Archive for March 28, 2013

Притча за обидата

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, при него дошъл войн, известен с пълната си липса на скрупули.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му. С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл. – отговорил един от учениците.
– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят. – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

10 ПОЗИТИВНИ МИСЛИ ЗА МОТИВАЦИЯ

Вие сте достатъчно важни, за да поискате и сте достатъчно благословени, за да получите желаното. /Д-р Уейн Дайър/
***
Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие./Шърли Маклейн/
***

Каквото и да правят, чувстват, мислят или казват хората, не го приемайте лично. Съгласно своята система от ценности и вярвания, те имат свои собствени мнения и възгледи. Така че, онова което мислят по ваш адрес, не се отнася за вас, а за тях самите. /Мигел Руис/
***

Няма нищо невъзможно! Никога не мислете, че съществува нещо невъзможно
за душата. Това е най-глупавата лъжа, която съществува. Най-голямата
грешка е да мислите, че сте прекалено слаби, за да осъществите желаното.
/Свами Вивекананда/
***

Не прави на друг това, което не харесваш да бъде правено на теб, тъй като другият си ти. /САИ БАБА/
***

Аз създавам мир в ума и тялото ми го отразява като идеално здраве./Луиз Хей/
***

Имайте куража да последвате сърцето и интуицията си,
те някак си вече знаят какво наистина искате да станете.
Всичко друго е от второстепенно значение./Стиийв Джобс/
***

Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.
/Елиф Шафак, Любов/
***

Когато човек стори добро без принуда, тогава Бог поглежда към земята, усмихва се и казва: Дори само заради този миг си струваше да сътворя света/Талмуда/
***

Целта на една връзка не е да имаш до себе си някой, който би могъл да те
допълни, а да бъдеш с някой, с когото да би могъл да споделиш своята
цялостност./Нийл Доналд Уолш/
/събрал Zvetanka Shahanska/

ОБЕЩАВАМ НА СЕБЕ СИ

– Да бъда толкова силен, че нищо да не може да разруши моята хармония.
– Да говоря за здраве, щастие и успех с всяка личност, която срещна.
– Да накарам моите приятели да се почувстват специални.
– Да гледам от положителната страна на нещата и моят позитивизъм да се запази.
– Да мисля единствено за най-доброто, да работя за единствено за най-доброто и да очаквам най – доброто.
– Да бъда просто ентусиазиран за успеха на другите и за моя собствен.
– Да забравя за грешките в миналото и да се съсредоточа върху постиженията в бъдеще.
– Да бъда ведър през цялото време и да се усмихвам на всеки, когото срешна.
– Да отдавам толкова време на себе си, че да нямам време да критикувам другите.
– Да бъда твърде голям за тревоги, твърде благороден за гнева, твърде силен за страха, твърде щастлив за да, за да позволя присъствието на проблеми.
– Да мисля за себе си и да заявявам този факт пред света, не по-силен с думи, а с велики дела.
– Да живея с вярата, че целия свят е на моя страна до тогава докато остана верен на доброто в себе си.
/ Christian D. Larson/
***********************************************************************************

Благодатни идеи за прекрасен ден…

ПОСРЕЩНИ ДЕНЯ С УСМИВКА

Начинът, по който започваме деня определя как ще го прекараме. Ако ставайки от сън сме намръщени, сърдити, начумерени, да не се чудим защо нищо не е както трябва и ни върви накриво в последствие. Първите минути от деня са изключително важни. Те са базата, върху която ще стъпваме цял ден. Изключително важно е именно сутрин да се стегнем и да вложим мислите си в правилния коловоз. Да мислим за хубави неща и да не се отклоняваме от тази посока. В началото е трудно, но с практиката идват и резултатите. “Всеки ден , във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре”

Идеи

Напишете си най-различни цитати и мисли, които вдъхват оптимизъм и ви харесват.
Представете си как искате да се развие денят ви.
Пийте си чая или кафето на терасата.
Направете няколко упражнения с изкуствена усмивка на лице.
Смейте се изкуствено пред огледалото.


ЖИВЕЙ ТУК И СЕГА

Виетнамският будистки монах и философ Тич Нан Хан пише за насладата от пиенето на чаша чай. В Радостта от живота той казва: “Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящия момент ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш надолу към чашата и чаят ще е изченал.
С живота е по същия начин. Ако не си буден за настоящето, ти ще се огледаш и той вече ще е свършил. Ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда сякаш животът е минал покрай теб като на лента.
Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безсмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това , което може никога да не се случи, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.”


ПОДАРИ СИ РАЗХОДКА

Разходката е начин да се отърсим от налегнала ни тревожност или признаци на лошо настроение. Този прост метод може да има чудотворно влияние върху това как се чувстваме. Тук става дума обаче за разходка, при която няма определена цел (нещо да се свърши, купи, плати), ами си се разхождаме като най-безгрижния човек на света. Разхождайки се, стоим тук и сега – наблюдаваме света около нас, но без изобщо да мислим за проблеми, неприятности, и други неща за решаване. Наслаждаваме се на гледките, звуците, хората. Обръщаме внимание на дърветата, цветята, облаците, играещите си деца, влюбените, изобщо – как протича животът навън. Целта ни е да пробудим в себе си интерес, любопитство, чувството на изненада, което сме изпитвали като деца. Да събудим детето в себе си и да му кажем: “Хайде време е да се появиш, омръзна ми да бъда толкова сериозен, мрачен и потиснат!”. Това ще ни донесе облекчение, радост, чувство на свобода на духа, което ще направи чудеса за нас. Когато се приберем след такава разходка ще се чувстваме преродени, вдъхновени, бодри и щастливи.

Ако във вас има първоначална съпротива от рода на: ” Къде съм тръгнал/а сега като имам толкова неща за вършене, това са лиготии и изобщо пък какво ще правя с тая разходка, не ми се ходи никъде! “, насилете се или си представете, че току що лекарят ви е написал рецепта с единственото лекарство, което ще ви помогне. И на рецептата пише с големи червени букви: “Всеки ден по 1 час разходка навън – задължително”. Е, и ако се усмихвате през това време или поне излъчвате намерение за усмивка, то тогава ефектът ще е още по-голям. Приемето го като инвестиция за вашето здраве, спокойствие и добро разположение на духа. Вие заслужавате този един час! Родени сме за да бъдем щастливи, никога не забравяйте това.

ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ ШИРОКО

Често простите неща като усмивка, поздрав, комплимент ни радват много повече отколкото скъпите подаръци. Ако се замислим, това са всъщност нещата заради, които живеем. Закуска в леглото, разглеждане на стари снимки, ароматът на прясно окосена трева, излежаването на дивана вкъщи с хубава книга (а навън вали дъжд, трополи по перваза на прозореца), на масата до теб – чаша ароматно кафе, запалена камина.

Ако се научим да се наслаждаваме на малките неща, които ни заобикалят, а не да ги подминаваме в очакване на нещо голямо, сме се научили да се радваме на живота. Всичко е около нас, на една ръка разстояние. И е безплатно. Отвори си широко очите и го виж. Иначе рискуваш животът ти да мине в очакване.


БЪДИ КАТО ЦВЕТЯТА

Красотата на цветята ни е подарена от природата. Това е магия и вълшебство. Тези изящни произведения могат да ни донесат толкова радост, вдъхновение, любов. Правят ни по-светли и пo-добри. Карат ни да се замислим, всъщност ние ли сме тези, които сме висшите същества в този наш свят. Според индийците растенията имат душа. Те страдат като хората от лошо отношение, дума, негативна енергия. Реагират на различни дразнения.

А колко е приятно самото отглеждане на цветя. Как от едно семенце израства цялата тази красота. И ти си допринесъл за това. Да се занимаваш с растения носи спокойствие и релакс. Грижите са всекидневни, но носят несравнимо удоволствие и не тежат. Изключваш от всички проблеми, потапяйки се напълно в един по-добър свят. Времето спира.

А уханието, ах уханието! Каква благодат! Знаете ли, че цветовете на цветята са единствените естественонаситени цветове, които съществуват в природата? Природата ни обича и с методична упоритост се старае да ни дари малко радост. От нас се изисква само да отворим сетивата си и да поемем.. толкова, колкото можем.


Автор: Mi6el
http://mi6el.blogspot.com/

РОБЪРТ КИЙОСАКИ ЗА МЪРЗЕЛА

Предлагам Ви една интересна гледна точка на Робърт Кийосаки, а именно, че най-заетите и ангажирани хора са най-мързеливи…

Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите. Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.

Днес срещам често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си. Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.

Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане не телевизия, с риболов, играят голф или ходят по магазините. Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.

Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малко алчност.

Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. “Алчните хора са лоши хора” – повтаряше майка ми. Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави неща, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.

– Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри? Този бе един от любимите похвати на мама.

– Какво искаш да ти купя? – Това пък беше баща ми. – Да не мис лиш, че сме направени от пари? Или смяташ, че парите растат по дърветата? Ние не сме богати, както знаеш.

В подобни случаи най-вече ме впечатляваха не думите, а гневът, който ги съпровождаше.

Използваше се и следната тактика;

– Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.

Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.

Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш – повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.

Правя го за малките – заяви с мъченически тон той.

Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: “Не мога да си го позволя.” А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко изискваше децата му да си задават въпроса: “Как мога да си го позволя?” Твърдеше, че изказването: “Не мога да си го позволя” затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. “Как мога да си го позволя?” обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси отговори.

Но най-вече смяташе, че думите “Не мога да си го позволя” са лъжа. И човешкият дух го знае.

– Духът на човека е много, много мощен – обичаше да казва той. – Той знае, че може да направи всичко.

Мързелът на ума, който твърди: “Не мога да си го позволя”, предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:

Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:

0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:

Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:

– Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.

“Не мога да си го позволя” поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия. “Как мога да си го позволя?” отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на творчески ум и динамичен дух с “Как мога да си го позволя?”.

Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:

– Как можеше да си го позволите?

Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това искаше да ни научи.

Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: “Не мога да имам това.” Или пък: “Не мога да си го позволя.”

Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на плъховете бе изразено само с един въпрос:

– Как мога да си позволя да не работя никога повече?

И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители, “Не можем да си го позволим”, или “Престани да мислиш само за себе си”. Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.

И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко алчност. Да вземем играта “Какво ще ми донесе това?” Човекът пита:

– Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност? Или:

– Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече?

Или пък:

– Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая? Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,

нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: “Какво ще ми донесе това?”

Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма “Уолстрийт”: “Алчността е добро нещо”. Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.

Богатият татко го изричаше по друг начин:

– Чувството за вина е по-лошо от алчността. Тъй като вината ли шава тялото от неговата душа.

А според мен Елинор Рузвелт го е казал най-добре:

– Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

Издател: ИК “Анхира”

Кой натиска бутоните ви?

Малцина от нас си признават, че не могат да контролират емоциите си или че робуват на инстинктите си. Мозъчният ствол, или така нареченият “змийски” мозък, който е част от нашето еволюционно наследство, е и най-древната част от мозака ни. Той е център на фундаменталния интелект, който ни помага да оцелеем и отговаря за реакциите на “бягство”, “борба”, “вцепеняване”, “хранене” и “възпроизводство”.

Тези основни инстинктивни типове поведение определят непосредствените ни реакции на неочаквани дразнители и са основните тактики за оцеляване при всички животни. Както при много други дейности, подобни стратегии могат да се превърнат в привички и да ни завладеят изцяло.

Като деца често ни се налага да реагираме на ситуации, в които сме застрашени и трябва да изберем определена тактика. Трябва да избираме например дали да се бием или да избягаме. Намираме утеха в храната, в удоволствието от сексуални експерименти или ако стресът в дадена ситуация е прекалено объркващ, можем просто да застинем неподвижно, неспособни на действие.

Подобни модели на поведение са естествени, но ако ние ние постоянно избираме определен тип реакция до степен практически да изключим всички останали, тогава тя започва да определя поведението ни в прекалено голяма и психически нездравословна степен. Ако при среща с голяма банда е разумно да избягаме, при по-малко застрашителна ситуация този тип реакция не ни е необходим. Когато постепенно започнем да възприемаме всичко като потенциална заплаха и се окаже, че сме твърде заети да бягаме, за да установим, че всъщност това не ни е нужно, тогава рефлексите ни вече са взели връх над нас. И понеже връзката с по-древните и несъзнателни части на мозъка е директна, тези инстинктивни реакции са изключително трудни за установяване и променяте.

Всеки от по-неосъзнатите аспекти на нашата личност е склонен да се автоматизира. Той може да стане механичен и недосегаем за чувствата и сетивата – като повредена грамофонна плоча, която до безкрайност повтаря няколко тона, докато нещо не я разтърси достатъчно силно, за да прекъсне порочния кръг.

Спрете се на петте инстинктивни реакции. СКЛОННИ ЛИ СТЕ ДА СИ СЛУЖИТЕ С НЯКОЯ ОТ ТЯХ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО С ДРУГИТЕ И АКО Е ТАКА, ЗАЩО? Идеята, че робуваме сляпо на нещо, което ни превръща в роботи, е достатъчна да отклони повечето от нас от утъпкания коловоз.

  ТЕСТ

Двете ситуации, описани по-долу, ще ви помогнат да определите кой тип реакция е най-силен у вас. Изберете само по един отговор за всяка от двете ситуации.

Отивате на гости с вашия привлекателен партньор и той/тя се напива и се държи непристойно с останалите гости.

1. Държите се агресивно и насила го принуждавате да си вървите.

2. Затваряте се в себе си.

3. Става ви скучно и решавате да се утешите с ядене и пиене.

4. Неубозданото му/и поведение ви привлича сексуално.

5. Поведението му/и ви кара да се чувствате неловко и вие изпадате в безпомощно състояние, неспособни за действие.

Казали са ви, че ви остава да живеете само един ден.

1. Негодувате срещу смъртта и се опитвате да намерите начин да я избегнет

2. Не обръщате никакво внимание на предупреждението и си живеете сякаш нищо не се е случило.

3. Организирате празненство с най-изисканите ястия, които можете да намерите.

4. Организирате щур купон и се любите с колкото можете повече сексуални партньори.

5. Седите сам, парализиран от страх.

КЛЮЧ: БОРБА – 1, БЯГСТВО – 2, ХРАНА – 3, СЕКС – 4, ВЦЕПЕНЯВАНЕ – 5