Archive for April 28, 2014

Научи се да различаваш частта от цялото

Недоразумение: генерализация – деференциация

“Никога вече”!

“Никога повече няма да му вярвам на мъжа си. Той е недостоен. Открих, че ме е мамил. Кой знае дали не ме е лъгал по-често.” /38-годишна домакиня, сексуални смущения, депресии/

Една душевна функция, която ни помага да открием света, се състои в способността да правим извод от едно събитие за подобните такива и да се държим по един и същи начин в сходни ситуации. Изучаването и овладяването на средата са предпоставка за способността да генерализираме. Без нея отделните възприятия и преживявания биха се разпаднали в безброй несвързани помежду си събития. Първо, генерализацията дава възможност за обединяване на възприятията, за образуване на основни понятия и най-накрая за абстрактно мислене. Но дори и в тази способност може да лежи основен тип недоразумение. Пренасянето на извода от дадено събитие за друго може да води до грешни оценки.

Във взаимодействието със себе си и с другите хора човек проявява склонност да обобщава от единични преживявания за качествата изобщо, от едно качество – за останалите, от качествата – за цялата личност. Типично за обобщението е, че се акцентира върху една област, а другите се пренебрегват. Обобщението означава стесняване на зрителното поле.

 Разстройства и конфликти: обобщителност, предразсъдъци, несправедливост към себе си и други, фиксации, свръхочаквания, свръхизисквания, разочарования, отчаяние, страх, агресии, социална изолация.

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ ЧАСТТА ОТ ЦЯЛОТО.

 

 

Научи се да различаваш собствените от чуждите мотиви

Недоразумение: идентификация – проекция

“Аз се жертвах за нея”

“Направил съм всичко за дъщеря си, за да може да следва. Сега тя ми заявява, че иска да печели пари. Просто не мога да го разбера. Моята мечта винаги е била да следвам. Не разбирам как може с лека ръка да се пропилее такъв шанс.” /43-годишна домакиня, сърдечни оплаквания, астма, депресии/

Ние имаме желания и потребности. С действията си искаме да превърнем желанието си в действителност. Потребността и желанието се наричат мотивация за поведение. Следователно, мотивацията е движеща сила на поведението: мотивация-поведение. Когато наблюдаваме други хора и тяхното поведение, мислим, че в основата му лежат същите мотиви, които движат нас в подобни случаи. Така предпоставяме здрава връзка между поведение и мотивация и преднамерено правим изводи за поведението според: поведение-мотивация. Този метод всъщност ни води до причините, предизвикващи поведенческите реакции на друг човек, но той крие в себе си опасността от заблуда: Всяка топка е кръгла, но не всичко, което е кръгло, е топка.

Идентификацията означава да се въплътиш в партньора си, за да мислиш, в крайна сметка, като него. Човек най-често не се идентифицира с цялата личност на другия, а с определени негови качества. Така идентификацията е основен метод за научаване. Ако идентификационният модел обаче се абсолютизира и не се доразвие, може да се стигне до конфликти и противоречия. Предпоставка за това да можем да си представим на какво мисли и чувства някой друг е способността ни да се поставим на неговото място /да влезем в кожата му/. Проекцията означава пренасяне на осъзнати и неосъзнати очаквания, както и на собствени личностни особености върху външния свят и социалния партньор.

 Разстройства и конфликти: засилени тенденции за подражание, свръхочаквания, изисквания за сигурност, криза в идентификацията, отхвърляне на образеца, идеализиране, предразсъдъци, разочарования, емоционална лабилност, безпомощност, отчаяние, упреци към себе си и другите

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ СОБСТВЕНИТЕ ОТ ЧУЖДИТЕ МОТИВИ