Archive for February 28, 2014

Учи се да различаваш абсолютните от относителните ценности

Недоразумение: относителност на ценностите

“Трябва да има ред.”

“Научих се да върша нещата винаги едно след друго. Всичко трябва да има своя ред. Започвам с миенето на зъбите, след това измивам лицето, после, се бръсна, акуратно се обличам, сядам на масата за закуска, пия две чаши кафе, чета вестника си, после отивам в тоалетната. Ако се наруши този ред, аз се обърквам. Не мога да отида до тоалетната и целият ден е изгубен за мен.” /35 годишен икономист/

Можем да наблюдаваме тенденцията – това, което се придобива като жизнен опит, да не носи удовлетворение, но да се изисква от другите да го следват. Така по правило се абсолютизират собствените ценностни представи, които претендират за всеобща валидност. Различните ценностни критерии зависят от редица фактори: възраст, пол, личен опит, образованост, социална принадлежност, семейни традиции, социална среда, мирогледни или религиозни нагласи, политическо становище и ситуативно настроение. Освен това има различни видове критерии: едно нещо да се измерва според паричната му стойност, според неговата ценност на рядък предмет, според потребителската стойност, престижа, идеалната стойност или ценността на чувствата.

Всички актуални способности / ред, чистота, точност, честност, благонадеждност, пестеливост, търпение, доверие, обич, вяра и т.н/ и посредници съдържателно могат да приемат характера на ценностни критерии. Различните критерии са най-честите причини за социални недоразумения и междуличностни конфликти. Особено предразположени към подобни конфликти са хората, които притежават фиксирани ценностни критерии и концепции, и се конфронтират с хора, които имат друг ценностен модел. По-нататък проблеми възникват там, където ценностните системи претърпяват коренна промяна в границите на социалните взаимоотношения. Ние се противопоставяме, често безпомощно, на тези различни и променящи се оценки и нерядко превръщаме нашата безпомощност в страхове, агресии и подражателство.

Разстройства и конфликти: вмешателство, фиксации, ригидност, очаквания, разочарования, страх, агресия, усамотение, бягство в работата, отчаяние, мисловни схеми и поведенчески стериотипи, безпомощност, чувство за неразбиране от страна на другите

УЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ АБСОЛЮТНИТЕ ОТ ОТНОСИТЕЛНИТЕ ЦЕННОСТИ.

Научи се да различаваш недостига на енергия от погрешното и насочване

НЕДОРАЗУМЕНИЕ: криза на идентичността и развитие на личността

cropped-2008_0923Image0029.jpg“Младите страдат по-малко

от собствените си грешки,

отколкото от мъдростта на възрастните”

“Аз не знам кой съм!”

“Не мога вече да се справям със себе си. От една страна, трябва къртовски да уча. От друга страна, искам да посветя цялото си време на приятелката  си. Не стига това, ами и родителите ми искат да си остана тяхното послушно дете. И накрая приятелите ми искат да участвам в техните купони. Вече не знам кой съм и какво искам.” /15 годишен ученик /

В различните етапи на човешкия живот индивидът се конфронтира с много и различни проблеми. Независимо, че с течение на времето личността на човека изглежда константна, настъпват промени, които засягат САМООСЪЗНАВАНЕТО. Тези промени могат да идват от вътрешната среда, т.е като резултат от телесно развитие. Пример за това е узряването на половите желези, което поставя човек пред нови, непознати до този момент проблеми. Те могат да идват и от външната среда, т.е като ролеви изисквания, очаквания и наложителни промени.

   Младият човек по време и непосредствено след пубертета не се счита вече за дете и трябва да се справя с ролевите изисквания към него като млад мъж или жена, респективно като подрастващ. Пубертетът е засегнат в голяма степен от кризата на идентичността, доколкото в него настъпват промени от външната и вътрешната среда. Подобни житейски ситуации, при които акцентът пада върху промяна на външни условия, са раждането на братя и сестри, тръгването на училище, загубата на близък човек, променените изисквания за постижение, смяната на професията, безработица, партньорство и брак и др.

   Пред родителите, възпитателите и другите близки хора стои задачата да улесняват в различните етапи от развитието преодоляването на кризата на идентитета при детето, юношата или партньора. Предпоставка за това е доверието между двете страни.

Разстройства и конфликти: криза на идентитета, несигурност, неспособност за вземане на решение, липса на основна цел, страх, отсъствие на вътрешен компас, бягство в сексуалността, в обществения живот, разочарования, самообвинения, депресии…

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАИ НЕДОСТИГА НА ЕНЕРГИЯ ОТ ПОГРЕШНОТО И НАСОЧВАНЕ

Научи се да даваш на партньора/дете, родител, приятел, колега/ в общуването това, което отговаря на неговия етап на развитие

НЕДОРАЗУМЕНИЕ: развитие-фиксиране

“Свръхизисквания”

“Винаги съм в движение. Водя децата си на балет, на гимнастика, на плуване, на уроци по флейта, на рисуване и на уроци по английски. Моите деца трябва да имат всичко. Нищо не бива да пропуснат. Не мога да разбера, защо те не се интересуват особено от тези хубави неща.” /37-годишна майка на две деца/

В процеса на развитие способностите на човека се разгръщат в зависимост от еволюционното стъпало. Това е предпоставка за удовлетворяване на потребностите му в съответствие с този етап. Пред възпитанието, партньорските взаимоотношения и психотерапията стои проблемът: Дали се дава твърде малко, или се дава твърде много наведнъж. Това, което е в повече или в по-малко, се губи, ако не е съобразено с етапа на развитието. Всеки човек се нуждае от време в своето развитие. То му трябва за телесното узряване, за душевното диференциране и разгръщане в съвместния социален живот. Противно на това от него се изисква да се развива във време, избрано от другите. Голяма част от нарушенията във възпитанието и партньорските взаимоотношения може да се отнесе към несъобразена с етапа на развитие поемане на роля и ролево очакване. Основните причини са свръхизискване, понижено изискване и непоследователност.

Разстройства и конфликти: нетърпение, разочарования, емоционална зависимост, самодостатъчност, свръхизискване, понижено изискване и т.н

Научи се да даваш на партньора това, което отговаря на неговия етап на развитие.

 

Научи се да обединяваш минало, настояще и бъдеще

НЕДОРАЗУМЕНИЕ: понятието „време“ и представата за смисъла на живота

„Всяка възраст има своита копнежи, всяка душа – своя особен копнеж“

 „Не мога повече да се справям.“

„Повече не мога да издържам тук. По-рано живеех на село. Откакто се преселихме в големия град, се чувствам нещастен и недоволен.“ /45годишен мъж – работещ в града, по-рано е бил дребен земеделец/

„Всичко друго искам да бъда, само не и специалист-идиот. Само като гледам тези тъпи специалисти, които нямат нищо друго в главите си освен това, за което са дресирани…“ /22 годишна студентка/

      Изискванията и очакванията, които се предявяват към човека и обществото, са подчинени на непрекъсната промяна. С това се променят и принадлежащите системи, ценностни критерии и предишни норми на поведение. Развитието на обществото може да се опише посредством следните структурни промени: а/увеличаване на населението, което изисква други правила на контактите и адекватни форми на социални връзки. б/урбанизацията, т.е съжителство в гъсто населени центрове, където от една страна има интензивност на социалните взаимоотношения, а от друга – ограничаване на възможностите за разгръщане. в/ диференциране, което почива върху нарастващото технологическо развитие и изисква специализация в отделни функции.

      Промяна на средата не остава без последствия за обществото и хората, които живеят в него. Ролевите очаквания към другите и към нас самите се променят с потребностите, нуждите и структурните особености на средата. Ако искаме да третираме днес даден човек според приетите в първобитното общество норми, ще го поставим пред неизброими конфликти, които произтичат от несъответствието в понятието „време“.

 Разстройства и конфликти: страх от промяна, склонност да се съхрани стария модел, липса на пластичност, тенденции за подражание, конфликт на поколенията, зависимост от мнението на другите, липса на решителност, страх от бъдещето…

 

Да се учим да различаваме усъвършенстването от образованието

НЕДОРАЗУМЕНИЕ: възпитателна цел и възпитателно съдържание

Възпитанието означава, както ясно се вижда от понятието, не само “имплантиране” на добро поведение и знание в личността на детето. То означава много повече: да се подкрепят и подпомогнат заложените в човека възможности и способности в СЪОТВЕТСТВИЕ С РАЗВИТИЕТО МУ. Един човек се нуждае не само от информация /развитие на вторичните способности – ред, точност и т.н/ в смисъл на образование. Той има нужда и от ЕМОЦИОНАЛНА ОСНОВА, за да може да овладее това образование. В този смисъл трябва да се разграничи образованието /научаването/ от усъвършенстването, които често се смесват във възпитателните концепции. Съзнателното възпитание не означава само познаване на възпитателното съдържание, но и осъзнаване на възпитателната цел: Защо, с каква цел, за какво възпитавам детето си? За себе си? За него? За човечеството?

Разстройствата и конфликтите в тази област са: едностранчивост, ниски изисквания, свръхизисквания, отчаяние, бягство в самотата или в работата…