчество
– несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение.

Например: човек отива при „ясновидка“. Тя „вижда“ в него, че след 10 дни, на еди си коя дата, като се събуди, в девет сутринта човекът ще има адско главоболие и евентуално, според „магьосницата“, инсулт. За да се справи с главоболието и да му се размине инсулта, врачката препоръчва закупуването на специалния талисман, струващ еди си колко стотин евро , отклоняващ злата съдба… Всъщност думите на „мага“ (ятрогения) и разтворената вяра на човека в тях залагат внушение, което бива прието от несъзнаваното. На съответната дата заложеното внушение се активира и в девет сутринта човекът наистина има главоболие, което „магически“ изчезва със слагането на амулета. Тоест задейства се заложено второ вярване, че слагането на предмета ще дезактивира първото вярване. Никаква магия, но чисти когнитивни процеси!

Преувеличено намаление, липса на способност за отлагане и сублимация на нагона за удоволствие – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори.

Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия. Например хазартно зависимия взема рационално решение да направи само един – два залога или игри, но постепенно здравият разум се срива и човекът започва напълно ирационално, но обсесивно да залага още и още. Същото се наблюдава при всички зависимости, при наддаването при търгове, при залагането на хиляди и милиони човешки животи от болното его на някой силен за деня държавник по време на война…

Източник: http://orlinbaev.blogspot.com/2012/02/blog-post.html

Незнайното нещо

–         Оставаш ли в лудостта или се връщаш при другите?

–         Оставам.

Разказват, че така завършила историята на един Търсещ човек. Дали там – в лудостта, е намерил това, което е търсил, не разбрах.

Разказват, че този, който търси нещо, не винаги иска да е Търсещ, понякога – му дотяга, и той спира на пауза…

И също така, казват, че който търси – намира. Не е задължително да знае какво точно търси. Просто търси нещо, нещо, което не може да бъде назовано, защото не се знае какво е.

Разказват, че това, Незнайното нещо, е толкова тягостно, щото не може да бъде назовано, а не може, защото от неговата тъмна, неясна и зловеща природа – всички думи побягнали. И така, то си останало яростно, мрачно и потиснато, щото не му се полагало понятие.

 

Това е приказка за човека, който търсил название за Незнайното нещо…

 

Имало едно време един напълно нормален човек. Съвсем си бил наред човекът, защото другите го възприемали според собствените си нужди. Никой не знаел, че в него расте едно Незнайно нещо, което предявява претенции за отделна идентичност. Всъщност, самият човек също не знаел за него, защото му било по рождение… За първи път се усъмнил, че То е различно от него, че То не е Той след няколко поредни, неуспешни опита да намери близък човек, човек, пред когото да свали… гарда си. Но веднага, щом го свалял, Незнайното нещо се разгневявало и другите – побягвали.

–         Какво си Ти? – обърнал се отчаяно човекът към Незнайното нещо.

–         Не знам, думите не са моя територия… И начало, и край съм, и алфата, и омегата, и не само… Ти кажи какво съм, вече толкова години живеем заедно. – отговорило То.

–         Ти си…

–         Не, не съм – отгатнало продължението Незнайното нещо. Имам клаустрофобия от диагнози. По-широко понятие съм. – и въздъхнало тъжно. Ама толкова тъжно, че на човека му домъчняло за Него. Чак сега Той видял, че Незнайното нещо не е гневно, а много тъжно и меланхолично.

–         Назови ме, толкова искам да си имам понятие – помолило се Незнайното нещо. А като ме назовеш, може и да ме обикнеш… А щом ме обикнеш – за теб не ще бъда вече бреме…

–         Помощ! – извикал човекът към другите, осъзнавайки ограничения си речников фонд, с който боравел…

И го прибрали в лудницата. Там искал да дочака края си…

– Уф! – въздъхнало още по-тъжно Незнайното нещо. Хората умират – от нетърпение.

Автор: Златка Колева