Archive for April 30, 2013

Да построиш дома си

Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има свободно време.

На работодателят не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влагал душа в работата си. Вършел я немарливо и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.

Когато дърводелецът приключил работата си, работодателят му подал ключ и казал:

- Заповядай, това е твоята къща … Моят подарък за теб.

Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да направи всичко толкова различно.

Така се случва и с живота! Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.

Има поговорка, че “Животът е проект на делата ни”. Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.

Изборът, който правиш днес, съгражда къщата, в която ще живееш утре.

из книгата “Скрития дар” на Джериес Авад.

 

Възходът на пост-постмодерната епоха: интегралния подход

ken.wilber7.jpgСъздателят на интегралния подход Кен Уилбър ни предлага система, която свързва всички аспекти на живота, вселената и на духа. Неговата работа се явява пътеводител през тайните на живота – биологичен, емоционален, социален, културален, и духовен. Той е предложил една завладяваща версия на интегрална карта, един подход, който обединява най–доброто от древната мъдрост с най–доброто от модерното познание. Посредством неговата наистина невероятна работа, той ни окуражава да продължим нашият личен процес, пътешествието през живота към цялостност, което никой от нас не може да избегне, но което до преди съществуването на тази интегрална визия, малцина можеха да схванат.

 “През следващите столетия историците с основание могат да разглеждат работата на Уилбър като повратната точка, която прави възможно завръщането на идеите за съзнанието и духовността в нашата епоха.”

  Джордж Харис, основател и редактор на списанията “Psychology Today” и “American Health”

 “Кен Уилбър е национално богатство. Няма друг като него, който с повече задълбоченост, широта на ума и сърце да работи за интегрирането на мъдростта на Изтока и Запада.”

Професор Робърт Киган, Харвардски университет

Интегралната теория е синтезирана философия и психология, развита в края на 20-ти век от световно известния американски философ Кен Уилбър. Тази вдъхновяваща нова теория, която обединява тялото, ума, емоциите и духа в сферата на себеразвитието, културата,социума и природата, ни дава  един брилянтен синтез между ученията на великите духовни традиции и западната психология. Уилбър отива отвъд простата еклектика или субективния миш-маш, като обединява стотици системи от всички епохи и култури от целия свят, и установява техните общи основи, свързвайки ги с помоща на моделите които са основополагащите камъни на интегралната теория -  четирите квадранта, нивата и линиите на развитие, състоянията на съзнанието и типовете съзнание. Създаването на интегралната теория на развитието, която обхваща периода на ранното детство, минава през така наречения “нормален” живот на възрастния човек и достига до духовното пробуждане или Буда-съзнанието, само по себе си е забележително постижение на нашето време, а също и необходима стъпка, ако желаем да имаме една глобална психология и глобална духовност в една глобална епоха. Защо да не съберем в едно познанията за тялото, ума, душата и духа, които са натрупани в течение на историческото развитие на човечеството, в различни епохи и на различни места по земята и да получим една всеобхватна психология и философия? Уилбър прави точно това.

Интегралната теория е интегрална в няколко различни посоки. Тя интегрира духовността и науката или по-точно интегралната теория интергира старите – предмодерни, съвременните и постмодерните подходи за постигане на познание, като по този начин създава една пост-постмодерна гледна точка. С помоща на интегралната теория и по-точна с така нареченият AQAL (AllQuadrantsAllLevelsВсички Квадранти и Всички Нива) модел, можем също така да интегрираме и различните школи на съвременната западната психология, нещо забележително само по себе си, особено за хората, които вече са уморени да „се разпиляват”’ в огромното многообразие от школи, методи и подходи на западната психология и желаят да си починат под чадъра на теоретичното единство.

Тъй като за интегралният модел са важни както емоциите и чувствата, така и мислите и ума, той успява да ги помири показвайки ни, че това, което ума възприема като интегрално, се възприема от сърцето като единство. Сърцето чувства единството, а умът може да го разпознае, ако има интегрална теоритична рамка като инструмент за осмисляне на единството.

Интегралната психология е една добра възможност и за духовните учители, които обикновено са добре запознати с трансперсоналните нива на човешкото съзнание, но са доста по-малко свързани с етапите предхождащи трансперсоналните нива – така наречените предеготични нива, по време на които детето например се оформя като личност, както и еготичните нива или нивата на зрялата личност, които те разглеждат единствено като нещо, което просто трябва да бъде преодоляно. Много хора днес установяват и разбират, че всъщност трансцендирането на егото изисква една предварителна и усърдна работа по изграждането му, за да може то на по-късен етап да бъде трансцендирано (най-малкото защото не може да бъде трансцендирано нещо, което не съществува или не е здраво и стабилно). Така че интегрирането на психологията, психотерапията и духовността е една добра идея за тези, които търсят единствотото в познанието за вътрешния свят. Както духовно ориентираните хора понякога са склонни да гледат отвисоко на психологията, така при психолозите се проявява склонността да гледат отвисоко на духовността. Интегралната теория предоставя така необходимото  мирно пространство където този дебат може да се успокои и да стъпи върху едно разумно теоретично разбиране.

AQAL модела в същността си представлява едно интегриране на науката и духовността на обективните и субективните реалности на медитацията и психотерапията.

Текста по-долу е цитат от Sean-Esbjorn Hargens в увода му към Интегралната теория:

“Светът никога не е бил толкова сложен, колкото е в момента – това е стряскащо за ума и съкрушително за чувствата. Да не говорим, че изглежда сякаш светът става все по-сложен и объркан когато се изправим пред основните проблеми от ежедневието ни: екстремен религиозен фундаментализъм, влошаването на околната среда, неработещи образователни системи, екзистенциално отчуждение и нестабилни финансови пазари. Никога не е имало толкова много дисциплини и гледни точки, за които да мислим и с които да се консултираме при решаването на тези въпроси: рог на изобилието от гледни точки. Но без начин на свързване, обогатяване, съпоставяне и настройване на тези перспективи, приноса им за решаването на проблемите, пред които сме изправени, до голяма степен се губи или компрометира. Сега сме част от една глобална общност и имаме нужда от рамка – глобална във визията си, но също валидна за дребните неща от ежедневието ни. Рамка, която може да поддържа разнообразието от валидни перспективи, които имат какво да допринесат към нашите индивидуални усилия и колективно търсене на решение.”

През 1977 г. американският философ Кен Уилбър публикува първата си книга “Спектърът на съзнанието’. Тази новаторска книга интегрира основните школи в психологията и основните духовни школи в един спектър на съзнанието, спектър с нарастваща сложност, в който различните школи кореспондират и се отнасят към различните нива на съзнанието на човешките същества в рамките на този спектър. През следващите 30 години Кен Уилбър продължава с този интеграционен импулс и написва повече от 24 книги в тази посока. Книгите на Уилбър са преведени на 26 езика, което може да ни даде представа за глобалния обхват, полезността и приложимостта на интегралната теория. Тази значима роля на интегралият подход в голямата си част се дължи на широката гама от приложения, в които интегралната теория е доказала ефикасността си, както и на работата на много учени-практици, които имат своя огромен принос за по-нататъшното развитие на итегралната теория.

Интегралната теория преплита значимите прозрения от всички основни човешки области на знание, включително природните и общественте науки, както и изкуствата и хуманитарните науки. В резултат на цялостната си природа, интегралната теория се използва в над 35 различни академични и професионални области като организационно управление, изкуство, здравеопазване, екология, икономика, психотерапия, право и много други области на човешкото битие. В допълнение, интегралната теория е била използвана за  разработването на подход за лична трансформация и интеграция, наречен Практика за Интегрален Живот (IntegralLife PracticeILP). Рамкатана ILP позволява на хората системно да проучват, трансформират и развиват различните аспекти от цялостната си същност – физическото тяло, емоционалната интелигентност, когнитивното съзнание, междуличностните отношения и духовната мъдрост. Тъй като интегралната теория систематично включва по-голяма част от реалността и я свързва по-цялостно от всички други настоящи подходи към извършването на оценка и намирането на решение, тя има потенциала да бъде по-успешна в работата със сложните проблеми, пред които сме изправени в 21-ви век.

Възходът на пост-модерната епоха: “искаме си духовността обратно!” – 1960-2000

Комбинирането на източното и западното познание е факт от шейсетте години в Америка и Западна Европа и от деветдесетте години в Централна и Източна Европа. Обикновено наричаме този културен феномен ню ейдж (нова епоха) или постмодерно духовно възраждане, което понякога се оказва повърхностно, а друг път освежаващо дълбоко. Типичната постмодерна позиция е да критикува тесния материален подход на съвременната наука и да отхвърля митологично-догматичните форми на старите религии. На хората им е омръзнало от догми и празни ритуали, както и от чисто научно теоритизиране. Те са жадни за дълбоки и лични преживявания, автентична духовност и по-дълбок смисъл в живота си. Хората разбраха, че духовността не е изключителна собственост на която и да е религия, а живее във всеки от нас, често осакатена, изцедена и дори отречена от институционализираните религии. В резултат на това, все повече хора днес търсят свободна и персонална връзка с дълбоката си душевност и трансцеденталното, и могат да преживеят такава в постмодерните психологически и духовни семинари и психотерапевтични сесии. Хората се обръщат към йога практики, будистка, даоистка  или суфи медитация, индиански и шамански учения, или модерни трансперсонални техники, и се опитват да намерят своя път сред този новопоявил се хаос на постмодерния психо-духовен пазар.

В старите времена сме се раждали в едно село или област. Имали сме една религия. Не сме чували за йога или шаманизъм, а ако сме чували, са ни казвали,че това е лошо и трябва да бъде избягвано или дори унищожено, иначе сме обречени да идем в ада. Духовността на съседните племена била осъждана. Наричаме това етноцентричен модел. Духовността и психологията са идвали до нас чрез една-единствена духовна система, обикновено религията, представлявана от църквата на селото. Било е лесно. След това през 20-ти век модерните времена са ни казали, че трябва да забравим за детинското вярване в трансцеденталното, че това е просто нелепа фантазия на човека, за да избегне страха от смъртта. През 1930г. Фройд смята,  че религията е само проекция на бащата в небесата над нас и подчинява себе си и психологията си на новопоявилата се научна гледна точка за света. “Не вярвайте в религиозните глупости” – това е най-модерния императив. Нашето усещане за Аз, нашите чувства са само фойерверки от неврони и резултати от био-химични процеси. Това е всичко, нека не се заблуждаваме. Съществуването ни приключва когато умрем, така че по-добре да се стремим към колкото можем повече удоволствия и материални придобивки преди края. Това е целта на живота ни, хора. От друга страна, добрата страна на модерните времена е, че се развива рационалното мислене и фокусирането към успеха. В резултат на това ние най-накрая имаме (почти) равен шанс за успех и добър живот, независимо от раса, пол, цвят и вяра. Разликите постепенно започват да се приемат в съвременното общество. Наричаме тази егалитарна позиция светоцентричен модел, голямата промяна от старото време към модерността на 20-ти век. След 1960 идва постмодерната епоха, в която се критикуват както старите религии, така и съвременната западна наука и отново се прокламира свободна духовност и освобождаване на съзнанието с обещание за настъпване на нова ера,  ерата на Водолея, в която ще се случи внезапна промяна около 2012 година. Девизът става “духовен, но не религиозен”. Ню ейдж и трансперсоналната психология са деца на тази епоха.

Възходът на пост-постмодерната епоха: интегралния подход

Около 2000 г. отново се случва промяна, когато изведнъж стават ясни две неща. Първо – светът няма да стане „духовен” толкова бързо,  колкото очакват представителите на ню ейдж епохата (1960-2000), а може би дори това не е и необходимо. С други думи, през 2010 г. 70% от населението на Земята все още мисли етноцентрично и само 30% мисли в духа на модерната и постмодерната епоха. Краят на света се отложи на няколко пъти вече, ние все още не сме отишли колективно в небесата. Бързата промяна на съзнанието, обещана от ню ейдж епохата не е толкова бърза и ако искаме да разберем какво наистина се случва на Земята, се нуждаем от по-комплексен интегрален подход.

Уилбър подчертава, че вместо да сме свидетели на сбъдването на романтичната идея за колективен ню ейдж скок, ние всъщност сме изправени пред далеч по-сложната задача – да се организира глобалното управление на 7 милиарда души намиращи се на 10 различни нива на съзнание.

Второ – за първи път в човешката история има толкова много информация за психиката, душата и духа. Реално можете да изучавате всяка духовна мъдрост на всяка култура на земята, както и всяка психологическа школа развита през последните сто години. Можете не само да ги изучавате, но и да ги сравнявате, да дестилирате основините им принципи, и да ги интегрирате. Въпросът вече не е дали ‘това’ или ‘онова’ (например наука или духовност; психоанализа или шаманизъм, християнство или будизъм и т.н.) е истината, а как можем да съберем всички тях в една изчерпателна карта. Както Уилбър казва “никой не е достатъчно умен, за да бъде 100% неправ, така че у всеки има някаква истина”. Другата идея е, че никой не разполага с тоталната истина, затова ни трябват всички гледни точки.

Достъп до по – голям ресурс от информация за Интегралният Подход може да имате като регистриран потребител .

За по – задълбочено запознаване с Интегралната теория и Интегралната психология в частност, препоръчваме следните книги на Кен Уилбър, които могат да се намерят на българският пазар:

 “Без граници” 

“Интегрална психология” 

“Кратка история на всичко”

“Проектът Атман”

“Спектър на съзнанието”

Източник:http://integral-bg.eu

СЪРЦЕ И УМ

Извадки от две интервюта с Джоузеф Хилтън Пиърс за списанията Family life и Wild duck review

Повече от половин Век Джоузеф Пиърс, който предпочита да го наричат просто Джо, изследва тайните на човешкия ум. Автор е на книгите: Пукнатина в космичното яйце, Изследване на пукнатината в космичното яйце, Магическото дете, Магическото дете съзрява, Връзки на силата и Краят на еволюцията. Неговата страст си остава изучаването на онова, което той нарича „развитие на интелигентността при децата”. Той се е обявил за „иконоборец”, който не се страхува да говори за това как по стотици начини и пътища днешното американско общество лишава от храна интелектуалните, емоционални и духовни нужди и копнежи на младите хора. Отчасти учен, отчасти изследовател, отчасти мистик, пътуващ учител, Джо Пиърс поддържа тесни Връзки с най-изтъкнатите изследователи, работещи във всяка от интересуващите го области. Той синтезира по уникален начин резултатите от техните проучвания и ги предава на достъпен език – един значителен принос в нашето време на нарастваща специализация. Джо пътува по цял свят, за да разпространява своята изстрадана мъдрост.

Въпрос: Ще кажеш ли нещо за неврологичните увреждания на съвременните деца, които описваш в книгата си „Краят на еволюцията”?

Пиърс: Преди 10 години написах книгата си Краят на еволюцията и, повярвайте ми, положението оттогава насам се е влошило с 1000 процента. Повечето хора, въвлечени в образователната реформа, обсъждат учебните програми, докато всъщност истината е, че децата, с които те работят, имат увредени способности да бъдат обучавани в пълния смисъл на думата. Обществото трябва най-после да разбере това. Най-ясните резултати относно тези увреждания дойдоха от изследванията на Тюбингенския университет в Германия, провеждани в продължение на 20 години, обхващащи хиляди хора. Те показват три статистически значими извода относно резултата от неспособността да се изгради необходимата за развитието сензорна стимулация. Първо – налице е намаляване с един процент за всяка година на средната сензорна чувствителност на човека и съответно – на неговата способност да получава информация от заобикалящия го свят. Информацията, която днешните деца могат да възприемат или регистрират от околния свят, е 80 процента от тази, която са възприемали децата, които сега са 20 годишни. Това означава, че те просто са с 20 процента по-неосъзнати за това къде се намират и какво става около тях. Второ – стимулите, които преминават през ретикуларната формация на мозъчния ствол, трябва да бъдат силно концентрирани информационни експлозии, за да пробият. Това означава. че единствените сигнали, които децата възприемат от околната среда, са заредените със силно напрежение бомбастични стимули. Ако това е звук, той трябва да е силен, ако е допир, трябва да е натиск, ако е картина, трябва да е ярка. Слабите сигнали не могат да приковат вниманието им поради намалената чувствителност към заобикалящата ги среда. Едно сравнение: преди 20 години детето или юношата са различавали 360 нюанса на червения цвят, докато сега разделителната им способност е спаднала на около 130 нюанса. Едва доловимите различия са елиминирани и е необходим силен червен цвят, за да проникне през ретикуларната система. Ако надникнем в другите отдели на сетивната система, те също са дълбоко поразени.

Уврежданията в нормалното развитие са причинени от разнообразни фактори – като се започне от родилните технологии и неправилните ежедневни грижи за детето. Най-често истинската грижа се заменя с масирана свръхстимулация – във висша степен неподходяща – дразнители, на които детето е изложено през целия ден, като телевизия или музика, които се смята, че го забавляват или успокояват.

Въпрос: Има ли наистина документирани физически атрофични промени?

Пиърс: Да, има атрофия на цялата сензорна система. Това отговаря и на изследванията на Марша Микулак, за които писах в Краят на еволюцията. Още преди 15 години тя отчете 20-25% намаление на сетивната чувствителност на технологичното дете, сравнено с „примитивното” дете от полята или джунглите.

Третият резултат на германското изследване доказа, че мозъкът показва влошена адаптация на равнище, считано за генетически невъзможно. В мозъците на днешните млади хора няма кръстосване на сензорната информация, т.е. не се осъществява синтеза в мозъка. Зрението например представлява серии от брилянтни отпечатъци, които не се кръстосват със звука, допира, мириса и така нататък. Влизащият информационен поток от сетивата не образува общ контекст, а всяко е независимо и изолирано от другите. Това обяснява защо децата се уморяват толкова бързо, когато са изложени на изобилен информационен поток.

Когато чува определен звук, детето не извлича от паметта си модели и други сетивни впечатления, които резонират с него. В мозъчните системи се образуват прости къси връзки. Това е резултатът от липсата на естествени стимули и наличието вместо тях на масирана свръх употреба на изкуствени стимули. Аз и Джери Мандел бяхме в края на седмицата в Нова Зенландия на конференция, провеждана от Д-р Кейт Бъзел върху ефектите от телевизията и компютрите. Вече има невероятно много неврофизиологични изследвания, които показват, че телевизията предизвиква сериозни пробиви в генетичното кодиране. Брус Липтон, клетъчен биолог, един брилянтен човек, показва как емоционалното състояние на тези деца променя коренно структурата на ДНК. Така че не искам да говоря за бъдещите проблеми на образованието и т. н., а за уврежданията, които са причинени на повечето деца в първите три години от живота им и как да променим това. Само ако можем да го преодолеем! Най-важно е с какво подхранваме нашите деца през първите три години.

Има три важни неща. Първо, трябва да разберем, че възпитанието наистина започва от утробата и в 90% се осъществява през първите три години. Второ, никога не си хабете енергията да се обръщате и ангажирате институции, но използвайте всеки бит от енергията си, за да направите всичко, което можете, за най-големия брой деца, които пряко може да достигнете. Вижте насъщните и истински нужди на детето в семейството или около вас.

 

Въпрос: Казвал сте също, че телевизията е враг номер едно на въображението. Какво е всъщност lлиянието й върху децата?

Пиърс: Телевизията в буквален смисъл предотвратява нервното развитие и растежа на мозъка у децата. Когато малкото дете гледа много телевизия, това потиска способността му да създава вътрешни образи за неща или събития, които не са предоставени на сензорната му система от заобикалящата среда, а това е същността на онова, което наричаме „въображение”. Изследователите в началото мислеха, че проблемът е в програмите, но се оказа, че самата телевизионна технология е увреждаща. С други думи, гледането на телевизия само по себе си е пагубно за човешката физиология. Това е дълга история. Началото й е през шейсетте години на 20 век, когато било установено, че мозъкът на малки деца, намиращи се пред екрана, изпада в кататонно състояние. Тази мозъчна реакция се дължи на радиантната светлина, която е светлинният източник както при телевизията, така и при компютрите. Механизмът е доста сложен, за да го обяснявам тук, просто ще кажа, че мозъкът се изключва при този вид светлина. Ние можем да видим как телевизорът хипнотизира децата, когато го гледат продължително време. Най-страшното е, че телевизионната индустрия, като отчита този ефект, въвежда така наречените „сепващи стимули”. „Сепващият ефект” създава в мозъка усещането за опасност и го събужда, като целта е да бъде поддържано будно вниманието. „Сепващите ефекти” са резки и внезапни светлинни ефекти или звуци, промяна в тембъра, бърза смяна на гледната точка на обектива. Мозъкът обаче евентуално започва да се приспособява към тази ситуация, отчитайки я като фалшива тревога и започва да се настройва към нея. В резултат на това всеки десет години телевизионната индустрия се принуждава да усилва „сепващите ефекти”, докато накрая имаме периодични взривове от насилие в детските анимационни филми и др., като се достига до средно 60 бита от насилие на всеки половин час. Тук има значение вече естеството на програмата. Докато мозъчната кора, или неокортексът осъзнава, че телевизионните образи не са реални, долните мозъчни отдели, или „рептилийният” мозък не осъзнава това. Това означава, че когато едно дете гледа насилие по телевизията, неговият рептилиен мозък изпраща серии съобщения за опасност към емоционалния мозък, който от своя страна веднага се свързва със сърцето. В момента, когато сърцето получи знак за опасност или отрицание, то излиза от присъщото му хармонично състояние и става некохерентно, като предизвиква освобождаването на един от най-употребяваните хормони в човешкия организъм, наречен кортизол. Кортизолът веднага активира мозъка и го кара да осъществява трилиони невронни връзки, за да подготви индивида да посрещне надвисналата опасност.

По-късно, когато сърцето получи послание, че хоризонтът е чист, се освобождава друг хормон, който разрушава излишните нервни пътища, които не са били използвани в тази бърза реакция към заплаха. Проблемът с „телевизионните” деца е, че в мозъка им не настъпва втората фаза на отпускане. Така мозъкът на американското дете, което до възрастта 4-5 години е изгледало около 5-6000 часа телевизия, е в пълно объркване. Масивната свръхстимулация от телевизията води дотам, че мозъкът не може да се приспособява по нормалния начин, описан по-горе. Настъпва истински срив на всички нива от нервната система.

Въпрос: Но вече има толкова много компютри. Как да учим младежите да боравят с компютъра и едновременно да се пазят от него?

Пиърс: Всичко е въпрос на възраст. Най-напред трябва да научим детето да мисли и след това да го насочим към компютъра. Ако насочите детето към компютър, преди да се е стабилизирал процесът на мислене, той изобщо няма да се развие.

Въпрос: Вие твърдите, че творческите личности никога не могат да бъдат насилници?

Пиърс: Ами това е твърдение на група шведски лекари. Техните проучвания показват, че деца, които имат огромен капацитет да създават образи и картини във вътрешния си свят, никога не са насилници. Освен това, когато се сблъскат с насилие, те са в състояние да измислят и предложат алтернативни разрешения.

Въпрос: Съвременните неврофизиолози направиха някои смайващи разкрития за човешкото сърце. Можете ли да ни кажете нещо повече?

Пиърс: Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвсем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на няколко изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Молекулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма. Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона сърдечен предсърден фактор, който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени „емоционалният мозък”. Това включва хипокампалната област, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват, че всъщност 60 -65% от клетките на сърцето са нервни клетки, идентични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери .

С други думи, буквално сърцето притежава „мозък”, свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човека по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, и по този начин поддържат хармоничната работа на тялото като единно цяло. А другата половина изграждат много дълги, неопосредствувани невронни връзки с „емоционалния мозък” в главата, и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, който ние дори не осъзнаваме.

Междувременно биофизиците са открили, че сърцето в същото време е много мощен електрически генератор. То образува електромагнитно поле, обгръщащо цялото тяло и излизащо 8-15 стъпки извън него. То е толкова мощно, че позволява да се направи ЕКГ запис на 3 стъпки навън от тялото. Това поле, създадено от сърцето, е холографско, т.е. вие можете да получите информация за цялото поле от всяка точка на тялото, от всяка точка вътре в самото поле, независимо колко микроскопична е тя. Интересното тук е колко дълбоко това поле повлиява мозъка. Всички данни сочат, че то доставя целия спектър на радиовълни, от който мозъкът извлича материала, за да изгради нашето вътрешно преживяване на външния свят.

Може би най-важното, което знаем сега, е че този радиоспектър на сърцето е дълбоко зависим от нашия емоционален отговор към света. Емоционалният ни отговор променя сърдечния електромагнитен спектър, който на свой ред подхранва мозъка. Следователно всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различните събития.

Въпрос: Как това ново знание може да се приложи по отношение на децата и тяхното правилно развитие?

Пиърс: Емоционалното развитие на децата, това как чувстват себе си и света около тях има огромно влияние върху растежа и развитието им. Това е основата, върху която се градят цялото им учене, памет, здраве, благополучие.

Ако емоционалната структура у детето не е силна и позитивна, никакъв вид развитие не би се осъществил цялостно. Развитието в една или друга област би било само една компенсация на другите липси. Така че първото и най-важно нещо, ако искате да имате умно, успяващо и здраво дете, е то да има позитивни емоционални преживявания. Зад това твърдение стоят резултатите, получени в места като Харвардския университет, Медицинския университет на Аризона и др., от учени като Щварц и Русик, Kedrtmath в Калифорния. Всичко започва с това, детето да се чувствува безусловно прието, обичано и желано. Това е ключът на всичко. Може да имате всичко останало – висок жизнен стандарт, най-скъпите училища, най-добрите учители в света, но ако на децата липсва това първо условие да усещат, че са безусловно обичани поне от един човек, ако не се чувствуват сигурни и в безопасност в учебната среда, нищо много добро не може да се очаква.

Въпрос: Смятате ли, че след зачатието нашата генетична структура търпи промени?

Пиърс: Абсолютно. Например на около 11 годишна възраст мозъкът претърпява фина пренастройка и решава в коя посока ще се развива. Започват да се разпадат излишните нервни връзки или предимно в древния рептилиен мозък, или в новите интелектуални области. Къде ще останат повече връзки зависи от жизнената ситуация на детето до това време. Въпросът дали детето се е чувствало обичано и сигурно, или е трябвало да се защитава срещу враждебния свят оказва огромно влияние върху неговата интелигентност. И отново всичко опира до сърцето. Децата, за които говорим, са лишени от адекватно сърдечно-мозъчно подхранване. Те са се движили в среда на лишения и единственото, което можете да направите за тях, е да ги поставите в любящо и подхранващо ги обкръжение. Знам, че звучи опростенчески, но наистина това изчерпва всичко. Младият човек се нуждае от слухово-гласово общуване, емоционално подхранване, игри, движения на тялото, визуален контакт, нежни звуци и топъл допир на физическо ниво.

Въпрос: Нека се върнем към идеята за интелигентността – както вие я разбирате – като функция между тялото, мозъка и сърцето.

Пиърс: Да, за мен най-вълнуващото в тази история, която съм изложил и в книгата си, е ролята на сърцето. Медицинският и научен свят вече дава доказателства за нещо, което съм изследвал в последните си три книги – интелигентността на сърцето. Доста изследователи, включително и Националният институт за умствено здраве, бяха напълно игнорирали тези въпроси.

През 1955г. се обърнах към Института по сърцето в Боулдер Греек, Калифорния и разбрах, че те са събрали всички изследвания в тази област от цял свят. Те ми предоставиха данни от неврокардиологията – така се нарича тази най-нова медицинска област. Оксфордският университет издаде огромен том, в който под името Неврокардиология, са събрани медицински изследвания от цял свят, включващи и непубликувани до момента статии. Повярвай ми, изследванията в неврокардиологията са много по-впечатляващи от тези в квантовата механика. Това е най-голямото изследване на века, но засега не е схванато в същността си от обикновената аудитория.

Преди един век Рудолф Щайнер е предсказал, че най-голямото откритие на 20 век ще бъде, че сърцето е нещо много повече от помпа, и предизвикателството на новата епоха на човечеството ще бъде да оставим сърцето си да ни научи да мислим по нов начин. Това звучи съвсем окултно, но налице са преките биологични данни.

Това потвърждават цяла поредица от изследвания. Например тридесетгодишните проучвания на Карл Прибрам ни изправят пред най-голямата загадка, която изобщо сме срещали.

Роджер Пенроуз в Англия наскоро излезе с нови математически данни, за да докаже, че местата, където дендритите се срещат в синапси – а те са трилиони в нашето тяло и мозък – съставят електромагнитна аура. И ние намираме, че електромагнитното поле на сърцето холографски е идентично с полето, произвеждано от нашата Земя и от Слънчевата ни система. Сега физиците започват да разглеждат електромагнитната аура просто като организация на енергията във вселената. Всички тези полета работят на холографския принцип – тоест на миниатюрни, невъобразимо малки пространства между дендритите в синапсите, тялото, Земята и извън нея. Всичко това действа холографски и селективно.

Другото откритие е пряката, непосредствена връзка между сърцето и лимбичната система -„емоционалният мозък”. Учените откриха, че невронните връзки се отправят директно през амигадаларното ядро към префронталните лобове. Префронталните лобове, или неокортекса, са последното еволюционно образувание на мозъка. Те са били рудиментарни преди около 40000 години. Наричаме ги „безмълвните” мозъчни полета, защото засега изпозваме само най-долната част от тях. Висшите части на фронталните лобове продължават развитието си до 21 годишна възраст, т.е. около 6 години след като целият останал мозък е завършил развитието си. В своята нова книга Грешката на Декарт Демиазио пише за ролята на емоцията при разума и за низшите отдели на префронталните лобове.

Пол МакЛиън от Националния институт за умствено здраве, който е един от най-ярките изследователи на мозъка в последните 50 години и продължава да работи на своите 80 години, говори за префронталните области като за „ангелските лобове”, като източник на най-висшите човешки ценности. Това е същото, което изтъква и Демиазио, но и двамата се спират само на нисшите отдели на префронталните лобове, развиващи се през първите три години, но не и на висшите им отдели, които завършват развитието си на 21 г. Затова аз съм свръхоптимист.

Разбира се, цялата ни космология драматично ще се промени, когато разберем, че имаме холографско сърце. Но виждаш, че същевременно преминаваме през период на тотален колапс и хаос. Мисля, че Иля Пригожин коментира, че докато една система е стабилна или в равновесие, вие не можете да я промените, но когато попадне в хаос, най-малкото количество кохерентна енергия може да доведе до нови структури. Може би хората, които се хармонизират със света, са малко, но те ще бъдат и островчетата от кохерентна енергия, която ще допринесе за нова ситуация.

Превод: д-р Св. Балтова