Archive for November 26, 2013

ПСИХОФИЗИОЛОГИЯ НА ПЕТТЕ ДВИЖЕНИЯ

неорайхианска теория за мускулните блокажи

  Тялото израства в непрекъсната връзка със света, а връзките се структурират в тялото и чрез тялото. Ако се самонаблюдаваме дори за миг, ще се убедим, че нито един проект за движение, нито едно предусещане дори не се “извършва” изцяло и само в главата. Този проект “навлиза” веднага в тялото чрез едно напрягане на определени мускулни сегменти, чрез усещане за напрежение, потръпване, топлина.

  Следователно комуникацията се реализира в тялото и чрез тялото дори още във фазата на планирането. От неврофизиологична гледна точка това означава, че “проектът”, за отговор на който и да било стимул (ендогенен или екзогенен) води до активиране на нервните пътища (регистрира се увеличаване на базисната  активност или на потенциалите на нервните окончания).

  Ако разгледаме на молекулярно ниво мускулната активност, ще видим, че едно по-голямо напрежение на мускула в състояние на покой означава намаляване на амплитудата на самото движение.

  От биоикономична гледна точка, когато говорим за надлъжната мускулатура, например дихателното движение, при което намаляването на амплитудата на движението би довело до намаляване на виталните функции. Подтикнато от недостига на кислород, предизвикан от изходната контракция, по рефлекторен път тялото ще прибегне до по-дълбоки вдишвания. Привикването към определено движение води до два ефекта:

 А.  Структуриране на интерактивни модели,

 В.      Привикване към локализираните все по-високи нива на напрежение.

 Създаденото от привикването напрежение ще ограничи механично самото движение. Това създава мускулен блокаж. Да не забравяме, че това биологично ограничение има психологическо значение:  вече споменатото ограничено поле или пълен блокаж на движението.

  От психодинамична гледна точка, когнитивният филтър е представен от диадата Аз-идеално/Мускулна броня, която определя активирането и в момента, в който то обхваща организма (изпълнител на комуникацията), тя вече е предала “ограничителите” на самия организъм. Биологичната и поведенческата програма сега се пренасочват в посока адаптиране, вместо задоволяване на потребността, от която всъщност води началото си оперативният план. Адаптирането в този случай се оказва единственият ефект от така сложилата се екзистенциална динамика, която разчита на автоматизмите, правещи все по-малко проблематично действието, но и все по-ограничено. Това е процесът на учене чрез адаптиране.

  За нещастие има и още една форма на елементарно учене (не асоциативно) – привикването, чрез което се намалява степента на страдание от един ограничен жест до пълната загуба на възприемането му. Обществото нарича този процес адаптиране. От биологична гледна точка той може да бъде определен като стрес, но след един по-продължителен период, ще се превърне в дистрес, т.е. болест. С други думи: същите стимули предизвикват едно обратно връщане към организма-изпълнител на специфичен деструктивен ефект.

  Ако разгледаме това явление от гледна точка на тялото като орган-изпълнител, верен слуга на проектиращия човек, ще установим, че мускулното напрежение е филтър на основните потребности.

  Признатите и непризнати потребности занапред ще се сблъскват с напреженията и формиралите се през целия живот и консолидирани от органичното развитие блокажи (Мускулна броня).

  Анализът на петте движения води до определянето на съответни мускулни групи, включени от физиологична гледна точка в извършването на движенията, като функционални блокажи.

  Тези блокажи са подвижни: активирани или дезактивирани според необходимата функция.

  По различен начин стоят нещата при т.н. стереотипни интерактивни модули, при които е на лице фиксация. При тях блокажите са структурирани, т.е. патогенни. Нека отново анализираме като пример респираторната механика. В  началото на един цикъл (вдишване): стълбестият мускул се контрахира и фиксира точката на отваряне на гръдния кош: повдигане на гръдната кост, хоризонтализиране на ребрата за увеличаване на торакалния обем. При оптимални условия издишването настъпва по силата на инерцията и след спиране на напрежението, структурата се връща към изходна позиция.

  Наличието на цервикален блокаж предизвиква аномална ситуация с повишено напрежение и следователно ограничени амплитуди. Не бива да забравяме, че амплитудите на движението зависят от дължината на мускулните влакна в състояние на покой.

  За да бъда задоволителна една функция, централните механизми за контрол ще се погрижат за “набирането” и подготвянето на допълнителни мускулни групи. И така, блокажът, който първоначално е бил цервикален, вече се превръща и в торакален.

  Ако първоначалният блокаж пък е абдоминален, се наблюдава аналогично разпростиране и върху торакалния сегмент, тъй като коремните мускули са антагонисти на диафрагмалния мускул.

  Всеки мускулен блокаж следователно създава цяла верига от последващи блокажи. Това явление привидно изглежда функционално, защото служи за адаптирането към изискванията на социума.

  Нека си спомним гладната орда пред токущо отвоюваната плячка. Неотложността на първичната потребност, произтичаща от Аз-организмично, е блокирана от торакалната мускулна броня, която се “съобразява” със закона, диктуващ реда на достъпа до източника на удоволствие.

  На практика, проверката на реалността, подсказва на индивида, макар и гладен, че трябва да чака своя ред, за да запази физическата си цялост. Здравето се състои в изживяването на очакването като нещо нормално и “разтопяване” на блокажа след задоволяване на потребността.

  Фиксирането на този блокаж изразява откъсване или прекъсване на опита /т.е. незадоволяване на същинската потребност б.пр./ и води до контрахирани движения като защита.            

  Анализът на движението следователно трябва да ни доведе до разпознаването на блокажите. Декодирането на задържаните напрежения, на отречените потребности, на скритите емоции е маршрутът към разтопяването на тези блокажи и възвръщане на виталните, конгруентни /съответни б.пр./ и пълни  движения.


 

Божията благословия

cropped-tumblr_lsznmhqWpb1qh81keo1_500_large.jpg  Сънувах, че съм отишъл в Рая и един ангел ме  развежда из него. Влязохме в голяма работилница, пълна с ангели. Моят водач спря в първото отделение и каза:

– Това е нещо като пощенска станция. Всички молитви, отправени към Бог, пристигат първо тук.

Огледах се наоколо и видях, че много ангели са заети да подреждат молбите на хора от цял свят.

После тръгнахме по един дълъг коридор и стигнахме до следващото отделение. – Тук е мястото за опаковане и доставка – каза ми ангелът. В това отделение се подготвят и изпращат всички благословии и благини към хората.

Аз отново бях впечатлен колко усилен труд кипи наоколо. Толкова ангели бяха ангажирани с тази работа! Очевидно имаше много благословии, които трябваше да бъдат изпратени на земята.

Последно спряхме в края на коридора в едно съвсем малко отделение. За моя голяма изненада там имаше само един ангел и той не вършеше почти нищо.

– Това е отделът за признателност към Бог – призна ми смутено моят водач.

– И защо няма никаква работа тук?

– Тъжно, нали? Толкова малко хора изпитват признателност към Бог, след като молбите им бъдат чути и изпълнени.

– А как могат хората да изразят своята признателност?

– Съвсем просто. Стига просто да кажат: “БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ”. Ако имате храна в хладилника си, дрехи на гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята.

Ако имате пари в банката и в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по-богати от 92% от населението на света. Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте по-щастливи от много хора, които няма да доживеят края на деня.

Ако никога не сте изпитвали ужаса на войната, самотата в затвора, агонията на мъченията или пристъпите на глад, значи сте по-добре от 700 милиона човешки същества.

Ако можете да изповядвате вярата си без страх от преследвания, затвор, мъчения и дори смърт, значи сте по-щастливиот три милиарда хора на Земята.

Ако родителите ви са още живи и не са разведени… значи сте голям късметлия.

Ако можете да вдигнете глава и да се усмихнете, значи сте много по-добре от онези, които живеят в несигурност и отчаяние.

А ако четете тази история, значи сте по-щастливи от два милиарда души по света, които изобщо не могат да четат.

“Скритият дар” – Джериес Авад

Д-р Стоян Везенков – За свободата да бъдеш

От молекулата до работата на мозъка и поведението, д-р Стоян Везенков е молекулярен биолог и доктор по невробиология от Университета в Гьотинген, Германия, който от седем години изследва възможностите за прилагане на невронауките в реалния живот. Фокус в работата му е приложната психофизиология и в частност биофийдбек и неврофийдбек методите при терапия на различни нарушения и като инструмент за личностно развитие посредством оптимизиране на работата на мозъка и тялото като цяло. Д-р Везенков е сертифициран неврофийдбек терапевт от InstitutfurEEG-Neurofeedback в Мюнхен, Германия.
- Какво представляват неврофийдбек и биофийдбек методите и по какъв начин лекуват, как влияят на тялото ни?

Когато човек наблюдава себе си, т.е наблюдава собствените си психични и телесни процеси, тези процеси се актуализират и променят, вследствие на самото наблюдение. Силата на самонаблюдението е отдавна известна и се използва в психотерапията, логопедията и другите поведенчески терапии. Биофийдбек е метод, който ни позволява да наблюдаваме съзнателно безсъзнателни, автономни процеси в нашето тяло като сърдечна, дихателна, дори мозъчна активност и докато ги наблюдаваме, да се учим да ги променяме целенасочено. Именно това е начинът, по който биофийдбек влияе на тялото ни, лекува множество нарушения и подобрява представянето и резултатите ни в различни области на живота.

Логичният въпрос е как точно се постига това? Всеки процес в тялото, който постига желана цел, задоволява потребност (физиологична, емоционална, ментална или социална) и който бъде възнаграден по определен начин, се усилва и запаметява. Това е основния принцип на биофийдбек, както и на всяка поведенческа терапия, защото тялото много по-добре познава себе си, кое е здравословно за него и кое не, отколкото психиката и Аз-а на човека. Точно това е един от водещите принципи при биофийдбек – тялото да регулира само своите функции, ако му бъдат създадени условия за това. В естествена среда такива  условия съществуват в най-дълбокия сън непосредствено след заспиване всяка нощ, тогава тялото възстановява напълно своите дефицити, натрупани през деня.

При биофийдбек методите такива условия се създават посредством точната и прецизна информация идваща от тялото, която се регистрира чрез чувствителни сензори и се връща обратно към човека чрез подходящи софтуерни аудио-визуални презентации (анимация, игри и др.). С биофийдбек се формират умения и способности да се постига баланс на процесите в тялото, да се поддържа равновесно, здравословно състояние, както и да подобрява и оптимизира работата на мозъка, който е основен регулатор на телесните функции.

- Какви заболявания и състояния могат да лекуват тези терапии?

Биофийдбек терапиите (вкл. и неврофийдбек) могат ефективно да повлияват различни сърдечно-съдови нарушения (като хипертония, аритмия, ангина пекторис, повишен риск от инфаркт и инсулт и т.н., нарушения на храносмилателната система (гастрит, колити и т.н.) и функционални нарушения на мозъка – епилепсия, хиперактивност и дефицит на вниманието, когнитивни дефицити или прекомерни афектни състояния и неврози (депресии, зависимости и др.). В последно време се събират данни и за частични успехи по отношение повлияване и на психози (шизофрении, обсесивно-компулсивно разтройство и др.). Универсалният характер на биофийдбек произтича от следния обективен факт: всеки процес в тялото, който може да бъде измерен чрез подходящи сензори и за който имаме данни, при какви параметри той е в норма или в патология, може да бъде повлиян и коригиран чрез биофийдбек. Всяка утвърдена биофийдбек терапия, минава през строги критерии за ефикасност и ефективност. В момента няма по-добра и дълготрайна терапия на хиперактивност и дефицит на вниманието от неврофийдбек, например. Но освен за терапия биофийдбек се използва успешно от здрави хора, които искат да направят по ефективни своите програми за духовно и личностно развитие – дихателни практики, визуализации, дълбока релаксация, медитация и др.

- Вие сте завършили в Германия. Може ли да кажете дали има разлика в приемствеността на тези методи сред хората тами и нас, българите, и ако да, на какво се дължат те според Вас?

В голяма степен, да, има разлика. В Германия алтернативната безлекарствена медицина, във всичките й направления – от хомеопатия до холистична и антропософска медицина – се финансират в някаква степен от Здравно-осигурителните каси, тоест те са общоприети от всички.  Различното отношение, вероятно се корени в материалното благополучие на германеца, който може да си позволи свободата да избира най-добрия и ефективен метод за лечение, съществуващ на световния здравен пазар въобще и който пасва най-добре на неговия мироглед и ценности. Германцът може да си позволи и да развива на световно ниво, кое и да е терапевтично и профилактично направление. Служителите на Сименс, например, в почивките си могат да отидат в релакс стая и да се възстановят от високото напрежение, отпуснати на релакс стол и правейки биофийдбек за 15 минути. Шумахер тренира дишането си с биофийдбек апаратура, за да повиши ефективността си по време на състезанията. Освен за терапия на вече болни хора, германецът инвестира щедро за превенция преди човек да заболее. Ако ние бяхме по-богати и по-свободни в мисленето и поведението си, щяхме и ние да избираме най-доброто. Българинът знае също много добре кое е добро за здравето му.

Но в момента сме потънали изцяло в ежедневните си проблеми и конфликти, от собствените до тези на държавно ниво и не виждаме перспективи за личностно и професионално развитие.Така често губим конкретния и общ смисъл на живота си и дори не искаме да следим развитието на здравните технологии в световен мащаб, не търсим активно последната информация в тази бурно развиваща се област, въпреки информационния потоп на интернет.  Именно затова българинът боледува много повече от средностатистическия европеец. Но трудно може човек да бъде здрав, ако не вижда смисъл в това. А иначе за всяка болест има лек, но първо трябва да извоюваме личната си свобода – да сме това, което решим да бъдем, а здравето и качеството на живот е резултат и следствие.

- Коя част преобладава в човешката психика – духът или физиологията?

Много добър въпрос, защото се отнася до цялостната организация на човека, съставен от Аз (дух), психика и тяло (физиология).  Във всеки човек преобладава една от трите съставни части и това го прави уникална индивидуалност. Ако Аз-ът  доминира, човекът ще бъде целеустремен и деен лидер, ако физиологията надделява, той ще бъде прагматичен и изпълнителен, добре познаващ здравните проблеми, например, може да бъде един прекрасен лекар, терапевт. Ако психичното преобладава, може да бъде човек на изкуството, творчески ориентирана личност. Освен наследствена предразположеност на тялото в цялостното проявление на човека роля има семейната и приятелска среда, както и индивидуалния му опит, който се обогатява непрекъснато. Човекът е такъв, каквото реши да бъде с поведението си всеки ден, с чувствата и мислите си във всеки един миг. Това, което се упражнява и възнаграждава се усилва и запаметява. Или иначе казано – човек сътворява и изгражда себе си сам чрез ежедневните решения, които взима непрекъснато за всичко.

Чувствата или правото на живот

Тази статия е за чувствата, за чувствителността, за потискането на чувствата и тяхното изразяване, за това как да ги уважаваме в себе си и в другите, да ги използваме във всекидневния живот. Ние сме участници в много и различни събития, които стават повод да преживяваме различни чувства: негативни и позитивни, прости и сложни, силни или не особено силни, приятни или доста неприятни. Но каквито и да са, ТЕ СА НЕОБХОДИМИ, за да можем да се ориентираме в света около нас и да направим СВОЯ ПРАВИЛЕН ИЗБОР. Нашите чувства също са реакция на всичко, което се случва в живота ни, а нашите емоции изразяват промените, които настъпват във физическото ни тяло в процес на тази реакция: мимика, движения, интонация на гласа и т.н.

Правило 1: Чувствата са всичко, с което разполагаме, за да осъзнаем красотата на живота

Ние не разполагаме с други инструменти за тази цел. Но много от нас, вследствие на личната си история, възпитанието и житейските си трудности, са забравили да ги използват и дори не ги усещат.

Да, точно така, не ги усещаме, защото смятаме, че някой от тези чувства са лоши, игнорираме чувствителността си заради някои възприети норми на поведение. Когато изключваме чувствата си, светът става сив и скучен и сами се отказваме от радостта и удоволствието.

Основният проблем, заради който хората търсят консултация със специялисти в тази област звучи горе долу-така: “Как да се освободя от негативните чувства? Как да не чувствам онова, което не искам да чувствам?  Как да не реагирам на това, което ми причиняват другите?”

В тези въпроси винагти е заложена основната човешка заблуда, че чувствата са добри или лоши, че са вредни и трябва да се “освобождаваме” от тях. Това е същото като да си мислиш, че да си брюнетка е добре, а блондинка – лошо, или че да си висока 160 см. е добре, а 170 – лошо…

Разбира се, вие може да познавате хора, които мислят точно така, можете да ги срещнете навсякъде, но ние с вас разбираме, че различните качества на нашия организъм не могат да бъдат добри или лоши, те просто са само различни. И ако даден организъм притжава нещо, значи то му е необходимо.

УПРАЖНЕНИЕ 1

Затворете очи и се вслушайте в света, който ви заобикаля. Избройте звуците, които чувате. Разходете се из стаята със затворени очи, като докосвате различни предмети, за да ги опознаете с опипване.

Отговорете на следните въпроси:

1. Какво научавате от звуците, които чувате?

2. Какво научавате от докосването на различните предмети?

3. Неприятни ли са някои от тези усащания или звуци?

4. Какво искахте да направите, когато оценявахте звуците и усещанията си като приятни или неприятни

Ще забележите, че когато усещате нещо приятно, вие искате да продължите действието, с това което ви е приятно. А когато нещо не ви е приятно, вие искате да се отдръпнете от източника на неприятните усещания. Така работи нашия организъм: ако нещо ни носи удовлетворение или удоволствие, ние се доближаваме до този обект и получаваме от него всичко, което може да ни даде. Ако обаче се сблъскаме с негативни преживявания, ние се стремим да избегнем или да победим/разрушим/ обекта, който създава тези негативни преживявания. Тази функция на организма – да различава предметите по собствената си реакция – е жизнено важна и необходима. Тъкмо благодарение на нея ние правим живота си по-комфортен, пазим се от неподходящите за нас обекти и използваме подходящите. Ако не изпитваме отрицателни чувства, ние нямаше да оцелеем и ден, тъй като нямаше да можем да се ориентираме в околния свят и да се опазим от неприятностите. Ако не изпитвахме положителни чувства, ние не бихме могли да си осигурим топлина, комфорт или приятни хора и отново нямаше да оцелеем. Нашите чувства са показател, индикатор на онова, от което имаме нужда, за да сме радостни и щастливи.

Разбира се, можете да сравните отрицателните чувства с апандисит – смята се, че той не изпълнява никаква важна функция. Макар че… казват, че той събира отровите… И като че ли не пречи  – докато не се възпали. Освен това, при някои хора това се случва, а при други – не. Ние смятаме, че същото става и с чувствата – при някои хора отрицателните чувства са хармонична част от техния организъм, а при други те се възпаляват.  И тогава в добрия случай тези хора търсят специалист, а в лошия се опитват сами да си направят “операция” за отстраняване на чувствата.

Например човек може да си направи “анестезия” – да залее мъката с алкохол и да не чувства нищо. Може да се опита да не чувства и с помощта на изкуствената мобилизация на химически вещества, които предизвикват положителни емоции, може и с храна и т.н Може да извърши и някой рискови действия, които да изострят чувствата, а оттам и желанието за живот, примерите могат да бъдат много. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТОВА, КОЯ Е ЗА ВАС НАЙ-ГОЛЯМАТА ЦЕННОСТ : животът, репутацията, богатството или нещо друго.

В резултат на риска желанието да се оцелее /или да се запази, или издигне репутацията/ се изостря до такава степен, че припокрива усещанията от отрицателните чувства и ги потиска. Но това не означава, че те изчезват. Те просто тихичко се трупат.

И двата начина не са добри, защото когато анестезията или рискът свършат, негативните чувства се завръщат. Не можете да избягате от тях, защото те са необходима част от вашия организъм, която ви помага да се ориентирате “в света на злото и доброто”.

Прието е да се смята, че нашите чувства се пораждат от заобикалящата ни действителност, от събитията. Тоест чувствата се предизвикват от някакви външни събития. Мислейки по този начин, много хора се опитват да променят света – за да предизвиква в тях повече положителни чувства. И едва когато изхабят много усилия и време, в крайна сметка те се убеждават, че светът не може да бъде променен. Остава само изборът – да мърморят срещу света или… ДА ОСЪЗНАЕМ, ЧЕ НИЕ СЪЗДАВАМЕ ЧУВСТВАТА СИ САМИ И ДА СЕ НАУЧИМ ДА ГИ УПРАВЛЯВАМЕ.

“Как да управляваме емоциите си” – Нина Рубщейн