Archive for January 30, 2014

Изясняване на целите на мисленето

Акронима ХИТРИ може да ви послужи, когато формулирате целите си на мислене, за да сте уверени, че те са:

Харесвани/ Измерими/ Точни/ Реалистични/ Изпълними в разумни срокове

Освен това “целите на мисленето” ви трябва да са СВЕЖИ:

Съответстващи – на вашата ценностна система.

Вписващи се – с личните, училищните цели и работата ви.

Етични – да се избягва негативният и ограничаващ език.

Желани – да представляват нещо, което вие и останалите бихте пожелали и си струва усилието.

Инициативни – да не ограничават, а да предоставят свобода за поемане на инициатива.

Ако някога сте били по-скоро апатични и не сте изпитвали особено желание да участвате, може би е било, защото целите не са били достатъчно СВЕЖИ.

ЗАДАЧА: ПРОВЕРКА НА МОТИВАЦИЯТА

1. Спомнете си случай, в който не сте се чувствали мотивирани в училище или в къщи. Какво от самата ситуация, от тези около вас и от самия вас е допринесло за загубата на мотивация? Кои от потребностите ви не са били удовлетворени? Колко СВЕЖИ са били целите ви?

2. Сега помислете за ситуация, в която сте били много мотивирани в работата си. Какво от самата ситуация, от тези около вас и от самия вас е допринесло за наличието на мотивация? Кои от потребностите ви са били удовлетворени? Имали ли сте СВЕЖИ цели, които да ви помагат?

3. Помислете за мотивацията си в личния живот или училище в настоящия момент. Какво бихте могли да направите, за да повишите мотивацията си, ако е необходимо, и да я поддържате?

КАК ДА ВЪЗПЛАМЕНИМ УГАСВАЩАТА МОТИВАЦИЯ

1. Починете си. Ще се върнете към задачата освежени. Промяната в обстановката ще помогне. Може да опитате и с физически упражнения.

2. Потупайте се по рамото. Помислете си за всичко, което сте постигнали до този момент и вижте всичките му добри страни.

3. Дайте си осезаема награда – нещо, което ще подобри настроението ви и няма да ви накара да се чувствате виновни. Допълнителна порция пържени картофки може и да не е добра награда, но да си обещаете вана на свещи, е вече друго.

4. Направете начин да разделите това което правите на отделни части. Ако вече сте го направили, открийте друг начин. Например, ако си пишете доклад, опитайте да го разделите на категории с определен брой думи.

5. Подходете творчески. Например, как вашата задача прилича на управлението на кораб? Как щяхте да я вършите преди 100 години?

Когато си мислиш, че не те гледам… (писмо до родителите)

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес?

Изострете интелигентностите си

Обърнете внимание, че в ежедневните си занимания използвате голям набор от различни видове интелигентност. Замисляйте се кои точно видове използвате във всеки един момент. Търсете възможности да развивате тези от тях, в които не се чувствате много сигурни:

Визуална

Представете си, че сте попаднали в някой снимка от вестника. Какво бихте видели, ако погледнете обекта отзад? Ами отгоре? А отдолу?

Физическа

Обърнете внимание на пространството, което заемате. Представете си, че художник ще ви прави скулптура и е запълнил пространството между вас и стените с материал за отливки. Как изглежда статуята ви?

Музикална

Представете си, че се намирате в операта. Ако няма кой да ви безпокои, изпейте някаква мелодия, която да разкажете на слушателите какво се случва. Какви инструменти биха съпровождали тази сцена?

Социална

Прегледайте тефтерчето си с телефони. Обадете се на някого, с когото не сте разговаряли скоро.

Свързана с околната среда

Ако ръководите организация, какви мерки бихте предприели, за да подобрите работната среда? А какво бихте направили в реалния живот?

Практическа

Намерете нещо, което да разглобите и после пак да сглобите. Разучете съставните му части и се опитайте да разберете как функционират.

Емоционална

Нарисувайте термометър. Направете графика на емоционалното си състояние за един ден.

Духовна

Оставете разумът ви да разнищва някой въпрос, който смятате, че е важен за света. Ако искате можете да обсъдите този въпрос с някого, с когото ви е приятно да общувате.

Съзнателен живот

Къде живее съзнанието ти? В свят на безкрайни възможности, или сред малките опушени стени на привичните проблеми? Интересното е, че когато промениш перспективата си от вторачване в проблема във виждане на възможностите, които трудността носи, ограниченията се разпиляват, взривени от избухването на потенциала и силата ти!

Има два вида възприятие за света. Ако следваш първия, виждаш пречки във всичко. Избирайки втория, осъзнаваш възможности навсякъде! След стръмния склон на постижението следва красивото плато на наслаждението – но, ако за твърде дълго се отпуснеш върху му, животът те изплюва извън красотата си и цветята на вътрешната радост увяхват. Когато приемаш трудностите като стъпала от стълбата на вътрешното си израстване и външния си успех, изкачването става блаженство!

 

 

 

 Да си позволиш да се смееш. Да се смееш! Да се вземеш на несериозно! Когато егото смирено олекне, духът може да тече през теб! Колко на сериозно се взема човек често. Вкопчва съзнанието си в илюзията за обособена отделност, трупа, огражда се с вещи, имоти и финанси. Мисли си, че така ще постигне лелеяната сигурност и постоянство на чувството си за защитеност. Уви, така всъщност стремглаво бяга от страховете в сянката си. Страх от собствената малкост и нищожност, от смъртта и преходността на всичко. Колкото повече бягаш, толкова повече растат страховете. Когато зад преходността съзреш вечността си, страхът от смъртта отпада. Тогава обикваш и живота! Осъзнаваш, че тялото е преходен, но чудесен инструмент, чрез който вечността на душата ти събира златните прашинки на опита. Защото нямаш душа, но си душа, която за някакви почти илюзорни мигове от безкрая ползва тяло. Когато съзнаеш, че всяко мигновение от краткия живот е част от пътя на духа ти, живееш автентично – с всеки дъх и поглед, мисъл, чувство и дело! Тогава се смееш – истински, от сърце и душа се смееш! Егото смирено приема ролята си на проводник, ръкавица на духа ти. Тогава знаеш, че всички богатства на света губят стойността си, ако нямаш досег до … Себе си! Ако го имаш, можеш да живееш с малко, можеш с много, можеш да бъдеш материално беден или богат – зависи от съдбата и целите на душата ти. Но, тогава онова непреходно богатство на сливане с ритъма на Живота е постоянно с теб. Защото съзнаваш, че ти самия си единна част от този космически пулс, в хармонията на който Аза ти живее истински – в дома си. Смехът залива съществото ти, а всяка клетка от  тялото ти знае, че малкият ти земен живот е игра на Бога в теб!

 

 

 

 Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща… :)

 

Нищо не си отива, докато не ни обучи на това, което имаме да учим, казва Пема Чодрон. Може ли едно паническо разстройство да си отиде, ако не научи преживяващия го на смелост?! Може ли агорафобията да изчезне, ако човекът не открие любящата сигурност вътре в себе си?! Как хипохондрията би отстъпила, ако не разтвориш гордостта на изолиралото се от мъдростта на живота его и не се довериш на потока на единството, носещ преживяване за закрила и доверие?! Може ли генерализираната тревожност да се превърне в генерализирана радост, ако не се научиш да губиш его контрола, за да се разтвори щастието на сърдечния разум?!

Можем да научим уроците си по много пътища! Дадена трудност може да бъде носена месеци, но и години и десетилетия, ако отвръщаме глава от посланията, които ни носи. А, животът е кратък и може би, целта му не е точно бягане от сянката си, а живеене! Живеене с присъствие на духа, с ясното съзнание, че ти самият си творец на собствената си реалност – сега!

 

 

 

 

 Светът ти казва, че щастието е ей там, зад хълма на усилието. Усилието, което ако положиш, ще можеш да си позволиш важната вещ, която ще ти донесе щастие. Когато обаче я имаш, виждаш, че щастието трае мимолетно. Защото вещта е само заместител – инфантилно желание за играчка, която за малко да те накара да се отпуснеш и спреш бягството от несигурността си. Мигът обаче трае кратко, тъй като умът ти е роб на страха си, че е нищо и никой и затова трябва да отрази важността си в умовете на другите, възхитили се от поредната му вещ. Но, такова щастие е мимолетна илюзия, а страхът от смъртта, който стои зад алчността, те кара почти веднага да се хвърлиш към поредния си мираж за постигане! Вместо това, можеш да осъзнаеш, че щастието е точно в този момент, на мястото, на което седиш, сега! Щастието извира от осъзнаването, че си неделима част от целокупния живот, в хармония с потенциала си от блажена мъдрост.  Тогава вече имаш и си постигнал всичко! :) :) :) Медитацията е път към акордиране на процеса, наречен човек, с тази мъдрост!

 

 

Медитацията е сливане със Себе си! 
Медитацията е осъзнаване на себе си като неделима, свързана част от природата на нещата!
Медитацията е съзнание за себе си като безпределна вечност!
Медитацията е знание, че не си се раждал и няма как да умреш, че си вечна светла същност!
Медитацията е преживелищно себепознание!
Медитацията е идентификация с духа си!

 

 

“-Вече четири месеца съм при теб, а не си ме обучил в никаква техника, никакъв метод.
-Метод? – повторил Учителят. – Какъв метод ти е нужен, кажи, моля те?
-С помощта на който да постигна вътрешна свобода.
Учителят гръмко се разсмял:
-Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да добиеш освобождение с помощта на капан, наименован метод – казал той.

Антъни де Мело
“Една минута глупост” “

Методите са просто котва, за която умът се хваща, докато се разтваря вродената мъдрост отвътре. Докато имаме нужда от методи обаче, сме в капан – опитваме с помощта на една илюзия да решим друга… Често ме питат за методи. Има такива и давам методи… Но, идва момент, когато единственият метод е онази тиха, светла любомъдра интуиция, идваща от потенциала! Там, до този океан от възможности води медитацията. Красиво е преживяването за цялостност, в което вселената е роден дом!  

 

 

 

 

 Социалният живот е като пътека за тичане в зала. Ако не продължиш, всъщност се връщаш назад. Животът на духа обаче е като окото на урагана – тих, нагнетено силен и любящо спокоен. Майсторство е докато вървиш по житейската социална пътека на личността си, да спокойно да се смееш и на победите и на загубите си, застанал в центъра на сърцевината си! Мъдрите наричат това бездействие в действието! :)

 

 

Колко пъти, стремейки се към някакво социално постижение, потискаме истинските си сърдечни импулси поради неувереност или страх от обратната връзка на другите. Хората така или иначе ще кажат…всичко. Това, което наистина има значение, е гласът на вътрешния ни компас, водачът на сърдечния ни разум. Всичко останало са подробности. Животът е за да бъде живян! Това обаче се случва само когато човек слуша „гласа‘ на свободната си воля извътре си!

 

 

Майсторство е да съчетаеш тихия повик на духа с грохота на грубия свят. Умение е да материализираш и конкретизираш призива на духа си в ежедневието!

 

 

 

 

 Един свят на любяща осъзнатост и осъзната обич! Свят, в който човек се отнася към двуногите, четириноги, плаващи и летящи създания, чувстващи създания – братя наоколо така, както към себе си – с истинна, светла и мъдра обич! Сърдечният ми разум ражда визии за този свят и знае, че работата според силите ни по въплътяването и конкретизирането му е най-достойната мисия в този така кратък живот – игра!  Ето така ми се иска да живеем хората! В хармония с природата – вътрешна и външна! Ако имахме присъстваща свързаност и дори сливане с душите си, бихме знаели каква изумителна ценност и прелест живее във всяка тревичка и птиче наоколо ни. Но, тогава човек би бил Човек към човека. Наместо да строи градове-тумори и да огражда страха на откъснатия си от целостта егоизъм със стени на собствености, човек би резонирал с ритъма на любовта, доброто и мъдростта! Толкова е простичко, когато го живееш в сърцето си, но така голямо е разминаването между словата му и смешната себичност наоколо…

 

 

 

 Каквото посееш, това и ще пожънеш! Сам градиш съдбата си! Когато те застигне, можеш да я видиш като страшен съд или радостна възможност за промяна – зависи от теб! Но, всъщност е просто следствие!

 

Аз благодаря! Благодаря за тялото! благодаря за мозъка, ума и знанията! Благодаря за сърцето, интуицията, мечтите и осъществяването им! Благодаря за въздуха, водата, за усещането, виждането, чуването, вкусването, аромата! Благодаря за мисленето! Благодаря за въображението! Благодаря за училището, в което съм! Благодаря за двоичността! Благодаря за доброто! Благодаря за трудното! Благодаря за удоволствието! Благодаря за неприятното! Благодаря за ученето и от двете! Благодаря за любовта! Благодаря за омразата! Благодаря за надхвърлянето и на двете и осъзнаването на себе си отвъд двойнствеността! Благодаря на приятелите си! Благодаря на завистниците си! Благодаря на понасящите ме! Благодаря на желаещите ме! Благодаря на сянката си с комплексите в нея! Благодаря на морала ми със социалните норми в него! Благодаря за осъзнаването им и свеждането им до интегрирана цялостност, резонираща с божественото в сърцевината ми! Благодаря на приемащите ме! Благодаря на отхвърлящите ме! Благодаря на светлите същества! Благодаря на тъмнината! Благодаря на божественото, което градира, ситуира, позволява и създава и двете! Благодаря за изкушенията! Благодаря за силата да ги преодолявам! Благодаря за смирението, най-великата сила! Благодаря за това, че съм в тяло на бозайник, на човек… Благодаря за това, че съм вечна същност отвъд тялото си! Благодаря, че съм…

 

 

 

 

Есен. Мъдрост. Листата падат. Годините отминават. Животът свършва. Друг се ражда. В кръговрата съм, но наблюдавам движението му смирено, от позицията на вечността си!Живея сега, в този свят. Светът е несъвършен, аз също. Приемам с пълна вяра и доброто и трудното, което преживявам във всеки един миг. Вървя по пътя на себепознанието и развитието, но знам, че целта е самото вървене. Съм, просто съм!

 

 

Орлин Баев, обикновен човек
http://orlinbaev.blogspot.com/2012/11/blog-post.html

 

 

 

 

Реката на БЛАГОДЕНСТВИЕТО: Между бреговете на хаоса и ригидността

Нека да разгледаме по-подробно какво означава един човек – било то дете или възрастен – да живее в състояние на интеграция. Когато мозъкът ни работи интегрирано, ние се радваме на психично здраве и благополучие. Но психичното здраве и благополучието не са лесни за дефиниране. Макар трудовете, посветени на психичните болести, да са неизброими, интересуващият се рядко може да попадне в тях на определение за психично здраве. Д-р Даниъл Сийгъл е един от малцината, създали дифиниция, която все повече учени и терапевти по света започват да възприемат. Тя се основава на концепцията за интеграцията и разбирането на сложните динамични взаимодействия между нас и околната среда. Метафорично психичното здраве може да се определи като способността човек да плува по “реката на блогополучието”.

Представете си една река, която бавно и спокойно тече през красива местност. Това е реката на вашето благополучие. Когато вашето кану се носи спокойно по водите и, вие сте в хармония със заобикалящия свят. Имате ясна представа за себе си, другите и своя живот. Гъвкав сте и сте способен да се приспособявате, когато ситуацията се промени. Уравновесен сте, във вас цари вътрешен покой и хармония.

Но понякога течението ви отнася твърде близко до един от двата бряга на реката. В зависимост от това кой от бреговете сте доближили, възникват различни проблеми. Единият бряг символизира хаоса, там контролът се изплъзва от ръцете ви. Далеч от спокойната среда на реката, вие попадате в опасни бързеи, объркване и суматоха завладяват дните ви. Нужно е колкото се може по-бързо да се отдалечите от този бряг.

Но не се престаравайте, защото противоположният бряг на реката крие други опасности. Той е брегът на ригидността. За разлика от хаоса, където нямате контрол, в близост до ригидността вие започвате да налагате контрол върху всички и всичко около себе си. Ставате напълно неспособни да се адаптирате, да правите компромиси и да се споразумявате с другите. Близо до брега на ригидността водата е застояла, избуяли тръстики и надвиснали клони пречат на кануто ви да се придвижва напред по реката на благополучието.

И така, едната крайност е хаосът – абсолютната липса на контрол. Другата е ригидността – свръхконтролът и липсата на гъвкавост и адаптивност. Всички ние, докато се опитваме да “оцелеем” в трудностите, с които се сблъскваме, в отделни моменти приближаваме единия или другия бряг. А когато сме в близост до някой от тях, сме далеч от душевното здраве. Колкото по-дълго стоим далеч и от двата бряга, толкова по-дълго ще се радваме на плаването си по реката на благополучието.

Животът на всеки човек прилича на плуване по реката – понякога се носи спокойно по течението на блогополучието, но в други моменти се отклонява към бързеите на хаоса или към заблатените пространства на ригидността. ХАРМОНИЯТА ПРОИЗТИЧА ОТ ИНТЕГРАЦИЯТА. Хаосът и ригидността са резултат от възпрепятстването на процеса на интеграция.

Всички трудни ситуации се вписват в тази рамка по един или друг начин. Ще се изумите, когато се убедите от собствен опит колко полезна работа върши идеята за хаоса и ригидността в разбирането на привидно непонятното поведение на някое дете или възрастен. Ако забележите признаци на хаос и/или ригидност, можете да сте сигурни, че интеграция липсва. И обратно – ако плават по средата на реката на благополучието, ще демонстрират качества на душевно и емоционално здрав човек: ГЪВКАВОСТ, АДАПТИВНОСТ, УРАВНОВЕСЕНОСТ И СПОСОБНОСТ ЗА РАЗБИРАНЕ НА СЕБЕ СИ  И ЗАОБИКАЛЯЩИЯТ СВЯТ. Ефективният и практичен подход на интеграцията ни позволява да съзрем много от начините, по които децата или самите ние – се поддаваме на хаоса или ригидността, поради това, че процесът на интеграция е бил блокиран. Възприеме ли тази идея всеки от нас може да създаде и приложи разнообразни стратегии, способстващи интеграцията на децата или на нас самите.

“Как да развием потенциала на детския мозък” – д-р Даниъл Сийгъл и

д-р Тина Брайсън

Два мита за паметта

Да разгледаме два популярни мита за паметта.

Мит №1: Паметта е архивът на ума. Когато пожелаете да си припомните първата романтична среща, вие просто издърпвате точното чекмедже в мозъка си и изваждате оттам търсения спомен.

Би било много удобно, ако това беше така, но в действителност мозъкът не работи по този начин. В главата ви няма хиляди малки “папки”, които само чакат да бъдат отворени и спомените да нахлуят в съзнанието ви. Паметта се основава преди всичко на асоциации. Истинска машина за асоциации, мозъкът ви обработва всяко преживяване в настоящия момент – било то идей, чувство, мирис, образ – и го свързва с подобни преживявания от миналото. Тези минали преживявания до голяма степен определят как разбираме онова, което виждаме или чувстваме в настоящето. Това е възможно благодарение на асоциациите, формиращи се в мозъка, чиито неврони /или мозъчни клетки/ се свързват едни с други по определени начини. И така, в най-общи линии, паметта е пътят, по който събитие от миналото влияе върху нас в настоящето.

Какво се случва в мозъка?

Всеки път, когато преживяваме нещо, невроните се активират посредством електрически сигнали. Активирайки се, те се свързват с други неврони. Тези връзки създават асоциациите. Така се променя физическата структура на мозъка, тъй като невроните постоянно се свързват или разединяват с всяко ново преживяване. Невробиолозите казват, че невроните, които се активират заедно, образуват верига. С други думи, всяко ново преживяване кара определени неврони да се активират в един и същи момент и всички те се свързват в една верига.

Мит №2: Паметта е като фотокопирна машина. Когато извикате някой спомен, вие виждате точна репродукция на онова, което се е случило в миналото. Спомняте си как на първата романтична среща сте отишли с нелепи дрехи и прическа и колко много сте се притеснявали.

И това твърдение не отразява истината. Е, на първата си среща може действително да сте били с нелепи дрехи и прическа, но споменът за това събитие не е точна негова репродукция. Всеки път, когато възпроизвеждате някой спомен, вие го променяте. Възпроизведеното събитие може да е близо до реалното, но самият акт на припомнянето внася промени в него, понякога значителни. Казано научно, при възпроизвеждането на един спомен се активира клъстер от неврони, който е подобен, но не и идентичен със създадения в момента на кодирането му. Спомените се изопачават – понякога незначително, друг път значително, – макар да смятате, че отразяват точно миналите събития.

Случвало ви се е със сигурност да разказвате нещо на приятел или роднина, а той след това да възрази: ” Не, не стана точно така”. Психичното ви състояние в момента на запаметяването, или кодирането, на спомена, както и душевното ви състояние в момента, когато го възпроизвеждате, оказват влияние върху самия спомен и го променят.

Не забравяйте за двата мита, помнете, че паметта представлява връзки между невроните в мозъка /а не подредени по азбучен ред папки или чекмеджета, които могат да бъдат отворени във всеки момент/, както и че възпроизвежданите спомени са податливи на изопачаване /а не точни фотокопия на събитията от миналото/.

“Как да развием потенциала на детския мозък”

д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Брайсън