Archive for May 21, 2014

Научи се да различаваш любов от справедливост

Недоразумение: справедливост – любов

“Както ти на мен, така и аз на теб”

“Ти беше нахален, затова ще си легнеш по-рано. Няма да те вземем с нас.”  / 38-годишна майка/

“Независимо какво прави мъжът ми, аз винаги ще го чакам. Обичам го.”      / 48-годишна домакиня, втори брак/

Според принципа на справедливостта едно постижение се издига срещу друго постижение. Това е основен принцип във възпитанието, в който на преден план излизат актуалните способности и постиженията. Справедливостта обаче остава неперсонифицирана и сляпа за човешката уникалност. Абсолютизирането и в партньорските взаимоотношения води до дяволски кръг, в който една несправедливост повлича след себе си друга.

Любовта е признак на позитивна емоционална подкрепа и обхваща цялостно човека. Чрез нея не акцентираме на определени качества, способности и особености, а се обръщаме към носителя на тези качества: “Обичам те, защото ти си ти.” В определени случаи това отношение дава на партньорската връзка значителни предимства. Възникващите трудности не са от особена важност, избягват се откритите конфликти. В екстремни случаи любовта губи контрол върху действителността и се разпада от конкретните условия.

Има смисъл в това да се поставят изисквания към партньора в името на справедливостта. Той дори очаква такова изискване. Ако той не може да го изпълни, трябва да се направи разграничение между незадоволителното му постижение и цялостната му личност. Това означава: ПРИЕМАМ ТЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ. Дори с пропуските ти в тази област. Знам, че можеш да се учиш от грешките си и аз ще се уча от моите грешки.

  Разстройства и конфликти: фантазии на тема справедливост, скрита агресия, неспособност за вземане на решение от страх да не навредиш на някого, повишени очаквания, любовна “слепота”, липса на любов, емоционално претоварване, разочарование, брачни конфликти, психосоматични смущения.

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ ЛЮБОВ ОТ СПРАВЕДЛИВОСТ.

 

Научи се да различаваш пола като природна даденост и половата роля като резултат от възпитанието

“Наказанието да си жена”

“Да бъда жена е наказание за мен. Жената е: непълноценна, вярна, чувствителна, глупава, слаба, страдаща от мъжкото доминиране, зависима. Мъжът е: силен, неверен, практичен, интелигентен, дързък, неуязвим, независим. От това аз правя извод за себе си: аз се държа като мъж…” /23-годишна студентка/

Няма област, която да е толкова емоционално наситена, както отношението между мъжа и жената. Освен това няма друга област, толкова обременена от предразсъдъци. Недоразумението мъж – жена играе роля не само в актуалните противоречия в брака или професията, а хвърля сянка върху възпитанието.

Възпитателното въздействие на околната среда се проявява както в способността за живот, социалното поведение, агресивността и интелигентността, така и в социално-ролевото поведение, преди всичко – половите роли. Разпределението на ролите в семейството най-ясно показва отношението между мъжа и жената: Бащата трябва да работи, а майката да си стои вкъщи. Това съотношение е вече определен модел. Децата се научават: Бащата е за външния свят, а майката е компетентна в семейния кръг, в домакинството.

Фактът, че майката има централна функция във възпитанието, често се използва като претекст да и се прехвърли изцяло отговорността в този процес. Така мъжът и пробутва “черния Петър”. Бащата се чувства ангажиран, ако във възпитанието всичко върви добре, но ако нещо не е наред, виновна е майката. Така много жени се претоварват емоционално и развиват в този контекст телесни и душевни разстройства. Като ответна реакция много майки търсят изход в работата. Те очакват от тази област по-голяма справедливост.

Когато жените започнат да се наслаждават на същите предимства, както мъжете, ще стане ясно, че и двата пола притежават сходни способности и могат да се образоват в еднаква степен. Тогава мъжете ще признаят равноправието на жената.

Разстройства и конфликти: едностранчиво разпределение на ролите, “домакиня по съдба”, свръхизискване, понижено изискване, страх от раздяла, децата като смисъл на живота, бракът като застрахователна институция, упование на авторитета, зависимост, страхове, агресия, брачни проблеми, полова зависимост, криза на поколенията, покорство, криза на еманципацията.

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ ПОЛА КАТО ПРИРОДНА ДАДЕНОСТ И ПОЛОВАТА РОЛЯ КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО.

Научи се да различаваш преценката от предразсъдъка

Недоразумение: преценка – предразсъдък

“Слабост към чернокосите”

“Имам слабост към чернокоси мъже. Те трябва да са невероятно темпераментни.” /19-годишно момиче, помощник медицинска сестра/

Предразсъдъкът е остаряла преценка, която най-често е силно емоционално подплатена. Много от междуличностните конфликти се основават върху предразсъдъците. Проблемите на възпитанието често не са неизбежна съдба или продукт на зла воля, а резултат от дяволския кръг на предразсъдъците. В контекста на междуличностното поведение те засягат актуалните способности и техните посредници: изграждат се спрямо отделните първични и вторични способности и определени преценки на посредниците за очаквано държание. Предразсъдъка не е задължително да се свързва с отрицателни качества. Със същото основание могат да се очакват и положителни начини на държание, без да си правим труда да проверяваме основателността на очакването. Резултатите са свръхизискване или понижено изискване.

Разстройства и конфликти: несправедливост, чувство за вина, едностранчивост, фанатизъм, омраза към себе си, отказ от социализация, неспособност за преценка, страх от истината.

НАУЧИ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАШ ПРЕЦЕНКАТА ОТ ПРЕДРАЗСЪДЪКА