Archive for October 28, 2013

Методи за ефективно учене

Преглед на книгата на Тони Бюзан – „Как да уча бързо и да запомням лесно“ (The Buzan Study Skills Handbook)

Тони Бюзан е световно известен автор в сферата на мисловните спортове и ефективното учене, написал е повече от 80 книги преведени на 35 езика и също така е създател на Мисловните карти. Неговите методи се ползват във фирми като Google, IBM, Microsoft, Rolls Royce, Toyota, NASA и др.

Установено е, че човешкият мозък има около 100 милиарда неврона изграждащи сложни йерархични структури. До преди време се е смятало че лявата и дясната половина на мозъка имат строго определени функции, както следва:

  • лява половина: логика, думи, списъци, числа и анализ
  • дясна половина: отговорна за ритъма, въображението, цветовете, усещането за пространство

В днешни дни обаче се знае, че мозъкът е пластичен и част от неговите функции могат да бъдат делегирани на различни зони. Така например хора с физически увреждания на мозъка могат отново да развият умения, които са изгубили. След известно време терапия и усилени тренировки функциите на увредените зони се развиват в други части. Затова лявата и дясната половина на мозъка взимат заедно участие при развитието на различни умения и креативни процеси. Например, Айнщайн когато е достигал до своите изводи за теорията на относителността си е представял как стои в асансьор движещ се със скоростта на светлината или как лети възседнал светлинен лъч (това за което смятаме, че е отговорна дясната половина на мозъка). След направените изводи той е започнал да пише теорията използвайки физичен и математичен апарат (лява половина на мозъка: логика и числа)

Пречки и предпоставки за ефективно учене

Пречки пред ефективното учене

  • липса на мотивация

    Една от главните причини за липсата на мотивация е липсата на крайна цел. Така, че ако ви липсва крайна цел за вашето учене опитайте се да си представите и изградите такава.

  • физически или психически проблеми

    Всеки човек в живота си има трудни моменти като: болести, психични разстройства, проблеми в семейството, лични драми и др. Такива трудности биха могли да окажат негативен ефект за вашето учене. Има различни подходи за справяне с тях или за приемане на различен поглед върху тях: това са трансцедентална медитация, служба в обществото, различни философски вярвания, спорт, билки, масажи и др.

  • Непредразполагаща околна среда

    Неблагоприятните фактори могат да бъдат: шум, телевизия, телефони, и др. Опитайте се да ги елиминирате доколкото е възможно (изключете телефона и телевизора, спрете Интернет)

  • Концептуални проблеми

    Такива трудности възникват когато тематиката на учебния материал ви е малко позната. В следствие може да забавите скоростта си на четене, опитвайки се да разберете материала, но това не е ефективен подход. В тези случаи е добре да се следва органичната техника за учене на Бюзан (BOST)

  • Недостатъчен общ речник

    Недостатъчният общ речник също е основна пречка за ефективното учене и скоростното четене. Променяйте вече познати думи като сменяте представките и наставките, така ще увеличите речника си допълнително с около 10 000 думи. Постарайте се да учите всеки ден по няколко нови думи като ги преговаряте през определен период от време. Свързвайте новите думи с визуални образи за да останат в дълготрайната ви памет.

  • Неподходяща скорост на четене

    Много хора смятат, че когато четат по-бавно така разбират по-добре материала и го запомнят за по-дълго. Този подход всъщност е контра-продуктивен. По-бързото четене с групиране на думите води до по-добро разбиране на информацията (следвайте техниките за скоростно четене на Бюзан)

Предпоставки за ефективно учене

  • крайна цел

    Опитайте се да разберете защо правите това, което правите и какво искате да постигнете в крайна сметка. Свържете крайната си цел с образ в съзнанието ви създаващ приятни асоциации.

  • околни влияния

    1. позиция на тялотоКогато четете се постарайте да сте в седнало положение с изправен гръб следващ извивката на гръбнака. Така циркулацията на кръвта и обмена на кислород между тялото и мозъка ще е по-добра. Трябва да сте седнали, защото тялото ви постоянно дава сигнали на мозъка да е нащрек, ако сте в леглото сигналите са за сън и затова заспивате когато четете там.
    2. Светлинен източникСветлината трябва да идва отзад по диагонал на рамото ви. За препоръчване е да се чете на дневна светлина, установено е, че слънчевата светлина позволява на мозъка ви да освобождава повече хормони на “добрия човек” така, че бюрото ви трябва да е в идеалния случай до прозореца. Когато използвате изкуствен източник интензитета не трябва да е нито прекалено слаб нито прекалено силен.
    3. Стол и бюроВашият стол трябва да е удобен и ергономичен (следващ естествените извивки на тялото) с възможност за коригиране на височината. Бедрата ви трябва да са успоредни на седалката и пода. Столът трябва да не е нито прекалено мек (защото може да се изкушите да заспите) нито прекалено твърд, а облегалката да е изправена. Височината на бюрото трябва да е около 20 см. над седалката на стола. Най-добре е бюрото да е разположено близо до прозореца за да ви е по-светло докато четете.
    4. Разстояние между очите и учебника – около 50 смТака ще можете по-лесно да четете цели групи от думи и напрежението върху очите ще бъде по-малко.
    5. Учебни материали под ръкаВсички учебни материали трябва да са ви под ръка за да може да се фокусирате, да се почувствате отпуснати и готови за учене.
    6. Подходящ период от деняВсеки човек има подходящ момент от деня, когато е най-ефективен. Експериментирайте и вижте кога най-добре учите и се фокусирате.
    7. Намалете прекъсваниятаПостарайте се да елиминирате всички фактори, които биха могли да ви прекъснат по време на ученето – изключете телефони, телевизори, мейл клиенти и др.
    8. Спазвайте здравословна диетаБез пържени храни, по-малко мазнини и въглехидрати, повече белтъци
    9. Физически упражненияТренирайте поне 2 пъти седмично за да може да държите тялото си в добра форма (гимнастика, йога, бягане, плуване, фитнес)

Скоростно четене

  • Вашата скорост на четене (думи на минута)

    Стандартно хората четат средно по 200 – 250 думи на момента, при използването на техники за скоростно четене и достатъчна практика скоростта може да достигне 3000 – 4000 думи на минута. Пребройте колко думи общо съдържат 3 средно дълги реда, разделете числото на 3 и умножете по броя редове на страницата. Полученият резултат е средния брой думи за съответната страница. Прочетете страницата като си засичате с хронометър времето, след това разделете броят думи на секундите и ще получите вашата средна скорост на четене.

  • Пречки за скоростното четене: спиране, връщане, застиване

  • Няколко думи наведнъж (централно и периферно зрение)

    Опитайте се да четете по няколко думи наведнъж като използвате и периферното си зрение. Упражнение, което може да ви помогне е да фиксирате определена дума в средата на текста и да се опитате с периферното си зрение да видите няколко думи от ляво и дясно на нея, също така отдолу и отгоре на нея, да се опитате да видите и номера на страницата. Допълнително упражнение е и увеличаване окото на съзнанието описано по-подробно в книгата на Бюзан.

  • Двуредов / многоредов диагонал

    Това е техника, при която вие четете по 2 реда едновременно използвайки централното и периферното си зрение. Когато имате необходимата тренировка същия подход може да използвате за повече редове.

  • Сканиране

    Сканирането е естествено умение, което използвате редовно когато търсите човек в тълпа например или когато разглеждате пътен знак за специфични посоки.

  • Преглеждане (бегъл прочит)

    При този подход материала се преглежда набързо за да се добие обща представа и да се установи рамката (скелета) на разглежданата тема отколкото градивните тухлички.

  • Помощни средства

    Използвайте подходящ водач (тънка химикалка или молив) за да следите материала, така ще активирате визуалната си памет.

  • Обогатяване на речника

    Използвайте представки и наставки на вече известни на вас думи, това ще увеличи вашия речник с около 10 000 думи. Например: върша – извършвам, довършвам, привършвам. Всеки ден учете по няколко нови думи и си ги преговаряйте периодично. По този начин няма да запъвате когато четете учебниците.

  • Изричане на думите наум (субвокализация)

    Установено е, че човешкия мозък може да изрича наум до 2000 думи на минута. Това няма да забави вашата скорост на четене особено ако сте начинаещи. При изричане наум може да си помагате като извиквате определени думи за да наблегнете на тях и да останат по-трайно в съзнанието ви.

Памет

Изследвания показват, че първите и последните впечатления имат най-голямо значение за мозъка. Във всяка ситуация е по-вероятно да запомним неща, които са в:

  • началото на материала
  • края на материала
  • свързани с мисли или концепции вече записани в нашата памет

Също така вашият мозък е по-вероятно да запомни нещо, което силно се отнася към:

  • вашите сетива – зрение, слух, вкус, мирис, докосване
  • вашите интереси
  • Въображение + Асоциации = Памет

    Въображение – колкото повече стимулирате въображението си толкова повече се засилва способността ви да учите

    Асоциации – създайте си образи за всичко, което искате да научите. Асоциирайте ги с нещо, което вече ви е познато.

  • Десет принципа на паметта

    Това са: сетива, преувеличаване, ритъм и движение, цвят, числа, подреждане, символи, привличане, смях, позитивно мислене

    Човешкият мозък помни най-лесно информация, която стимулира директно неговите сетива: образи, миризми, звуци, докосване. Създавайте абсурдни образи свързани с новата информация и ги преувеличавайте – така те ще останат по-дълго в паметта ви. Раздвижете ги, асоциирайте ги с мирис или вкус или приятно усещане. Нека картините бъдат цветни, така те активират зони в мозъка отговорни за виждането и това също спомага за по-дълготрайно помнене.

  • Почивки

    Постарайте се да правите малки почивки на всеки 20-50 минути учене. Ако учите по-дълго от 50 минути драстично спада количеството на материала, които можете да възпроизведете. Когато спазвате почивки давате възможност на тялото и мозъка да си починат, както и на научената информация да свърже напълно всяка своя част.

  • Преговор

    Изследванията сочат, че малко след като прочетете даден учебник или статия количеството материал, който може да си спомните расте за кратко и след около 1 ден пада с 80 %. За това преговаряйте материала през следните периоди от време:

    • след 10 мин (10 минутен преглед)
    • след 24 часа (2-4 минутен преглед)
    • след 1 седмица (2 минутен преглед)
    • след 1 месец (2 минутен преглед)
    • след 6 месеца (2 минутен преглед)
    • след 1 година (2 минутен преглед)

    След тези преговори знанията ще останат в дълготрайната ви памет.

  • Системата число-фигура

    Системата число-фигура се използва за запомняне на списъци от предмети и понятия. Асоциирайте всяко едно от числата от 1 до 9 с образи наподобяващи тяхната форма, например:

    • 1 – четка за боя
    • 2 – лебед
    • 3 – сърце
    • 4 – яхта
    • 5 – кука
    • 6 – слонски хобот
    • 7 – брадвичка
    • 8 – снежен човек
    • 9 – балон на пръчка

    Може да си изберете и свои собствени образи, които за вас са по по-запомнящи се. Започнете да броите от 1 до 9 като си представяте образите съответстващи на всяко число. След това бройте обратно от 9 до 1 и си представяйте отново. След като трайно асоциирате числата с изображенията вземете списък с думи, който трябва да запомните, например: симфония, молитва, диня, вулкан.

    • 1 – четка за боя + симфония
    • 2 – лебед + молитва
    • 3 – сърце + диня
    • 4 – яхта + вулкан

    За да запомните списъка с думи си представете:

    • 1. диригент дирижиращ бясно с огромна четка за боя.
    • 2. лебед оформил крилете си в поза за молитва
    • 3. диня във формата на туптящо сърце
    • 4. яхта, която се носи във врящ вулкан

    Други примери за приложение на системата число-фигура са:

    • Ако искате да запомните номера на къщата, която трябва да посетите, например номер 7, представете си вратата на къщата и как я насичате с брадвичка (брадвичката по-горе е асоциирана с номер 7)
    • За да запомните, че Марс има 2 Луни представете си огромен лебед грациозно обикалящ около планетата Марс (лебедът по-горе е асоцииран с номер 2)
  • Системата число-рима

    На тази система няма да се спирам в статията. Тя е разгледана по-подробно в книгата на Тони Бюзан „Как да уча бързо и да запомням лесно“.

Органична учебна техника на Бюзан (BOST)

Органична учебна техника на Бюзан (BOST) е измислена от Тони Бюзан с цел да се подобри учебния процес – да се намали времето за усвояване на материала, като същевременно се засилва дълготрайното запаметяване на информацията и възможността да я извикате точно в моментите, в които ви трябва. BOST се състои от 2 основни части: подготовка и приложение.

  • Подготовка

    Подготовката има за цел да ви помогне да се настроите на вълната на учебната тема. Тя се състои от следните части:

    1. ПрелистванеПрегледайте съвсем набързо учебника сякаш сте в книжарница и се чудите дали да го купите, обърнете внимание на съотношението текст – графика, наблюдавайки организацията и структурата, както и нивото на трудност.
    2. Знания по темата (мисловна карта) – 5 мин.Помислете си какво знаете по темата и го оформете като мисловна карта. При положение, че това което знаете е твърде много отбележете само най-главните раздели и връзките между тях. Ако знаете твърде малко запишете всичко което се сещате и е свързано с темата.
    3. Време и обемВижте какъв е обемът от материала, които трябва да покриете и за какво време това трябва да стане. Изчислете по колко страници трябва да прочитате на ден и колко време ще си заделите всеки ден за учене. Използвайте разделители в учебника за това, което трябва да прочетете всеки ден. Вида на цял дебел учебник може да е доста обезкуражаващ за учебния процес, затова използвайки разделители ще виждате не толкова огромния материал, който трябва да минете за деня.
    4. Въпроси и цели (мисловна карта) – 10 мин.Помислете какви въпроси имате по темата, какво бихте искали да ви се изясни и какво искате да постигнете със прочитането на съответния материал. Направете мисловна карта на въпросите и целите. Въпросите ще ви служат като куки, които ще събират информацията докато четете.
  • Приложение

    1. Цялостен преглед (Overview)Прочетете какво пише на кориците, след това вижте съдържанието, заглавията, подзаглавията, таблиците и графиките.
    2. Предварителен преглед (Preview)Прочетете резюметата и заключенията в книгата. В тях се съдържа в синтезиран вид голяма част от информацията.
    3. Преглед вътрешна част (Inview)Започнете да четете параграфите като прескачате трудните елементи / термини. По-късно след като е улегнала информацията минете отново през тях, така ще бъдете подготвени и ще можете да ги осмислите.
    4. Обзор (Review)Във тази част попълвате частите, които не сте завършили и преговаряте нещата, които сте отбелязали за важни.

      Забележка: може да използвате мисловни карти за водене на бележки по време на или след периода на четене.

Мисловни карти

    • Дефиниция

      Мисловните карти са ефективен метод за водене на бележки измислен от Тони Бюзан. Формата на една мисловна карта наподобява различни природни форми, например: формата на мрежа от неврони, жилките по листата на дърветата и т.н.

    • Предимства

      Ограничението на линейните записки е, че може да ви отнеме доста време докато стигнете до сърцевината на нещата и ще трябва да минете през много несъществена информация. Ние знаем, че човешкият мозък е триизмерен и е предназначен за информация, която е нелинейна. Мисленето с цял мозък е в основата на програмата BOST и мисловните карти.

    • Необходими материали

      • Разноцветни химикалки / флумастери (маркери) и листи А3Постарайте се да намерите листи по-голям размер (A3 например) за да може да разширявате вашата мисловна карта. Обикновено една мисловна карта има доста разклонения и е необходимо място.

        или:

      • Софтуер за мисловни карти (iMindMap или др.)Една от най-добрите и интуитивни програми за мисловни карти е iMindMap специално разработена и одобрена от Тони Бюзан. Когато създавате клонове те автоматично се подреждат, големината на шрифтовете автоматично намалява при писане в по-отдалечени клони, можете да прикачвате изображения към клоните. Програмата е платена като има 7 дни пробен период, през който имате възможност да ползвате пълните й функционалности. Има и други апликации за мисловни карти като доста от тях са безплатни (в края на статията съм сложил линкове). При избора Ви на софтуер имайте предвид някой основни свойства, които трябва да притежава апликацията:
        1. разклоненията да са извити
        2. да се използват различни цветове (за клоните и рамките)
        3. а могат да се добавят ключови образи към клоновете
        4. да може да се променя шрифта на ключовите думи
    • Структура

      Една мисловна карта се състои от главен образ, който стои в средата на картата – това е главната тема. От нея излизат няколко основни клона, т.нар. основни идеи на приложение (ОИП). От тези клони излизат група по-малки разклонения. Линиите на мисловните карти са извити, като тези излизащи от главната идея са най-дебели, а по-външните стават все по-тънки. Основно значение при този подход имат ключовите думи и ключовите образи. Ключовите думи създават силни асоциации в човешкия мозък – напр. чадър е ключова дума за дъжд, самолет е ключова дума за пътуване. Те се разполагат по дължината на извитите линии на картата, като е добре да ги пишете с печатни букви и да са по-хоризонтално разположени. Това повишава четливостта и активира лявата половина на човешкия мозък. Поставяйте по една ключова дума на клон, по този начин давате възможност на мозъка си да развие повече възможности за разклонения. За да може да запаметите по-добре определена информация, обаче трябва да се активира и дясната половина на мозъка. Тук на помощ идват ключовите образи, като при идеалния случай до всяка ключова дума стои по един ключов образ. Например до ключовата дума “техника” стои образа на “анимационно каратистче”, а до ключовата дума “скоростно” стои снимка на кола от Формула 1. Използвайте също така различни шрифтове за думите и различни цветове за клоните и образите по картата. Също така може да използвайте множество символи, тъй като те предизвикват асоциации в мозъка, например знака на хипитата – кръгчето с 3 чертички вътре е символ на мира.

    • Примери

      Мисловната карта по-долу е направена от мен по книгата на Тони Бюзан „Как да уча бързо и да запомням лесно“

Buzan Study Skills Handbook Mindmap

Заключение: И така умственият ви арсенал е вече пълен и вие сте се сдобили с изключителна сила. Премахнали сте стандартните препятствия към резултатното учене и можете да четете по-бързо от 99 процента от световното население. Не се страхувайте да практикувате и да подобрявате все повече уменията си и също така се наслаждавайте от успехите си. Желая ви много здраве и късмет !

Източник: http://ibotusharov.com/2013/05/17/telerik-academy/knowledge-sharing/effective-study-skills-buzan/

Изпитвате ли чувство за вина?

Склонността да се чувстваме виновни и тревожни за поведението си е характерна черта, често срещана днес. Повечето от нас се чувстват притеснение от отделни черти на личността си. Често обвиняваме себе си, дори когато поведението ни не заслужава ни най-малък упрек. Определено ниво на вина, разбира се, е необходимо, за да усетим, че имаме съвест. И наистина, пълното отсъствие на такова чувство би било симптоматично за наличието на психопатия. Крайното себепринизяване или самообвиняване,от друга страна, показват също толкова невротично и неуравновесено отношение.

Тези, които са измъчвани от чувство за вина, често произхождат от семейства, с идеали за поведение, които нямат съответствия в реалния живот. Но това в никакъв случай не е единствената причина.

От гледна точка на функционирането на самия мозък наличието на смазващо чувство за вина може да бъде предизвикано и от лимбичната система – отново главния злодей е амигдала, която е държана непрекъснато нащрек двадесет и четири часа в денонощието.

ТЕСТ

1. Имате ли чувството, че сте прекарали голяма част от живота си, вършейки неща, които не ви доставят удоволствие?

2. Мразите ли нещата, които трябва да свършите?

3. Чувствате ли се зле, ако разочаровате другите?

4. Тревожите ли се за мнението на другите относно действията ви?

5. Избягвате ли да вършите неща, които биха разстроили приятелите ви?

6. Трудно ли ви е да спите до обед през почивните дни, дори когато нямате важна работа?

7. Случва ли ви се да пробвате много дрехи в магазин и когато си тръгвате да се чувствате зле, защото не сте си купили нищо?

8. Изпращали ли сте поздравителни картички за рождените дни на хора, които всъщност не са ви симпатични?

9. Разстройвате ли се, ако ви хванат неочаквано да вършите нещо интимно и лично?

10. Обличате ли определени дрехи, за да доставите удоволствие на някой друг?

11. Чувствате ли се зле, когато се сетите за моменти, когато сте били груби или неразумни?

12. Случвало ли ви се е да се извинявате за нещо, за което не сте виновни?

13. Извинявате ли се, когато някой ви настъпи?

14. Имате ли чувството, че сте разочаровали родителите си, като не сте оправдали надеждите им свързани с различни житейски ситуации?

15. Съгласни ли сте с идеята за първородния грях – че сме родени грешници и че трябва да изкупим греховете си?

16. Мислите ли, че се нуждаем от някакъв религиозен или социален контрол върху природните си инстинкти?

17. Мислите ли, че е редно римокатолиците редовно да изповядват греховете си?

18. Усещате ли общо неодобрение от страна на другите към личността или поведението ви?

19. Смятате ли, че заслужавате наказание за минали грехове?

20. Често ли молите за прошка?

Ключ: Ако отговорите с “да” на 16 и повече от въпросите, можете да сте сигурни, че някой някога е програмирал вас и емоционалния ви център да изпитвате вина. Резултат между 4 и 6 – норма

Принципи на Ненасилствената комуникация

Ненасилствената комуникация е метод на общуване, основан на неутрално описание на събитията, вглеждане в своите чувства и чувствата на другите.

 4_resize

Основна част от метода са търсенето на нуждите и молбата за тяхното удовлетворяване, без това да е в ущърб на някого.

Ненасилствената комуникация ни помага да се свържем един с друг и със себе си по начин, който позволява на естествената ни способност за съпричастност да се изрази. Помага ни да преобразим своя начин на изразяване и изслушване, като насочва съзнанието ни към четири неща: нашите наблюдения, чувства, нужда и молби, които отправяме с цел обогатяване на живота си. Ненасилствената комуникация насърчава внимателното изслушване, уважението и емпатията и поражда взаимното желание това, което даваме, да бъде от сърце. Някои използват Ненасилствената комуникация, за да се обърнат със съчувствие към самите себе си; други за да задълбочат взаимоотношенията си; трети – за да създадат успешни контакти на работното си място или в политиката. По цял свят Ненасилствената комуникация се прилага като средство за посредничество в различните спорове, както и в конфликти от всички нива.

 Ключови елементи на Ненасилствената комуникация:

  • “Аз” и “Ти” говоренето

Използването на “ти” съобщение е по разпространено и предполага директно обръщане към събеседника от типа “Ти си…”, “Ти правиш…”. Когато сме в трудна ситуация или искаме да разрешим конфликт, тези съобщения не са особено ефикасни. Те могат да се възприемат като критика и да настроят дугата страна отбранително и негативно спрямо разговора

В Ненасилствената комуникация се използват “Аз” съобщения – чрез тях човек изразява своите мисли и чувства спрямо поведението на другия човек и казва каква е причинната за тези мисли и чувства. “Аз” съобщенията следват схемата: “Аз се чувствам… защото…” или “Аз мисля… Защото…”

Така събеседникът чува и приема по-лесно гледната точка на говорещия и може да прояви разбиране, често дори съчувствие и желание за извинение и помиряване.

  • Говорете за поведението на човека

Презумпцията е, че не човекът е добър или лош, а това, което прави, е добро или лошо. Затова се опитваме да променим не човека, а неговото поведение. Например в ситуация, когато постоянно ви прекъсват, вместо реакция “Много си нахален” по-успешно ще бъде, ако кажете; “Отново ме прекъсваш!”

  • Говорете от собствено име

Говоренето от собствено име предполага използването на местоимения в първо лице единствено число – аз, на мен, мой. Това помага за поемането на отговорност за собствените думи и чувства, за обмисляне и подходящо изразяване на мнение, пожелание и пр.

Има два начина, по които може да се избегне собствената позиция, но и двата правят лошо впечатление на събеседниците и често причиняват недоразумения и конфликти: Говоренето от ничие име – “някои гора”, “всеки” и говоренето от името на другите – “Всички сме отегчени”, “Тя не харесва…”. Обикновено онези, от чието име се говори, се разгневяват и репликират, а слушателят остава объркан какви и чии чувства и мисли изразява говорещия.

  • Говорете точно и коректно

За да разбере съобщението, слушателят трябва да получи колкото се може по-ясна и конкретна информация, формулирана по недвусмислен начин. Желателно е да не се използват недомлъвки и намеци, особено при децата – по този начин събеседника по-трудно ще схване смисъла и ще се чувства объркан. Важно е също да се избягват обобщаващи думи като “винаги” и “никога”, които обикновено вменяват вина и настройват слушателя отбранително. Често реакцията е бурна- обида, скарване, конфликт. Например: “Винаги се мотаеш и закъсняваш за училище.”

Ненасилствената комуникация се обръща към чувствата и нуждите, изказани по не задължаващ начин и търсещи свързване с чувствата на другите. Напомня за това, че срещу нас стои човек, и “Този човек също като мен чувства болка, тъга страдание”, “Този човек също като мен изпитва радост, любов и щастие”, “Този човек също като мен има мечти, планове и стремежи” Голяма част от междуличностните проблеми се раждат, когато започнем да възприемаме другите като предмети и не признаваме техните чувства, мисли, гледна точка.

 

Неудържимият стремеж към записване

През двайсетте години изследователката Катрин Кокс проучва триста гении от човешката история, сред които са сър Исак Нютон, Томас Джеферсън, Йохан Себастиян Бах и т.н. Нейните задълбочени проучвания на всички съществуващи биографии и различни свидетелства за живота им разкриват наличие на поразително подобни навици и черти на характера при тези забележителни личности.

Кокс отбелязва, че един от белезите за гениалност явно е наблюдаваният при всички тях неудържим стремеж още от най-ранна възраст да записват подробно размисли и чувствата си – в дневници, поеми, писма до приятели и роднини. Изследователката подчертава, че тази склонност се наблюдава не само при писателите и поетите, но и при генералите, държавните мъже и учените.

Единият процент хора

     Достатъчно е да посетите библиотеката, за да се уверите в правотата на направения от Кокс извод. Статистическите данни сочат, че само 1% от населението има навика редовно да записва мислите, изживяванията и прозренията си в дневници, бележници, писма или книги. Но с поразително постоянство  изглежда, че всички изтъкнати личности на света попадат именно в този 1%.

    В библиотеката ще откриете непропорционално огромно количество автобиографичен материал, написан и публикуван от най-надарените мъже и жени в човешката история през различните векове. Сред тях са прочутата “Автобиография” на Бенджамин Франклин, “Автобиографичните бележници” на Алберт Айнщайн, няколко тома “Бележници” на Леонардо да Винчи, изпълнени със скици, диаграми и криптографски записки. Когато умира в 1931 година, Томас Едисон оставя след себе си около три милиона страници записки и писма. Въпросът е в това дали гениалността подтиква към записване, или записването стимулира гениалност?

    Защо всички тези надарени мъже и жени започват да си водят дневници? Дали защото са били по начало уверени, че някой ден ще станат прочути и затова са искали да оставят на бъдещите историци достатъчно материал за проучване? Или тази тяхна мания за подробно записване е просто несъществен страничен продукт на един жадуващ за изява ум – или на прекомерно самолюбие? А може би – и именно тази гледна точка застъпвам аз – само по себе си, записването е своеобразен механизъм, чрез който хора, не гении по рождение, подсъзнателно подхрандат и активират в себе си свръхинтелект?

 

НЕВРОАНАТОМИЯ НА ЕМОЦИИТЕ

За да разберете напълно как влияят новите открития за емо­ционалната интелигентност върху вашия начин на действие като родители, трябва да направим кратък преглед на невро-анатомията на емоциите.

Учените говорят често за мислещата част на мозъка -мозъчната кора (наричана neocortex), която се различава от емоционалната част на мозъка, разположена по самите кра­ища на мозъчната кора, но всъщност взаимодействието между тях определя емоционалната интелигентност.

Мозъчната кора представлява нагъната повърхност, де­бела около 3 мм, която покрива големите полукълба на мо­зъка. Докато мозъчните полукълба контролират по-голяма част от основните функции на тялото, като мускулните дви­жения и възприятията, мозъчната кора осмисля това, което правим и усещаме.

Мозъчната кора или „мислещата шапка” на мозъка ни е поставила на най-високото стъпало в еволюционната стъл­бица. Въпреки че някои животни като котки, кучета и миш­ки имат мозъчна кора и са в състояние да учат от опит, об­щуване и дори да вземат елементарни решения, тяхната мо­зъчна кора изпълнява само минимални функции в сравне­ние с нашата. Тези животни не могат да съставят планове, да мислят абстрактно или да се тревожат за бъдещето.

Поради факта, че голямата мозъчна кора е най-отличи­телната ни човешка особеност, тя е била подложена на най-подробни изследвания. Мозъчната кора има четири дяла и нараняването на отделен дял предизвиква специфичен проблем. В тилния дял например, разположен в задната част на главата, се намира главната зрителна област на мозъка. Всяка рана в нея може да изтрие част от зрителното поле и в зависимост от нараняването да причини дори слепота. На­раняване в областта на слепоочието, разположена точно зад ухото, в противоположната част на главата, ще причини проблем в дълготрайната памет. Разбирането на функциите на мозъчната кора и нейното усъвършенстване ще ни по­могне да разберем защо някои деца са надарени, а други учат със затруднение, защо някои са отличници по геомет­рия, а други едва произнасят една дума.

Освен че е мислещата част на мозъка, мозъчната кора има голямо значение и за разбирането на емоционалната интелигентност. Тя ни дава възможност да усещаме нашите чувства, да притежаваме интуиция и да анализираме защо чувстваме по определен начин, а след това да реагираме съ­ответно.

Ето например какво се случи с Филис. Един ден, когато обядвала, на масата й седнали шест от най-известните мо­мичета в училището. Случаят бил необикновен, защото повечето от тези момичета никога не разговаряли с нея, дори не я забелязвали. Те говорели за неща, за които обикновено си говорят единайсетгодишни момичета – нови дрехи, мом­чета, телевизионни предавания. Филис не участвала в разго­вора. Неочаквано едно от момичетата, Нанси, се обърнала към Филис и с предизвикателен глас й казала:

- Филис, вчера се опитвахме да решим, кое е най-гроз­ното момиче в нашия клас. Ти какво мислиш по този въп­рос?

Филис огледала бавно с поглед заведението, като си мис­лела, че отговорът й трябва да бъде добър. Очите й се спре­ли на Роза. Тя била с мазна, несресана коса, с дълъг, остър нос, мършаво лице, а със стърчащите навън зъби прилича­ла на заек.

- Мисля, че е Роза – отговорила малко припряно Филис.

- Тя изглежда ужасно, нали?

- Неее – казала Нанси, – ние не мислим така. Решихме, че си ти. Ти си най-грозната. – Казала го това толкова не­хайно, като че говорела за времето.

Филис почувствала, че стомахът й се свива, сякаш някой я сграбчва отвътре и извива вътрешностите й. Кръвта се от­дръпнала от лицето й и за момент си помислила, че ще й прилошее. Но този момент отминал. „Това е само някаква лоша шега – си казала тя, – за да ме накарат да се почувст­вам зле.” Осъзнала, че прилошаването й се превръща в гняв и усетила напрежението в горната част на ръцете, забеляз­вайки, че те се свиват в юмруци.

Филис погледнала над подноса с обяда и видяла, че мо­мичетата продължили разговора си, но я наблюдавали, за да видят нейната реакция. Отправила поглед към Нанси и каза­ла възможно най-спокойно:

- Е, предполагам, че всеки прави грешки. След това вдигнала подноса и си тръгнала. Мозъчната кора на Филис и по-точно онази част от нея, отредена за самопознанието, й помогнала да анализира си­туацията и реакцията си. Тя преглътнала троснатия си отго­вор, а решението й да си тръгне с достойнство показва по­беда на мислещия й мозък над неговата емоционална страна. Способността й да контролира реакциите си и да разбе­ре, че просто й е била изиграна шега, и да запази достойнс­твото си, посочват разликата между това, инцидентът да ос­тане само една конфузна ситуация, която скоро да бъде заб­равена, или травма, която би оставила трайни наранявания.

Емоционалната и логичната част на мозъка често изпъл­няват различни функции при определяне на нашето поведе­ние. Емоционалната част на мозъка реагира по-бързо и с повече сила. Тя ни кара да бъдем нащрек, когато децата ни са в опасност дори преди да сме определили каква е тази опасност. От друга страна, мозъчната кора и по-точно пред­ните дялове, могат да действат като регулиращ ключ, отда­вайки значение на една емоционална ситуация още преди да можем да реагираме на нея. При сблъсъка на Филис с жес­токата подигравка на нейните съученички тя има сили да от­стъпи и да преосмисли какво се е случило, поставяйки под контрол гнева и унижението си. Неотдавна неврохирурзите разбрали, че биха могли да лекуват психичните заболявания чрез хирургично отстраняване на част от мозъчната кора на човек, неосъзнавайки финия начин, по който мисленето и емоциите съществуват заедно. Според Джудит Хупър и Дик Тереси, автори на Трифунтовата вселена, само между 1940 и 1950 г. са били извършени над 40 000 префронтални лоботомии. Целта на тези операции е била да се излекуват агресия и свръхемоционални състояния. В много от случа­ите обаче, дълбаейки във фронталната мозъчна кора на па­циента с остри хирургически длета и чукчета и прекъсвай­ки нервните нишки към останалата част на мозъка, само са превръщали болния в емоционално зомби. „Без цялостна фронтална мозъчна кора – пишат те – едно човешко същес­тво може да изглежда нормално на пръв поглед, но ако об­щувате за малко с него, ще забележите, че то е емоционал­но изцедено, отнесено, безразлично, апатично и толкова безчувствено към социалната среда, че може единствено да се уригва безкрайно на едно вечерно парти.”

Периферията на мозъчната кора, която често е наричана емоционалната част на мозъка, лежи дълбоко в мозъчните полукълба и има първостепенна отговорност за регулиране на нашите емоции и импулсивност. Тя съдържа мозъчни стомахчета (хипокампус), в които се извършва емоционал­ното заучаване и се съхранява емоционалната памет, и се смята за емоционалния контролен център на мозъка и ня­колко други структури.

Въпреки че невролозите са определили специфичните функции на отделните части на мозъка, всъщност взаимо­действието между различните части е това. което определя емоционалната интелигентност. Например да си предста­вим за момент, че сте у дома вечер и се миете преди лягане, когато внезапно се позвънява на външната врата. Адрена­линът ви в миг се повишава, призовавайки мозъчното бадемово ядро (амигдалата) да бъде нащрек за наличието на някаква опасност. Предпазливо отваряте вратата и вашият любим филмов актьор (автор, политик, известен спортист и т.н.) стои пред вас, като ви обяснява, че е спукал гума пред дома ви и се нуждае от помощ. Мозъчното стомахче е това, което би разпознало тази личност като някой, който ви въл­нува, привеждайки в действие амигдалата, като ви подтиква да изразите съответната смесица от изненада, възхищение, благоговение и може би страст. Но мозъчната кора ще ви напомни, че обектът на вашето разчувстване си има причи­на, за да бъде тук, която, разбира се, не е да се заглежда по вас. И точно мозъчната кора ще ви позволи да кажете нещо, което няма да прозвучи глупаво. С мисли за бъдещето мо­зъчната кора ще ви подхвърли идеята да си вземете автог­раф или да си направите снимка с новия ви приятел.

Третият компонент на нервната система, свързана с емо­ционалната интелигентност, в много отношения е най-инте­ресна, защото включва начина, по който емоциите се преда­ват биохимично до различните части на тялото. В тази об­ласт се извършват някои наистина новаторски проучвания. През последните петнайсет години учените са идентифици­рали тънки сухожилия от аминокиселини, наречени невропептиди, и вярват, че това е биохимичният израз на емоци­ите. Невропептидите се съхраняват в емоционалния мозък и се изпращат към тялото при изпитване на емоция, като му казват как да реагира. И точно тези мозъчни биохимикали, често наричани невропредаватели, накараха Филис да по­чувства, че ще й прилошее, когато нейните съученички я обидиха.


Мозъчната кора е мислещата част на мозъка и спомага емоциите да се Контролират чрез разрешаване на проб­лема, а също така е отговорна за говора, художествените образи и други познавателни процеси. Периферията се смята за емоционалната част на мозъка и включва: таламуса, който изпраща послания до мозъчната кора; хипокампуса, който има значение за паметта и за осмисляне на възприятията; амигдалата, представляваща емоционал­ния контролен център.

 

При посещението на известната личност същите тези невропредаватели ще причинят сухота в устата ви, румени­на по лицето ви и напрегнатост в коремната област, свърза­на с вълнението. С всяка емоционална реакция мозъкът препраща тези химикали до сложна система от рецептори, простиращи се по цялото тяло. Освен че действат като емоционални предаватели, тези невропептиди имат значение при предпазване на детето от вируси и от болести, застрашаващи живота му.

НЕКА УСМИВКАТА БЪДЕ ВАШИЯТ ЩИТ

Серотонинът е само едно от химичните вещества, наречени невропредаватели, които конструират емоционалните ни реакции чрез предаване на емоционални послания от мозъ­ка до различни части на тялото. През последните десет го­дини на серотонина се отделя специално внимание, защото подпомага преодоляването на стреса и във вид на лекарст­вото прозак спомага за лечението на депресия, натрапчива мания за преследване и други психични смущения. Психиа­търът Майкъл Нордън доказва в книгата си Отвъд прозак, че можем да тренираме мозъка си да произвежда естестве­но серотонин чрез такива прости средства, като по-здравос­ловно хранене, повече физически упражнения и достатъчно сън.

Серотонинът е важен не само за емоционалния живот на едно дете — той влияе и на телесната температура, кръвното налягане, храносмилането и съня. Той помага на децата да се справят с всички видове стрес чрез предпазване на мозъка от свръхпретоварване. Повишените нива на серотонин се свър­зват с намаляване на агресивността и импулсивностга. И все пак серотонинът може да се отдели само с една усмивка. Ро­берт Зайонк и негови колеги посочват, че когато се усмихва­те, лицевите ви мускули се свиват, намалявайки притока на кръв към близките кръвоносни съдове. Това охлажда кръвта, която понижава температурата на мозъка, стимулирайки про­изводството на серотонин. Когато казваме на децата си „прос­то да се усмихват” и всичко ще изглежда прекрасно, ние сме абсолютно прави. Дребните неща могат да променят живота.

Химическа симфония

         Ако някога сте слушали симфония или друго хубаво музикално произведение, знаете,че всеки музикант играе важна роля за цялостното артистично представяне. Ако който и да е от музикантите свири в дисонанс с останалите, музиката се съсипва. Пълноценната сексуална връзка много наподобява на добре дирижирана симфония, отчитайки обединените усилия на много хормони и химикали, които се освобождават при различните етапи на любовните взаимоотношения. Цялото ви сексуално преживяване може да бъде съсипано, ако, в сравнение с всички останали, някой хормон или химикал в мозъка не е балансиран правилно /наличие на свръхпроизводство или недостиг на такова/.

          Нека изследваме най-важните химикали, влияещи върху началните етапи на любовта: привличане, влюбване, обвързване и раздяла.    

  1. Привличането – стремеж към сексуално удовлетворение – се движи главно от мъжките и женски хормони тестостерон и естроген, от химикала азотен оксид и донякъде от химикали, наречени феромони.
  2.     Влюбването – бурната, страстна любов – се характеризира с върховно щастие, когато нещата вървят добре и с мрачни чувства, когато не е така; с натрапчиво мислене и с копнеж по новата любов. То се контролира от коктейл невротрансмитери, включващи епинефрин, норепинефрин, допамин, серотонин и фенилетиламин /ФЕА/
  3.  Обвързването – чувството за близос, споделената радост, стабилност и спокойствие, което изпитваме с потенциален дългосрочен партньор – се създава от хормоните окситоцин и вазопресин.
  4.  Раздялата, загубата на любов заради скъсване или смърт, често води до недостиг на серотонин и ендорфини.

Какво се случва в мозъка, когато сме сексуално привлечени от някой нов човек? Мозъкът ни е програмиран за привличане. Това е една от най-силните реакции на удоволствие в историята на нашия вид. Мозъкът ни е химическа фабрика, която търси любовта. Привличането активира елементите на възбуда, които се крият у всеки един от нас.

           Петдесет процента от мозъка обработва видяното, затова начинът, по който хората изглеждат,  движат се, усмихват се и това как изглеждат очите им, е от изключително значение за процеса на привличане. Майката природа и направила много силна отвара,  когато е създала сместа от химикали, влияещи върху влюбването. Тя си знае работата, защото ако го нямаше този принудителен изблик на химикали, инхибиторните центрове в мозъка, които ни предупреждават за потенциалната опасност от сърдечни болки, щяха да се наложат и хората никога нямаше да се събират, съвкупяват и размножават. Етапът на влюбването се описва понякога като „състояние на зависимост“, или наподобяващо „интоксикация“. Хората в тази фаза са склонни да жертват своя сън, да будуват часове наред, разговаряйки с любимия човек по телефона, ежедневно да изпращат дълги имейли и се държат по нетипичен за тях начин.

           Онези от нас, които са изпитали прекрасното усещане да се влюбиш и да си запленен от някого, знаят също, че това изключително поглъщащо и подобно на транс блаженство не трае вечно. Ние или развиваме по-дълбока любов и обвързаност, или вземаме решението да съсаме и да се разделим. Невролози са стигнали до извода, че след период от между шест месеца и две години мозъкът намалява реакцията си и производството на стимулиращите химикали, както и нивата на невротрансмитери, като ФЕА, започва да спада. Присъщата за тялото ни мъдрост го кара да намали темпото, защото това състояние на налудничава страст не може да продължи вечно, иначе в крайна сметка хората биха капнали от изтощение.

           Какво се случва в мозъка, когато изгубите любим човек? Защо ни боли, защо копнеем за другия човек и дори сме обсебени от него? Когато обичаме някого, той започва да живее в емоционалните или лимбични центрове на мозъка ни. Той/тя всъщност окупира пътеките на нервните ни клетки и физически живее в невроните и синапсите на мозъка. Когато загубим някого заради смърт, развод, преместване или раздяла, мозъкът ни се обърква и дезориентира. Тъй като човекът живее в невронните свръзки, ние очакваме да го видим, чуем, усетим и докоснем. Когато не можем да го прегърнем или говорим с него както обикновено, центровете в мозъка, където той живее, полудяват да го търсят. Хиперактивността в лимбичния мозък води до депресия и ниски нива на серотонин, поради което имаме проблеми със съня, чувстваме се обсебени, губим апетит, изпитваме желание да се усамотим и губим радостта от живота. Стига се до недостиг на ендорфини, които регулират пътеките на болка и удоволствие в мозъка, ето защо при раздяла изпитваме усещането за физическа болка.